Летище София - Шенген или трудова терапия за луди

И къде е тук драмата, че не схванах?

Аз след това спрях да чета...
Къде е драмата - че не четем и не гледаме картинките по летищата, но не искаме да пишем един гол "запис".

За да не се налага вдругиден да се оплаквам как най-нагло са ми изхвърлили 3-литровия течен перилен препарат от ръчния багаж, отбелязвам, че и аз ще летя утре. Запис 

Чудя се , дали биха конфискували подобен пистолетhttp://www.dice.bg/item3024!?!

Хората шаран със сос, че и релса пренесоха, ти си тръгнала с едно веро да се хвалиш..

Много зависи къде ще го поставиш 

Рокси, смирено приемам забележката, новата ми цел ще е аквариум с три живи златни рибки и гупа

Абсолютно съм за претърсване и изхвърляне на всичко, което подлежи дори и на минимално съмнение. Предпочитам да ме пребърка някой на летището, отколкото да ми се ухили някой луд с картечница горе в небесата.
Напълно съм съгласна с претърсване, викане настрани, проверяване на чанти, бебета, коси, нокти, под нокти и т.н. Само така може да има ред и някакво (относително) спокойствие.
Аз самата съм била обект на множество подобни ситуации и изобщо не мога да си изкривя душата и да кажа, че е приятно, но е много правилно.
Най-строго винаги ме проверяват на влизане в САЩ. Два пъти са ме дърпали настрани по абсолютно непонятни за мен причини - от Бахами към къщи (САЩ)  мъжът ми си мина като летен бриз през чек ин-а, а мен ме викнаха настрани за напоителна проверка. В Лондон (пак за САЩ) бяхме на опашка аз, една класна дама с широка капела (и костюм на дизайнер), русоляв синеок младеж и един мургавел. От тази тъй забавна група дръпнаха мен (), госпожата с капелата и версачето и русият германец. Смуглият тъмен субект продължи необезпокоен. Тъй че - само те си знаят каква им е логиката. Но и аз си знам и не си нося в ръчния багаж неща, които дори приблизително биха издразнили и тях, и мен, по съответните причини.
--------------------
По повод сигурността - почти всеки ден имам работа в съда - всеки път на влизане, на проверката при полицаите, звъня - момчетата ме познават много добре, на "здрасти - здрасти" сме, и въпреки това, като звънна - ме дръпват настрани и ме проверяват - а аз си звъня всеки път - часовници, бижута, токове, сутиени, копчета, всичко звъни.  Много често ме карат да си отворя чантата, защото я видят някоя течност в нея (парфюм, почистващ препарат), я им се привиди нещо остро - винаги, абсолютно винаги, най-учтиво ме молят, и най-учтиво им показвам, съкровищата си. (И това не е летище, а прост окръжен съд).
Тъй че, бравос на Софийското летище - не е въпросът в акулката или гаечния ключ, дето не бил гаечен ключ - въпросът е в културата на пътуване и елементарното усещане какво може и какво не, предвид времената, в които живеем.

Браво Джи!

А представяте ли си какво им е на тези служители, непрекъснато да се разправят с идиоти.

Заради постове като на Джи ми се иска да имам като фб-бутона Харесвам! 


.... рисковете на професията!

O, съда  По едно време и аз честичко ходех до там, всичко минава през скенера, а едни хубави полицайчета те оглеждаха и претърсваха на влиане след като минеш през бипкащата врата.
Там пък редовно имаше някой без лична карта или по къси гащи и джапанки, който се пазари  за да влезе.

Да, каква драма беше като го въведоха това за късите панталонки.  Пък юристите си ходеха по къси гащи под тогите.

Че това го има поне от 10 години  Имах един клиент навремето, с някаква спедиция се занимаваше, идва троснат и ми вика 'тея идиоти не ме пуснаха в съда, ще се забавя малко с документите'. Поглеждам го дискретно- той по джапанки, къси гащи и мрежест потник , а в главата- брадясал и рошав като разплетена дамаджана.

И какво? Не пречи да го помня, моля без намеци за възраст. Помня и когато излезе модата на мъжките 3/4 панталони и чехли. Редовно ми идваха клиенти в този вид.  И в банките нямаше дрескод, та се мотаха девойчета по потници.

Още по-засилени трябва да стават проверките. Всякакви луди има.
И не е само у нас.
Летя от години. В интерес на истината в София не са ме проверявали, заради което силно се възмущавам. Вярвах, че няма контрол. Даже с дънки с пищящ метален цип съм минавали и те са викали "Давай, давй, от ципа пищи".
И дете на 1 г. трябва да проверят - не се знае какво може да са скрили по него родителите му.
Не може всички по презумпция да са честни и почтени, а после да се случи нещо.
Проверявали са ме много. И на сухопътните граници е същото. Още повече, че имат и определен ред - т.е. освен подозрителните, проверяват всеки н-пореден пътник, дори и най-невинно изглеждащия или с най-малко багаж.
Аз обикновено летя или пътувам с дрехите на мен и малка раничка с документите. Нищо друго. Останалото е в багажното. Е, най-сериозната проверка ми е била във Франкфурт - събуха ми ботушите и чорапите, гледаха токчетата на скенер, една кака ме опипа стабилно навсякъде /поне досега не са ме събличали, де/.
Не се впечатлявам. Човек, който пътува често ми е странно да се впечатлява от подобни неща.
Нарича се сигурност и се радвам, че досега не съм била застрашена на борда.

E Нищо, какво намеци за възраст. Просто 10 години според мен са достатъчно време за свикване, било то с изискванията на съда за външен вид или за сигурност по летищата.