явлението модерна баба

labby , никой не твърди, че е единствено и само тяхна.
Просто Клеми е адски разочарована, че майка й я вижда, че изнемогва, че не знае на кой свят се намира и въпреки това не иска да й гостуват децата дори и за един ден. Дори и за 2 часа. Това е.
Тука никой не задължава бабите с нищо, но човек може да бъде разочарован от отношението майка - дете в една по-зряла възраст... мама е за цял живот, независимо дали си на 2, 22 или 52 години.
На Клеми й е мъчно, просто, че контактите на майка й с внуците са по-редки от контактите на съседката от 2 етаж на блока й, да речем.
И за нея това е парадокса всъщност - че ако брака й се разпадне вероятно майка й ще я прибере с двете деца, но да й се отпусне време за едно кино - не може. Което аз метафорично разбирам така: като я види, че е скочила във водата и се дави ще я спаси, но няма да й даде спасителна жилетка, за да скочи.

Клеми, извинявай за пространния анализ на думите ти. Ако не съм те разбрала правилно - извини ме.

Аз не очаквам никой да ми гледа детето, а и не искам.
Вярно, че е хубаво понякога някоя баба да се сети, че има внуче, и да пообщува час-два с него. Това не е лошо, тъкмо напротив.
Моята свекърва с гордост се бие в гърдите, че сама си е отгледала двете деца. Гледала ги- дръжки. Мъжът ми е бил даден на едните си баба и дядо и в продължение на година и половина е изкарал с тях в Коми, като през това време нито веднъж свекърва ми не го е видяла  А сестрата на мъжа ми пък е отгледана на село при другите си баба и дядо.
Нищо лошо де. Искат още внуци, изкарват ме от релси с въпроса "Кога ще имате второ", а да ги питам ли аз що са им още внуци, като нито ги гледат, нито нищо... Не ме разбирайте погрешно - чудя се защо те искат (свекърите) аз да раждам второ. Правите разлика, нали - те искат, аз - не 

labby, всъщност с всичко си съгласна като чета

Не броя на децата е проблема, а липсата на връзка майка-баба. Защото тя остава майка, но някакси не се усеща.  "Аз съм зад гърба ти и ще те спася, но само ако си губиш живота", е странен постулат. Нямам поредвид Кlemy, a конкретна ситуация която познавам по-добре. Нормално е да има едно малко по-активно желание детето ти да е добре. 10 часа на година са наитина малко усилие и активно желание - по два часа, през месец, освен когато бабата има рожден ден, примерно Пък Клемy като гледам и на половината ще се зарадва.

Е, не, бабата не отказва да й заведем децата, но тя е на 350км. Просто много по-удобно е тя да дойде 2-3 пъти за по 2-3 дни, през деня децата да са на градина, вечер да ги погледа ние докато сме навън. Те са адски палави и не смеем да ги оставим далече за седмица, при положение, че тя не им е свикнала на белите и не знае с какво могат да я изненадат. Например ние не ги пускаме на балкона сами, за нея не е проблем. А те са оперирани от чувство за страх и самосъхранение. На улицата задължително трябва да са хванати, защото се хвърлят към колите и т.нат. Диви са, не става да ги гледа някой, който не им знае всичките дяволии.
Освен това ми се струва много по-лесно един човек да се придвижи, отколкото четиримата да се мотаем напред-назад из БГ. И де факто, за да го направим два уикенда ще преминат в път, дане коментирам и цената само за бензин.
Бих се зарадвала дори да идва само за РД и за Коледа, Великден...Както и на свекъра, той също идва два пъти годишно. Но пък е мъж и още по-малко мога да разчитам, че ще ги гледа съвестно. Макар че сме му ги оставяли за едно кино, справял се е.

Клеми,
донякъде ми напомняш на самата мен. И аз съм същата на моменти, а разбирам, че не е така. Накратко, родителите ви вече са отгледали една реколта деца, не ги подцценявай! Твоите деца, каквито и да са, не са диви зверове, ще се разберат с баба си и дядо си! Според мен правиш грешката (която ми е много позната от моя опит) да смяташ, че ти си алфата и омегата при гледането на децата, че само ти им знаеш номерата и как да се справиш, а бабите са безпомощни или няма да проявят твоите стандарти. ако искаш вярвай, но не е така! Бабите и дядовците ще съумеят да се справят, ще изградят тяхна си връзка с децата, а и децата се държат по един начин с родителите, а по друг са бабите и дядовците. Какво ви пречи, закарайте децата при баба им, 350 километра не са 3 500, оставете децата, ако са навити да ги гледат седмица-две-три, или за колкото там се разберете, обирайте си крушите с таткото и ги оставете да се оправят. От теб се иска само да подготвиш нещата - дрехи, лекарства, медицински картони. Родителите ви са успяли да отгледат вас живи и здрави, няма да си оставят внуците на произвола на съдбата!

Трудно е когато си ги гледаш ти. Хубавото е, че когато пораснат оценяват факта ,че си ги гледал сам. Когато са големи и  бабите искат,децата да им отидат на гости и да си говорят с тях. Тогава обаче децата са изгубили връзка и не искат изобщо да останат при тях. Обидно е много ,когато се налага да се молиш и умоляваш да ги гледат за 1 ден ,докато отидеш на погребение. Някой изобщо не могат да си представят този момент,понеже не им се е налагало. Благодарна съм ,че съм си гледала,когато бяха малки сама. Сега да е жива и здрава майка ми в момента много ми помага. Трудно е ,но се преживява . Много търпение. Брака се скрепява по този начин. Свиквате да разчитате на себе си.

Според мен деца трябва да се оставят само на баба и дядо, които имат истинско желание и сами предлагат да ги погледат за няколко часа, дена и т.н. Моите родители не са гледали децата ми нито ден, нито дори един час. При това синът ми е вече голям, а дъщеря ми е най-кроткото дете, което проблем просто не може да създаде. За бебето не си и помислям, то се подразбира   Какъв е смисъла да се опитвам да им ги оставям, след като виждам от километри, че те реално не напират да гледат внуци. Предпочитат да идват понякога - виждат ги, радват им се искрено, носят им хубави подаръци. Това е, няма как да стане и гледане да има като екстра. Не си го и помислям, просто при мен варианта майка ми да дойде да помогне с децата, не седи като такъв.

Виж, родителите на мъжа ми умират за внуците си и искат постоянно да си ги гледат и да общуват с тях. Гледали са и тримата накуп даже понякога. Има ли желание, има и начин, това е.

Това може да го разбере само някой с породени   Когато бяхме само с едно дете всичко беше лесно, на театър и кино не  ходим, на кафета пък въобще, ресторантите не ни влекат. Нооо с 2 и то породени вече е страшно и някой със сигурност ще запита.. ми що си го направила т'ва второто като не можеш да го гледаш. Тук всеки си има личен отговор- моя е че или сега или никога нямаше да го имам това второ дете.

На мен слава богу ми се дава малко помощ и то само защото детето ми е със сърдечен порок и не трябва да плаче и буквално 24 часа е в ръцете ми и е залепено за мен, аз нямам нужда от 2 часа да изляза да пия кафе, имам нужда от 15мин за да се наям и 1 час за да поспя.

Andariel , защото виждам с очите си, че няма ясна представа колко са самоопасни за себе си. И мога да дам примери - племенничката, която е най-кроткото дете на света успяха да загубят. А тя е страхлива и не се отделя от възрастните. И то два пъти.
На море, в един импровизиран лагер от бунгала, заграден но незаключен - племенничката обикаляше без надзор, но не излизаше от огражднеията. Моята дъщеря я изтървахме за минутка и вече беше на улицата. А преди това майка ми и сестра ми ни уверяваха как нямало страшно. Просто има деца и деца.

Klemy, аз напълно те разбирам, защото съм в почти същото положение. Майка ми е в провинцията на 450 км от София. Синът ми израстна с мен, основно с моите грижи и от време на време - с тези на свекърите. Сега вече е на 5,8 год., но не смея да го пратя на майка ми да го гледа дори само за 1 седмица, защото тя не му познава навиците, не го познава като поведение, а от него могат да се очакват много изненади. Просто детето е палаво и трябва да си му свикнал, за да го изпревариш, преди да е сътворил някоя беля. И аз предпочитам да го мъкна с мен в офиса, колкото и да ми е трудно, отколкото да го пратя при нея и да се побъркам от притеснения. като порастне, предполагам нещата ще изглеждат по друг начин.
Иначе, на свекърите им имам доверие, особено на свекърва ми, защото ние живеем у тях и детето е расло пред тях и те го познават доста по-добре, отколкото майка ми. Свекърва ми не е модерна баба, ако изобщо мога така да се изразя, но сега няма възможност да го гледа, защото е на работа. Предишните години, когато се налагаше лятото да бъде гледан за 1-2 седмици, сме й плащали да го гледа. По принцип, не са предлагали сами да го гледат, ей така просто. Освен ако не са искали да го водят за през деня на някой парк или на разходка, но за гледане, защото ние сме имали нужда с мъжа ми - не.
Иначе, колкото и да ми е криво на моменти, че когато имам нужда от това някой да гледа детето, защото нямаме възможност (за забавления без детето изобщо не сме си и помисляли), а няма желаещи да помогнат, съм на мнението, че това основно се полага на родителите. Бабите и дедите не са длъжни да го правят, НО при условие, че и не предявяват претенции за близост в отношенията им с внуците после и всякакви неща от този род.

А ако бабите не ги гледат добре? Има доста такива случаи.

Трещи, има и случаи, в които бабите гледат децата, но с открито нежелание  
Не бих си позволила нито в един от тези случаи да си дам детето.
Моята майка например има желание да гледа малката, ще й гостуваме за месец лятото, но има малък проблем - майка ми изпълнява всички прищевки на Кати. При нея няма правила, задължения, ограничения и т.н. И за това й се ядосвам.

Не говоря за нежелание.  Ама бабите имаме други възгледи. Моята баба научи децата ми на гърне.
Възгледът, когато само си покаже, ми е непонятен. И ще го хвана и ще го науча. А снахата може да каже - как може. Това е насилие.

A защо не ги гледат добре?
Липса на опит - добива се с времето.
Липса на желание - е за това е темата - от това боли. Няма желание з аконтакт с детето.
Липса на уважение към родителя. Неприятно но често бабата е перфектната мама, а майката е ... неопитна да кажем
В крайна сметка може и да не умеят и да не им се занимава. А може и да отбиват номер, да не си помисли някой нещо. И тогава никой няма да страда за "липсващата" грижа. Но за отношенията баба-мама ще ясно, че се пукат. Обикновено и по принцип всичко това.

ПС Ами то показването иска познаване на реакциите. Като има контакт, има и разбиране. Не твърдя че се виждате малко, или че трябва да знаеш кога си показва. А че снахата е логично да очаква да имаш по-малък контакт и по-трудно да нацелваш момента от нея. Ако изобщо

Защото във вашите очи  сме остарели бабички , които нищо не разбират.  Опит - имаме го, но е остарял. Сега е друго, модерно. Гледали сме  ви напълно погрешно.