В Бг още не е разпространена касовата бележка- подарък, нали? Каквото и да купя, казвам, че е за подарък и ми издават касов бон, на който не пише стойност; ако получателят задържи подаръка, няма да знае точната сума, ако отиде да връща или заменя- да. Изключително удобна практика! Така не си притеснен, нито когато купуваш подарък, нито когато го получаваш. Единствен минус е, че почти никъде не връщат пари, ако върнеш получен подарък- замяна за друг продукт или ти дават карта със стойността, която да похарчиш пак в магазина в друг момент.
- Публикувана: 19 юли 2011, 16:27 ч.
- Последно мнение: 14 фев. 2022, 23:55 ч.
Най-нелепият подарък
Сетих се за една книга, която баща ми подари много отдавна, когато бях дете, и тръгна да я надписва, но така и не довърши и книгата си остана недонадписана. Много грозно се получи, иначе самата книга като съдържание си беше окей, даже я препрочитах. Но всеки път, щом я отворех и виждах недовършеното послание, се дразнех.
Защо просто не попита подаряващия директно? Ако имам проблем с размера, бих помолила да се замени. Ако ти отговорят, че не може - питаш пак защо.
И да уточня, че сандалките бяха детски, модел като за момиченце. От къде ли ги беше докопала Иначе аз нямам дъщеря, подаръкът си беше за мен.
Аз имам някакво предположение как може да се е сдобила бившата свеки с малките обувки. Веднъж бях неволен свидетел в един магазин как друга една свекърва избираше подарък за снаха си. Тя си каза, че е за снахата. Спря се на една избеляла чанта, преоценена на 10 лв. Чантата била стояла на витрината на слънце и беше силно обезцветена, никак не изглеждаше добре - то защо и иначе да я намалят на тази смешна цена. Самите продавачки се опитаха да я разубедят. Много деликатно подходиха момичетата - без изобщо да коментират сумата и предложиха хубави неща за същите пари - шалове и разни бижута. Имаше една много красива гривна, помня. Не и не - шал или тенекиена гривна било малък подарък, чанта било по-голям подарък. Взе я. Представям си колко се е зарадвала снахата на избелялата чанта.
Припомнихте ми един нелеп подарък, а бях писала, че нямам такива...
На годежа свеки ми подари сандалите от абитуриентския бал на дъщеря й. Освен това 37 номер, аз нося 40.
На годежа свеки ми подари сандалите от абитуриентския бал на дъщеря й. Освен това 37 номер, аз нося 40.
Не се и съмнявам, че сандалките са и изпаднали от някъде на аванта.
Ако ги бях резнала на чехли, петите ми щяха да са на паважа
Ако ги бях резнала на чехли, петите ми щяха да са на паважа
Затова по добре като свекъра ми, за около 15 години по празници, поводи, нито на сина му, нито на мен, нито на внучето си, не е сбъркал с подарък, защото не подарявал нищо
Не се и съмнявам, че сандалките са и изпаднали от някъде на аванта.
Ако ги бях резнала на чехли, петите ми щяха да са на паважа
Ако ги бях резнала на чехли, петите ми щяха да са на паважа
Затова по добре като свекъра ми, за около 15 години по празници, поводи, нито на сина му, нито на мен, нито на внучето си, не е сбъркал с подарък, защото не подарявал нищо
Парички в пликче винаги е актуално Как не се е сетил! 
От последните мнения загубих говор и картина... Добре де, ЗАЩО???? Как може да има такива хора - избелели чанти от витрината на магазин за подарък, видимо детски сандалки за жена, 15 години да не ти се откъсне нищо за най-близките ти. Особено за внучето не намирам извинение. Единствено приемам като аргумент липса на средства, но явно не е в това проблемът, а и щедрият човек си личи. Добре, не можеш да отделиш повече от 10-20 лв., няма драма, но си знаеш вкусовете на роднините и все ще ги зарадваш с нещо. Един ваучер да бяха взели поне... Наистина е тъжно, а тези хора сигурно са много доволни, че не са се минали.. Ужас... Като си спомня как като студентки с приятелките ми буквално си брояхме левчетата и пак си подарявахме лакове за нокти и т.н., когато съвсем нямаше възможност за друго.
