Пред пубертет ( Tanner stage) и как да подготвим децата? -1

Съжалявам, но не разбирам как при дете на тази възраст родителят не може да контролира използването на компютъра и на телефона, когато детето е вкъщи. 
Ако имам претенции как детето да използва електронни устройства (което значи, че или не съм създала достатъчно добра култура на здравословно ползване, или съм му отпуснала края и нещата са излезли извън контрол), ще регулирам ползването им. Ако не се спазват дадените от мен предписания, ще иззема телефона и компютъра, докато детето е вкъщи. Ще въведа строги правила (след като по-либерално не става) и ще изисквам да се спазват. Какво значи "не мога"?!....

Защото вижда, че става така...Я да не минаваше номерът, да видим...

Нормално! На тази възраст децата все повече се осъзнават като отделни личности. Нормално е да разширяват самостоятелността си, да пробват да видят докъде са новите граници и т.н.

Тук се вижда проблем. Защо трябва да я убеждаваш, оборваш, да се обясняваш и т.н. Това е грешна нагласа от либералното възпитание. Децата не са ни равни. Не е нужно да преговаряме с тях, че да постигнем съгласие. Те трябва да знаят кой води стадото.  Това им създава усещане за сигурност и стабилност и всъщност ги прави много по-спокойни. Разбира се, че трябва да се вслушваме в тях, да уважаваме мнението им, да ги зачитаме като личности и т.н. Но това е друго! 

Мисля, че ти самата не си достатъчно убедена как точно искат да се случват нещата...Помисли каква промяна очакваш, очертай граници, заяви ги и изисквай спазване на твоите предписания. В крайна сметка ти си родителят и ти следва да си водещата! 

И не забравяй, че не става дума само за налагане и непослушание, а и за здравето на детето. Познато дете получи кривогледство в следствие на прекомерна употреба на електронни устройства. Детето е на 10 год, нямало е вродено кривогледство. Лекарите казват, че такива случаи зачестяват...

Много хубави съвети, Юлинга записах си някои, за да си ги чета честичко Аз, признавам, понякога не мога да си сдържа нервите и избухвам /за което съжалявам почти винаги/ - например, сяда да пише преразказ на книгата, която е прочела и се зазяпа в една точка половин час - отначало подпитвам какво я затруднява, давам напътствия как горе-долу трябва да звучи, основни насоки, за да не се разпилява мисълта, и тя.. "ами, не мога" - направо побеснявам като докара физиономия ала Многострадална Геновева; 100 пъти съм обяснявала, че няма "не мога"- няма кой друг да свърши тази работа вместо нея, нито пък аз й помагам да се научи, ако напиша преразказа вместо нея или й диктувам. Гледа да претупа нещата, за да "отметне" ангажимента, и най-вече, ядосвам се, когато аз й говоря - отначало кротко, а тя все каже нещо след мен - като че ли винаги трябва да е последна нейната дума   Така, един преразказ от 2 страници го пише 2-3 часа, придружен със сълзи, сополи, тръшкане на главата в масата... Старая се да съм спокойна, но честно ви казвам, не мога

Аз съм егоист и не ща да губя редовно по 2-3 часа от живота си да убеждавам някой, че следва да свърши нещо, което си е негово задължение.  
И моята се е опитвала да ми прави такива номера, но на 10-тата минута (след като съм обяснила, съдействала съм с каквото мога), казвам нещо от сорта на "Явно сега няма да стане. Не ти се пише. По-добре прави нещо друго, пък когато имаш настроение/желание, си напиши преразказа."
На репликата "не мога", бих обяснила, че след като са й възложили задачата, значи със сигурност може. Бих предложила да напише първото, което й дойде наум на чернова, после да прочетем двете и да редактираме. А ако продължава да се тръшка, след 5 мин ще кажа нещо от сорта на "Е, след като не можеш, ще отидеш без домашна. Какво толкова?" със съвсем небрежен тон.
С този подход от моя страна подобно поведение беше изкоренено почти в зародиша му.  

Много държа да не губя време да убеждавам детето, че трябва да свърши нещо, което си е негово задължение и което така или иначе трябва да се свърши. Държа на самостоятелността. Никога не съм висяла над главата й да учи. Знае какви са й задълженията и също е наясно, че сама си носи последствията, ако не ги свърши. Винаги съм на разположение за помощ, въпроси и т.н., но не превръщам такива ситуации в повод за преговори, молби, тръшкане, излишни приказки и т.н.   Спестява много нерви, време, учи детето на самостоятелност, отговорност!

Но пък и никога не съм насилвала да чете, пише, учи, когато няма желание (само заради  глупави общоприети убеждения от сорта на "първо задълженията, после удоволствията", "детето трябва да учи в ранния следобед, защото тогава е работоспособно", "ако не я карам да учи, нищо няма да свърши", "ако всеки ден не пишем диктовка по 2 часа, ще стане неграмотна"). Има право на избор как да си организира времето, когато си дойде на обяд от училище. (В 4 клас не ходи на занималня). Може първо да спи, да се мотае, да играе и чак в 20:00 часа да си напише домашната - по нейна преценка. Не дудна, не следя. Имам й доверие. Даже в последната година и не й проверявам домашните, освен ако не ме помоли сама. (Но на децата, които учат вкъщи, госпожата винаги им проверяваше домашните на другия ден, тоест има и втори контролиращ орган. Не се случвало обаче да отиде без домашна. Няколко пъти беше забравила по 1-2 задачи, но си ги написа в училище, след като сама се сети.) В резултат на това мое отношение нещата се случват лесно и приятно и за двете страни.  

Благодаря ти, беше ми много полезно Моята дъщеря се чувства добре, когато й е организирано времето - допитва се кое кога да свърши, колко да чете макар че аз рамки не съм й поставяла, нито ограничавала, но тя има нужда, поне на този етап, да съгласува начинът на прекарване на времето си с мен. Ще пробвам да я оставя си търпи последиците сама, ако не се справи с възложената задача - иначе, е отговорна и се притеснява ако не е написала домашно/всъщност, няма такъв случай/, но много лесно се отказва и разчита на моята помощ - аз да й подскажа, аз да направя еди - си - какво с нея...
Освен това, ако не й кажа, че трябва да напише преразказ в читателския дневник, или да я подканя да порешаваме задачи, тя изобщо няма да прояви желание/така поне си мисля
Може би трябва да й гласувам повече доверие... или аз прекалявам с изискванията

освен с домакинска работа няма какво да й предложа като развлечение, което изобщо не я влече! спряхме гледането на телевизор от години и компът е  единственият избираем източник на инфо! ще се смеете, но предпочита да ходи в колежа ,отколкото да стои в къщи, ваканциите ги проспива най-ве4е и хапва повече, защото през учебно време ,учат  + събота от 8 до 18 с по4ивка на обяд  което си ходене напред-назад до вкъщи и буквално хранене на крак! вечер  пък учи за другия дех, спи я има 5 -6 часа, та слабее, като вейка става след изпитите всеки срок! тип бухал е като нервна система, аз съм обратното и явно това води до противоречия с режима!  нямаме допирни точки като характери и оттам и проблемите!никога не е заспивала преди 23.00 !
 иулинга , опитвала съм  това, изобщо не променя резултата! ето имахме план да  прочетем материла по избрани предмети по бг система , аз чета и обяснявам, което не разбира, като обща култура, почнахме  ,но тя отказа , викам добре, не искаш, като решиш  имаш снимките  можеш да си четеш, има интересни неща! до второ пришествие ще си чакам инициатива!за първите тестове през втория срок, я оставих на самотек, ,като видях как с е пързаля надолу, се наложи да се включа!когато се готви за изпити най-добри резултати има като я слушам, даже  на езика ,на който си нямам хал-хабер , но е факт! знае,че  може да разчита на мене, то всички го ползват, като моя слабост го отчитам! ! прекалено отговорен човек съм и за жалост съм егоист само за сутрешното кафе! 

Бисквитка, разбира се, че трябва да следваш детето си! След като има нужда да й помагаш при организиране на времето, няма лошо!   И моята търси понякога съвет от мен във връзка с организиране на времето си.

Това само за писането ли е, или по принцип? В каквато и насока да е, може да работиш върху нещата, в които се чувства несигурна, за да добие повече увереност. И също да показваш повече, че й имаш доверие и че си убедена, че може да се справи сама. Но не с думи и вербално насърчение, ами като й възлагаш някакви дребни задачи и после проследяваш крайния резултат. Предполагам, че това ще й даде самочувствие, че вече е голяма и по-самостоятелна и се справя добре И сама, не само с твоя помощ.

Ако под писане в читателския дневник и решаване на задачи имаш предвид такива занимания във ваканционно време, тук аз имам по-различно мнение от повечето родители. Мисля, че децата ни и без това са твърде натоварени през учебно време, а и като цяло в днешно време очакванията спрямо тях са прекалено много, стресът - много голям. Затова и като родител, а и като педагог (била съм и преподавател на деца) смятам, че лятото наистина трябва да е време ОСНОВНО за почивка и игра. И няма нужда детето всеки ден да отделя по еди-колко си часа за учене/четене/писане (освен ако, разбира се, няма нещо, върху което трябва да работи, защото има пропуски).

За мен лично да се отделя време според желанията на детето е много по-продуктивно. Така ученето/четенето/писането носят удоволствие, а не се свързват с някаква неприятна емоция. И с много по-малко вложено време и енергия се постигат много по-добри резултати.   Може също да се възлагат седмични задачи, които детето да изпълнява в желано от него време. Например да напише по 1 съчинение, да реши 10 задачи, да гледа филмче на английски, да попълни читателския си дневник. И накрая на седмицата да се проверява дали и как са били изпълнени задачите. Така детето хем има самостоятелност и се учи на отговорност, хем вижда, че родителят вярва, че може да се справи само, че ще се отнесе отговорно към поставената задача, и че му има доверие.

Ако смяташ, че детето има нужда да работи повече над писането си, можете заедно да измисляте някакви смешни и интересни истории и после да си ги четете една на друга (истории на тема, която й е интересна или с герои от любим филм). Да си разменяте листовете и всяка да провери на другата за пропуски (ти нарочно ще пропуснеш някоя запетая и т.н.). Условието е историите да се напишат за време (да речем, 10 мин) и да не са дълги. Това занимание отнема не повече от 30 мин, но развива доста умения, включително осигурява качествено време в общуване между родител и дете.

marsy, има здравословен за теб и за другите егоизъм! И аз никак, ама никак не съм безотговорен човек!  

След като има най-добри резултати, като я слушаш, значи слуховата й памет е най-добре развита и като чува нещата, помни най-лесно. Това може да се използва в нейна полза по различни начини. Например да си избере да учи някакъв нов език чрез слушане. Ще допиша след малко!

Дописвам: Ха, точно сега срещнах една възрастна жена, която познавам. Тя работи по цял ден (мъкне хартия да сдава за жълти стотинки, ходи чисти офиси и входове, живее със син, снаха и внучка в една къща и у тях тя върши всичко, да не говорим, че другите често остават без работа и постоянно разчитат на нея за пари....). И тя е изключително отговорен човек и сега ми каза: всички на мен чакат...Та няма да коментирам! Казвам ти, сещай се!
- такава нагласа води единствено до така наречените самоосъществяващи се пророчества и не е конструктивна. 

Мисля, че ти самата си приела, че нещата ще си вървят така и че нищо не може да се промени каквото и да направиш....
Може би било полезно да се опиташ да я опознаеш, да видиш в какви области/насоки са й интересите и там да търсиш да й предложиш занимания....

Юлинга много ти благодаря Повечето неща, които си споделила просто не са ми идвали наум, макар да са логични и правилни/ защото съм съгласна с методите, които посочваш/ Дъщеря ми е на 9 год. , и е изключително  привързана към мен/ живеем двете, без баща й/, може сама да се справя с всичко, но търси непрекъснато моята близост - винаги я хваля, когато се справи с поставена от мен задача, окуражавям я, съвестна е по отношение на домашни и учене, но като повечето Стрелци е опърничава - някои неща предпочита да ги направи, когато ТЯ реши, а не когато аз й кажа - а аз, като типичен Козирог, държа да бъде всичко в ред и своевременно направено Относно четенето - има списък с книги/които тя чете, когато пожелае и колкото пожелае- като страници на ден/, и те трябва да бъдат преразказани в читателски дневник - знам, че е трудно, че не борави с достатъчно похвати, не умее да прави сбит преразказ на цяла книга, но се дразня, че е готова да се откаже при първата спънка Може и аз да я форсирам прекалено и да имам нереалистични очаквания спрямо възрастта й...
Идеята ти за взаимно проверяване много ми хареса, ще се възползвам от нея

Бисквитка, като филолог мога да ти кажа, че е абсолютно нормално за децата на тази възраст да НЕ МОГАТ ДА ПРАВЯТ сбит преразказ на книга. Даже е нереалистично да се очаква толкова много.
Според мен можете да направите нещо като план, по който да се води. Например кои са главните герои? Какво им се случва? Какво преживяват? Случка, която я е впечатлила. Да го пише това на части, да речем. Или първо да ти го разказва. Сядате, обсъждате. Нека свикне да говори за книгите. Или пък докато готвиш, я разпитвай. Да си изясни първо самата тя какво е разбрала за книга, какво я е впечатлило. Според мен попълването на читателския дневник цели точно това, а не толкова точно и добре да се направи сбит преразказ в истинския смисъл на думата. 
Нека заобича четенето, нека чете с радост и споделя с интерес това, което я е впечатлило! Постепенно изказът ще се изчисти, тя ще се научи да си подрежда по-добре мислите.
Иначе наистина е стресиращо за децата. Те имат усещането, че от тях се очаква нещо кой знае какво, че има някакъв правилен начин за изпълнение на задачата; че има някаква рамка, в която трудно се пасва. А целта е да се насърчат уменията четене с разбиране и преразказване.
Можете също да четете малки откъси от книгите заедно и после да коментирате, разказвате...

Мда... имах аз съмнения, че очакванията ми са прекалено големи...просто не помня как беше по мое време Всъщност, тя обича да чете, не я карам, сама си търси книгата, помни с големи подробности и ми разказва със същите, говорейки се изразява доста по-добре - трудно й е да го напише. Още повече, че като се замисля, аз й поставям висока летва - да няма повторения, да използва повече синоними, да прави по-сложни изречения....
Купих едни помагала "Четене с разбиране", там й е интересно, защото има упражнения - да открива грешки, да пише антоними, синоними, да изброява прилагателни....

Бисквитка, наистина слагаш летвата твърде високо за нея (това са изисквания като за дете 6-7 клас, да речем)...
Това с книжката с "Четене с разбиране" е много добра идея и ще й даде възможност да развие езикови умения. Чудесно е и напълно достатъчно да работи по нея с интерес и радост!
Щом има добра памет, разказва добре - значи се справя съвсем прекрасно за възрастта си! Останалите неща се дойдат с възрастовото развитие и с повечето практика - четене и писане. 

мерси за разбора! затова  не я притискам да копира "удобните" добродетели, установих ,че не са полезни както казваш и то от личен опит, важното е тя да е щастлива, да се справя със ситуациите без депресии и стресови сривове, да приема загубите и да не се  стреми да е първа  на всяка цена, да се справя с чувствата си без да дълбае "дири" когато е отвхърлена и да избива в комплкексиране- гледала съм това да е  мотото!да е витална!за мене е важно да споделя и да се допитва, да се научи не само да си блъска сама главата,но и да приема помощ! макар,че постоянно повтарям, никакви преписвания, осланяй се само на твоите знания и умения!тя обаче споделя, че на годишния например  е питала  приятелка  от горния клас за някаква дума!  и  е добре и не е добре,важното е да е съобразила ситуацията кога може и кога не! постоянно я наблюдавам, анализирам, мисля как да реагирам и да  коригирам влиянието на средата и да разгърна потенциала според възможностите по място! абсолютно не е лесно при смесването на различни култури и мислене!
ако имаш конкретни предложения с какво да запълня времето й ,съм отворена за предложения, но да е в къщи и според интересите на едно 13 годишно! рисуването и пеенето са си редовни при нея, гледането на филми, 4етенето на онлайн романи като игри !предлагам й да чете романи на таблета,  не иска, били скучни, миналата година вземах от библиотеката, някои чете, някои -не! децата  споделят,че и те са така и по фб се вижда кога са се изключили! може би аз съм много настоятелна!
такава нагласа води единствено до така наречените самоосъществяващи се пророчества и не е конструктивна.
това адски я изненадва ,когато казаното от мене с е случва! но кое е първо яйцето или кокошката? последно по математика  ,направо познах задачата точно във варианта, който бях  променила за да проверя логиката й! тя се върна  вярвайки,че  съм телепатка!
като кажем на децата ,че ще паднат и те падат какво си мислят те, че сме им помислили лошото ли и как да ни се доверят на сляпо ,на едната дума? тук имаме проблем с мойта  дъщеря!обяснението,че  предупреждавам за да я предпазя и да се съсредоточи, а не че викам дявола, когато тя не с е справя! аз  съм приемала   предупрежденията на родителите си като добронамерени, а ето се оказа,че  моето дете ми вменява вина!

В тона на разговора, да ви споделя как аз успявам да накарам голямата да си използва фантазията и пи6е текстове. Не е не6то ново и иновативно, но при нас се спря с мрънкането и даже сама ме кара да "играем". Та задавам правилото, което е много просто. Избирам дали всяка от нас 6те пи6е по едно, две или пове4е изре4ения. Основно работим с по две. На лист от тетрадка, запо4ва една от нас (след теглене на 4оп) със заглавието на тема по избор и първото едно или две изре4ения. След това другата пи6е своите две изре4ения като развива темата на първата. И така се редуваме и си пи6ем история. Много пъти запо4ваме без заглавие и тогава става даже по- интересно, за6тото ако 4овек иска може да промени коренно развоя на не6тата. Тя, тези текстове даже си ги събира. Налага се, оба4е да ги пи6ем на норвежки, за6тото българският й език е на ниво "ежедневен". 

При нас, пък, не действа да й кажа- "Ами 6те отиде6 без дома6но". Тук нямат оценки до 7ми клас и мотивацията е просто на никъде. Свива ми рамене и казва- "Ами добре!" и това е. При нас само мерки като ли6аване от телефон, телевизия и десерт минават. (поне за сега)

Yulinga е написала чудесни постове. Бих добавила само по повод детето на marsy един въпрос. Защо, след като отказва да се включва в домакинската работа и си позволява да отговаря с "Няма да стане", ѝ осигуряваш "обслужване"? Ако някой си позволи да ми отговори така и да се държи по този начин, ще яде, само след като си напазарува и сготви сам. Но ще си напазарува, само след като си изкара парите. И чисти дрехи ще получи, след като си ги изпере сам. Как ли пък няма да го играя слугинче на принцеса.

Точно така, wish! Преди малко моят синковец, полулегнал на леглото си ми вика: "Остави ме на мира!", по повод, че го подканвах да си отсервира чинията от кухненската маса. Казах му, че като ми поиска нещо ще получи същия отговор.

днес  си беше разкошен ден за нея, бяхме на море  помага, приготви целия багаж още снощи! мрънка само да тръгваме по-бързо и като спряхме за кафе преди плажа!!
това с необслужването съм го прилагала често през годините, точно в този вариант ,в който са предложенията! по-скоро губя в отношението й към мене, отколкото да печеля  помощник!  не губя надежда, в крайна сметка съм й казала животът си е нейн, от нея зависи след определена възраст!благодаря за  коментарите! ще си се борим с  упоритото пуберче, живи и здрави да сме само!