Помощ в търсенето на работа-12

Благодаря за коментара, както знаете няма как всеки човек да Ви допадне и Вие на него, някой неща са субективни...Това относно отпускането.
Доста странни бюра по труда съм срещала, една от дамите се опитваше да ме убеди, че съм това което тя мисли че съм. Накрая имах шанса не тя да дава за мен препоръки, а просто Сивито ми да е избрано от работодателя ми, тъй като е било по няккава щастлива за мен случайност най-отгоре в купчинката! Понякога е късмет, понякога нещастие да попаднеш на неправилно настроен човек, който си мисли че знае всичко и разбира от всичко и най-вече от хора! Аз си квалифицирам такъв род личности с мои си определения, които те никога няма да разберат за жалост. Тъй като имат себе си за нещо, което не са следователно и оценката им за другите не е точна. (Имайки предвид, че тази личност обиждаше в мое присъствие децата си, лично аз съм в недоумение от поведението и и до ден днешен)
Да мотивационните писма са излишни, по-полезни са една седмица шанс за този, който работи примерно... Приятен ден.  

ПП. Хубав аватар  

И това го има, за жалост някой работници издържат и години при даден работодател, но питате ли как се прибират и под какъв стрес са ежедневно, но нямат избор и работят, но ако работят на такова място 5 или повече години надали ще са с всичкия си...


Хех, то навсякъде е така тогава никъде ли няма да започнете работа? И при мен имаше уговорка за една сума, но ми даваха по-малко, това не ме накара да напусна работата тъй като беше добра поне в началото но няма как да работите седмица и да искате заплатата Ви да е 700 лв. примерно! Все пак тепърва започвате, ако не са доволни от работата Ви естествено че няма да получите много пари... При все, че почти не дават много пари, но това е отделна тема... И мен с времето пачнаха да ме товарят с неща, които дори не бяха мое задължение, правех почти всичко даже не оставаше работа за колежките ми. Вдигах и тежко, но най-лошото беше праха който гълтах портоянно от него си докарах бронхит...И през цялото време си казвах на ум за това, което правя на друго място щях да получавам двойно повече пари При все, че ме взеха за момиче за всичко както и документации от които можеше да ми вземат от заплата, ако правех грешки. Така извъртяха нещата, че да не мога да уча тъй като аз през това време и учех, та извъртяха така работното ми време и задължанията ми, че да ми обсебят цялото време, да заплата се повиши с някой лев, обаче задълженията бяха като за 5-6 човека и тъй като шефа ми каза, че се справям отлично реши да ми даде и част от неговата работа Яко надали са карали някой друг да прави толкова неща, като знам кой е бил преди мен а и сега. Аз просто се справях без проблем, а нали на шефовете няма как да им откажеш и доста неща извън работа съм прави за тях, но това никой не го оценя...Мисълта ми е, че дори и да ставаш за нещо понякога шефовете си мислят, че едва ли не те са Богове над живота ти и другата ми мисъл е, че навсякъде се договаряш едно, а в договора пише съвсем друго, още по-лошо е че в реалност те експоатират много по-гадно от колкото е договорката или писмения документ Още по-гадно е да си записан на минимална, а да са ти обещали двойно повече като с месеците, ще ти нарастне заплатата! Да, така и стана само че се водих на минимална от 180 лв.+процент, добре че беше процента който през цялото време беше един и същ за да не мога да разбера аз колко продажби имам! Да, обаче аз знам колко продажби имам на ден в мъртво време, за един ден това е заплатата ми за месец. Не ми даваха да знам реалните цени в началото поне и не на всички продукти, защото нещата които продавах бяха доста скъпички. А аз продавах неща които не бяха и в моя сектор, може би това ми е вината че исках да върша нещата дори без да са ме карали...Та както и да е, според мен навсякъде договорката е една, а реалността друга! За жалост! Лично, аз ако ми предложат добра длъжност, няма да искам много висока заплата като за начало :Р   А и не мисля, че има идеални условия на труд...


Защо се ядосвате специално в джобса не е задължително да сте в профила си, за да кандидатствате за работа. Нужно Ви е Сиви. Само, че аз от както правих опити да работя при тях, се отказах да търся в джобс, тъй като на едния ден ги питам за координати, на другия обявата я няма а от тях никакъв отговор Ни бих си дала личните данни на такива некоректни хора.  Успех, ако сте решили да търсите там. Там постоянно пускат едни и същи обяви...но както и да е.

Защо се ядосвате специално в джобса не е задължително да сте в профила си, за да кандидатствате за работа. Нужно Ви е Сиви. Само, че аз от както правих опити да работя при тях, се отказах да търся в джобс, тъй като на едния ден ги питам за координати, на другия обявата я няма а от тях никакъв отговор Ни бих си дала личните данни на такива некоректни хора.   Успех, ако сте решили да търсите там. Там постоянно пускат едни и същи обяви...но както и да е.

А къде другаде да търсим? На мен джобс-а ми изглежда най-надежден. Би ми било интересно ако посочите и други надеждни сайтове.

Извинявам се за глупавия въпрос, но какво е "рекруитиране"  

Мисля, че с държавна борса е малко по-сигурно. Поне аз мисля да мина на този вариант и на още един може би! Една дама по-напред в темата беше писала, че 1 година е чакала работа от джобса, но нищо!  
   

kori, за думата "рекруитиране" питам по принцип дали някой знае какво означава. Срещнах я в обява за работа.

(същ.) записване, вписване, приемане, събиране, наемане
за хора: привличане, набиране, попълване

Извинявам се  

Благодаря, Ради   

Kori_1 , успя да ме провокираш да разкажа и моята история  за допълнителните задължения, за които не получаваме възнаграждение.
Работохолик съм, в кръвта си съм работохолик.На каквато и длъжност да съм била, често съм оставала след работно време, дори работодателите ми не са били край мен, за да го разберат.
Чувствах се удовлетворена от това, че ми гласуваха доверие и често го показваха.Така беше преди, така и сега, на последната ми работа, която впрочем започнах временно, за 2-3 месеца, докато организирам стартирането на личния ми бизнес, който така и не се състоя, защото кризата беше започнала да намеква за себе си.
В новата фирма се откроих като човек, който освен за себе си, мислеше и за развитието на фирмата и това не остана скрито от работодателите ми.Оставах извънредно, бълвах от идеи и все с нещо исках да допринеса.Няколко години по-късно аз управлявам няколко фирми, назначавам,  мотивирам служителите и им давам шанс да се развиват, обучавам кандидатите и т.н.Мога да си позволя да работя с работно време, такова, каквото аз си организирам.Но продължавам да ходя първа в офиса и си тръгвам не по-рано от 23.00 часа, всеки ден - и събота, и неделя.За мен е важно  хората да покажат, че не са при нас само за заплата.Харесва ми, когато говорят за клиентите -въодушевено и с усмивка.Това ме кара да си мисля, че работата им харесва.Приятно ми е да работя с хора в които имат живец, самочувствие, идеи, енергия.Такива, които знаят как почтено да постигат целите си, осъзнавайки, че за да получиш трябва да дадеш.Може би това е причината в тази тема някой да ме мислят за непочтена, за такава, която влиза в нея, за да "начука канчето на някого".Не, в темата съм от чисто любопитство, интересно ми е поведението и реакцията на хората, гледната им точка за отношението между работодател и служител.
За съжаление виждам обаче, че по-голяма част от търсещите работа тук, гледат негативно и едва ли не не вярват, че ще намерят подходящата за себе си работа.Търпение и постоянство са ключовите думички, малко повече вяра в себе си и много инат.
ПП.Наемам на работа всеки, появил се на интервю усмихнат, проучил предварително нашата фирма и отговаря на въпросите ми с лекота, без да се замисля.Не ми допадат хора, които не знаят за какво кандидатстват при нас.

Деца имате ли?

Когато един човек се справя добре с текущите си задължения , работодателят започне да му вярва да и да разчита на него е нормално да го натовари с повече неща. И при мен нещата протекоха така. Аз обаче съм личност, която непрекъснато иска да научава нови и нови неща. Харесва ми да поставям предизвикателства пред себе си и чувствам удовлетворение, когато започна да се чувствам в "свои води" в някоя материя, която преди ми е била "тъмна Индия".

Чудо на чудесата, ти си работохолик, но не всички са такива. Също така не всички имат възможност да стоят в офиса до 23 часа, включително събота и неделя ... Все пак имат семейства. Затова всеки сам преценява дали дадените условия го устройват. Лично аз до сега съм попадала само на коректни работодатели, но и аз съм била безкрайно коректна към тях ( говоря за компаниите, в които съм работила, а не за тези, при които съм ходела на интервю ). На мнение съм, че каквото даваш, това и получаваш. Не може обаче като работодател да изискваш всекидневен 12 часов работен ден. Става, ама ако си без семейство. В конкретния случай, ти сама си избираш този начин на работа, а пък и ти харесва. Това не означава обаче, че и на всички останали трябва да им допада.

Какво означава да чакаш една година работа от джобс???

Те не са агенция или работодател...

Последните 2 работи си ги намерих през jobs.bg
Сега пак търся там. Мисля, че това е най-известния български портал за обяви за работа.

Благодаря за споделянето, и аз бях доволна от заплащането и от работата си, за жалост нямаше как да се развивам и допринасям кой знае с какво освен, че помагах на хората им в избора на нещо..., тъй като бях консултант и това бе основното ми задължение, нищо че правих неща със собственото си въображение и имаше как да ги реализирам заради свободата която ми даваха! 100 процента съм сигурна, че никога не е имало толкова продажби колкото имаше при мен, тъй като аз спечелих част от клиентите с които общувах по различни поводи. Радвах се когато виждах усмихнати лица и доволни хора, които дори и по улиците ми се усмихваха, удовлетворена се чувствах, но исках и още развитие, тогава нямаше как да го получа исках израстване а не реализация като работник който диша прах и стои на студено, тъй като дори работно място нямах а се налагаше непрекъснато да вървя и да стоя по 9 часа права, като се прибирах не си чувствах краката, от преумора не можех да заспя! Щастлива бях, но исках и други неща исках и да завърша, мечатаех за много неща но живота не е точно като в мечтите, при все че съм креативна за някой неща се иска все пак и пари, за да станат реалност
Искам да кажа, че всичко е двустранно взаимодействието работник- работодател, трябва да го има и не бива някой от двамата да се има за повече от другия, все пак сме заимно зависими. Поне такова е моето мнение.
А негативността е част от манталитета на българина, лично аз съм се нагледала как стават нещата на наши и ваши, а на някой места не искат да те вземат на работа само защото някой от семейството ти работи там, нелепо е но цвят шарен. Иначе щеше да е скучно.
Като чета обявите които се публикуват ме обзема едно странно чувство, че повечето от тях не отговарят на моето търсене на работа и тогава и аз започвам да си мисля, за личен бизнес-работа, но и за това се искат освен идеи и пари
Може би трябваше да стана лекар, а не творец инженер , но съдба сега съм гладен творец и инженер. Но съм с надеждата, че скоро и аз ще си намеря удовлетворяваща работа в която ще мога да разгърна потенциала си и да дам всичко от себе си, е да ще очаквам това да бъде заплатено, тъй като в противен случай на човек му се губи мотивацията!
Истинско удоволствие е да пиша с хора като Вас, благодаря за поста   

Нямам деца, а и мъжа ми е достатъчно ангажиран, за това си позволявам това работно време.Не съм казала, че е правилно да се стои по 12 часа на работа или да се остава винаги извънредно.
Всичко, което искам да кажа на търсещите  е, че трябва да знаят как да се продадат, да нямат много завишени критерии към бъдещите си работодатели, не и преди да са видяли естеството на работа.Да имат положителна нагласа и желание за работа.И много важно - да уважават себе си, за да ги уважават и  работодателя им.

Kori_1 , много си готина!Радвам се, че мислим еднакво.