Е, то и Върколакът от X-men не е върколак, ами росомаха, което е видно и от външния му вид, ама на, случва се човек да се загуби... я в превода, я в животинския свят. 
- Публикувана: 15 юли 2011, 12:10 ч.
- Последно мнение: 16 юни 2016, 17:09 ч.
Изгубени в превода 3
На майка ми една колежка женена за холандец. И той учи български. Един ден шофира и възкликва весело "А, колелист!" Съпругата му го пита защо така казва на колоездача и той обяснява логиката - машинист, тракторист, моторист... 
Приятелят ми сяда в ресторант и му се дояждат дебърцини. Пита сервитьора дали имат и той отива да провери в кухнята. Връща се щастлив и казва, че има. На приятеля ми му поднасят ребърца - просто сервитьорчето чуло "ребърцини" и решило, че са някакви ребърца
Аз като малка - прибирам се в къщи и чувам как баща ми обяснява на майка, че ще си взимаме котки. Въодушевявам се, понеже съм котколюбител и весело подскачам. Питам откъде ще ги вземем - от магазина... Излиза баща ми, аз нямам търпение да видя котките. Той се връща с празни ръце и някакъв майстор. Аз обикалям около тях, а те слагат ключалка на входната врата. Бре, няма котки. Супер нещастна питам какво е станало с котките, а баща ми мига тъпо и не разбира за какво му говоря. Оказа се, че е ходил да купи система за заключване Кодки (Codkey, мисля беше).
И последно - прибира ме майка ми от детска градина и пита какво сме яли. Аз казвам "Сарми, пъхнати в чушка". Чуди се жената, цяла вечер ги мислела тези сарми... питала на другия ден, а учителката се засмяла и казала, че сме яли пълнени чушки
Приятелят ми сяда в ресторант и му се дояждат дебърцини. Пита сервитьора дали имат и той отива да провери в кухнята. Връща се щастлив и казва, че има. На приятеля ми му поднасят ребърца - просто сервитьорчето чуло "ребърцини" и решило, че са някакви ребърца
Аз като малка - прибирам се в къщи и чувам как баща ми обяснява на майка, че ще си взимаме котки. Въодушевявам се, понеже съм котколюбител и весело подскачам. Питам откъде ще ги вземем - от магазина... Излиза баща ми, аз нямам търпение да видя котките. Той се връща с празни ръце и някакъв майстор. Аз обикалям около тях, а те слагат ключалка на входната врата. Бре, няма котки. Супер нещастна питам какво е станало с котките, а баща ми мига тъпо и не разбира за какво му говоря. Оказа се, че е ходил да купи система за заключване Кодки (Codkey, мисля беше).
И последно - прибира ме майка ми от детска градина и пита какво сме яли. Аз казвам "Сарми, пъхнати в чушка". Чуди се жената, цяла вечер ги мислела тези сарми... питала на другия ден, а учителката се засмяла и казала, че сме яли пълнени чушки
Днес доста се смяхме с колегите.
Колежката ми писала някакъв документ и вместо да напише "сем. Манасиеви", написала "сем. Манафиеви". Хората, леко възмутени, се обадиха да се поправи грешката, която си е доста съществена.
Колегата вчера се опитвал да се свърже по телефона с някаква фирма "Булпак". Той е много учтив и културен. Звъни, а от другата страна мъж вдига телефона.
Колегата - "Добър ден Булпак!"
От там - "Ти на кой ще викаш глупак бе, идиот такъв".
Колежката ми писала някакъв документ и вместо да напише "сем. Манасиеви", написала "сем. Манафиеви". Хората, леко възмутени, се обадиха да се поправи грешката, която си е доста съществена.
Колегата вчера се опитвал да се свърже по телефона с някаква фирма "Булпак". Той е много учтив и културен. Звъни, а от другата страна мъж вдига телефона.
Колегата - "Добър ден Булпак!"
От там - "Ти на кой ще викаш глупак бе, идиот такъв".
Шърли-Ани, ти поне ти била малка, когато е било това с котките, обаче на мен ми се е случвало с големи хора, когато работех като брокер. Разказвам състоянието на един апартамент по телефона и описвам: паркет, гранитогрес, вратата има Codkey... Отсреща бързо ме парират: Ооо, щом има котки, не го искаме жилището! 
Гледам някакъв филм. Главният герой е на легло и моли да му почетат. Другият герой хваща книгата и изстрелва думите като картечница. Болният го спира и обяснява как думите са една магия, че трябва да се четат с внимание, изразително и го наставлява (изречението е само примерно):
"Той я погледна в очите - пауза - протегна ръка към косите й - пауза - и впи устни в нейните - пълно спиране." В първия момент нещо неестествено ми дойде това "пълно спиране"
и се сетих, че е full stop. Ей това не ми е ясно - да знаеш език достатъчно добре, за да преведеш филм, но да не знаеш елементарни неща, като наименованията на препинателните знаци.
"Той я погледна в очите - пауза - протегна ръка към косите й - пауза - и впи устни в нейните - пълно спиране." В първия момент нещо неестествено ми дойде това "пълно спиране"
и се сетих, че е full stop. Ей това не ми е ясно - да знаеш език достатъчно добре, за да преведеш филм, но да не знаеш елементарни неща, като наименованията на препинателните знаци.
Според мен, когато ти говорят на български и чуеш "котки" (щото в българския в такава комбинация първата звучна съгласна се обеззвучава, освен ако говорещият специално не се постарае да го каже със съответното английско произношение) е някак нормално да се почудиш в първата секунда-две какви са тези котки по вратата. "Система за заключване Кодки" губи време за казване, но спестява време за чудене. Или в случая на Шърли-Ан - разочарованието.
"Система за заключване Кодки" губи време за казване, но спестява време за чудене. Или в случая на Шърли-Ан - разочарованието.
Пак мой бисер - като дете свирех на виолончело. И като идваха гости бях атракцията, въпреки че по едно време ми писна... Та, идва леля ми от Стара Загора и майка ми казва "Покажи си челото!", на което аз, с детския си акъл, повдигам бретона и си показвам челОто (ударение на О)... и леля ми се съгласи, че имам много хубаво челце Чак после като майка ми се върна в стаята и пита къде ми е виолончелото, се усетихме и двете с леля какви сме блондинки
Чак после като майка ми се върна в стаята и пита къде ми е виолончелото, се усетихме и двете с леля какви сме блондинки
Сонофабич = Son of a b*tch.
Добре, че се намериха добри хора да го обяснят като за мен.
Нищо де, посмях се доста, макар и с голямо закъснение.
Като бях малка вкъщи имахме една детска количка, качваш се в нея и започваш да я караш из вкъщи. та..имаме една вечер гости и те ме питат дали имам книжка. Аз съвсем гордо отварям вратата на стаята ми и показвам голямата етажерка до тавана с книги и казвам-да, вижте колко много
Колегата вчера се опитвал да се свърже по телефона с някаква фирма "Булпак". Той е много учтив и културен. Звъни, а от другата страна мъж вдига телефона.
Колегата - "Добър ден Булпак!"
От там - "Ти на кой ще викаш глупак бе, идиот такъв".
Колегата - "Добър ден Булпак!"
От там - "Ти на кой ще викаш глупак бе, идиот такъв".
ами не е много учтив и културен, след като се обръща към човек с име на фирма. човекът отсреща едва ли се казва "Булпак" и е супер грозно да го наречеш така, особено, ако е непознат и няма да вдене шегата.
посъветвай го да казва "Добър ден, колега от "Булпак" или просто - "Добър ден!" и няма да има "грешка в превода"
А всъщност репликата "Булпак, добър ден" би трябвало да е на този, който вдига телефона.
Много мразя да звъня на фирма или някоя държавна институция и отсреща да чуя отегчено "Даааа...", "Моляяя..." и др. от тоя род. Те трябва да се представят, а не аз да питам "Извинете, НАП ли е?", например.
Но така е прието у нас, никой не си цени времето, камо ли това на околните.
Много мразя да звъня на фирма или някоя държавна институция и отсреща да чуя отегчено "Даааа...", "Моляяя..." и др. от тоя род. Те трябва да се представят, а не аз да питам "Извинете, НАП ли е?", например.
Но така е прието у нас, никой не си цени времето, камо ли това на околните.
По този повод - сменям работата и буквално на другия ден съм на новата работа. Звъни телефонът, секретарката я няма. Въртя се аз, минава колега и казва Вдигни, де! Вдигам и казвам името на предната фирма "Фирма Х, добър ден!" с приповдигнат глас. Отсреща някой измърмори, че е сгрешил и ми затвори. А колегата стои и ме гледа странно... Вторият път се усетих и казах правилното име 
По отношение на 'котките', когато бях малка винаги когато се прибирахме от гости късно вечер с колата се водеше един и същ разговор: 'Внимавай тук май имаше копка!', 'Къде беше копката, тук ли някъде?' и пр. Представях си умрели котки на пътя и така и никога не попитах това ли се има предвид...
Като дете бях отишла в една неонатология. Гледам бебета, покрити със стъклен похлупак. Соча към похлупака и питам: "Това как се казва?", сестрата отговаря:"Ангел". И аз си помислих еее как хубаво са го измислили хората, наистина като ангел-хранител пази бебето. После, след няколко години се сетих за случката и много се смях.
Като малка си мислех, че:
1. ...режисьор на дублажа е Трендафил Канемска
А от песента Детство мое научих нова дума:
2. 'отхлябъчер'
И винаги се чудех какво значи:
3. 'Доумерен' вятър
1. ...режисьор на дублажа е Трендафил Канемска
А от песента Детство мое научих нова дума:
2. 'отхлябъчер'
И винаги се чудех какво значи:
3. 'Доумерен' вятър
А за сериала Робинята Изаура бях убедена, че е Робинята и Заура и все се чудех какво е това Заур
Като Красавицата и Звяра вероятно