Да се ожениш за първият срещнат?

Никога не бих обвинила родителите си за каквато и да било грешка, която съм допуснала. Напротив ценя много, че са ми дали възможност да направя своите грешки и изводи. Всеки родител иска да предпази детето си, но никой не може да мисли и решава вместо теб. Аз един ден като родител (надявам се да е скоро вече) не бих се налагала на пълнолетното си дете. И в двата случая рискуваш. Какви са възможностите. Вариант 1 - като с познатата ти. Вариант 2 - родителите забраняват на детето да сключи брак толкова рано и отношенията им отиват по дяволите. Вариант 3 - родителите забраняват, но детето го прави (тъй като е пълнолетно), "не ми се мешайте в живота", брака е успешен, а детето цял живот натяква "видяхте ли вие" и все пак в съзнанието му остава негативното мнение на родителите или пък брака е неуспешен и родителите цял живот натякват "казахме ли ти ние". Всеки има право на своите грешки. "Парен-каша духа", но ако лично се е опарил, а не ако някой е му е обяснил колко кофти е да се опариш. Има и нещо друго - хората много често подценяват младите, а в такива случаи аз казвам любимата си поговорка "не питай старило, питай патило". Но да обвиниш родителите си за собствените ти решения и несполуки на мен ми звучи меко казано глупаво, защото съм почти сигурна, че същото това момиче, тогава на 18, влюбено и зелено не би послушало майка си. А дали един брак е грешка или не - това никой не може да знае. И на 30 години да се ожениш, на 45 пак може да осъзнаеш, че си сгрешил 

Да де Поли, ама на 18 години човек няма как да е "патило" . Освен ако няма опит с противоположният пол от 10-12 годишна възраст

Няма как да се предрече дълголетието и щастието в един брак. Познавам семейства, на оженили се на по 18 години, оцелели с десетилетия и с порастнали деца и все още щастливи. Има и оженили се на 30 години, после набързо развели се. И ако някой дойде и ти каже: 'Ти с кой акъл си се заженила!' - няма да постигне нищо, не и това, което цели.

Ооо напротив има как да е патило. На 18 години, ако си преживят тежък развод със снимки, изневери, докарване на майка ти почти до лудост, плач от страна на малкия ти брат, ако дори за секунда си присъствал в разпадането на един брак ти вече си от към "патило". На 18 години вече си съзнателен човек. Човек, който вижда и разбира какво се случва, човек който несъмнено е наясно колко са зачестили разводите, човек който със сигурност знае, че хората се променят. Пак казвам и на 30 и на 40 да си винаги можеш да сбъркаш в избора си. Има жени които на 30 години не са били наранявани нито веднъж, те застраховани ли са? А застраховани ли са тези, които са били наранявани многократно? Никой не може да каже "да, този брак ще просъществува" или "не, този брак ще се разпадне". Никой. Няма 18, няма 50 годишен...

На мене ми се струва, че има и нещо друго. Като разбирате, това се е случило в края да 80-те.Тогава е било нормално да се женят по-рано и майките са се радвали, че дъщеря им се е задомила. За какво да я спира? Това е било норма, гордост- детето изучава и се оженва... Може би тази майка също е разсъждавала така .

Досега не съм виждала родител, който успешно да се е справил с бушуващи хормони. Но бягства на млади момичета от дома заради забрани - нееднократно. А един човек, който е склонен да търси вината са собствените си провали само извън себе си, винаги би могъл да обвини всеки за всичко.

Аз не бих обвинила моите родители.

Да, лошото е че тогава е било неприемливо съжителство без брак. За това единственият начин да си с някой, в когото си влюбен ида се отдадеш на хормоните, е бил да се ожениш. За това и тези бягства.. Тъжно наистина.... Добре, че съм се родила по-късно 

Забиваш ситуацията в друга тема, защо трябва да се търси вината в майката?! Всяка майка дали през 70-те, 80-те или 90-те иска най-доброто за детето си. Едва ли има какво да се разсъждава. Идва дъщеря ти и ти казва, че ще се жени. Какво се очаква от теб? Да я вържеш...по-голямата сестра на моята баба се е омъжила на 19. С дядо ми бог да го прости имат 2 деца и още много внуци покрай децата. Направиха златна сватба. Обичаха се и се целуваха до последно по устните. Държаха се за ръце, завиваха се нощем един друг.

Поли, радвам се за баба ти, но както знаеш нравите и моралът не са това което са били. Несравними са - хората вече са други, времената се менят, моралът, ценостите.. За това не обичам аналогии между ситуации и хора живели през 30-те и 50 години по-късно

Стига с тези стереотипни клишета! Когато двама човека се рабират, обичат и дето има една дума са "родени един за друг" какво значение има останалото?! Баща ми се раздели с майка ми и заживя с друга жена на 40 години, а сега като ги гледа човек от страни, вече е минало време все едно са на по 18. Всичко е до човека, а не до времената! Поне според мен е така.

Какво значи "Познавали са се от няколко месеца само. Бракът им логично не оцелява..."? И аз се познавах с мъжа си от няколко месеца само, а сме женени 22 години Е, не бях на 18, а на 25, но все пак едва ли това е решаващото. Просто не е случила на точния човек, а това може да се случи не само на 18, но и на 28. Вината на родителите - ами зависи какво е било положението изобщо, доколко зрели са били и двамата поотделно и заедно. Синът ми е на 21 и ако каже, че ще се жени ще подскоча веднага, той не е готов, нито емоционално, нито финансово. Още си е хлапе, което си мисли, че всичко, дето лети  се яде. Други на тази възраст са напълно способни да бъдат семейни.

Майка ми и баща ми са ходили около месец преди сватбата и през това време са я планирали. Били са самостоятелни, на 33год. и все още са заедно. После майка ми и бащата на зет ми едва удържаха младите да не се вземат на 16год. и да изчакат до 18г. 25год. по-късно сестра ми все още е омъжена за любящ и отговорен съпруг. Аз бях сигурна, че искам моят съпруг още през първия ни месец заедно и бях на 23год.... искам да кажа, че на някои хора им е по-лесно да вземат това решение, но това не означава че се женят за  първия срещнат.

Синът ми може да се ожени когато и за която пожелае. Моята роля в неговия живот е да съм му опора, а не навигатор.

7 години никак не са малко, моля те. На 25 е едно, 18 е друго, за 7 години човек доста пораства, смятам