За самоубийците

мъка и съжаление.

Клонка, баща ми години  наред твърдеше, че ще се самоубие по начина, по който впоследствие го направи. Дълго треперихме да не се случи, а той така и не направи опит. Но тръбеше при всяко  скарване, че накрая  точно по този начин ще се отърве от нас и от черната ни неблагодарност. Понеже не искаше да  потърси лекарска помощ, помощ потърсих аз. Ходих при позната психоложка. Обясних й всичко,  запознах я с него, като  му казах, че ми е колежка от работата. Тя  поговори с него около час и впоследствие го определи като "здравомислещ"- дотолкова, че не следвало да имаме каквито и да е опасения за психичното му здраве. Според нея твърденията му били опит да ни манипулира. Три години след това  лошото се случи. Аз лично останах с впечатление, че е било опит, който по неволя се е превърнал в истинско самоубийство. Единият му крак беше стъпил на  първото стъпало на дървена стълба, а другият почти докосваше земята. Вероятно е стегнал въжето и се е отпуснал, за да прецени усещането, като си е мислел, че контролира ситуацията. Само  че е притиснал  главната вена, мозъкът е изпаднал в кислороден глад и  докато се усети, е загубил съзнание. Оттам  до смъртта е нямало и крачка разстояние.

А що се отнася до майчинските ти страхове- баба ми казва: "Пази , Боже, децата да ги сполита това, което мислят  майките!".

Съчувствам на всички, които са изпитали усещането да бъдеш оставен от близък човек по подобен начин. Не ми се е случвало и не го разбирам, но приемам, че понякога може да бъде предпочетено като единствен изход.
В тази връзка ми се иска да ви попитам - как се предовратява? Ако имаш лабилен приятел, не много близък, по-скоро колега, който се разстройва от всичко и приеме тежко и най-дребният израз на недоволство от шефа, затваря се и плаче в тоалетната всеки ден и прочие, как можеш да помогнеш? При последният му провал наистина се страхувах, че ще го направи и в последствие разбрах, че е бил доста близо, но е нямало хапчета наблизо, а и са се появили хора, които са го разсеяли.
Може ли някой да ми даде идея?

Бронте, и моя баща си отиде по този начин и напълно те разбирам как се чувстваш.Обичах много баща си, за мен той беше най-добрия човек на света. Минах през различни фази- гняв, мъка....дори омраза в определен момент, че ме е изоставил. Нямам обяснение за случилото се и защо е взел това решение.Беше планирал всичко и пратил предсмъртно писмо единствено на чичо ми, но до ден днешен не съм го питала какво е писал и не искам да знам. Просто съм приела решението му да напусне този свят. И ако успееш да приемеш това без да търсиш обяснение, може би ще намериш покой в себе си за случилото се.

Струва ми се, че този твой колега има нужда от това, някой  да укрепи самочувствието му и да му вдъхне увереност, че е важен  и  че може да се справя с нещата не по-зле от другите. Според мен тук се касае  за изявено  чувство  за малоценност, насадено му  кой знае от  кого. Ако  имаш  възможност и  желание да му помогнеш, можеш  да му удряш по едно рамо по време на работа, ако видиш, че има опасност  да  се издъни, като по този   начин предотвратяваш евентуалното недоволство на  шефа срещу него, което явно  го натоварва много. Би могла  да му обясниш, че безгрешни хора няма, че понякога недоволството на  шефа не е продиктувано от него, а от нещо  съвсем друго. Но че шефът, бидейки  обикновен човек, понякога  си изкарва гнева върху най- удобния обект.
В същото време, възможно е  проблемите на колегата ти   да не са  само от  служебно естество. И ако не те допусне до света си, де факто няма да имаш  възможност  да му окажеш  реална помощ. Покажи му, че ти  е приятно с него / даже и да не е така/,  намери начин да изтъкнеш положителните му качества.Опитай се да му бъдеш приятел.В същото време  си дай сметка, че това може  да се окаже много натоварващо за самата теб, защото вероятно  той  ще ти  се жалва нон- стоп и ще  се опитва да  търси нон-стоп одобрението и подкрепата ти.
Възможно е да се окаже и  от онези  мрънкала, които цял живот  се оплакват и все някой за нещо им е крив, все някой е несправедлив към тях, все са онеправдани. Този тип хора са  истински енергийни вампири, които  те изсмукват без остатък. Познаваш колегата си.ПРецени  го добре. И едва тогава действай.

Между другото, той ли ти призна, че е  бил на крачка до самоубийство при последния провал?
Ако отговорът е "да"...хм... , вероятно  търси  внимание.И вероятно в някакъв момент ще направи   контролиран  опит с идеята  да  "накаже" някой за безсърдечието му, с идеята  да демонстрира колко е  раним и как трябва да бъде  гален с перце, с идеята  да привлече  към себе си внимание и съжаление.
Съжалявам, но така мисля.

Наскоро се сблъсках с това. Макар това да не е най-точната дума.
Жената на един колега се самоуби малко след Великден. Аз бях потресена, като разбрах. Макар да не познавам жената лично, никога не съм я виждала.
Но с мъжа й работим всеки ден заедно. Не знам в момента как се чувства той. Най-вероятно не му е лесно, меко казано.

Два-три дена си блъсках главата какво може да я е подтикнало да го направи. Жена с мн. добра работа, семейство, почти изучен син.
Обаче само тя си знае какво реално се е случвало вътре в семейството й, на работата й и т.н.

Не смятам самоубийците за егоисти. Това са хора изгубили всяка перспектива в даден момент от живота си. Може би хора с по-лабилна психика, невиждащи изход. Във всеки случай не ги смятам и за смели, обаче.

Вита, , жалко, че и ти си минала през това. Но  аз за моя  баща знам  защо го направи, затова му се гневя Смъртта му  беше  логичен край ,предопределен от начина, по който живя  през последните години и начина, по който се отнасяше с близките си.

Факт е, че никой не го прави безпричинно Съвсем друг е въпросът, каква точно е причината
За съжаление не всички го правят от безизходица.
ЗАпочвам да се убеждавам, че става дума  за активиране  на  самоунищожителна програма, заради  настъпили психически изменения в резултат  на  определени  обстоятелства. Че всъщност  в много от случаите става въпрос за хора с недиагностицирани психически заболявания, водещи  да  потискане  на инстинкта   за самосъхранение.

Преди малко повече от 6 месеца и това мина през семейството ми. Аз лично изпитвам непреодолим гняв. Гняв за болката, която беше причинена на моите близки. По мое мнение - демонстрация, наказание, може би търсене на внимание, но най-вече наказание. Самият факт, че човекът извика двамата си най-близки в един и същи час, според мен за да го видят вече мъртъв и те да са първите, които го намират, ми напомня на отмъщение. Аз лично една сълза не съм отронила по случая. И най- страшно според мен, е че в семейството за това не се говори. Все едно не се е случило.

Ако знаеш колко  добре те разбирам! А в семейството  за това не се говори, защото  болката  е ужасна. Не искат да  я преживяват отново. Искат да  забутат случилото  се някъде  надълбоко и да се правят, че болката я няма.
А ние  вече шест години говорим. Уж  разбираме, а постоянно търсим и най- невероятните  обяснения и оправдания  за него. Разбираме, а не  можем да му простим, че постъпи  по същия начин, както твоят  близък. Той направи така, че майка ми да го намери, аз бях  втората, която  го видях. Направи  го, за  да  ни  накара  да страдаме  още по- жестоко, отколкото сме страдали от него, докато беше жив. Успя, признавам му го. Такава болка  не  се забравя и не се прощава, даже и да се намери обяснение  за нея.

Много бих искала да разбера кое е това нещо, което може да пречупи някого, при положение, че е устойчива личност? И сигурна ли си, че наистина ще те пречупи? Искам да науча, ако не навлизам прекалено в личното ти пространство. Любопитството ми идва от там, че и аз мислех, че има нещо, което може да ме пречупи фатално, но когато наистина ми се случи, се оказа, че изобщо не е така. Мисля различно и реагирам по друг начин, не както съм си представяла.

Когато душата ти е мъртва, тялото е просто тежест от която искаш да се отървеш и да напуснеш. Ти така или иначе отдавна си си отишъл и хората около теб се срещат само с едно чучело лишено от чувства. Тогава нямаш никаква гузна съвест и никакво притеснение да приключиш с живота и изобщо не те интересуват  другите. А тези други защо са такива егоисти ,че искат да живее един дълбоко нещастен и чувстваш се ненужен човек, само за да го виждат от време на време и да нямат чувство за вина?

Обаче има и друго.
Според мен, никой не е застрахован от такъв завършек на живота си.
Никой, даже и най-устойчивите, уравновесени и борбени хора, не знаят дали в един момент нещо "няма даде на късо", образно и грубо казано.
Но и не смятам, че самоубийците имат психически разтройства.
Факт е, обаче, че това действие против естеств. инстинкт за самосъхранение го има само при човека и не при животните.

На мен са ми минавали такива мисли, но не съм правила никога опити.

Много бих искала да разбера кое е това нещо, което може да пречупи някого, при положение, че е устойчива личност? И сигурна ли си, че наистина ще те пречупи? Искам да науча, ако не навлизам прекалено в личното ти пространство. [/quote]

Отговорих ти на лични

Да, никой не е застрахован.
Всъщност, самоубийството се среща и в животинския свят- при делфините, ако си спомням правилно.

Отговорих ти на лични
[/quote]