Летище София - Шенген или трудова терапия за луди

 Ами лудият и с ключ може да ти извади окото, или с пръст, или с нокът. Но да се спрем на ключът. Всеки знае, че връзката с ключове също може да се използва като оръжие. Защо тогава не е забранено пренасянето на ключове в ръчния багаж  

Добре де, какъв смисълът да се разсъждава толкова върху толкова маловажно нещо? Оставям настрана, че едва ли е по силите на някой тук да промени правилата за безопасност, но и наистина, толкова ли ви е важно да се носят точно метална пила за нокти или играчка-пистолет в ръчния багаж?

И аз летя редовно, всеки път е различно като ме проверяват. Обикновено нямам никакви проблеми. Само веднъж са ме връщали около 6 пъти, понеже бях боса и разкичена, а скенерът все още пищеше. Нямах никакви метални неща, нямам и пирони из крайниците, просто си пищеше. Ама хората като видяха, че нямам нищо по мен и ме пуснаха. Иначе съм по чорапи всеки път. И на първия ми полет ми направиха забележка, понеже не знаех, че ако носиш лаптоп, той трябва да минава отделно, а моя беше в раницата с ръчен багаж. Това за шарана е върха на идиотщината, ама то си е типично за нас. А на мен ми е неудобно като летя точно от сънародниците ни, няма такъв срам. То си е написано - ръчен багаж един брой, с еди какво си тегло и еди какви си размери. Ама нашите нали са си селяни диви, такива опашки правят, щото се карат с чекиращите. Почват се едни опити да си натъпчат ръчния багаж в калъпа, едни спорове, едно вадене на гащи и не знам си какво още, за да им олекне багажа. Абе нямам думи да опиша. Докато се чекирам ме хващат лудите. После на изхода се започва адското блъскане, щото сигурно ще свърши самолета и някой ще остане извън него. Викове, крясъци по време на полета. Да не говорим, че го обръщат на закусвалня в буквалния смисъл на думата, а полетът е само два часа. То не са чипсове, сандвичи, бири и всякакви простотии. Едни отворени пакети се премятат през седалките, да може и комшията да хапне. То не са едни чалгии от телефоните, целия самолет кънти. Мразя да летя точно по тези причини. Докато излетя и вече съм склонна да удуша някой мил сънародник. Така че няма какво да хленчите, защото за повечето неща ние сме си виновни сами. И какво е станало като са претърсили децата ви? Да не би да стана световен проблем? Само знаем да мрънкаме, ама не си виждаме собствената селяния.

Чак на викове и крясъци по време на полет не съм случвала. Вярно е, че нискотарифните имат атмосферата на междуградски автобус, от онези сините чавдари, но викове от пътниците не съм чувала.
Всъщност най-близкият подобен случай ми е, когато към Бг се прибираше един цял трудов колектив - шефът им извика някакви уискита и те сравнително кротко си пиха до София. Вдигнаха няколко коледни наздравици, предложиха и на останалите българи в салона и това беше.

Никога не съм се сърдела или недоволствала от това, че са ми пребъркали багажа, нали затова са там хората. Определено би ме подразнило ако го направят само с моя багаж, а останалите минават с предмети, които на мен са ми били отнети. Последния път, когато летях с полет от Хановер до Мюнхен ме помолиха най-учтиво да оставя кутията Фанта, която носех в ръчния си багаж, а на летището в Мюнхен изобщо не ми прегледаха ръчния багаж преди да се кача на самолета за София.
Иначе веднъж на границата между България и Румъния една румънска митничарка 10 минути ми гали крака, докато ме разпитваше къде отивам.  

Не ме дразнят служители, които се престарават,
като за мен престараване е да летя всяка седмица и
все на мен да се падат гумените ръкавици...
...дразнят ме неадекватните такива.

Имах полет от летището в Брюксел, но влакът до там се счупи, закъснявах
и нямаше време за чекиране на куфарът ми. Трябваше да мине ръчен.
Ок. Знаех си, че всичката ми козметика ще замине, няма как..
Но вместо да изхвърли всичко при другите конфискувани,
моят пич четеше тубичките, отваря, мирише, заделя зад гърба си.
Толкова беше увлечен и доволен, предполагам, че накрая ме пусна,
без изобщо да обърне внимание на двата ми несесера за маникюр,
единият от които, гаджето ми казва, че е като комплект на д-р Менгеле.
Ножици, пили, остри приборчета всякакви, знаете как изглеждат..
Не отричам, радвах се, че не ми ги взеха.
Но самата мисъл, как има хора, които наблюдават и хващат такива пропуски
и ги използват за налудничавите си планове, е плашеща...

Аз пък много се бях вкиснала като пътувах във влак от Цюрих за Базел. Дойде един двайсет и малко годишен, с мръсен развлечен анцуг, каза, че правил някаква проверка и взе моя паспорт и на мъжа ми и изчезна някъде. На мен ми имаше вид на пропаднал тип и пратих мъжа ми да го търси да не забегне някъде с паспортите. Върна се онзи и аз поисках да се легитимира. Показа ми едно бяло листче хартия, мушнато в найлонче, на което пишеше гранична полиция и което аз мога да изфабрикувам в къщи за две минути, при все, че съм скарана с техниката. Стана ми още по-съмнителна тази работа. Този извика още няколко човека - на неговата възраст и всички с анцузи и просулени с едни налудничави физиономии. От целия вагон с пътници само на нас се спряха и като попитах защо, отговориха, че така са решили. Бях си принтирала регистрацията за конгреса, на който отивах и резервациите за хотелите и им ги показах, обясних им, че мъжът ми има собствен бизнес и ме придружава за да посети по работа едно тяхно изложение, не помогна. Поединично викаха мен и мъжът ми в коридора, където ни разпиляваха целия багаж, трябваше да се събличаме и ни разпитваха, а по коридора си минаваха пътници. Даже питаха в България къде живеем, какви коли имаме, кои ключове са за апартамента, кои за другаде и за къде... Броиха ни банкнота по банкнота парите в брой и ни питаха за какво са ни. Аз до последно се чудих дали тези субекти, облечени в анцузи със съмнителни карти за гранична полиция не са някакви наркомани и като видяха в кой хотел ще отседнем да не ни оберат и за всеки случай на гарата потърсих полиция да разкажа за случая. Онези пък казаха, че това си е в реда на нещата и да се радвам, че за нищо не са ме задържали, аз отговорих, че изваждането на съдържанието на целия багаж пред пътниците във влака и разсъбличането ни в коридора е крайно унизително и че ще се оплача в посолството, казаха ми да вървя където намеря за добре и така. Така че това, че претърсват някого и го разсъбличат в стаичка, далече от хорските очи, на мен ми се струва нищожно пред това да те съблекат и претърсват във влака, без да има обособено за това място.

Като сме се разприказвали за шарана и подобни истории, се сетих за семеен познат, оригинален германец. Та тоя човечец всяко лято идваше в България и обикаляше всички баби по пазара, за да си купи зимнина...   Сладко от вишни, сладко от горски ягоди, сладко от смокини и подобни, по няколко на брой отнасяше с ръчния си багаж - внушителна по размери чанта с буркани... 
Но тогава нямаше проверки, макар че беше преди не чак толкова години и го пускаха в самолета.
Та зависи, де...
Иначе за изцепки на сънародници по летищата и самолетите и аз мога да разкажа...  

Гранична полиция носят стандартни униформи и никога не съм ги виждала да се обличат с нещо различно от униформите.
Сега новите им са малко по-кежуъл, но анцузи не са.
Старите им бяха тези.
"Наркоманите" с "анцузите" не бяха ли всъщност с една от тези униформи?

О, не, в никакъв случай. Аз за това се усъмних. И отидох още на гарата в полицията. Нищо чудно наистина да са били фалшиви.

Пълни глупости. Има си изисквания на IATA - има единствено право на течности над 100 мл и храна.
На всичко отгоре митничари никога не проверяват. Или гранична полиция или служителите на скенерите.

Като гледам май и авторката не си е мълчала въобще- е в такъв случай доста леко си се разминала. Има си мерки за сигурност и всеки е длъжен да ги спазва. Ако не ти изнася, не пътувай със самолет - просто е.

Аз  не съм виждала много селски изпълнения по самолетите. Общо взето всички сънародници се държат културно. Летяла съм и с нискотарифни компании.


Много странно защо е имало гранична полиция във вътрешен влак. Иначе нас са ни проверявали от Германия за Швейцария, но общо взето след няколко въпроса са ни пускали.

А последният път имахме голям късмет, защото решихме да идем до Базел и аз чак на границата се сетих, че трябва паспорт за детето. Решихме да минем и ако ни спрат мъжът ми щеше да се върне да го вземе. Минахме и в двете посоки границата, без да ни спират. Иначе можеше да си имаме доста неприятности.

Мен много ме дразнят унгарците, като пътуваме с кола. Не знам дали така са им наредили отнякъде, но се заяждат ужасно.

Аз живея в САЩ, тарашили са ме, събличали са ме, чакала съм на километрични опашки, абе всичко са ми правили, но никога не са ме остявали без вода и тоалетна, както правят на терминал 2Б на Шарл де Гол, откъдето тръгват полетите на Бългерия Еър. Това е най-далечният, най-смотан, най-мърсен и счупен терминал. Като стигнах там, вече жадна, си купих вода за 3-4 евро. Бях минала вече поне една багажна проверка и реших, че може. Обаче се оказва, че за да стигнеш до гейта, имало още една проверка, където ми взеха чистак новата бутилка вода. И ги питам къде мога да пия вода докато чакам качването на самолета, а те ми се хилят и ми викат "Еми няма вода." и тоалетна нямало. Седиш си така, колкото решат. Това и на софийското летище не го правят.

Шарл де Гол са специална категория и в моята класация. Освен това там ме разкостват просто по учебник. А на Орли са съвсем друга бира. Пак си проверяват, но този страшен вид, дето го демонстрират на де Гол никъде го няма.  От друга страна, най-сериозните проверки парадоксално са ми правили на Амстердам. Там изхвърлиха и на сина ми крема за екзема за 10 мл отгоре. И сума ти други неща. Но... това са правилата и толкоз.

На най-щателни проверки съм била подлагана в Израел, при напускане. Но пък културно, без грубости и без да унижават човешкото ти достойнство.