Помощ в търсенето на работа-12

Една приятелка, тя сега работи де, ама преди докато търсела работа, написала си в автобиографията че има дете....чудела се що аджеба не й звънят. След като махнала това, обажданията завалели..

Никога не съм си писала никакви лични данни, освен когато съм ползвала св-то от джобс.бг, но и тогава са ми се обаждали.

Чак пък недопустимо. На мен кандидатите сами ми разказват 

Ама ги предразполагам да се отпуснат, обичам да си говорим като приятели, да ми кажат нещо лично, да разбера повече за тях.

Това с кого/къде живеете....не съм питала, казвали са ми. Че и какви неща са ми казвали 

Да ги предразположиш е едно. Да го попиташ, без връзка с разговора до момента - е съвсем друго.
И аз съм имала кандидати, които са ме разказвали житието и битието си.

Ама, напр., ако се поставя на мястото на кандидат, да ме попитат защо на 28г. нямам деца. Възнамерявам ли да имам в близко бъдеще, това е недопустимо.

Отидох на интервюто.
Аз си мислех че работата е такава на която имам опит, то се оказа че е подобна.
Парите са прилични в сравнение с предишната ми работа, времето-горе-долу става, високи осигуровки.И все пак нещо не ме грабва.

Тази, която ме интервюираше беше   Основни неща в бранша не знаеше.   Интервюто се въртеше около това къде и КОЛКО съм работила и ЗАЩО съм напуснала. А най-забавно ми беше "Защо на последната ми работа парите били толкова?"

Можеш да кажеш, че не са те осигурявали на реалната заплата и това е една от причините да напуснеш.

Естел не знам на каква работа си била преди ,но има професии при които заплатите  си има праг под който не би трябвало да падат....А иначе това защо си напуснала си е задължителен въпрос....,но има какво да се отговори на него!

До сега не ми се е случвало да ми задават въпрос за семейно положение и др. подобни.
Всъщност излъгах, веднъж ме питаха какво работел мъжа ми.  Казах, че не биха искали да знаят. )
Истината обаче е, че от близо 3г. на интервю не съм стъпвала. Може нещата да са се променили.

Ами да, и аз не искам да ме питат за семейно положение и деца, и аз не питам. Това е неприятна материя като цяло. Ама пък и такива дето са ми много потайни не обичам. Някак си не искат да те допуснат до себе си....

Днес имах страхотна кандидатка на интервю Направо още ме държи, 2 часа си говорихме.

А на колко години сте трябва ли да се пише, при условие че има снимка към CV-то?
Тъй като и за мен лично мотивационното писмо си е чисто губене на време! То е ясно защо искаш да работиш на дадено място! Хората работят за пари, а не за нечия слава
Не мисля, че ги касае дали съм или не съм омъжена или дали имам деца! Но за жалост и по такива опции има отхвърляне, което лично за мен не е нормално!  

А не се ли питате, защо са потайни или просто нещо ги притеснява тъй като може би ги е страх да не ги отхвърлите, ако кажат нещо което няма да Ви хареса на Вас!   

Годините са лична информация. Казахме, колкото по-малко лична информация, толкова по-добре.

Отново започвам да следя темата. В момента работя, но заплащането не ме удовлетворява. Затова започвам да се оглеждам за нова, по-добре платена работа.

kori_1, възможно е....Ще помисля над това, макар че рядко се случва. То си има и некомуникативни хора като цяло, и това отчитаме като факт.

Да, Ви кажа сигурно ще замръзна ако ми зададат много въпроси наведнъж. Чесно казано зависи и от двете страни, ако видя че отсрещния е настроен или не му допадам да кажем визуално ще го усетя и няма да искам да отговарям на въпросите му. Но ако усетя, че има позитивна настойка определено ще има комуникация, макар да си призная че при първи срещи по принцип съм малко по-затворена особенно ако срещата е с жена. Или ако човек говори повече от мен, а не казва нищо съществено. 

П.П. Много исках да работя в един от офисите на мобилен оператор, станах рано за да се видях се с шефката на офиса, бях даже по-рано там. Тя обаче вече си беше решила, че ще вземе едно горзновато момче, за да носел по-тежките неща, тъй като и трябвало мъж. Добре, нямам против тогава защо ме вика и защо ми опредля среща като вече е решила, че и трябва мъж. Зададе ми нелепия въпрос - убедете ме да взема вас! Стори ми се супер заучено и клиширано. При условие, че тя има мнение за това какъв човек иска, аз съм последния човек който ще и каже примерно: вземете мен, аз ще нося и бялата техника, защото щеше уж да има и такъв сектор. Който в последствие когато минавах от там не се бе появил даже! Та всякакви неща има и не знам вече кой на какви критерии иска да отговарям. ЧУвствам само едно голямо напрежение в себе си що се касае до такъв тип подбор на персонал! Според мен взимаш човека, ако ти върши работа ще го разбереш още първия месец, че и по-рано. Не е нуждно да има по 3 месеца изпитателен срок и т.н. Мисля, че при първа среща и най-вече обикновен разговор може да се разбере дали човека отговаря на това, за което го избират. А изпитателния срок е само час от това да разбера работодателя дали работника който е наел ще се справи. Има схватливи и умни хора, а има и такива които не могат да мислят. Е, аз примерно бързо уча стига да ми дадат шанс. Но шанса не е мое преимущество, не аз съм шеф.

На мен ми е достатъчно една среща около 30-40 минути, за да разбера, че бих наела човек в екипа си. Но за жалост не работя в отдел ХР на компания, а съм в агенция. И не винаги с колегите от отделите виждаме едно и също нещо.