явлението модерна баба

Момичета, никой няма да умре, ако до 12-14 годишнина на децата си няма и един ден за себе си. Това, мисля е ясно. Обаче да се депресираш, да се нервираш до крайна степен и да си развалиш отношенията с мъжа си, може. Нормално е все пак човек да има лично пространство и лично време, пише го във всички книжки за добро психическо разположение на духа. Пък и на брака. Но както казах, не е болка за умиране.
Но най-върлите защитници на тезата, че баба и дядо нямат задължения (което не отрича никой) пишат, че имат помощ. Дали за дни, дали за цели ваканции. Как тогава имат поглед върху състоянието на тези, които нямат помощ ми е много интересно? Знаем, че сит на гладен не вярва.

В интерес на истината, според майка ми някои неща се забравят, а други не са се знаели преди 35години. Аз например съм приспивана с мед. Горски мед, от дядовите кошери. От 4-5 месеца някъде до разделянето с биберона, което при мен е станало на 2г и нещо, всяка вечер за добър сън потънала в мед залъгалка, и друга готова приготвена, та когато бебето изплюе едната да напипа другата.  На първата ваксина ( или от първите, не зная, тази която прави белег), почти веднага зловеща реакция, после спешна помощ и т.н. спасили са ме с кортикостероиди 
Но като цяло аз имам огромно доверие на майка ми и на опита й ( а и сега с внуците й си припомня някои неща, за други нови е мн  възприемчива ), на абс. еднакво мнение сме с нея за гледане и един ден не мисля, че ще създава каквито и да е проблеми:)

Интелигентна и модерна жена
Ха сега и кажи "давай сано това и това ако се наложи", и чакай да отвори меда. Не е очаквано понеже има ясна представа за нещата. На мен ми се случи друга интелигентна и модерна жена да го направи /след алергична реакция/, но смятам, че е лошо стечение на обстоятелствата. Това не променя факта, че някои баби не са нито толкова интелигентни, нито толкова модерни.

Майка ми специално за меда чувства вина, за кортикостероидите не е знаела, така се е действало ( не знам сега как), но мислим, че там се коренят проблемите ми с килограмите (метаболизъм, предразположение към напълняване), които ги няма в семейството. На фона на сем. ми съм като Гъливер сред пигмеите. Освен това съм и алергична към някои неща и т.н.  Възможно е и да не е от меда, но определено сега не се дава мед на малки бебета и деца, нали ... Аз освен, че съм захранена с мед, лятото при баба и при дядо вече при наличие на зъби ни даваха восък да дъвчем. Постоянно.
Брат ми, защото е злояд, а аз защото обичах..

Мед не се дава не само заради алергените, а преди всичко заради спорите на ботулизма. Неукрепналият организъм не може да се справи с тях. След 2 годинки вече се смята, че не е толкова опасно. А дали ще си алергичен или не към мед няма значение дали ще го хапваш на 2 месеца или на 42 години. 
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=28473.0

Никой не може да е сигурен за такива неща.
Мед не се дава до към 3, особено ако има алергия проявена или склонност, иначе по-рано може. Не защото може да си алергичен към него, а защото алергизира, отделно какво може да съдържа. Кортикостероидите са били тогавашна панацея, но да ти кажа все още са за някои лекари /толкова ги е грижа според мен но това си е мое мнение/, така че всичко е относително.

Моята свекърва е доста модерна и млада жена, която работи, ходи по купони и когато има възможност през отпуската си ходи на почивка.
Майка ми не е толкова модерна, но все още работи и за съжаление не е много добре здравословно.
И двете живеят на над 100 км от нас.

Аз и мъжът ми си гледаме детето. Не мисля за кафета в късните часове, защото не ми се ходи. На кино ще отидем тримата, защото ни е хубаво да сме тримата. На почивка, не си и представям да отида без детето, защото аз живея и дишам заради него.
Смея да кажа, че за 7 години брак имаме доста добър семеен живот. Понякога чакаме с нетърпение детето да си легне по-рано за да се насладим един на друг.

Няма да скрия, че когато отидем на гости при някоя от бабите детето не ни търси /толкова сме му "омръзнали" вече/. Двете го гледат по много различен начин, но не се оплаквам.
Много пъти съм имала нужда от помощ, имало е случаи когато детето е трябвало да ходи на гости при тях, но нещо се е променяло в последния момент, на едната и е станало зле и не смее да е сама с детето, на другата пък леля й на почти 80г. е паднала и си ударила главата и има нужда от помощ......
Мисля, че не е героизъм двама родители да си гледат децата.

Много мразя, когато хора държат сметка на бабите и дядовците къде ходели и т.н.

Тъкмо вие "страдалците" отглеждащи сами децата си няма да се сърдите, че някой ги е разглезил , тъпкал и са станали пухкавки ....

Да, драмата внезапно се решава, когато нямаш никого на разположение наоколо 

Klemy, аз не смятам, че трябва задължително да изкараш 12 години без никаква помощ, за да повярваш че е трудно.. и няколко дни са ми достатъчни 
Няма противоречие при мен - да, не смятам, че родителите ми да ДЛЪЖНИ да ми помагат. Но, след като имат желание, няма причина да им отказвам. Ако не желаят, не бих им се сърдила.. поне така предполагам де 
Тук всички даваме по някакви щрихи, и останалите съответно няма как да сглобят цялата картина - така че, вероятно странно е прозвучало казаното от мен.. незнам.
На мен напр.ми направи впечатление, че ти е неудобно да излизаш сама, и да оставяш децата на мъжа ти, защото и той не почивал. Ами, на мен пък не ми пука  оставям му ги, и си бия шута - така де, като е на работа, не си ли почива  и в този ред на мисли - човек трябва да мисли за себе си, и майките сме хора в  крайна сметка.
Ситуацията при мен е различна и по друга причина - голямото ми дете така и не свикна с детската градина, и аз го спрях - през септември ще опитам пак. Но, ако нямах помощ, колкото и да ми е мъчно - щях да го водя.. Така че, обстоятелствата сами ни подсказват как да действаме - и, естествено, нашите разбирания, чувства, очаквания, че и издържливост 

Аз също на почивка без децата НЕ бих отишла, колкото и да се оплаквам от тях по време на самата почивка.. За нощуване без мен са оставали броени пъти, когато съм пътувала. Т.е., помощта на бабата и дядото са екстра, но това не ми дава свободата да се вея сама - защото и желание нямам. Необходими са ми кратки излизания, за да презаредя батериите, и готово 

 Обидно е когато сте в един град и на няколко спирки разстояние и да не можеш да ги оставиш за 2часа . Тежко е така е. 
Клеми-Пожелавам ти да си намериш доходоносна работа и да можеш да си наемеш една детегледачка. Това е най чистият вариант. Гледа ги точно както ти искаш. Няма нужда да ги гледаш до 12-14г. Стават разумни и в 1клас.

Така е, синът ми в момента на 10 се оправя доста добре сам, включително и сам ходи на по-близките до нас спортове и мероприятия - а и на по-далечни е ходил вече с метрото например.
А бавачка преди винаги съм ползвала, защото баби под ръка няма, откакто е тръгнал на градина, има и по някоя бавачка наоколо, защото никога не съм можела да го взимам навреме. Тази година за сефте сме без бавачки и съм безумно щастлива, много надълбоко ми се бъркаше в джобчето 
Наближава ви златното време, Клеми  Само да минете през първите 3 класа в училище, защото по-голям зор от тогава аз не съм виждала.

Ох като гледам, децата на Клеми са колкото моето голямо..те още не са тръгнали на училище дори  саамо около 4 години остават до по-добрите времена  Нищо де, ще ги преживеем някак 

Друго ми е интересно, кое точно е трудното през първите училищни години? Воденето и взимането ли? Справянето с материала? Адаптацията?
Любопитно ми е, защото аз с нетърпение чакам тези времена, и за момента не мога да си представя по-трудно от това да са с мен по цял ден, и очите ми да са на шест някой да не падне, другия да не хване нанякъде 
И, само като си представя, че ги водя на училище, и имам цяяяяял един предиобяд свободен  че това е рай направо.. Вероятно е трудно от организационна гледна точка, когато родителите работят?

Когато работят, да. Клеми работи, доколкото знам.
При мен освен това, в личен план,през първите две години в училище на сина ми бях самотен родител и по-черни и трудни от тези две години в живота си не съм имала.

Внимавай какво си пожелаваш, защото няма по-трудно от това детето ти вече да не е постоянно край теб и да не можеш да му помогнеш, ако е в беда. И тревогите ти, докато се прибере. 

За родителите на деца, които са били на градина преди училището, училището е изпитание. Преди са били по цял ден на градина - водиш и вземаш. Сега пак такйа, но за половин ден обикновено. Дори и да е за повече, то детето има ангажименти и в къщи. А ако изберете да е на половин ден и да го гледа родител другата половина - много водене и малко свободно време