
Честит имен ден и на krischana и на Криси на poulini! Честит и на всички останали, които днес празнуват или имат празнуващи около тях.

Краси, прегръдки от нас с Ивка, дано проблемите ти приключат скоро, а Джу като поотрасне малко съм сигурна, че ще си има една красива като мама сестричка

За гърнето - Ива ходи успешно по-малка нужда след сън сутрин и следобед, чат-пат я уцелвам и за "големите работи", но изобщо не съм си поставила за цел да се откажем от памперса сега. Има време, ще започнат да се усещат мъниците и ще стане по-лесно.

Аз като първа клюкарка
да кажа, че бебето на Йони ще е априлче. Във ФБ прочетох 
Охххх, още нещо щях да пиша, ама забравих...

п.п. Ааааа, сетих се, бе! Бременните мами, ако някои от вас са студентки, не пропускайте да се възполвате от помощта, която милата ни държавица дава на майките-студентки.
Аз не се усетих навреме, не бях и запозната достатъчно с тази работа, можех да се прехвърля от задочно в редовно и да си взема парите, ама....Нищо! Здраве да е! Ама поне вие сега, ако можете се възполвайте, парите хич не са малко
- молбите се подават до навършване на 1 година на бебето, т.е. време има бол!
Ще се виждаме с Клото и с удоволствие и с вас. Мисля, че ти пазя № на ГСМ, но сега ме мързи да се размърдам и да погледна.
. Когато преценя, че може да усети какво ще прави и да разбере, че това нещо се прави на гърне, тогава вече ще се заемаме по-сериозно с упражнението. 
Аз не бих посветила време да "уча" детето ми и себе си месеци наред на гърне и да го лиша от възможност за игра и разходки. Твърдо вярвам в това, което съм прочела за детския организъм и психика - това, което Fall писа по-нагоре. А и видях как на практика твърде ранното сваляне на памперса, придружена с малко истерична амбиция от страна на мама му, се отрази на наше приятелско дете. Опитът ми с моето дете ми показа, че наистина момента е тогава, когато то осъзнава какво се случва и може да ти каже или покаже, но не и да се дебнем в определени часове, интервали и прочие.
Това да се виждате само през уикенда ми се струва много кофти за толкова малко дете

Голям вътрешен двор има яслата, с хубави съоръжения, но най-малките седяха на пейките до лелите, гледаха вкупом тъжно и нито едно не смееше гък да каже. А когато ме виждаше, Каби се втурваше към мен, разплакваше и аз го тълкувах като "Мамо, защо ме остави тук, мислех, че няма да се върнеш за мен"