Първо искам да честитя на Силвето и на Милкинис. Браво момичета, големи сте бързачки! И на мен ми липсва понякога да имам малко бебче, но нямам смелост за второ сега
Да се отчета за Василенка - на 1г. и 3м. е "цели" 7700гр и "завидните" 74см. Това според педиатъра е перфектно за нея, качва много добре. Много е бърборива, но все още не е казала и една смислена дума (даже и мама не съм чула). Само на котките вика "пус". Струва ми се, че малко късничко проходи - на годинка и 2 месеца направи първите си стъпки и все още не може да ходи много добре, но това не ме притеснява, нали си я виждам, че е жизнена и много, много шантава. Много ме разсмива!!!
Притесняват ме обаче очичките и. Не знам дали съм споделила с вас, но има 5 диоптъра далекогледство и астегматизъм пак толкова. Купих и очила, но колкото и да се мъча да и ги сложа, не ги търпи и това е. Лявото и око понякога се изкривява навътре и ако не почне да носи очилата ще се изкриви съвсем и ще се наложи операция. То и това не е много страшно, но все пак...
Сега и за другата операция. Вече е достатъчно голяма за да се премахнат образуванията на ушичките. Този месец ще се консултирам с пластичен хирург и дано да не отлагаме дълго насрочването на дата за операция. Хубавото е, че здравната каса поема разходите по коригиране на вродени малформации

И малко и за мен. Тази година си възстанових студентските права и на 19.09. почвам лекции. Много съм щастлива, ще има с какво да се разведрявам, че то само да гледаш детето някак те натоварва. Не знам за вас, но аз изпитвам истинска нужда да сменя малко обстановката. За съжаление ще се наложи да поуча малко редовно преди да се прехвърля задочно, но поне има кой да ми помага за детето. За сега съм много въодушевена, но като почна да я виждам по 2-3 дни седмично сигурно пак ще ми се прииска да си седя по цял ден с нея, но няма как...

Ами малко дълъг ми стана поста, за това мисля да приключа с това. Много целувки на малките ви сладурчета. Отивам да гледам снимки и да кача малко и аз
, клатушка се като пате и нали си ми е шубенце, все търси да се опре в нещо , но вече преминава успешно целия хол 



Днес прави цял ден беля след беля, да видим какво ме чака все пак денят не е свършил. 
Бойко болен вкъщи,ама неговото "болен" е съпроводено от шум и бяс,а Кардам се катери където му хрумне,тика столове и се катери и пипа и се сърди,ужас 




, нямам сила за нищо, дори да си играя с детето вкъщи, дето се чуди каква беля да направи, ама то не за друго, а лудите го хващат като не го изкарвам като преди и не си исграя с него
. Мъжа ми поне ми помага, като си е вкъщи се занимава с него и сега е назначен за Главен Готвач вкъщи, защото ми се повдига от свякаква храна. Та ако не е той, малкия няма да има какво да яде.