Публикувана: 24 юни 2011, 18:52 ч.
Последно мнение: 15 юли 2011, 15:26 ч.

явлението модерна баба

24 304
551
1

# 150 26 юни 2011, 18:41 ч.

Мнения: 28 675

Цитат на: Edelia в нд, 26 юни 2011, 15:49

Не мога да си представя, че животът на децата ми някой ден до такава степен ще спре да ме интересува, че да не искам да изградя връзка с техните деца.. ами модерна модерна..ама, не мога да си го представя.. да се чуваме по веднъж месечно, и да ми тежи да прекарам по няколко часа с децата им.. не го разбирам и това е.

Абе, има деца и деца. Ако упорито се стремят да отстранят родителите от живота си и се сещат за тях, само когато са в нужда... Такова поведение също е обидно. А съм виждала доста такива случаи. Когато са добре, не щат и да чуят за родителите си, но когато са в беда, тичат при мама да помага. За малки деца може да е нормално, ама за големи, зрели хора...
Тези процеси са двупосочни.
Отделно, че с годините родителите се вдетиняват и стават по-зле и от децата - капризни, тънкообидни... Тогава ролите се разменят и отговорността в общуването пада върху по-младите и по-разумните.

# 151 26 юни 2011, 19:07 ч.

Под гъбата
Мнения: 1 458

Цитат на: Бoяна в пт, 24 юни 2011, 20:48

Цитат на: Шарена Сол в пт, 24 юни 2011, 18:52

Ядосвам се на нашите, че са се възползвали и са очаквали да им се гледат децата, а пък сега не искат да гледат внуците. Откъде идва това разминаване в поколенията? Това да се възползваш от едното и после да отказваш да направиш същото за следващите?

Наблюдавам зависимост, онези които са гледали навремето децата си сами сега се хвърлят да помагат и в отглеждането на внуци. Останалите продължават да гледат само себе си. Има логика, защото като не са изпитали на свой гръб какво е за години да не излизаш вечер с половинката си нито веднъж и прочее ограничения, просто не могат да съчувстват, да видят нуждата от помощ. А и нямат навик да отговарят за някой друг, все са си били ергени.

И да, никой не е длъжен да гледа внуци, но все веднъж месечно няколко часа не е гледане, а едно рамо в комбинация с възможност да се сближат с внуците. Не е като да си теглят финалната черта на живота както са направили техните родители.

Освен да се сближат и да се опознаят взаимно! Моята свекърва преди 17 години категорично заяви че внуци не може да гледа. Днес е баба на 4 внука, но седи сама като кукувица защото децата не я познават. За тях тя е чужд човек виждан 2-3 -5 пъри най много годишно. Краяйно недостатъчно за да я приемат като свой близък роднина Thinking

Почти не сме излизали само двамата вечер, както не сме ходили и само двамата на почивка никога до сега. Вечно няма кой да ни гледа децата хем са с голяма разлика. За свеки писах по горе а моите родители все още работят. Заради увеличаването на пенсионната възраст ще им се наложи да работят още няколко години.
В този ред на мисли, един ден бих гледала внуци не заради евентуалната помощ към децата ми а заради онова общуване, което не се заменя с нищо.

# 152 26 юни 2011, 19:28 ч.

Мнения: 7 325

Явно не за всички това общуване е нужно и желано.
Аз не мога да си представя да откажа да купя лекарство на майка с болно дете ако ще и да съм разменяла две думи с нея .Дори и на болен човек де, не е нужно да има дете .

# 153 26 юни 2011, 19:50 ч.

Мнения: 5 710

Цитат на: Iliana__ в нд, 26 юни 2011, 19:28

Явно не за всички това общуване е нужно и желано.

Пред очите ми са няколко случая, в които това общуване е нужно и желано , докато се помага.
Познавам възрастни жени, които заминаха за чужбина да 'помагат' за деца, които след няколко години се явяват излишни. Върхът в това са наши познати, чиято баба отглеждаше близнаците , после се появи трето дете, да са живи и здрави нон стоп болни здрави ги мъкнеше като котета по 24 часа, после като порастнаха водене, готвене, чистене, абе всичко! без да знае езика, без да може да има самостоятелен живот някакъв.... пълна отдаденост. Според мен повечето български жени са такива. Толкова отворени и толкова отдадени! Преди известно време сме на вечеря и някой 'похвали' бабата, че 'много помага", а дъщеря й каза "да, помага ни понякога". Боже Господи каква черна неблагодарност. Тая жена се отдаде, като ненормална за да отгледа децата ти, а сега излиза, че ти помага 'понякога'. Отвратително беше. В момента жената се прибира в София, защото децата поотрастнаха и нямат нужда. После 'понякога' ще има контакти.
Мен такива отношения ми се струват адски неблагодарни и едностранчиви, повтарям, че познавам много такива жени, всъщност повечето 'баби' са използвани много грубо по този начин и затова съм твърдо против това раздаване. От идеята, че са длъжни някак, а и какво имат да правят... В повечето случаи не е абс. никаква гаранция, че ще бъдат 'гледани' когато имат нужда. Както каза Кака, двустранни са нещата.

# 154 26 юни 2011, 19:58 ч.

Мнения: 7 325

Или пък мама или тати блъскат в чужбина за да може детенце тук да си развява байрака .

# 155 26 юни 2011, 22:36 ч.

Варна
Мнения: 1 383

Цитат на: Venda в нд, 26 юни 2011, 17:37

Само като чуя думата "задължение" и ми става зле. Ако някой ще гледа деца по задължение, по-добре да не го прави. Деца се гледат с желание и любов. Всъщност не само децата, възрастните също са така. Когато има любов между родителите и децата, тогава и родителите си гледат децата, че и децата на децата, и децата си гледат възрастните родители. Без това да е бреме за някого. Друг е въпросът, че любовта често идва и с грижата един за друг.

Гледането с любов предполага (според мен) активно общуване. А понякога отбелязвам, че майките очакват децата да са гледани от бабите както от гледачки - ядене, спане, бърсане на дупе. И преминаването на някаква предварително изградена граница се счита като изземване на родителски права.

# 156 26 юни 2011, 22:43 ч.

София
Мнения: 62 595

да, има нещо вярно. Често го чувам, дори наскоро спорихме по въпроса с някого в една тема, че няма как един човек да ти гледа детето по цял ден, и да следва само и единствено твоите инструкции, а не както намери за добре според своите възгледи.
Аз съм наясно, че когато децата ми са при бабите си, то там ги гледат според техните си разбираания. Като ги поема аз после, си "поправям" щетите.

# 157 26 юни 2011, 22:46 ч.

Мнения: 289

Цитат на: 10 c's в нд, 26 юни 2011, 19:50

В повечето случаи не е абс. никаква гаранция, че ще бъдат 'гледани' когато имат нужда. Както каза Кака, двустранни са нещата.

Отношенията винаги зависят от двете страни, естествено.
Освен това ,личния пример също влияе много силно. Всяко дете вижда как родителите му се отнасят към него, към родителите си, към познати и непознати, изобщо към всякакъв род задължения, виждат дали правят услуги от добро сърце, или винаги очакват нещо в замяна, и това неминуемо влияе върху формирането му като личност.
В този смисъл.. в повечето случаи, смятам, няма особено изненадани - ако майка ти не е била грижовна към теб самия, то едва ли ще се втурне да гледа детето ти. Но едва и и това очакваш.. ако 20 години не си получавал разбиране и внимание, едва ли ги очакваш да ги получиш на 30-тата.. Нещата са много свързани.

Другият момент, който не разбирам, е неистовото желание на някои родители непременно да бъдат "гледани" на старини от децата си newsm78

ами, не знам, естествено, как ще изглупея на старини, обаче..едва ли най-големия ми блян ще бъде да видя точно сина ми да ми сменя памперса Laughing

странно ми е, че много възрастни хора се сърдят и се поболяват защо ги гледа примерно някой срещу заплащане, а не децата им.. това също ми прилича на егоизъм.

# 158 26 юни 2011, 22:48 ч.

София
Мнения: 62 595

Може просто да ги е страх, че чуждият човек ще ги умори.

# 159 26 юни 2011, 22:50 ч.

Мнения: 5 710

ами нормално е когато си болен, стар, или безпомощен да очакваш грижи от най-близките си.
това не е 'неистово' желание, а най-естествено нещо.

и аз когато съм болна мога да се оправя и сама, да отида до аптеката, или да полежа в болница, да се оставя в ръцете на сестри, лекари или болногледачи, но това чувство, което имам, когато мама е наблизо не мога да го получа по никакъв друг начин. когато майка ми е до мен, буквално ми е достатъчно да дойде и да ме завие или да ми каже 'миличкото', по нейния си начин, за да се почувствам по-добре. дори мъжът ми не може да ми го даде това...
и за тях е така.

# 160 26 юни 2011, 22:54 ч.

София
Мнения: 7 465

Да ви кажа още съм далече от мислите кой ще ми сменя памперса.
Но не очаквам, че само защото съм сменяла памперсите на моите деца, то те ще сменят моите. След...60- години? Най-малко??? Crazy

т.е 60 години след като съм сменяла техните!!!
Извинете!!!
Но ако не съм си дала зор да сменям техните пелени и да смятам, че по закон ми се полага да ме гледат само, защото съм ги родила, това е още по-нелепо. Надявам се, че ще се съгласите.
10 c's , за една току що родила жена е същото. Ако си с разпорен корем - най-вероятно очакваш мама да ти помогне. Или за детето, или за чистене на къщата...Или ако трябва да свършиш нещо, а мама не иска да ти помогне. Ти отдавна не си под 18, но все още мама е мама за теб, нали? И очакваш нейната помощ, а не на съседката, дори ако си с ангина. Какво остава за нещо друго.

# 161 26 юни 2011, 22:57 ч.

Мнения: 5 710

Да, след като си с разпорен корем всички искат мама. Най-малко го е минала това и знае какво се прави с малкия човек излязъл от корема ти Grinning

Но мама да е на разположение ежедневно и ежечасно за 5-6 години е грубо и несправедливо спрямо нея.

# 162 26 юни 2011, 22:57 ч.

Мнения: 289

Цитат на: Andariel в нд, 26 юни 2011, 22:48

Може просто да ги е страх, че чуждият човек ще ги умори.

ти сериозно ли
То пък един живот..чак толкова да се страхуваш за него.

10 c's, имам предвид - да, нормално е децата ти да се интересуват, да те посещават и т.н. Но ако имаш нужда някой постоянно да бъде наоколо, да готви, да чисти и да ти дава лекарствата - ами, не бих се чувствала щастлива ако синът ми, в разцвета на кариерата си примерно, напусне, за да ми стои до главата.. Отчитам и факта, че аз съм особена в това отношение - напр. когато съм зле, болна, тъжна - предпочитам да се усамотя, отколкото някой да ме обгрижва, вероятно и това ме кара да мисля по-различно. Но все пак, майката е добре, когато децата и са добре. Чудно ми е, дали някога ще изглупея до такава степен, че да мисля първо за себе си, и да съм готова да жертвам децата си..

# 163 26 юни 2011, 22:58 ч.

София
Мнения: 7 465

Е, аз никога не съм имала подобни очаквания. Laughing

Само да се вясва 1-2 пъти годишно. Когато имам нужда.
Бай дъ уей, никога не съм се чудила какво да правя с човечето излязло от корема ми. Simple Smile

Това му се вика майчински инстинкт. Дано някой ден да не се чудя какво да правя с детето ми, от чийто корем е излязло човече, ами се 'сифирясъм' и си вляза в ролята на баба. Simple Smile

# 164 26 юни 2011, 23:05 ч.

Мнения: 5 710

Ами то такива хора са малко и обикновено да доста с ограничени средства.
Освен това системата у нас е толкова, толкова първобитна по отн. на грижи за възрастни, че по-скоро е норма да им оставят паница с храна и памперс сутрин и да отиват на работа хората... без да са сигурни как ще намерят майка си, баща си..
Аз лично съм твърдо 'за' помощ отвън под формата на болногледачи. Не смятам, че чисто техническата част ( сменяне на памперс, обръщане, тоалет и т.н) емоционално дава нещо на двете страни, обикновено на възрастния му носи срам, и неудобство, а на младия едно объркване 'кой е този човек'. Най-добрият вариант е да си близо и ежедневно , за да даваш внимание, обич, грижа, помощ при хранене и т.н, плс помощ о външен човек.
Същото мисля и за гледането на децата, не е задължително една баба да е минала през менюто от а до я, за а изгражда и има емоционално пълноценна връзка с внуците си:)
почти съм сигурна, че баба ми не е сменяла и една моя пелена, и поне до 3г. не съм 'гледана', но ми е дала бабина обич по много други начини:)

Препоръчани теми

Парфюмни размисли и страсти - 209

🐑Фермата сезон 6 Тема 12 /23.11-29.11/

🐑Фермата сезон 6 Тема 11 /15.11-22.11/

Раждане вкъщи 17

Причина:

Причина: