Нетърпеливо да отиде на моренце е ФЕВРУАРСКОТО ни сладичко детенце - 34

Мяу, от понеделник ни е резервацията, а иначе ще пътуваме в неделя привечер до прабабата на момите. Та тя е в едно село до Ст. Загора и това поражда нуждата от този куц преход. Но здраве да има, ще го преодолеем 
А иначе в събота вечерта сме на сватба, дето ама Ич не си я представям как ще е... Ще сме без децата, нашите бяха така любезни да се съгласят да ги поемат, но Калина отказва да заспива без да е налапала цица, та предполагам, че ще се наложи да си тръгнем бързо-бързо заради това.
Мисля, излишно е да обяснявам, че имам работа за целия китайски народ, че и отгоре, куп досадни дейности като епилации, а и трябва да събера багажа за семейството в 2 чанти  , толкоз ми е лимита зарад количката  Цяла седмица пара като луда, пак има някакви купове за пране и се чувствам точно като оназ мацка, затрупана от пране в рекламата на Калгон 
Амели, стана ми много мъчно за твоите познати... малко ми напомни един филм на Мел Гибсън, май Тичай се казваше.
Пухи дано зъболекарката да те оправи веднъж и завинаги и занапред никакво плащане предварително 
Ника, добре дошла, на мен поне много ми липсваше 
Оставям ви, хубав ден! 

Никич, добре дошла! Ще се видим по-подробно, ама друг път.

Под туй за „Маци”-ната проклетия на връщане се подписвам и аз, само че за Люсил. Толкоз се изнервихме, че горката Халюша-кротуша го отнесе (е, не много, де). Аз трябваше да прекарам доста време отзад м/у двата стола в безуспешни опити за приспиване с цица, вследствие на което напраО подивях и се сФанАх.

Ама и лъв ми пА хич не търпи бебе да му реве, когат шофирга. А тя точно тъй, изпадна в истерия още преди 100-те километра. Къде изчезна това добро дете, дето спа 6 часа на отиване, ненам? Такъв кошмар не бях изживявала от години, когато Калина беше горе-долу на същата възраст.

Слънчи, аре, на дОбър път и весело изкарване!

И ние требе да кръстим Люсилска, ама не знам кога ще е. Само знам къде и горе-долу кой е номиниран за кръстник. Остава да дерзаем.

Ще чакам снимки от всички почиващи!  

Понякога, браво на теб, страшна организация направи!   Много, ама много ме е яд, че няма да мога да дойда.  

Пух, дано всичко със зъбаря да мине наред.   Много гадно е специалист да не си върши работата, особено пък стоматолог.  

Слънчи, бе да ти имам проблемите, дет' се вика.   Ако някой ми каже да стягам багажа, че заминаваме, ш'сЪ оправя някак с двете чанти, де ше ходя.  

Мяу, Калината ме разбива винаги с тия диалози!   Спомням си сестра ми какви ги ръсеше като беше на нейната възраст. Е само заради тази веселба нямам търпение и ние с Диди да осъществим вербална комуникация (иначе не искам хич да расте, или поне ако може да забави темпото, хлип-хлип....   )

Ника, добре дошли!   Диди не приказва хич, ама хич!   Освен категоричното "Не", с което отговаря почти на всеки въпрос.   Разбира всичко обаче, като я питам нещо, което ѝ отърва, тя се нахилва и търчи към обекта, свързан с въпроса - стол за хранене ("Ще ядеш ли?"), количка за излизане или направо маратонките за обуване ("Излизаме ли?"), любима книжка ("Какво ще четем сега?"), влиза в банята ("Ще се къпем ли?"), ляга на възглавница ("Ще спиш ли?") и т.н., например показва части от тяло - нейни ("Къде са ти...?") и мои ("Къде са моите...?"). Ноооо като я питам дали ще сяда на гърне, дали ще ѝ режа ноктите, дали ще ѝ слагам памперс и т.н., отговорът е неминуемо "Нннне!".  

Амели, благодаря, че питаш!   (лелеее, страшна история с познатите ти   Дано се оправят!   ) ДупИ на Диди е наред, а гърнето събира прах предимно.   Нооо, от жегата много се поти под памперса малката, а и видя, че е готЯно с бикини   , та сега си я държа без памперс максимално дълго през деня. Слагам само на обедния сън и като излизаме. Естествено и през нощта слагам памперс. В тази връзка да ви питам, вашите дребни колко често пишкат?   Диди пие нормално вода (300-400мл на ден), пък пишка през 3-4 часа някъде. Не знам дали е нормално, нямам време и да се ровя да чета и питам ей тъй, да сондирам за мнения.   Естествено дребната няма акъл за 2 стотинки и уцелва да се изпишка в гърнето между 0 и 2 пъти на ден.   За акането и дума не може да става, по подобие на Микиния Явор, Диди прави едни гимнастики в право положение и отказва в гърнето. Ама не ми е зор хич да я уча.   И така... кака ви може да чете сериозна литература и да пише по глобални проблеми, нооо това не ѝ пречи да бърше локвички с пикня и да търка гащи с лайна.  
За помагачи не ми говорете, щото съм бясна, то по-добре без тях.   Нали и майка ми, и мъж ми се пробват за каузата (уж каузата е да ми дадат още малко време за писане). Емиии, те искат да полегнат на дивана (респ. да седнат в заведение ако са навън), да придремват на жегата (и двамата пуфкат и охкат, че им било жега нон-стоп), а Диди кротко да си играе седнала на земята и от време на време да ходи при тях, да ги милва, да им се усмихва и да ги забавлява с трогателните си номера. Освен това искат сутрин да имат достатъчно време за кафенце, тоалетна, цигара (майка ми е с цигарите). Да, ама не!   Диди иска да ходи с километри, да се катери по всякакви места, да се изкачва по стъпала, да си търчи по полянките, да разхвърля, да се крие зад/под каквото ѝ попадне.   Естествено миенето на локвички и прането на гащички си остава мое задължение, чИ как иначе.   Иии, след час гледане те са каталясали, а Диди е нервна, щото постоянно ѝ подвикват "Не това, не онова... Чакай! Стой! Абе стой ти казвам!... Дидиииии, ела тукаааа!.... Уф, Диди, бееее, ела тука веднагаааа!.... Недей!...Стига!... Уф... Няма пък!"   И ми се правят забележки, че дете на нейната възраст трябва а) да ходи бавно, само хванато за ръчичка, в посока, която възрастния реши; б) като ѝ се каже "Диди, ела тук!", тя да идва веднага; в) да изпълнява командите "Стой!" и "Чакай!" ("Аз кучето ми на три месеца го научих!"   ). И ми я връчват изнервена, а те отиват да релаксират с цигара и кафенце или пред компютъра.   Та така, по-добре без помагачи. Ние двете с нея се забавляваме, смеем се (не правя кой знае какво), същевременно се занимаваме и с образователни уж неща, които ѝ харесват - "четем" книжки, нанизваме едни разноцветни рингове, показваме си частите от тялото, гледаме нови предмети, дръвчета, цветенца, пеем, танцуваме. Тя много се връзва и на всякакви майтапи, та не е трудно да се забавлява хич.   Пък като я видя, че се занимава с нещо сама, сядам да пиша. Пиша и когато спи обедния сън (минутки, часове - колкото отпусне) и вечер като заспи. Много по-изморена съм, когато някой ми е "помагал". Набързо изпратих майка ми да си ходи, пък мъж ми си го търпя, ама без да ми "помага"

Уф, наоплаквах се хубаво.  

Малеее, Слънч, багаж за четирима в две чанти... мъжа ти не разбира женската психика!   Аз им бях помъкнала на моите по 7 ката дрехи с идеята да имат по един на ден, но накрая се оказа, че им трябва по един след всяко хранене.   Не е истина що нещо изпрах там.   Да съ оплача, че тия двамцата се бяха наговорили и се държаха отвратително в стола /щото ресторант не бих го нарекла/. Борис ровеше из храната, не ядеше, разкарваше се само до машината за сокчета. Максуел не ревеше само ако го водехме заспал, плюеше и мяташе залци по земята. След нас оставаше такава кочина, че ни беше срам.   От ритуално самоудавяне ни спираше само факта, че 99% от българчетата се държаха по подобен начин. И тук е мястото да вмъкна, че русначетата бяха доста дресирани, чак се изненадах.

Ла вида, за махането на решетката - поздрави за амбициозния ти мъж!   Няколко седмици им трябват на хлапетата за да свикнат с новите габарити на леглото. Бо го преместихме директно на голямо легло на 2,5г. някъде, падна 3-4 пъти върху специално подложения за целта бебешки матрак и веднъж се изсипа когато го бяхме забравили.   Много се уплаши и рева доста, от тогава спря да пада в продължение сигурна на година, когато съня ми коренно се промени, започна едно мятане, едно падане, бълнуване и чудесии, та тогаз поръчах предпазна решетка за голямото легло.
Сега Макси спи само на голямо легло без никаква решетка, не е падал /и дано не пада, че е доста високо самото легло /, а като се събуди си слиза сам и идва при нас.


Аууу, Мяу, мъжо се е заканил, че повече с деца по светло не пътува, иначе и ние пътувахме спокойно на отиване с две спящи деца.   Толкова се бяхме изнервили и ние на връщане, че спряхме, разместихме столчетата и се сгънах и аз отзад, ама рева не спря - искаше да го гушкам пък. Абе кошмар отвсякъде.   В края на краищата, иначе доста примерния откъм шоферлък мой мъж, изпревари неправилно и с нашия късмет   веднага го спряха   невидими полисмени, дебнещи с бинокъл от едни храсти  , та отнесе един фиш за 20 лв.   за което се карахме до София отделно /когато си поемаше дъх Макси/.


Юхче, бе ти да не познаваш моите помагачи? Едно към едно с гореописаното, направо си е жива отрова да ми помага някой, не че се натискат де. Мъжо също още не може да проумее, че има некви леки разлики между дете и тамагочи на батерии, а след гледането пък е толкоз уморен и съсипан, че чак да ти дожалее.
Пишкане на 3-4 часа е нормално, да не кажа перфектно.
Макси също всичко разбира, аз там не се притеснявам, просто ми се щеше този път да ми проговори по-рано детето, ама надали. Прави някакви тадива леки наченки на изречения "Ко... паааа" - кофата падна, ама слаба работа.

Люсил пък не искаше да я гушкам, ами искаше да стои права и да се разхожда из колата. Е, да, ама не!

Слънчи, ние пък бяхме с един среден куфар и 1 малък сак, тоест, кажи речи с 2 чанти, пак за четирма. Повечето дрехи не ги и облякЪхме, ма ей тъй - да има да си харчим, туйто женската психика, която потиснах почти докрай.

Люсил разбира се има ново изречение в речника си, за да е в тон с Диди - категоричното „Не икам!” Поне ме улеснява доста в избора какво да ѝ предложа. Доста е проклета и дните на морето ни минаваха в гонитби и повишено внимание, но, да ни е жива и здрава.

И непрекъснато се опитва да си надява разни чужди и в по-редки случаи свои, парцалети. Като установи, че не може - мучи. Ако е наденала нещо и иска да го свали, а не ѝ се удава, започва да крещи „Махам, Махам, Махам!”, докато някой не се притече на помощ.

Не мога да кажа по колко пъти дневно пикаЙ, щот памперс не съм сваляла трайно, но на морето ми се изака един път на шезлонга: нещо се бях заблеЯла и по едно време се сепнах, щот тя седи и ми повтаря „Аки, аки, аки...”, обръщам се и що да видя...

Юху, съчувствам ти, моите помагачи са 1 идея по-добре (може би щот им плащам, а и са ми свикнали на изискванията), и въпреки тва, често-често стават скандали, щот нали и те не са роботи, а и аз не съм света дева Мария. Но, както и Ника беше казала, ако ги научиш, че ти си суперхюман, ще трябва да си понесеш последствията. Туй го казвам малко на майтап, не го разбирай като упрек, плз!

Аре, че се олях, но какво друго да очаквате от Влади, ако не 1000 изненади.

Какво правитеееееееееееее...?!
Две седмици никакви ви няма, Мяу у Никича се върнаха и не мога да смогна да ви изчета за последните два часа.
Никич, липсваше, ВИЛКОМЕН!
Страшни преживелици сте имали...

Леле, Мяу, Ники, пооглушели сте на връщане от почивките, а? 

Иначе аз не че съм суперхюман, ама много се дразня като изнервят Диди, щото тя по принцип е много добро същество и не изисква кой знае какво, за да се чувства добре. Ама тия моите съвсем мързеливи, че и акъл дават.  Ааааа!  Пък и после двойно повече работа за мен има.  На всичкото отгоре бях обявена за досадна, вечно мрънкаща и никога доволна от нищо лелка.  Че и съм се правела на мъченица, като още щом съм отворела очи, съм се хващала да чистя (пък аз бързам, докато Диди е сънена и пода още не е затрупан с играчки, да го забърша, че се въргаля цял ден там, барабар с чехли, обувки, играчки, боклуци и т.н.)  Нито съм ги молила за прехвалената помощ, нито нищо.  Ш'си напиша дисертацията някак, Диди ще си получава своето без да е изнервена и после ще видят като си хвана багажчето, взема го дребното за ръчичка ииии ибре, курорте!  Пък те да си се оплакват и да си почиват!  Аман значи, как не са се случили да са майка и син, толкова да си приличат! 

Размислих и помитам всичко!

Их, пак пропуснах! 

Оооо, Ника, искрено ти съчувствам за стола, нас ни чака нещо подобно - Калина ще иска с кака си, а Софи ще търчи като луда до машината за сокче   Никога няма да е доволна от предлаганата храна, ще ме тормози за сладолед (ако има), Ще си трупа в чинията и ще си я подрежда по 2 часа, а после няма да иска и да опита подреденото, за да не го развали.
Какво очаквам от Калина - ами очаквам да пищи, като че все едно я коли някой, да откаже да хапне каквото и да било, да иска да рови с ръчички и т.н. Абе с две думи обобщено - х-л Калиакра палас, дръж се, идемЕ  
По басейновите въпроси - Софи от 8 сутрин няма да има изкарване от водата. Екстремистката Калина ще иска да ходи с кака си, аз ще търча да гоня нея, а баща им ще кисне в басейна с голямата и тя ще се тръшка, че не може да плува. Аз оптимистката, ще съм си взела книга, която само път ще види  , но упорито ще си я нося с мен всеки Божи ден, да не би дЕцата да ме оставят да си чета (надежди говежди).
Как ще протече пътуването: Софи през около 2 мин ще ме пита дали сме стигнали, аз на 22 -то запиттване ще побеснея и ще я заплаша с трайна саморазправа   Калина ще почне да реве и през 1 мин ще нарежда монотонното "цицииииииии". Баща им ще се изнерви и ще ми каже да направя нещо, за да се успокоят. Ще се изпокараме за около 10-15 мин цупене ще ни мине.

Колкото до помощниците. Като бях със Софи, често ми помагаха, обяснявайки ми, че Софи се е наакала и трябва да й се смени памперса. Гонене след нея - да не падне, а ако случайно падне под чужд надзор, то аз съм виновна, че не съм реагирала   С Калина ми се надумва - ама давай му на това дете да яд, гледай го какво е слабичко, аз паля на 5-тото повтаряне и така... идилия! Затова съм приела за себе си - не искам помощ. Ще се оправя сама. Само МиОто не е освободен, щото нал разбирате, тия дЕца са и негови, не са ми чеиз.

 

Юхуу, има си и добри страни на това, че се разбират. Когато се съберат мама и миОто, на третия час се налага да ги разтървавам Съответно или мама си тръгва преждевременно обидена или мъжа ми хваща улиците и се прибира по малките часове.

Ника, добре сте се завърнали. Много липсвахте и двете с Мяу. За преживяванията по морето не се учудвам. Аз след нашето мини море се бях зарекла, че тази година няма да стъпя повече на море , но взех да поразмислям. ...оптимистка или мазохистка..не знам

След последните разправии със свекарите много се обидих и не ме видяха 1 месец(живеем на 200 метра разстояние). Ясен го видяха 2 пъти за малко. Започнаха да прицвилват нещо и ни гостуваха веднъж. Предложиха да има водим Ясен през вечер и ние да излизаме. Аз веднага се съгласих и снощи им го оставихме..беше ги побъркал естествено ( пълна програма с реване и т.н) Като си го прибрахме мъжо им вика " Е, така ще  е ..като го водим през вечер ще свикне" Отговора беше " Какво водене през вечер, ти от майтап не разбираш ли" Вече се забавлявам искрено...Като разбрах, че помощ от никъде за нищо няма да получа ми олекна.

Слънч, направо ме утепА (хайде и аз да приФана от форумския изказ, макар че хич не ме влече) с план-програмата си за почивка! Забавно се очертава...
Аз пък наивно се надявам да си почина и знам, че именно така ще стане.
Помощници нямам и не искам. Децата са си мои - гледам си ги.

Юхуу, верно изпуснА, щото за тебе го написах, ама ми се стори тъпо, та така...

А мъжО ти?

П.П. Имам предвид, него кой ще го гледа.

'Ми, в интерес на истината, той не ги гледа. В повечето случаи децата си се занимават заедно, докато работя.
Ха-ха, видях ти редакцията - да, в това отношение, имам 3 деца.

Зесекли сме се, докато пишех уточнението. Опазил Господ моите да се занимават сами (докато работя)! Слава Богу това никак не се случва.