Публикувана: 1 юли 2011, 22:04 ч.
Последно мнение: 25 юли 2011, 07:49 ч.

Били ли сте толко-о-о-ва влюбени?

14 333
167
1

# 30 2 юли 2011, 09:02 ч.

соросоиден либераст и умнокрасива евроатлантическа подлога
Мнения: 13 650

Да, в пубертета....тогава не знаеш кой си и влюбвайки се се сливаш с другия ...и се усещаш като част от него във всеки смисъл...и когато всичко свършиш си мислиш, че ще умреш и бля- бля...това се случва обаче, защото тогава нямаш силно изразена личност и усещане за себе си и се търсиш в хората около теб.... така, че този филм е за бавноразвиващи се

Сега е много по- хубаво според мен, това, което изживявам е много по- уникално- аз съм си аз, той си е той, но магията между нас е страшна, поне за мен Simple Smile

# 31 2 юли 2011, 09:46 ч.

Мнения: 2 212

Много ми харесват отговорите.
Това със самоубийството наистина е крайно и само го вметнах като част от сюжета на филма, с който се запознах вчера, както излиза, не познавам дълбоко характерите и явно въпросната героиня не се е самоубила само и единствено от любов, а заради други свои особености.
Самоубийство от любов наистина е по-скоро проблем на психиката, отколкото параметър на самата любов. Колкото и надалеч да стигнеш, колкото и да се себеотрицаеш, все мисля остава за последния момент доза от инстикта за самосъхранение, който не би позволил на психически здрав човек да направи и това.

Много ми допадна обяснението на Клеми, уникалното усещане, сякаш този човек е едновременно дете, любим и всичко, т.е. боли те с неговата болка, летиш, когато е щастлив и всичко това е взаимно и необяснимо. И това на Зоуи, всеки е една отделна изградена вселена и когато те са в синхрон усещането е магическо.

# 32 2 юли 2011, 09:54 ч.

Мнения: 2 161

Много мразя в любовта да ми е драматично. Любовта ми е винаги лека и свободна, без съдбовни завои, компромиси, наранявания, прескачания. Нито искам да ме боли, нито пък аз искам да причинявам болка. Много ми е смешна такава вид любов - ах, ох, разкъсване, вайкане, край... Обичам да обичам и да ме обичат естествено, леко, без препятствия.

# 33 2 юли 2011, 10:07 ч.

Мнения: 232

Да била съм, и за мен са се опасявали отстрани но не ми е минавало наум да направя нещо такова де

# 34 2 юли 2011, 10:10 ч.

Мнения: 1 404

Chanel , те и "разтърсените " това искат, просто им се получава засечка някъде и почва драмата Simple Smile

Била съм толкова влюбена- в един момент животът ми стана сив за много дълго време след раздялата- една равна и протяжна депресия ме завладя.

# 35 2 юли 2011, 10:21 ч.

Мнения: 326

Била съм, още се възстановявам Confused

# 36 2 юли 2011, 10:26 ч.

София - Рим и обратно
Мнения: 11 229

Била съм. Радвам се, че съм го изпитала. Май оставя една тъничка, но дълбока резка в душата за цял живот, независимо къде си и дали си щастлива с друг човек вече.

# 37 2 юли 2011, 10:32 ч.

с/у ОколоМръсТното
Мнения: 19 143

Били ли сте толко-о-о-ва влюбени, че да си посегнете на живота?

Не и слава Богу. Grinning

# 38 2 юли 2011, 10:47 ч.

Мнения: 156

била съм много силно влюбена, но никога до саморазрушителност. радвам се за което, и се надявам да не ми се случи.

освен това, изключително смешно ми е, когато любовта изпитвана към някого, се измерва в показност и драматизъм на отправяните жестове. демек, ако не си си рязал вените заради половинката, никаква любов не е това. това че съм прагматична и смятам подобни прояви за донякъде излишни, не означава че не обичам силно. имало е случай бивш мой партньор да става автор на такива глупости заради мен и ефектът от това наистина беше силен... силно негативен. имаше и изречения от хора от обкръжението ни (по онова време), които се опитаха неколкократно да ми обясняват "ама виж го как страда, колко е нещастен, вземи го обратно" ooooh!

- ужас! аз не казвам че да страдаш, да плачеш, да те избива на поезия, рисуване итн е лошо, но да се възхвалява неадекватно поведение ми е малко в повече Whistling

нямам телевизор, тъй че не знам за какво иде реч във филма, даден за пример.

# 39 2 юли 2011, 11:01 ч.

Мнения: 10 547

Може и да съм обичала толко-о-о-ова на 16. Сега- не. Аз съм здраво спъпил на земята човек и такива драматизми, невероятно разтърсващи любови и пр. щурутевини не са ми на дневен ред. Хаоса в чувствата ме плаши.
Да се самоубия задари пенис? Никога!

# 40 2 юли 2011, 11:08 ч.

Мнения: X

За да има толкова силно влюбване, трябва да има препятствия и изпитания. Иначе след девет седмици и половина лудото влюбване утихва и става просто любов Simple Smile

(в тоя контекст, много са ми смешни тези, които си измислят изпитанията и препятствията - че видиш ли, чичо му Монтеки бил против връзката им, защото баба му забранила да говорят баш с тая рода, та младите забегнали през две къщи в трета от Хасково в Пазарджик и там си подарили тайно пръстени от станиол, които като майка Й видяла, затворила я в една стая и я държала без обяд цял ден...)

# 41 2 юли 2011, 11:12 ч.

Бургас
Мнения: 6 566

Цитат на: 'Кафе с мед' в сб, 02 юли 2011, 10:26

Радвам се, че съм го изпитала. Май оставя една тъничка, но дълбока резка в душата за цял живот, независимо къде си и дали си щастлива с друг човек вече.

Определено е така и за мен Peace

И не май, а със сигурност я оставя Wink

, но е хубаво Mr. Green

Хаосът в чувствата изобщо не е задължителен - силни, дълбоки и разтърсващи чувства не е равно на хаос. Поне не винаги Mr. Green

За самоубийство пък да не говорим, това са глупости.
А и не винаги тези любови завършват нещастно.../макар че като ви чета повечето тук май са такива.../.

# 42 2 юли 2011, 11:16 ч.

Мнения: 420

Да, но беше в тийн- възрастта. Може би този период от живота ми бе началото на урока ми по здраволовен егоизъм.

# 43 2 юли 2011, 11:27 ч.

Мнения: 1 434

Ами тооооолкова влюбена съм била само в мъжа ми... като гаджета се бяхме разделяли веднъж... много страдах тогава, много плаках.... много мъжки обятия не успяха да ме утешат... И взех че пак тръгнах с него. И се омъжих за него в последствие. Но мисли за самоубийства... НЕ Stop

Тия драматичните любови с отваряния и завихряния на дълбоки вътрешни светове.... винаги ужасно са ме дразнели. Някой да седне да ми реди стихове, да ми се прави на Ромео .... ами смешно ми е.
Иначе като тийн ... ами всяка любов таква изпепеляваща ми беше.... даже и несподелената пак Simple Smile

# 44 2 юли 2011, 12:10 ч.

Мнения: 171

Ето едно любимо мое стихотворение, което до голяма степен отговаря на въпроса:

ГОЛЯМАТА ЛЮБОВ

Голямата любов е гръм и буря,
връхлита те, живота ти разтуря,
изпълва те със смисъл нов,
през тебе като огнен смерч минава,
но трайно щастие не дава
голямата любов.

Голямата любов е трепет божи
и до небето да те дигне може -
из тъмни бездни тъмен зов,
съдба е тя, забрава, страст и жажда,
но никога деца не ражда
голямата любов.

Препоръчани теми

Питомното или дивото?

Червените фенери

Имаме ли бъдеще и как връзката ни да мине на следващото ниво?

Промените в мъжете...

Причина:

Причина: