Аз съм на ръба да се самообеся и да изчезна безкрайно 
- Публикувана: 30 юни 2011, 16:53 ч.
- Последно мнение: 23 окт. 2012, 14:24 ч.
Вижте колко е щастлива мама,че си има породени двама ! ** 30 **
Всички сигурно сме били на този ръб,но минава идва следващият ръб и т.н и т.н.
Малки деца -малки ядове,са казали старите хора:)
По-спокойно я карай,ще си им нужна още дълги години!
Ако имаш странични дразнители,елиминирай ги и се щади повече!Ако е възможно,само с децата се занимавай.
Казвам го,защото,на мен явно не ми стигаше напрежението с две бебета на ръце,а и позволих на едно изкукуригало,ревниво бабче да ми стъжни животеца.Тя ме нервира,аз викам по децата.Изкарвах си го на тях
и не ме е срам да си го призная,защото съм човек и допускам грешки 
Хубавото беше,че овреме се усетих какво причинявам на себе си и семейството си заради тази жена и вместо да викам по децата,виках по нея 
Както и да е ,отплеснах се 
С теб сме Аманита!Не си самааа!Ще ги сразииииим!!!!
Малки деца -малки ядове,са казали старите хора:)
По-спокойно я карай,ще си им нужна още дълги години!
Ако имаш странични дразнители,елиминирай ги и се щади повече!Ако е възможно,само с децата се занимавай.
Казвам го,защото,на мен явно не ми стигаше напрежението с две бебета на ръце,а и позволих на едно изкукуригало,ревниво бабче да ми стъжни животеца.Тя ме нервира,аз викам по децата.Изкарвах си го на тях
и не ме е срам да си го призная,защото съм човек и допускам грешки Хубавото беше,че овреме се усетих какво причинявам на себе си и семейството си заради тази жена и вместо да викам по децата,виках по нея Както и да е ,отплеснах се С теб сме Аманита!Не си самааа!Ще ги сразииииим!!!!
Здравейте. Просто ми идва малко в повече напоследък. Баткото с пълна сила навлезе в "ужасните две" - само крещи, пищи, тръшка се, удря и т.н. по цял ден. Не ми дава да храня и бебето. Иска да става само на неговото. Отказа се и от количката и съответно разходките ни се простират до... края на блока 
Ако решим да идем по-далече не ми дава ръка на улицата, ходи където си иска и прави каквото си иска. Нищо кой знае какво ще си кажете, само че явно не съм от много търпеливите...
Записах го на градина от 1 септември. Може и да е грешка, ще видим. Знам, че сред деца му е 100 пъти по-интересно отколкото при изнервената му майка.
Всички сте имали такива периоди, сигурна съм. Предполагам, че и аз ще се преборя. Просто ми трябва повече сила явно.
За капак си имахме татко само за 19дни, а не за месец, както му беше обещал шефа. Сега продължаваме борбата пак само с бабата. И добре, че е тя, защото иначе изобщо нямаше да се справя...
А бебето е най-доброто и усмихнато бебе на света (засега) Само дето е крайно време да спре да яде по 3 пъти нощем 
Дайте идеи как да разнообразявам баткото навън? Излизаме с кола-кракомобил, с колело, с акумулаторна кола (купих му я преди 1 седмица с голям кеф) и всичко му е скучно
Ако решим да идем по-далече не ми дава ръка на улицата, ходи където си иска и прави каквото си иска. Нищо кой знае какво ще си кажете, само че явно не съм от много търпеливите...Записах го на градина от 1 септември. Може и да е грешка, ще видим. Знам, че сред деца му е 100 пъти по-интересно отколкото при изнервената му майка.
Всички сте имали такива периоди, сигурна съм. Предполагам, че и аз ще се преборя. Просто ми трябва повече сила явно.
За капак си имахме татко само за 19дни, а не за месец, както му беше обещал шефа. Сега продължаваме борбата пак само с бабата. И добре, че е тя, защото иначе изобщо нямаше да се справя...
А бебето е най-доброто и усмихнато бебе на света (засега)
Само дето е крайно време да спре да яде по 3 пъти нощем Дайте идеи как да разнообразявам баткото навън? Излизаме с кола-кракомобил, с колело, с акумулаторна кола (купих му я преди 1 седмица с голям кеф) и всичко му е скучно
amanita 
няма дума, която да те утеши. Но най-хубавото при децата е, че всичко е временно, и това ще отмине. Първата година е най-трудна и аз още от сега се подготвям психически за януари догодина, за голямото стискане на зъби. Че както не ни приеха ни на градина, ни на ясла, в къщи ще бъде бойно поле
При нас режимите се напаснаха чак, когато малкия мина на 5 хранения някъде на около 7-8 месец (ако помня точно). Дано и при вас това се получи скоро, че малко да имаш минутка отмора. За разходките - ние много обичаме топки и това винаги ги е развличало, и двамата. Но ние сме облагодетелствани, че сме точно до едно училище и там можем да ритаме в двора. Иначе разходките ни са от едни люлки, на други люлки, от едни пързалки, до други пъразлки и така обикаляме квартала. Сега с увеличаването на размера на талията ми, намалява и кръга на обикаляните площадки. Когато бях само с каката това да отида до морската градина или до морето нищо не ми представляваше, но после с малкия в количката или в слинга даже из квартала си беше мъка
С новото попълнение даже не мога да си представя, каква програма трябва да измисля, мамите с трички ще помагат с идеи 
Но ще се справим, нали за това сме мами
няма дума, която да те утеши. Но най-хубавото при децата е, че всичко е временно, и това ще отмине. Първата година е най-трудна и аз още от сега се подготвям психически за януари догодина, за голямото стискане на зъби. Че както не ни приеха ни на градина, ни на ясла, в къщи ще бъде бойно поле При нас режимите се напаснаха чак, когато малкия мина на 5 хранения някъде на около 7-8 месец (ако помня точно). Дано и при вас това се получи скоро, че малко да имаш минутка отмора. За разходките - ние много обичаме топки и това винаги ги е развличало, и двамата. Но ние сме облагодетелствани, че сме точно до едно училище и там можем да ритаме в двора. Иначе разходките ни са от едни люлки, на други люлки, от едни пързалки, до други пъразлки и така обикаляме квартала. Сега с увеличаването на размера на талията ми, намалява и кръга на обикаляните площадки. Когато бях само с каката това да отида до морската градина или до морето нищо не ми представляваше, но после с малкия в количката или в слинга даже из квартала си беше мъка
С новото попълнение даже не мога да си представя, каква програма трябва да измисля, мамите с трички ще помагат с идеи Но ще се справим, нали за това сме мами
Ох,amanita спомних си какъв танц на радостта изтанцувах миналата година,когато приеха баткото на градина.От една страна се чуствах като лоша майка,че се зарадвах толкова,че за няколко часа на ден ще е далеч от мен,но наистина бях на път да психясам,таткото го нямаше вече повече от година.По цял ден мрънкане,тръшкане и блъскане,малката тамън и тя беше проходила,къщата приличаше на кочина,докато оправя пораженията от някоя беля те направили още 3 В градината Панайоти свикна много бързо,само първите 2-3 дни имаше драми,а след седмица сам бягаше натам 
След месец вече имаше голяма разлика,беше се успокоил значителни,спряха тръшканията и писъците,започна да се заиграва нормално с малката,да слуша и разбира много повече.Дано и при вас има такъв ефект 
В градината Панайоти свикна много бързо,само първите 2-3 дни имаше драми,а след седмица сам бягаше натам След месец вече имаше голяма разлика,беше се успокоил значителни,спряха тръшканията и писъците,започна да се заиграва нормално с малката,да слуша и разбира много повече.Дано и при вас има такъв ефект
Запис и от мен.
Вчера едни мацки гледаха снимката на сладките ми момчета, после ме гледаха мен съжалително. Много им бяха смешни физиономиите - гледат снимката: усмивки, гледат мен: оооооо!, снимката: усмивки, мен: ооооо!
amanita, това е най-трудният период. Ще мине. После не че ще стане кой знае колко по-лесно, но определено е по-спокойно. Съветът ми е единствено и само към теб: когато можеш, почивай!
Вчера едни мацки гледаха снимката на сладките ми момчета, после ме гледаха мен съжалително. Много им бяха смешни физиономиите - гледат снимката: усмивки, гледат мен: оооооо!, снимката: усмивки, мен: ооооо!
amanita, това е най-трудният период. Ще мине. После не че ще стане кой знае колко по-лесно, но определено е по-спокойно. Съветът ми е единствено и само към теб: когато можеш, почивай!
И аз да се разпиша докато имам време
И при нас лудницата е пълна. Гледаме се сами през деня и с тати вечер. Бабите идват от време на време "да помагат" и така. Вчера си тръгна по живо по здраво едната и слава Богу, че щях съвсем да изтрещя, ако беше останала още един ден. За свекървата става въпрос де. Сега в неделя и майка ми идва за няколко дни и после съм се зарекла поне два месеца без баби. И аз така - те ме нервират, аз се карам на малката и после си скубя косите от угризения. Затова по-добре без тях.
Малкият не спи през нощта, добре поне, че голямата вече си спи по цяла нощ, но и тя понякога се буди като малкият много реве. Таткото се е изнервил до крайност от ситуацията и той ми мрънка и ден и нощ особено през нощта. Аз все още изтрайвам ама ми е много спокойно
Това е при нас, успокоявам се, че все някога ще мине и това.
И при нас лудницата е пълна. Гледаме се сами през деня и с тати вечер. Бабите идват от време на време "да помагат" и така. Вчера си тръгна по живо по здраво едната и слава Богу, че щях съвсем да изтрещя, ако беше останала още един ден. За свекървата става въпрос де. Сега в неделя и майка ми идва за няколко дни и после съм се зарекла поне два месеца без баби. И аз така - те ме нервират, аз се карам на малката и после си скубя косите от угризения. Затова по-добре без тях.
Малкият не спи през нощта, добре поне, че голямата вече си спи по цяла нощ, но и тя понякога се буди като малкият много реве. Таткото се е изнервил до крайност от ситуацията и той ми мрънка и ден и нощ особено през нощта. Аз все още изтрайвам ама ми е много спокойно
Това е при нас, успокоявам се, че все някога ще мине и това.
Здравейте, аз също съм мама на породени деца. Малката сладкишка е родена на 5.07.11г а голямата е родена 15.08.09г. У дома е голяма лудница едното плаче, другото пищи третото (мъжа ми) мрънка, че не му обръщам внимание. При нас баби няма едната е в Русе другата в Бургас мъжът ми работи по 12часа на ден и съм сама с бебка и каката която навлиза в периода на ужасните две и само пищи,хапе и се тръшка а на мен нервите не ми издържат.Но когато заспят вечер идва голямата наслада поне четири часа тишина докато мъничка не се събуди за хапване.
