Сетих се за един подарък, който исках и не получих. Когато се местихме в ново жилище, започнаха да ми се обаждат роднините и приятелите да ме питат какъв подарък искам за новата къща. Ние покъщнина си имахме предостатъчно от старото жилище. Имаше повече необходимост от изхвърляне на стари вещи, отколкото от придобиване на нови. Трябваха основно фаянс, паркет, смесителни кранове и т. н. - все неща, които не можеш да си поискаш. Бях си харесала една четка за тоалетна, по-луксозна
, струваше почти 100 лв. Но ми беше съвестно на фона на всички разходи за ремонта да пръскам пари за гевезелъци и реших да си я изкрънкам за подарък. Първо на майка ми предложих идеята. Отхвърли я с голямо възмущение.- Като ме питат приятелките ми какво съм подарила на детето си за новия дом, какво да им кажа? Четка за тоалетна!
Май някаква ютия ми подари, дето нямах нужда, ама явно ютия е по-представителен подарък за пред приятелките...
После с леля ми пробвах. Не се нави. Сервиз получих. Да се чудя и него къде да слагам.
Накрая на две приятелки предложих.
- Как ще ти подаряваме четка за тоалетна? Ти нормална ли си?
- Подарете ми бе! Ще се зарадвам! Освен това ви уверявам, че поне веднъж дневно ще се сещам за вас и с добро ще ви споменавам.
Не се вързаха и те.
Още си нямам такава четка, карам си с обикновените, за няма и десет лева. Май накрая ще трябва аз да извадя стоте лева

