Преди и аз си казвах така - тя моята Лора е капризна, тя не обича да спи, на нея са й достатъчни и час-два сън на ден. Да, ама да я видите сега как спи по близо 4 часа дневно! И се събужда весела и усмихната, а не с рев. Но докато постигна това повече от две седмици стоях до креватчето й да я приспивам по 3 пъти на ден плюс 1 път вечер, понякога и повече от час на приспиване, само и само да я отуча от проклетото носене. Имаше дни, в които ми идваше да се откажа и да я взема на ръце, но после си припомнях че веднъж да го направя и всичките ми усилия до този момент щяха да са били напразни! С други думи, хващаш се на хорото и го играеш до края 
И без това шезлонгът съвсем скоро ще му е малък..
това, че имам мнение не означава, че не уважавам чуждото
Относно спането в шезлонга Боби през деня спи само в шезлонга, в кошарата само се върти и се обръща по корем, почва да си играе и да наднича да ме търси, само вечер заспива в кошарата, но скоро ще се отучваме от шезлонга, че вече му малнее 
Аз за съжаление съм сред редиците на все още дондуркащите, люлеещите и кърмещите за приспиване на бебчо и за още по-голямо съжаление, установих, че не мога да се преборя с това
Просто не мога да го слушам как плаче... аз съм пробвала подобен метод, но се отказах безславно още в самото намало
всъщност сигурна съм, че греша... но просто не мога 
Първото нещо, което направи акушерката, когато дойде да ми показва как се кърми, е да се хване за главата и да каже, че колкото и да се мъча най-вероятно детето ми никога няма да засуче
На следващия ден дойде и ми се извини за реакцията и в крайна сметка тя ми помогна да успея, въпреки че ми беше сломила духа. В момента се кърмим със силиконови зърна и мъжа ми ми вика "биберонката" 
ама как е спинкал почти гравитирайки на края на шезлонга

Малкият спа по памперс и едно потниче над пупата,отвит - и пак мръхтеше, и аз до него по бельо и аз мръхтяща...
И днеска пак е мор, ние поилязохме сутринта и го отведох в градката ни градина, дето се диша, щото е сенчица от дърветата - поспина си сладко и се прибрахме 
Сварих един по-голям картоф, 2-3 парчета зелен боб, 2-3 морковчета, половин малка тиквичка и пасирах горещо още, като добавих малко масълце и малко копър
Стана толкова вкусно, явно от тиквичката стана леко сладичко, и едно такова "прифирно"/сдещате се нали
Пробвайте рецептата ако искате 
/що изтри половината пост бе душко.../

Нашия шезлонг има още много капацитет. Така като гледам още 20 см дължина спокойно може да понесе, ако не и повече. Пък дали и на какво ще го уча ще си преценя сама 
Дано всичко е наред
Да пишеш после! 
и пак така!


Повече никави триеници на постове
,щото аз ся само гадая... Ако е оново петънце дето ми го показа,нали ти казах,че е от пигментацията на кожата 
може да си представя само малка част от ужаса, който си преживяла
не мисля, че някой би могъл да те упрекне, че не си упорствала повече, защото според мен кърменето в никакъв случай не трябва да бъде НА ВСЯКА ЦЕНА
споделих моята история не защото исках да се изтъкна, че не съм се предала... дори напротив, аз се бях предала още в началото на борбата, но бебчо и инстинктите му някак надделяха... споделеното имаше за цел да докажа за пореден път теорията ми за тънката линия между всички крайности и че човек понякога се лута между тях и не винаги има право на избор

Вярно е, че всичко е строго индивидуално, но в подхода ѝ има много общовалидни принципи, които според мен са универсални и всички се стремим към тях... най-малкото изграждането на режим за лягане, което при нея е проработило, както и при много други. Имаше една много интересна максима, за която сега се сещам:
Takaaaa, любима тема. Не кърмех успешно, защото така се случи. Бебето ми беше 20 дена в болница, и да не съм оревала света за това (аз си знам какво ми е било) не съм занимавала никой ежедневно (който ме е отразил- отразил). Това не ме прави по-малко майка и въобще кой го е еня кой кърми и кой не- мен лично НЕ МИ ПУКА. 