Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

За самоубийците

  • 74 691
  • 639
  •   1
Отговори
# 45
  • Мнения: 3 794
Приятно ми е - Богиня!, разбрах, че това с 'вратата' е метафора.
Но явно ти не можеш да разбереш какво се опитвам да кажа аз...и то е, че близките не са ВСЕСИЛНИ! Ако някой е решил да се самоубие ще го направи ВЪПРЕКИ подкрепата и разбирането от страна на ВСИЧКИТЕ си близки и познати !
Не е НДУ да са 'ти затворили всички врати' , за да стигнеш до това решение !

# 46
  • Мнения: 481
абсолютно недопустимо е да се всява чувство на вина в близките или роднините. Всеки сам е отговорен за щастието си. А самоубийството с цел наказание е подла постъпка. Самоубийството на майката за мен също е проява на егоизъм. Каквито и проблеми да е имала- тя и само тя е отговорна за решаването им.

# 47
  • Мнения: 10 336
А някой ще си признае ли, че е правил опит за такова, но несполучлив ?
Аз да.

# 48
  • в дяволитите очички на моето тормозче
  • Мнения: 1 000
Бронте,
ти съдиш другите, а не искаш да те съдят теб. Не става така.

Съдете ме  колкото искате, щом имате такава потребност Peace
Само да уточним- за какво всъщност ме съдите? За чувствата, които изразих?

И пак да попитам- вие ,съдниците,  какво мислите за самоубийствата? Или ви е неудобно да споделите собствените си чувства?
Лицемерно е  да се нахвърлите  на нечия искреност, удобно скрити зад клишетата Peace

# 49
  • Варна
  • Мнения: 1 742
Ако ми е бил познат, ще ме боли, естествено. Но пък няма да го съдя. Не мога да съдя някого за избор, направен за неговия собствен живот.
Ще ми бъде мъчно, че не е споделил, не е потърсил помощ.

# 50
  • Мнения: 4 300
И кои имат повече смелост? Дали тези които посягат на живота си? Или тези, които остават тук и сега, за да се справят с проблемите си? Всеки един от нас е имал и има мъка в живота си и понякога ни се е струвало, че това е краят на света. Но аз се убедих, че това не е край, а е само пауза... Не съдя никой, просто разсъждавам на глас.
Не е толкова прост механизма, смелост- страх. Противопоставят се много фактори.
Но да, за да се осъществи самоубийство трябва смелост. Често след като се изпишат лекарства при депресия самоубийството следва, защото лекарствата дават точно тази неестествена смелост.

# 51
  • Канада
  • Мнения: 263
Рокси е права.
Лекарството Прозак/и не само то/ в указанието пише - давало "самоубийствени мисли".
какво правят лекарите?
Затварят "болния" в болница и казват "тука ще стоиш, защото имаш "самоубийствени мисли"
А на него душата му крещи от болка и отчаяние.И те изписват лекарства, и... порочен кръг.

много, много дълга и тежка тема


# 52
  • в дяволитите очички на моето тормозче
  • Мнения: 1 000
Ако ми е бил познат, ще ме боли, естествено. Но пък няма да го съдя. Не мога да съдя някого за избор, направен за неговия собствен живот.
Ще ми бъде мъчно, че не е споделил, не е потърсил помощ.

Да, ако е бил познат.
Но ако е близък  до сърцето човек, приемането  на  постъпката е  много трудно.Тогава човек, колкото и да се опитва да разбере, не  разбира. Съди, обвинява, гневи се, както  на самоубиеца, така  и на себе си. Мисли  си  за останалите живи. За техният живот оттук нататък. За унизителните  разпити, по време на които разголваш отношенията си с този човек. За шушуканията на  близки, не толкова близки и познати и соченето с пръст. Демонизирането  на  най- близките. Прозрението на комшиите, че никой от хубаво не слага край на живота си- значи има нещо гнило...
Такива ми ти неща.

# 53
  • Мнения: 4 916
Бронте,
ти съдиш другите, а не искаш да те съдят теб. Не става така.

Съдете ме  колкото искате, щом имате такава потребност Peace
Само да уточним- за какво всъщност ме съдите? За чувствата, които изразих?

И пак да попитам- вие ,съдниците,  какво мислите за самоубийствата? Или ви е неудобно да споделите собствените си чувства?
Лицемерно е  да се нахвърлите  на нечия искреност, удобно скрити зад клишетата Peace

Бронте,
тук ти си сред малкото съдници и обвинители.

# 54
  • в дяволитите очички на моето тормозче
  • Мнения: 1 000
А някой ще си признае ли, че е правил опит за такова, но несполучлив ?
Аз да.

И аз- да. Бях на 16. Исках да накажа майка ми. Нагълтах шепа  от някакви сънотворни-колкото  намерих.Не писах бележка. Решението ми беше импулсивно. СКарахме се зверски. Взех ги от аптечката и се скрих в стаята си.ЗАспиването беше приятно и неочаквано бързо. "Събуждането" не беше приятно. Седмицата след събуждането също не беше от най- приятните.
Оттогава опити не съм правила Naughty

# 55
  • Мнения: 10 547
Който не се е намирал на ръба на отчаянието, той не знае какъв примамлив изход изглежда самоубийството.
Дали съдя? Не, не съдя. Дали разбирам? Да, разбирам. И 19-годишната с прекрааасния живот, и майката-егоист с двете малки деца, и комшията, който застреля жена си, а после и себе си. Винаги съм се стремяла да разбирам хората и техните действия. Друг е въпросът дали ги приемам.

Бронте, и след това признание, да кажеш, че нямаш проблем с темата самоубийство, е повече от смехотворно.

# 56
  • в дяволитите очички на моето тормозче
  • Мнения: 1 000
Бронте,
ти съдиш другите, а не искаш да те съдят теб. Не става така.

Съдете ме  колкото искате, щом имате такава потребност Peace
Само да уточним- за какво всъщност ме съдите? За чувствата, които изразих?

И пак да попитам- вие ,съдниците,  какво мислите за самоубийствата? Или ви е неудобно да споделите собствените си чувства?
Лицемерно е  да се нахвърлите  на нечия искреност, удобно скрити зад клишетата Peace


Бронте,
тук ти си сред малкото съдници и обвинители.


Да, малко сме наистина- аз, ти и Как Сийка Laughing

# 57
  • в дяволитите очички на моето тормозче
  • Мнения: 1 000
Който не се е намирал на ръба на отчаянието, той не знае какъв примамлив изход изглежда самоубийството.
Дали съдя? Не, не съдя. Дали разбирам? Да, разбирам. И 19-годишната с прекрааасния живот, и майката-егоист с двете малки деца, и комшията, който застреля жена си, а после и себе си. Винаги съм се стремяла да разбирам хората и техните действия. Друг е въпросът дали ги приемам.

Бронте, и след това признание, да кажеш, че нямаш проблем с темата самоубийство, е повече от смехотворно.

Не съм твърдяла  дали имам проблем, или не. ЗАявих, че  тази конкретна тема не е посветена на моите  съществуващи или несъществуващи проблеми, а на  суицидът като явление.
И ако имам проблем със самоубийствата, ти по- добре ли се чувстваш, че го  констатира по такъв безспорен начин Laughing Да не забравяме да уточним- след моето  добросърдечно признание, направено  именно  с идеята още някой да хвърли  камък  в моята градинка Simple Smile
Между другото, Касита, радвам се, че имаш толкова правилно отношение към самоубийствата, за разлика от мен Wink

# 58
  • Мнения: 1 959

Съжалявате  ли хората, посегнали  на  живота си  или не  можете да разберете постъпката им?
Укорявате ли  ги , презирате  ли  ги или ги намирате  за невероятно смели- изобщо, какви чувства ви обземат, когато  стане въпрос  за  нечие  самоубийство, независимо дали на познат или на непознат човек?
Уточнявам, че причините   са  без значение.


Не, не ги съжалявам. Не ги и презирам.
Не ги смятам нито за невероятно смели, нито пък за страхливи.
Смятам, че са взели решение за техния си живот и са го реализирали.
Надявам се, че там където са отишли, ако го има това там, са си добре.
Не смятам самоубийците за психично болни, самотни или отчаяни.
Не ги намирам и за егоисти. Егоисти са и живите.
Писнало им е. Толкова.


# 59
  • Мнения: 10 547
Бронте, по-добре спри, помоли за ключ, и си реши проблемите на професионално, а не на форумно ниво.
Самият хъс и количество думи, с които се впускаш да ме убеждаваш, са ми достатъчни да си направя съответните изводи.

А дали отношението ми е правилно, не твърдя да е такова.

Общи условия

Активация на акаунт