Имам чувството,че се побърквам

  • 4 051
  • 24
  •   1
Отговори
  • Мнения: 4
Здравейте,

Имам чувството,че се побърквам, постоянно ден и нощ мисля за детенце.
на 22г съм, с приятеля ми говорим на тази тема , но той все още не се решава. Знам,че съм млада ,че има още доста време.
Постоянно го мисля, как ще изглежда как ще си се гушкаме, как ще се разхождаме.Не е фикс идея. Искам го дори вечер като се сетя колко би било хубаво почвам да плача.Гледам магазини с детски дрешки и тн.
Дали това не е майчинския инстинкт ?? И защо се появи толкова рано??

С риск да прозвучи тъпо, това чувствам и това искам.

Благодаря Hug

# 1
  • Мнения: 9 117
Здравей, не те познавам но това по скоро ми звучи като проблем между тебе и приятеля ти.
Толкова си влюбена, че искаш сигурност тоест дете, може би си мислиш че това е твоя мъж а в същото време той не е на този етап. Мисля, че това по някакъв начин те кара да се чустваш несигурна и мисълта че ако имате дете нещата ще се променят просто те обсебва.
На 20 години тръгнах да се женя, изживявах може би същото....е на финала си тръгнах една седмица преди сватбата. Имам дете на много по голяма  възраст....поне при мен майчиният инстинкт не се появи по този начин,
Съискам ти палци, нещата да се развият така че да се чустваш щастлива Hug

# 2
  • гр. София
  • Мнения: 12 306
И аз мисля като SDK31.
Остави се на течението на живота. Каквото му е писано да стане ще се случи!

# 3
  • Мнения: 786
аз пък мисля че това е майчински инстинкт...защо се е появил по-рано?никой не може да каже...просто се е появил...Аз също не те познавам но когато жената обича и се чувства добре с човека до себе си се замисля съвсем естествено за детенце-това е според моите виждания-никой не ангажирам!обосновавам се веднага с това че аз изпитах такова нещо на 23 и забременях веднага и сега на 33 изпитах същото...само че явно ще се позабави..но е същото !!!чувствам се спокойна с човека до себе си и когато исках първото дете и сега вапреки че разстоянието във времето на пожелаване на детенцето е голямо и въпреки че е имало моменти в които не съм можела да понасям съпруга си..!така че за мен лично това твоето е напълно нормално и много хубаво чувство но ще е добре да се отпуснеш и да чакаш и приятеля ти да се съгласи и да се почувства готов-има една приказка -насила хубост не става!колкото и да ти се иска сега  изчакай и поговорете но ако е възможно без повишаване на тон и без скандали  и спиране на разговора в точния момент за да не стане кавга или спор кой е правия..!
Спомням се че преди време когато детето беше малко околните ни натякваха да имаме още едно дете-е аз не исках-не усещах желание...то дойде изведнъж и аз бях много учудена!
Последно миличка искам да ти кажа че -не не полудяваш защото много жени са така-от прекомерното желание да стане сега и веднага....но както сигурно вече знаеш от опита си с други неща -понякога не става когато го искаме дори и силно!Ние вече близо година бебеправим и не става но се успокоих вече след трескавото мислене първите месеци и сега чакам спокойно!тъй като обаче и възраста ми е вече по-голяма си правя и някои изследвания-което е напълно нормално!
живей си живота и се радвай че имаш такова чувство и то рано или късно ще те възнагради!!!!! Hug Hug Hug Hug

# 4
  • Пловдив
  • Мнения: 5 121
Всеки по различен начин и време усеща нуждата от дете.Дай малко време на мъжът до себе си,бъди търпелива.Не прибързвай,правете ли любов за удоволствие и всичко ще се подреди от само себе си.Успокой малко,и го остави да помисли и той.Повярвай ми няма мъж на света на който да му е приятно да гледа постоянно плачеща и настояваща за бебе жена.Горе главата и успех! Hug

# 5
  • Мнения: 9 850
Правенето на любов за удоволствие беше моята скрита надежда нещата да се подредят от само себе си, т.е. аз да не натяквам и да не повдигам тази, хм, щекотлива в нашата двойка тема, но уви, при нас несигурните методи за предпазване от бременност се оказаха доста надеждни.
Така че, ако човек иска нещо, за което трябват двама, трябва да е наясно с този отсреща, а това става с разговори.
На 22 и аз бях много въодушевена от идеята, чак болезнено. В момента, 2 дена го искам, 5 дена си мисля, че не го искам... чувствам се доста объркана, макар и не на 22. А той... ех, това е една друга история.

# 6
  • България
  • Мнения: 811
От 13-14 годишна,като си говорехме с приятелките коя каква иска да стане,аз отговарях-майка Flutter
Винаги съм искала да обгрижвам,обичам,и възпитавам...
Е,при теб се е появило това чувство на 22,може би от силните чувства,които изпитваш към това момче и може би вътрешното чувство не те лъже относно майчиния инстинкт!
При всички случаи,един ден и това ще стане!
При нас се наложи да се "потрудим" 4 години,но днес гордо заявявам,че станах такава каквато мечтаех да съм Wink

# 7
  • Всеки ден трябва да се инжектираме с малко фантазия, за да не умрем от реалност: Рей Бредбъри
  • Мнения: 4 328
Ами ... инстинкт ... Не всеки знае на къде ще го понесе живота ...
Ето моята история:
На 20 (бяхме и двамата 2-ри курс студенти с вече двугодишна връзка и планове - когато завършим да се оженим и да имаме две деца Simple Smile първото да е кръстено на майка му - или на баща му, а второто - на моята майка Simple Smile) усетих, че се заглеждам по пръстите на хората в ГТ и завиждах за халките им ... На 21 след "инцидент" със скъсан кондом ... - е, появи се каката (кръстихме я на майка му - супер е жената Simple Smile) ... На 32 след 5 години опити и един спонтанен аборт се появи и втората ни мечта - кръстихме я на майка ми Simple Smile ... Вече е на 1,5 ... сега я гледам как блажено спи ... и някак си мълчаливо се споглеждаме и за момче Simple Smile

# 8
  • Мнения: 22
Толкова си млада, аз като си спомня на 22 даже не ми минаваше през ума, да искам да имам дете. Даже се чудех на акъла на момичетата дето родиха млади. Е сега имат големи деца - тинейджъри и почнаха да си живеят живота след 30-те, а аз тепърва  живот и здраве, някой ден ще почвам да сменям памперси. Но такъв е живота, всеки има избор. Мъжете още по-бавно узряват за тази идея, така че младите момичета с по-ранен майчински инстинкт може би трябва да се ориентират към по-зрели мъже.

# 9
  • Мнения: 1 088
Инстинкт - неинстинкт няма значение ....
Помисли добре защо приятелят ти не го иска. Причините може да са най-разнообразни (може просто да не иска дете от теб, може да желае да те осигури добре първо и след това да предприеме крачката - дом, кариера... може и просто да не е готов...хиляди причини има). И не го притискай, защото това може да доведе до лоши последици. Постави се на неговото място, погледни нещата от неговата гледна точка.

# 10
  • Мнения: 6
Мдааа..моя милост също въздиша по коремите на гордите бъдещи майки!Старая се да не се втренчвам,но понякога просто не мога да устоя...С приятеля ми обсъждахме идеята да си направим бебче от поне 1 г.,но той просто не можеше да се реши,заради финансовата ни нестабилност.Което донякъде си е сериозен аргумент,но да продължаваме да чакаме да станем милионери също е глупаво.Приятелките ми забременяват с по 2 на месец,само аз си стоя неоплодена Rolling Eyes До скоро не можех да спя от нерви и чувство на непълноценност!Накрая приятелят ми осъзна ,че наистина няма какво повече да чакаме и започнахме с бебеправенето Laughing

# 11
  • Мнения: 355
Здравейте нова сам и нз дали точно тук е правилния форум за темата която ме вълнува.На 10.05.2011 направих missed в 7 г.с така и никои не ми каза причината оттогава ходя редовно на лекар и доки каза че всичко е наред и да започваме да действаме отново.Менстуацията ми дойде на 20.08. та по мой изчисления тези дни 1-2.09 трябва да съм в овулация но от няколко дни много ме болят яйчниците и нз това доколко е нормално,мисля че ще се побъркам даже смятам в четвъртък пак да отивам на лекар.Побърква ме мисълта да не загубя пак бебенце и много ме е страх не спирам да мисля затова

# 12
  • Мнения: 2 399
Деси, болката, която усещаш най-вероятно е свързана с овулацията и ще отмине! Успех и не се притеснявай!

# 13
  • Мнения: 355
Iskreno se nadqvam da e ot tova v 4etvartak doki 6te kaje blagodarq za podkrepata

# 14
  • София
  • Мнения: 1 938
BebeCorason, защо мислиш, че е рано? За мен 22 е хубава възраст за деца, въпреки че в никой случай не е проблем и да отложиш с няколко години. Аз самата съм се чувствала така и много добре те разбирам. Хем гледаш да не ти става фикс идея, хем мисълта за дете витае около теб и не ти дава мира... и навсякъде в ежедневието ти е пълно с деца, майки с колички, бременни, балони, тебеширени рисунки...
ще се успокоиш едва когато забременееш. тогава изведнъж ще се почувстваш спокойна, много спокойна, завършена, цяла и щастлива. желая ти го от сърце!  Hug

Общи условия

Активация на акаунт