Скоростно четене

Ето един начин за проверка скоростта на четене:

1. Избираме непознат текст (поне 350 думи).
2. Засичаме с хронометър времето, за което изчитаме текста.
3. Превръщаме времето в секунди и пресмятаме по следната формула:

СЧ=бр. думи * 60 сек. / t;

t -времето, което ни е било необходимо, за да прочетем текста.

Резултати:
Под 180 думи в минута – ниска скорост на четене. Вие четете бавно. Бихте имали голяма полза от обучение в бързо четене.

180-220 думи в минута – средна скорост на четене. Вие четете с нормалната скорост за средностатистическия българин.

220-280 думи в минута – висока скорост на четене. Вие четете по-бързо от обичайното.

Над 300 думи в минута – много висока скорост на четене. Силно вероятно е да знаете специални техники за бързо четене или да сте се обучавали в тази сфера.

1000-1200 думи в минута с разбиране - това е скоростта, с която можете да се научите да четете, ако преминете курс по бързо четене.  Ако при средна скорост 200 думи на минута четете 50 страници за два часа, ще можете да четете минимум 150 страници за същото време с пълно разбиране.

---

Източника на информация център, който предлага такъв курс. Няма да давам препратка или име, за да не излезне, че им правя реклама. Формулата и резултатите са копирани от тренировъчния им тест за проверка на СЧ.

Специално по този начин не съм се тестирала, но понеже ми се наложи веднъж /заради бас/, засякох, че за 1ч изчитам 100стр. текст стандартен книжен формат. Не ми се брои колко точно думи има на страница, честно казано.

Как да разбера даден текст колко думи е без да го чета?

Word има опция за преброяване на думите.
Ако текстът е напечатан, тогава не знам. Освен ако не накараш някой друг да ти ги преброи. )))))

Мисля, че имаше стандарт колко думи има на една страница.
Друг е въпросът, че има книги извън стандарта, като например Шогун- 672 страници ситен шрифт и абсолютно нестандартен формат/големина. Имам и сканиран пдф на друго издание- 1270 страници и нещо.
Аз чета по бързо от средностатистическия индивид, което ми докарваше лек дискомфорт в училище заради другарчето по чин.
Но според мен засичане  на скоростта на четене е в общи линии безсмислено, тъй акто зависи от това какво точно се чете и с каква цел. Художествената литература се чете по бързо от учебната, а и от роман до роман също има огромна разлика.

 Комплексирам се. Аз чета изразително, дори и наум

То стана малко като лафа, че размерът нямал значение, важна е техниката 

 

Аз искам да видя как човек посетил такъв курс чете и разбира по 100 страници на час написани от Кант. Продължавам да се чудя как се учи бързо четене. Винаги съм чела бързо и смятах, че всички, които четат много го умеят с определени четива.

Е, аз не Чета Кант ежедневно, тъй Че би ми било от полза да усвоя метода. И аз Чета бързо (и от теста така излезна), но ми е интересен всеки метод с който мога да развия мозъка си. Особено много бих се радвала ако мога да предам на детето си подобно умение.

Опитах първото упражнение и съм много впеЧатлена, наистина заглушава. Скоростта на Четене много силно пада и не съм сигурна Че бих могла да проЧета цяла книга по тоя наЧин, много търпение ще се иска, но оЧаквам Че би дало добри резултати. Между другото в първи клас уЧих по Сендовата Система и там не се уЧеше много Четене на глас. Когато се преместих във втори клас в нормално уЧилище, можех перфектно да Чета на ум, бързо, разбирах всиЧко, обаЧе за срам и резил до към Четвърти-пети клас сриЧах. Сега като Чета тая статия ми се струва Че трябваше да си остана с Четенето на ум.  Това е майтап разбира се, но определено сеЧудя защо такива техники не се уреподават в уЧилище, биха създали много полезни умения.

Вяра, според мен за хора като нас, които са преминали най голямата порция академично обучение ( извинявай, ако те слагам погрешно в кюпа) е по важно да се тренира паметта ( защото тя отслабва с годините) и да се поддържа определено ниво с четене. Скоростта - вятър работа, да не говорим, че след 35г всички реакции на организма се забавят и е стратегически по мъдро да наблягаме на качеството.

А по повод на това:
си спомням как като малка прекръстих Андерсеновата 'Галошите на щастието' в 'Гащите на щастието' 

Не ме разбра изглежда. На 7 години четях на глас 250 думи в минута, сега чета без усилие 500 страници дневно, при положение, че не правя само това през деня, гледам и дете, пиша и във форума. И все пак, има книги, които е добре да се четат бавно. Имам една, която чета вече повече от месец, защото имам нужда да преживея, осмисля написаното и чак след това да премина към следващата тема в книгата.
Нямах представа, че такова умение се тренира, но щом е възможно препоръчвам да не се прилага върху всичко що е писано слово, а още по- малко на него да се учат деца. Всеки има своя ритъм на четене и ако той не създава проблеми не виждам защо четящите изразително наум се налага да започнат да четат по- бързо. Никак не мисля, че четящите бързо имат по- развит мозък или са по- умни. До личен ритъм е, според мен, а този ритъм отговоря на нуждите на четящия и четивото.

  Ох, разсмя ме. Не ме слагаш грешно в кюпа, за съжаление си права. Не по-голямата Част от академиЧното обуЧение, ами съвсем цялото е зад гърба ми. И да искам, няма накъде повеЧе, а понякога ми липсва. Да, права си, паметта от един момент запоЧва да страда. Но... и затова си има лек.   Бях напипала едни програми тоЧно с тази цел, но след 1 седмица ми изтеЧе безплатния тест и много мислих дали да не си платя и да продължа, но накрая реших Че просто нямам време.

Бързото Четене бих искала да го усвоя не заради себе си, а заради детето си, ако мога него някога да науЧа. Освен това ми се струва не толкова непосилно. След като проЧетох една страница броейки до 30, на втората запоЧнах да Чета думите в блок, около половин ред заедно, тъй Че ми се струва Че с малко постоянство може и да стане. ИнаЧе за мен Четенето е прекалено голямо удоволствие за да Чета художествена литература по този наЧин. Когато Чета хубава книга към края винаги се натъжавам и гледам да го отложа колкото мога. Другият проблем или особеност при мен е Че около 90% от литературата (без знаЧение от какъв характер) която Чета е на Чужд език и там ще е още по-трудно, така Че мисълта ми при всиЧки слуЧаи не е насоЧена към моите нужди.

Бояна, много добре те разбрах и тоЧно това ти отговорих. Една голяма Част от писмената информация която минава през оЧите ни и не изисква голямо съсредотоЧаване, нито съпреживяване. Аз имах натоварено следване, с много изпити в кратко време и ако тогава имах възможност да Чета по тоя наЧин, хиЧ нямаше да ми е зле. Всъщност тук никой никого не кара да уЧи бързо Четене.

Имам една книга - подборка на Алфред Хичкок - "Разкази за малките часове" (Stories For Late At Night), която съдържа 19 разказа, 2 новели и 1 роман. Всичко 600+ страници.
В увода Хичкок пише как се явил при издателя си и казал, че иска да издаде книга с хорър истории, която да се чете на един дъх, за една нощ. Когато видял обема на книгата, издателят казал, че това изобщо не е книга за една нощ и да си редуцира подборката. Хичкок, разярен от такава арогантност и самонадеяност, се заял с издателя и решил да разпространи разказите сред група от свои познати, молейки ги да се да засекат дали ще успеят да прочетат книгата за една нощ. Вече не помня подробности, но беше описал с кратка характеристика всички, участвали в експеримента, и в крайна сметка всички бяха успели да прочетат книгата в рамките на една нощ, с изключение на един господин, който, ако не се лъжа, беше описан като политик и Хичкок беше направил някаква остроума вметна по този повод.

Определенео не направих засичането, четейки Кант. Аз затова и написах худ.литература стандартен формат на страниците и шрифта.

Еко, например, чета по-бавно и вглъбено. Което обаче не се отнася за По и проч. Дохърти или Иржи Марек.

Знам, моето бързо четене също е на стандартен текст. Научен също, но по позната тема. Само уточних за желаещите, че бързото четене не е за всичко и всички.
Да си призная ми е странно желанието да се усвоява изкуствено подобен тип четене, защото ако човек има такъв ритъм то се случва естествено, а ако не за това си има причина, т.е. има някаква нужда да се чете с нормален или бавен темп.