За самоубийците

  • 81 715
  • 639
  •   1
Отговори
# 615
  • София
  • Мнения: 62 595
А ако е самотен? Аз съм много,много самотна. Децата пораснаха и не се интересуват от мен. Мъжа само работи и спи. Не съм добре здравословно и с приятелки не мога да излизам. Всеки ден плача и не виждам смисъл в нищо, нямам  сламка за която да се хвана и всеки ден взех да си мисля че искам да сложа край на това тъпо съществуване. Не знам дали ще имам смелост.

Колко не си добре здравословно?

Разбира се, че децата като пораснат ще се интересуват основно от себе си! Те затова порастват. Колко да се интересуват от теб? Затварят ти телефона като се обадиш или нещо друго? Мъжът ти е ясно, че работи, приятелките и те си имат живот. Сламката може да ти бъде работата, каквато и да е работа, която можеш да вършиш. ЗабравИ я тая песен с тъпото съществуване! Вероятно тепърва ще има внуци да гледаш, така че - стягай се!

# 616
  • София
  • Мнения: 1 118
Бих предложила и друго към анонимната - вместо фокусът да е върху Аз-а, да е навън към друг, който може да има нужда от помощ. Това ще те ангажира, до степен да намалиш фиксацията си върху децата и мъжът, те все пак са отделни хора.
Тоест, намери нещо, с което да помогнеш на хора, животни в нужда. Защо не. Има смисъл. И го говоря от опит, с близък, страдащ от това, ако не и по-лошо - гледах го как се фокусира вътре в себе си, от което проблемите стават още по-големи и съответно непреодолими от негова гледна точка.

# 617
  • София
  • Мнения: 62 595
И да насочи фиксацията към хора, които нямат нищо общо с нейните вътрешни проблеми? А ако те не откликнат ще следва съвсем затъване в себе си, но вече с добавено "и те не ме разбират и не ги интересувам". Справянето е самостоятелно между себе си и себе си.

# 618
  • София
  • Мнения: 1 118
Нямах това предвид, Андариел. Животът, който живееш трябва да има някакъв смисъл.
Иначе в мантрата - колко ми е зле, никой не ме вижда - няма файда, само още по-голямо затъване в дупката,
от което вече няма излизане в един момент, щото става психиатричен проблем.

# 619
  • София
  • Мнения: 62 595
Затова бих препоръчала на жената да направи консултация с психиатър. Той е лекар и ще прецени нещата, особено щом тя има някакви здравословни проблеми. Психолог няма да свърши работа, дори да е клиничан. Трябва да е лекар.

Разбирам, че не си имала това предвид, но има риск точно това да се получи.

# 620
  • София
  • Мнения: 3 081
Не виждам голяма драма в това какъв е смисълът на живота. Смисълът е как ще умреш - дали достойно и ще липсваш ли на някого. Всичко друго е вятър и мъгла. Не знам дали днес ще оцелея, че да мисля за някакъв възвишен смисъл на живота. Животът на земята е несправедлив, нелогичен, жесток. Пука ми. Искам само семейството ми да е здраво. В такъв смисъл не осъзнавам нуждата да се търси голяма цел и да се разочароваме от реалността. Тя няма да се промени.

# 621
  • Мнения: X
Доста не съм добре здравословно. И физически и психически. Тежко ми е положението. Не мога да работя, имам болки, не мога дълго да разговарям, напрягам се. Но и по цял ден да стоя сама ми писва. С приятелки колко да си говоря, чуваме се, но в седницата веднъж да кажем. Аз само вегетирам. Държа се заради семейството, да не ги одумват хората. Не знам как ще карам колкото време имам занапред.

# 622
  • Мнения: 2 375
Имаш ли домашен любимец? Грижата за друго същество ни дава сили. А и любов безгранична.

# 623
  • По света и у нас
  • Мнения: 3 287
Има едни хора, които се молят да бъдат оставени на мира за да си изпълнят мечтите най-накрая, и има другия тип хора които чакат да бъдат забавлявани, да им се обръща внимание и така. Авторката е от втория тип и трябва да превключи на вълна първи. Измисли си мечти и започни да си ги правиш. Ходи на психолог също така.

# 624
  • Мнения: 11 131
И аз съм на мнението на Прима, но след като анонимната не е добре здравословно, предполагам, че няма как да осъществи мечтите си.
Аз понеже съм здрава, та ми е лесно, само да бъда оставена на мира ( тоест на никой да не трябва за нищо), и никакви самоубийствени мисли не ме влекат, щото си имам мечти за сбъдване. Но когато си болен и не можеш да излизаш е напълно нормално да страдаш така.

# 625
  • Мнения: 544
Понякога може и да бъдеш напълно здрав и все пак нямаш нито мечти нито желания.

# 626
  • По света и у нас
  • Мнения: 3 287
Аз искам да чуя каква е тази болест точно. Защото тези които искат внимание, често си имат психосоматични болести създадени за да привличат внимание или от зор който не е осъществен.
Затова трябва да се ходи на добър психолог, който ги вижда тези неща и ги обяснява. Помогни си сам за да ти помогне и бог, това си е така даже и без да съм религиозна.

# 627
  • Мнения: X
О, като бях млада и здрава се молех да не ме занимават с нищо, имах динамичен живот. Та не е до привличане на внимание. Вие, Примадона, дали ще можете да живеете сама и да няма с кого да си кажете дума, дали ще сте щастлива, а може би ще искате да привличате внимание? Болестта ми няма значение каква е, прави ме почти инвалид.

# 628
  • София
  • Мнения: 62 595
В днешно време човек има повече възможности за контакти, защото съществуват социалните мрежи и изобщо интернет. НаправИ консултация с психиатър, защото е възможно и основното заболяване да оказва влияние на нервната система и психиката в частност. Има диагнози, при които хората допълнително са рискови за депресивни състояния и затова е добре психиатър да си каже мнението, а и той има право да изписва лекарства. Понякога не става само с излизане от изолацията.

# 629
  • По света и у нас
  • Мнения: 3 287
Аз само мога да предполагам какво ти е, затова питам. Възможно е да си депресирана от самата болест. Живяла съм сама, без абсолютно никакви близки и приятели и ми е било мъчно, че нямах никой, за едно кафе или обяд или да ми помогне с каквото и да е. Но да била съм млада и активна, намерила съм си среда. И сега пак съм в подобна ситуация за трети път, има за какво да се ядосвам и да се депресирам ако реша, обаче не искам. Защото има и хубава страна на нещата и съм решила да и обърна внимание.

Общи условия

Активация на акаунт