ПОМОЩ! Как да общувам с едногодишното си дете ПРАВИЛНО?

Не, не даваш вариант, а твърдиш, че е въпрос на организация да си гледа детето идеално, но без да знаеш организация на какво. Вариант е, когато й предложиш реално изпълними неща,а не химерични утопии като неотлъчно денонощно стоене до детето в напълно обезопасен апартамент, без да се изнервя, повишава тон и без да й избиват балансите на моменти.
Извинявай, ама не ми се вярва, че си отгледала 3 децаа без горе изброените кризи, а ако наистина е така, аз лично ще те предложа за рубриката Най-добрата майка по Станция нова, ако не бъркам името.

Къде съм казала "неотлъчно денонощно стоене до детето в напълно обезопасен апартамент" - никъде. Хормоните ти, не са наред и се дразниш и ядосваш излишно. Твое право е. Това, което съм предложила е напърно изпълнимо, стига да имаш желание и да поставиш интересите на детето над твоите.

Да направим уговорка, че става въпрос за едногодишно дете. Поне авторката на темата пита за сина си.
Детето на една година е все още бебе. То не е виновно, че майка му има проблеми и е изнервена през голяма част от времето. То скоро е проходило и заобикалящата го среда му е интересна и предизвикателна. Извинявай, ама ако му отделяш достатъчно време и го занимаваш с разни неща, то няма да тича и да бута плазмата, да се катери по секцията и да руши апартамента! Когато времето е хубаво се извежда навън...
Затова ти казвам, че е въпрос на организация.
Ще ти кажа как съм си организирала времето с баткото, когато беше бебе. Готвех когато баща му се прибереше от работа и го взимаше. Слагах прането и измивах чиниите. Отхвърлях домакинската работа. Когато ми се ходи до тоалетната и той не спи го взимах с мен. Няма нищо срамно. Бяхме като залепени, докъм втората му година, когато тръгна на ясла.
Почти по същия начин съм гледала и второто дете. И да, все по-често ми се случва да повишавам тон, но сега. Големия направо оглушава от време на време, малкия пък неперкъснато гони брат си да играят и да се борят. Приключение е да ги приберем и да ги изкъпем...

Ох, момичета, не се изнервяйте, заради моите проблеми! Благодаря на всички за мненията!
Аз напълно осъзнавам, че детето ми е твърде малко, за да разбира, че мама е болна и не е добре с нервите, затова му се кара. Осъзнавам, че допуснах голяма грешка, оставяйки нещата да стигнат до шамари. Вярно е, че дете на 1 година има нужда от майка си почти денонощно. Старая се вече да си организирам така ангажиментите, че да ми е възможно, когато той се разхожда свободно из апартамента, аз да съм "на една ръка разстояние", за да спестя виковете в случай на опасност. Шамарите просто си ги забраних. Когато ми иде да му плесна дупето, започвам да си повтарям, че той не разбира, че това е моето малко сладко бебче, а не зверче, броя до 10 или до 110 и ми минава. 
Момичета, със или без шамари, направо ви се възхищавам на спокойствието и философията, с която се справяте със стреса. Всяка от вас си е изградила начин за общуване с децата без да изпада в крайности и без това да я изтощава до крайност. Благодаря, че споделяте всичко това с мен! Наистина много ми помагате! А скоро се надявам да се успокоя и да съм си пак същия спокоен човек, който си бях!    на всички!

Виж сега, хормоните са си ми наред, чувствам се прекрасно и съм много щастлива. Не се ядосвам, а се опитвам да ти обясня, че когато една жена е такова състояние като авторката не й помагаш особено като й се скараш едва ли не. Аз да чукна на дъвро от хормонални разстройства и следродилна депресия не съм страдала, времето до първата една годинка на дъщеря ми, когато бяхме само двете е най-прекрасната ми година до сега. Някак отвътре ми идваше да я разбирам, да знам от какво има нужда и да мога да се справям с всичко, без това да причинява стрес на мен или на нея. За съжаление не всички имат моя късмет. Дъщеря ми проходи на 9 месеца и когато е била будна в общи линии нямаше опция да оставя сама, затова когато готвех й давах примерно да мачка краставица до мен, като месех, месеше с мене, като чистех, метеше с нейната си метла и така се оправях, защото пък баща й не беше от най-ангажираните родители и нямаше как да го чакам, за да ги свърша тези неща.
Но оттова, че аз съм нямала проблемите на авторката няма да й стане по-леко. Затова й казах да зарязва всичко и при хубаво време да сто навън с детето, там просто е по-лесно, пък като й мине този период - ще успее да съчетае домакинство, дете, лакиране и кафе с приятелка.
Идеята ми беше, че не е необходимо да й се навира колко перфектни сме ние и колко дезорганизарана е тя, защото не от там идева проблема.
А дали ще извадя същия късмет в общуването с това бебе, Господ знае, аз знам само, че опита ме научи да се водя по детето и да се отзовавам на неговите нужди, но това си важи за мен и за тогава. Сега на моменти ми иде да си изям детето от нерви, ама и това ми минава, не разрешавам да ми прави нещо напук и нарочно, това не прощвам, иначе палвите лудории са нормално ежедневие.

Добре, радвам се, че си щастлива и се чувстваш прекрасно, съжалявам че те обвиних неправомерно 
Признавам ти, умееш да четеш между редовте и да си тълкуваш нещата по твой си начин.

Желая ти прекрасна бременост до края, живо и здраво бебе.

Към авторката на темата:
Не съм чела какво са ти писали другите мами.
Няма смисъл да викаш и да повишаваш тон на детето си - по този начин ти го учиш, че викането е нормално и след време и той ще почне да ти вика. Същото е и с удрянето. Пляскайки го дори и леко по дупето ти му показваш, че е нормално да се пляска. После и той ще почне да посяга, нали го е виждал от теб. Както ти общуваш и комуникираш с него, така и той ще се отнася с вас. Опитай се да ограничиш използването на думичката НЕ само за крайни и сериозни неща. Не може за всяко нещо да тичаш след него крещейки НЕ. Така му правиш мечешка услуга. Остави го да падне 2-3 пъти и сам ще се научи да не ходи на забранени места. Децата пипат и искат всичко да докоснат - така се запознават със заобикалящата ги среда. Не се опитвай от абсолютно всичко да го предпазиш. А за това, което прави на инат, детето просто те тества, какви граници са му наложени и до колко ти като майка си последователна. Дано съм ти била полезна и извинявай ако нещо съм те засегнала.

Благодаря, Фики!
Не се бях замислила върху този аспект на нещата - че детето както копира всичко, може да започне и то да ме "пошляпва" след време и да вика. Затова и психолозите препоръчват разгорещените разговори между родителите да се водят далеч от децата. Но нали знаеш - когато се отнася до тебе, рядко се сещаш за това, което си чел.  Не си ме засегнала по никакъв начин - истината боли, но няма какво да се обиждам - сама си създадох такава ситуация. Но определено вече се чувствам по-добре и всички вие сте причината за това, защото ми вдъхвате много кураж, дори с критиките!  Много ми помага подкрепата ви - само като знам, че не съм сама - друго си е!   

Абе,теб може и да не те пошляпва,но е твърде вероятно да започне да удря другите деца.
А това,вярвай ми,ще ти донесе доста главоболия.
Пък аз си мисля и друго.
Ако сега ударя за една счупена чаша,примерно,после за петно на килима и т.н
Какво ще трябва да направя,когато детето ми направи нещо наистина лошо или застрашаващо живота му?/като например да изскочи на улицата пред някоя кола/
Как да усети то разликата,как да разбере кое е по-лошото?
Затова си мисля,че трябва да си пазя шамарите за истинските проблеми,за да имат все пак някаква тежест.А не да им изхабявам силата за дреболии.

Така си е!
 Четох, че, когато детето направи нещо лошо, алтернативата на шамарите е да му се покаже, че мама е разстроена от постъпката и/или притеснена за него. Но нещо не мога да намеря правилния подход да го направя. Как да му обясня, че не трябва да пипа чекмеджетата /те са с предпазители, но се отварят малко/, защото ще си притисне пръстчетата и ще го боли. Вече се нарани така няколко пъти, успокоявах го, гушках го, обяснявах, че там боли, има "Ох!" и т.н., но след 5 минути пак е там. Не искам да разглеждаме заедно въпросните чекмеджета, защото там наистина има интересни, но опасни предмети /вилици, ножове, салфетки, фолио, найлонови опаковъчни пликчета..../. Няма да му мине любопитството само с един път, а ще се засили още повече. Оставила съм чекмеджето под фурната неосигурено - там има тави и капаци, които може да пипа, колкото си иска, но не са му интересни. Той се увлича от кабели, дрънчащи, лъскави и шумолящи предмети / като повечето деца, всъщност/.
Имате ли идеи по въпроса? Ако се науча да му обяснявам за дребните неща, ще успея после и за по-опасните.

Може би точно това е начина.Да разгледате заедно въпросните чекмеджета и всичко друго,което му е интересно.
Така хем ще задоволиш любопитството му,да види какво има вътре,хем ще го контролираш.Ще му дадеш да пипне,да разгледа ,като го пазиш да не се нарани.
Говори му като на голямо дете,обяснявай му подробно,ако пипа там какво ще последва.
Не "Там има Ох",а на дълго и широко.
Друго,което се сещам-можеш да отидеш ти до въпросните шкафчета,да ги отвориш и да се престориш,че си се прескрипала.
Ще поревеш малко,ще го накараш той да те успокоява.
Ще говориш колко те боли и така.
Пробвай, все нещо ще подейства и при твоето дете.

Моят опит пък с моя син сочи друго - пада, удря се, прискрипва се, буквално се пребива като куче и въпреки това няма научаване да се пази сам от опасното нещо. Изобщо не помни, че там има "Ох" или нещо такова, камо ли пък да запомни от това, че аз се опитвам да го предпазя.  Безброй пъти се прискрипва на чекмеджетата, изкърти всички обезопасители (системно и методично чопли с малките пръстчета докато не ги изкърти и чак след това миряса ), падал е безкрайно много пъти от леглото или дивана и пак отива там, на опасните неща   
Освен това отворя ли веднъж едно чекмедже или шкафче просто няма сила след това, с която да му обясня, че повече не може да го отваря - нали вчера е било отворено, защо днес да не може  За сега повече действа отделянето на две специални шкафчета с "негови си неща", в които си рови без проблем, а другите свикна, че не са за него, и дори да издебне като са отворени да надникне вътре не роптае много като го махна от там и му се скарам 

И аз без да съм чела останалите мнения, а само поста на авторката ще й кажа: Това, което описваш не се случва само на теб. Всяко дете на 1 годинка е такова, а ти не си единствената майка с подобни терзания. Винаги ще те гризе дали си постъпила правилно или не, ще чувстваш вина за допуснатите грешки, но всяка майка греши, няма идеална такава. Важното е, че искаш да поправиш нещата и те да са все по-добри, а отношението ти към детето любящо. Това е най-важното за него. Понякога ще грешиш и ще се учиш от тези грешки, понякога ще постъпиш правилно и това също ще те учи. Не е лесно да бъдеш родител, но е най-хубавото нещо на света. Гушкай го и се радвай на детето си колкото можеш повече - повярвай ми то ще го оцени. И помни - и ти си човек!

По - добре не бих могла да го кажа !   

Благодаря ви от сърце!

в нашия случай и с нашия бит - решението е обезопасяване  

на този етап, ако кажа:"Не!" - спира, обръща се - поглежда ме, пауза няколко секунди и пак е там   усеща интонацията и това го прекъсва, но не асоциира, че не трябва да бъде там

изобщо "трябва/ не трябва" му е рано на него самия - като момент в развитието - да го разбере

Също е юнче, ходи, но не говори осънато  .

Затова - за нашия случай - максимално обезопасяване - забелязвам, че най-страшно беше в началото - вече поопозна обсъановката и повече се заиграва с играчки; пак си пипа и рови по непозволени места, но не като в началото   предполагам след няколко месеца ще разбира и думичката:"Не!", но сега му е рано; децата - нали се рзвиват - различно - коментирам нашия случай  

Мила, най-хубавото е, че имаш здраво дете  радвайте му се да Ви се радва и то