



, че не знам докъде ще ми стигнат силите, цяла нощ не съм спала, да го дебна дали е добре, да не повърне, да не вдигне висока Т... 

Такова нещо не беше правила, искаше да свали едно дете от люлката, да се люлее тя, и като отказах да й съдействам започна- рев, писъци. Накрая детето слезе, но тя нито искаше да се качи, нито да си тръгне, нито да спре да реве, нито са я успокоя. Като казвам реве, имам предвид дива истерия.За около 15 минути площадката се опразни (не знам, може и случайно), една баба се показа от тераса и нещо ми говори, аз не я чувам. В един момент я разбрах какво ми казва- да съм го приберяла това дете да не й ревяло. Ей , направо побеснях, ако беше слязла щях да набия нея сигурно
Ама и аз съм си виновна, защото имаше предупредителни признаци, че не е на кеф и трябваше да я прибера по рано.
Препоръчани теми