явлението модерна баба

Имам подкрепа на няколкостотин километра. Когато децата са болни най-много мога да разчитам на съвет по телефона, като трябва да ходя по някакви административни работи, се оправяме сами. Бабите идват само ако положението не търпи отлагане, защото трябва да поискат отпуск за няколко дни, че да могат да дойдат, което далеч не е "ела го гледай за два часа да изляза". Това е много по-различно от помощта, която може да има едно семейство, ако живее в едно населено място с бабите. Дето се вика, да тръгна да умирам, на майка ми й трябва един работен ден, за дастигне до София, че да ме види, не е аз да съм в Люлин, а те в Левски Г.  На практика сами си гледаме децата, с изключение на няколко седмици в годината.

Ми не си длъжна, къде пише, че си длъжна. По темата- като знам как ме гледаха нашите...те са последните, на които бих поверила детето си дори  за 15 мин.

В тоя ред на мисли сигурно има доста хора, отгледани от бабите си, те какво задължение имат към родителите си? И на кого какво дължат като са са ги отгледали бабите им  
За мен всичко е до човек и приоритети, никога няма /след 20-25г/ да кажа на децата си - отгледах ви, оправяйте се.

Краси.мира, каза се вече няколко пъти, че точно тези сегашни баби са разчитали на отглеждане на собствените си деца от бабите, т.е. на нас. Така че не виждам от какво толкова си почиват.
Виж, аз като си отгледам децата наистина мога да не погледна внуци по параграфа - изпълнила съм си дълга с вас. Но точно поради това, че знам какво е не бих си го позволила.
И още веднъж - става дума за помощ 2 пъти годишно. Не за отглеждане. 

Извън дълга идва вече човещината и любовта.

Разбира се. Децата са си само наше задължение. Никой не е длъжен да ми ги гледа, нито дори да ми помага за тях. Обаче остава една горчилка, въпреки това. 

Сигурно остава.

Мда, лошото е че от това нямане на възможност за глътка въздух без децата, се изпокарвате с мъжът ти за дреболии, изкарвате си го един на друг, от там на децата и така заради нежеланието на някой, който може да ти помогне, а не иска, страдат много хора. Семейството се разваля бавно и постепенно ден след ден. Накрая децата ще порастнат, ще имате време един за друг, но дали желание ще е останало...

Знам, че темата не е за оплаквания и хвалби.
Просто като я прочетох и реших да споделя нещо, което ме мъчи вече пет години и половина.
Ние със сестра ми сме отгледани в ясли и градини. Била съм на 1г. 2 м. раннопроходила, и започнала да бърбори, та затова толкова малка са ме взели без проблем. Аз съм от децата "с ключ на врата". На 18 започнах следване в друг град, после работа, после се върнах в родния си град, но не вкъщи.
Майка ми ме е оставяла с две болни деца /едното с тежко белодробно заболяване, другото бебе на 4 м./ и си е тръгвала след като си изпие кафето и напазарува. Д-р Соколова, милата, в най-големия лед и студ / март, 2010/ се грабна от частния си кабинет, купи лекарства и ми ги донесе, защото майка ми отказа с думите "може да пратиш мъжа си да купи. Той кога се връща от работа?".
За първи път изведе Ния на разходка, когато беше на почти девет месеца.
Отказа да ме отменя отвреме навреме, за да навляза отново в професията - тя изисква четене, четене, писане и пак четене. Аз четях нощем и докато децата спят.
Преди няколко месеца, преди Коледа 2010, я помолих да останат с татко при децата, защото сме поканени на официална вечеря с важни за моята кариера хора. Тя каза, че не може, защото навремето и те така - не са имали кой да ги отменя.
Бягам с всички сили оттова да й търся сметка.
Страхувам се да го направя.
Просто съм адски огорчена и ми е много криво, че е така.
Просто не й пука.
Майка ми ми е казвала "който си ги е раждал - да си ги гледа". Навремето ми ставаше смешно, защото то си е така. Но....

Мишона, важното е да си щастлива и спокойна. Тя си е такава. И друга едва ли ще стане.
Тънката разлика между болката и гнева, и спокойствието по мои наблюдени, е да осъзнаеш, че това не е липса на любов или грижа, а грижата и любовта, която конкретно този човек дава - неговия начин.
Важното е ти да продължаваш напред и да си щастлива в семейството си с децата си

Само да кажа, че "отглеждане" и "отменяне" не са еднозначни дейности.
при отглеждането цялата отговорност пада върху този, който полага основната грижа.
Отмяната е, когато отглеждащият разчита на някой да полага временни грижи, докато на него му е невъзможно.
Шанталче, много правилно си написала, че ние сме резултат от грижите полагани за нас.
Аз помагам на родителите си финансово, предполагам като повечето от хората тук. Но не чакам заради това майка ми да ме отменя отвреме навреме. Насила хубост не става.

Да се включа и аз с едно мнение за "западната мода", такова нещо няма. Живея в такава държава, около мен са все семейства, в които бабите и дядовците играят основна роля, няма отглеждане, но помощ всякаква - взимат децата за ваканциите, гледат ги по няколко часа на ден, когато се налага, водят ги събота и неделя някъде... Зависи, разбира се, колко далече живеят, колко са възрастни, дали работят и т.н., но това също са общовалидни критерии. Който иска да се оправдава с "такъв е стилът на живот на запад", да си търси друго оправдание, това просто издиша. Всичко  опира до желанието да помогнеш на децата си (което подчертавам, защото не става дума за комшията, а за собствените ти деца в крайна сметка), до това колко си близък с тях и колко близък искаш да бъдеш с внуците си.

Сега пък да вземе думата една "модерна баба". Казвам, че съм модерна, защото  все още работя, имам хубава професия, изглеждам добре, имам  много интереси и приятни занимания.  Аз имам внук на 2 г 2м. Записаха го на ясли на 1г. 5 м. Предложих на сина ми и снаха ми да напусна работа и да го гледам. Живеем в една къща и за мен щеше да е голямо удоволствие по цял ден да съм с внучето. Но майка му и баща му предпочетоха яслата. Иначе го гледам винаги, когато ме потърсят. В момента той спи, а аз ви пиша. Майка му и баща му са с компания навън.
Модерна баба ли съм според вас?

абсолютно! съвременна

Модерна, но съвестна. Предложила си на сина си и снаха си да се откажеш от хубавата си професия в името на внучето.