Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 17

   Мартини мама, много благодаря за отговора.Това означава ли, че децата с аутизъм се обучават само в помощни училища?Дава ли им се някакъв шанс за социализация?
   Гледах снощи новините.Подобни центрове са добра идея за децата.Сигурна съм, че всички си мислим, какво ще правим след 10 години.Може би подобни програми трябва да са насочени и към по-малки деца,като целта да е да придобиват възможно най-много умения в областта, където е силата им.

От това, което открих в интернет, се вижда, че въпросното раширение се отнася за центъра на бул."Ал.Стамболийски" и ще е за 20 лица  над 18 години. Догодина щяло да има втори общински център в Подуяне, но за него имало записани вече 50 деца. Всичко това е хубаво, даже много, нищо не става изведнъж, но...нещо много ме смути. И това е дейността на фондацията "Заедно с теб". Миналата година е имало "широкомащабна" дарителска кампания, от която според един материал, който открих снощи и не откривам днес,  към онзи момент (13.04.2010г.) били събрани 150 000 лева за довършване на център в Княжево. Сградата била дарена от младо семейство (имаше и снимка) и трябвало да се довърши, като се съберат още 100 000 лева. Провело се парти аукцион с вход 30 лева, Продадени били карити, пели тези и онези и какъв е резултатът повече от година по-късно, не е ясно. Може би Кезая има информация.
Има и запис от ТV интервю, на който Илияна Милчева, изпълнителен директор на фондацията казва, че "тези деца", ако не им се помогне, умират млади и казва, че тяхната фондация искат да направят регистър на хората с аутизъм. Някой знае ли повече за тази фондацията.
 "На кафе" пък миналата година Петя Буюклиева каза точно 4 пъти, че децата с аутизъм живеят "на забавен каданс". Направо ми се доповръща от всичкоо, което каза тя благонвамерено, но безкрайно неинформирано и от позицията "да помогвнем на тези деца".

Ето, който иска да прочете повече:

Единственият засега общински център за деца с аутизъм в София се разширява 20 места за младежи над 18 години.Центърът на бул. „Александър Стамболийски” е открит през 2007 г,. съвместно с Асоциацията на деца с аутизъм. В събота и неделя там се правят обучения на родителите, защото и те имат нужда от подкрепа, посочи Фандъкова и подчерта, че с разширението се откриват шест нови работни места. Издръжката на центъра става от държавно делегираните дейности и е 12 000 месечно. Общината се грижи за поддръжката и ремонтите е сградата. „Изключително важно беше, че успяхме да разширим този център. До този момент той е единственият обществен център в София. Миналата година открихме такъв частен център, който съществува. Но тук услугата е безплатна за деца, младежите и техните родители. Така, че ние осъзнаваме, че това е една от важните ни задачи”, уточни Фандъкова.
Благодарение на разширението на центъра за деца с аутизъм на булевард "Александър Стамболийски", са разкрити шест нови работни места, поясни кметът и уточни, че тук работи екип от психолози, социални работници и терапевти. Месечната издръжка на центъра е 12 000 лева, като част от държавно делегираните дейности. "Услугата е напълно безплатна за децата, младежите и техните родители", каза Фандъкова. Новата зона за младежи с аутизъм включва три зали - зала за групови занимания /пъзели, арт и готварство/, компютърна зала и зона за рехабилитация и физическо укрепване. За ремонтни дейности и оборудване Столичната община е отпуснала 28 хиляди лева.
През следващата година сме предвидили да открием втори общински център за деца с аутизъм в район "Подуяне", каза Фандъкова и заяви, че до момента на територията на София над 50 деца чакат да получат достъп до услугите му, посочва БТА.
                                       ХХХ
Певицата Белослава и виртуозът на пианото Живко Петров ще се включат в благотворителния концерт в Русе в подкрепа на Центъра за деца с аутизъм, който фондация „И аз мога“ предстои да създаде в Пловдив, съобщи Дарик радио. Събитието ще е на 31 август (сряда) от 19:00 часа в Mall Rousse. Концертът ще е безплатен за посетителите на търговския център.
На 31 август всички служители на Mall Rousse ще изразят своята съпричастност с кампанията, като облекат тениски с логото й. Всеки от посетителите на мола пък ще може да последва примера им, като си закупи такава тениска или аксесоар I Can Too по време на концерта. Приходите от продажбата им ще отидат за създаването на Център за деца с аутизъм в Пловдив.В момента фондацията работи над изграждането на Център за деца с аутизъм в Пловдив. В резултат на двегодишни усилия, Община Пловдив предостави за целта на „И аз мога“ пространство от 400 кв. м, напълно безвъзмездно, което трябва да бъде реновирано. Всеки може да се включи с контакти и идеи, с работа и материали, с предоставяне на част от пространство за предлагане на аксесоари I Can Too, със sms на 1415 и обаждане на телефон 09005 1415, както и с дарение.
                                                   ХХХ
Фондация „ЗАЕДНО С ТЕБ”
Уважаеми дами и господа,
Имаме удоволствието да Ви представим дейността на Фондация “ЗАЕДНО С ТЕБ ” - организация с нестопанска цел в обществена полза.
Цели на Фондация „ЗАЕДНО С ТЕБ”
Ние имаме за цел да открием Социален център за работа с децата и младежи, имащи проблеми от аутистичния спектър с изоставане в нервно-психическото развитие и с говорно-комуникативни нарушения. Този център ще бъде мястото, където те ще получават необходимото внимание, грижи и занимания, развиващи тeхните таланти, обучението им и достъпна информация за родителите и близките. Предвиждаме изготвянето и реализирането на индивидуални или групови програми за работа с децата или с цялото семейство, възможност за включване на семейството в занимателни и релаксиращи програми, психотерапия, арттерапия, музико и аромотерапия, аквааеробика, спортни занимания, различни групи по интереси в областта на изкуството като: моделиране, конструиране, рисуване и други. Изготвени по съвременни методики, съвместно с водещи центрове и специалисти в областта. Изготвеният план цели намаляване на поведенческите симптоми и подпомагане на развитието на детето, обучение в умения за самообгрижване, социализиране, адаптиране, интегрирането и комуникацията в обществото Родителите на тези деца също много често се нуждаят от допълнителна подкрепа и съветване. Поведенческите методи и обучение понастоящем са терапия на избор

Ако дете от спектъра покрива средното ниво на разбиране, внимание и концентрация, то може да учи в редови клас. Диагнозата не се гледа, важни са възможностите на детето. В останалите случаи социализацията се търси в специализираните паралелки и специализирани училища с разнообразен профил.

Здравейте,
тъй като повечето деца от спектъра имат говорни проблеми, реших да пускам по нещо кратко, още повече, че очевидно имаме доста нови майчета, някои от които само четат. Ето първото, което мисля, че ще е от интерес за майките на още непроговорилите деца. Иска ми се, разбира се, да има повече оптимизъм и позитивизъм в нашите комуникации, въпреки че на никоя от нас не е лесно.

Какво е невербален аутизъм?
по Lisa Jo Rudy, About.com Guide
осъвременяване 1.06. 2010

      Счита се, че около 25% от хората с диагноза на нарушение от аутистичния спектър страдат от невербален аутизъм, но терминът "невербален аутизъм" не е част от диагностичните критерии отчасти поради това, че няма ясна граница между лицата с вербален и невербален аутизъм. Някои хора притежават способността да говорят, но не могат да използват езика смислено. Други не могат да използват говоримия език, но могат да контактуват, пишейки или печатайки (писмен език), с използване на  картини или пръстите на ръцете си.
      Един от най-странните аспекти на невербалния аутизъм е фактът, че никой не знае, защо някои хора с аутизъм могат, а други не могат да използват говоримия език.  Някои хора с аутизъм имат детска апраксия на речта (ДАР), което е неврологично нарушение. (ДАР е комуникационно нарушение, при което детето разбира езика и може да формули думи, но мозъкът му е неспособен да задвижи или координира говорния апарат да ги произнесе. Това състояние може да се подобри посредством говорна терапия. Страдащите от него деца често комуникират чрез знаци или пишещи устройства.) Но повечето невербални лица от аутистичния спектър нямат апраксия – те просто не говорят.  Ясно е, че има различия във функционирането на мозъка, които потискат говоримия език, но засега няма единство по отношение на това, какви са те или как се отразяват на дадения индивид.
       Трудно е да бъдат оценени такива деца чрез традиционните стандартни техники. Съвременните техники не са достоверни и валидни за тях. Но дори, ако детето произнася само една дума или има ехолалична реч, това е съществено предсказание, че след пет годишна възраст то ще развие разговорна реч.  За планиране както на проучванията, така и на  терапията е важно да се направи разлика, дали децата са невербални (т.е. нямат никаква  разговорна реч), превербални (т.е. малки деца, които още не са развили говор) или не комуникативни (т.е. не проявяват нито вербални, нито комуникативни умения)."
       Съществуват много техники за стимулиране и подобряване на говоримия език при децата с аутизъм, но няма никаква гаранция за една и съща ефективност при различните деца. Проучванията показват, че говорната терапия, поведенческите интервенции и дори игровата терапия могат да подобрят вербалната комуникация. Има данни, че музикотерапията и прилаганите при нея техники могат да повлияят положително върху развитието на говора.    
       Родителите на деца, които все още нямат способности за ефективна говорна комуникация, трябва да са наясно със следните важни и често изненадващи факти:   
•   Късното проговаряне не е непременно индикатор за ниско IQ (коефициент на интелигентност) или лоша прогноза;
•   Децата с аутизъм могат да развият много по-късно говор от децата с типично развитие и затова не трябва да преустановяват говорната терапия.
•   Комуникацията с невербални техники (карти PECS, знаци и т.н.) може да се окаже много важна. Деца, които развият такива комуникационни умения, често придобиват по някое време по-късно говорна реч.
•   Има много проучвания, които показват, че при “опосредствената комуникация”, при която терапевтът “подпомага” ръката на аутистичното лице, докато то печати, всъщност това прави  терапевтът, а не самото лице.

Нещо за разведряване. Е, повечето от нашите деца са далеч от това, което ще прочетете, но със сигурност и в България има много даровити и необикновени деца от спектъра, които ще помогнат за промяна на отношението към общността.

12 годишният Jacob Barnett се готви да опровергае Айнщайн
от Zachary Roth
Yahoo News

Jacob Barnett прилича по някои неща на останалите 12 годишни. Свири на китара, играе на баскетбол с приятели и си има платонично гадже. Но по други неща е различен. Той има IQ 170, и на 3 годишна възраст е подредил пъзел, състоящ се от 5000 части. На тази възраст му поставили диагноза “синдром на Аспергер”. Няколко години по-късно той проявил интерес към алгебра и геометрия и след около две седмици се справял свободно. По-нататък започвал да преминава от клас в клас и на 8 години завършил средно образование. В момента е в колеж, където изучава астрофизика и преподава на бившите си съученици. Същевременно с това работи на заплата като изследовател в университета на Индиана.
 Работи върху теорията за “големия взрив”, който според учените е причина за създаване на вселената. Казва, че възнамерява да обори Айнщайн.

Моля препоръчайте ми добър логопед за малко дете. При възможност някъде в района Лозенец, Иван Вазов или Стрелбище. Разбира се, ще ми бъде най-удобно ако може да идва и да работи с него вкъщи (живеем в лозенец до басейна спартак), тъй като той ходи на ясла и ще бъде трудно вечер да го водя някъде далеч.
Синът ми е на 2 г. и 7 м. и все още не говори. Казва не повече от 10тина думи по предназначение, но за сметка на това пее песни (голяма част от думите произнася правилно) и брои до десет. Водих го на консултация и има съмнение за ГРР, тъй като при него са налице някои аутистични характеристики, но засега специалистите се въздържат да поставят диагноза, тъй като е много малък и вкъщи говорим на три езика, което вероятно се отразява на забавеното речево развитие. Препоръчаха ни работа с логопед през следващите 6 месеца и ако няма значително подобрение вероятно ще му поставят диагноза.
Притеснена съм и ми се иска да намеря добър специалист, с надеждата че това ще развие по-бързо говорните му умения и всичко ще приключи добре.
Предварително ви благодаря!

Galiva,
Нещо май на софийските мами не им се пише, а може би и рядко влизат във форума. Обяснимо е, защото е краят на лятото и всяка си има нещо за приключване. Сигурно по-късно ще ти отговори не една от тях, защото всички имат опит с логопеди. Аз ще ти дам само съвет. Опитай с логопедичната детска градина на "Урвич"14. Анжела писа преди ден два, че е много доволна от Пепа Илиева. Можеш да намериш телефона и да разговаряш принципно - дали имат практика за домашни посещения и т.н.
Видях в интернет обяви на един сравнително млад логопед (род.1975г.), който има кабинет на бул. "Черни връх" и се рекламира като опитен. Можеш да видиш координатите му. Казва се Калин Василев.
Но да се надяваме, че скоро някои мами с по-богат от моя опит ще ти дадат по-конкретни препоръки.

Много интересна е връзката между стомашно-чревно заболяване и аутизма, която напоследък се проучва в САЩ много интензивно, а отскоро изследвания на малки пациенти се правят и в Токуда. Само в определени дни, когато гостува професор от САЩ. Установили, че когато се лекуват язвичките, се подобрява и аутизма. Като автор на статията, реших, че ще е важна информация за родителите.

ето линк: http://www.-spam127-/Лекарства-и-терапии/Новости/

Към авторката на горната статия.

Добре известен от литературата факт е, че значителна част (25-75%) от децата с ASD (нарушения от аутистичния спектър) имат прояви на стомашночревни нарушения и ние родителите на тези деца се опитваме да се справяме с тях. Вярно е също така, че интересът към откриването и лечението на нарушенията нарастна много откъм началото на нашия век. Дотолкова, че се стигна до консенсус на американските педиатри (Evaluation, Diagnosis, and Treatment of Gastrointestinal Disorders in Individuals With ASD: A Consensus Report Pediatrics 2010;125;S1). Не знам доколко сте се специализирала да пишете на здравни теми, но ако е така, статията ще Ви е от полза.
Сега искам съвсем доброжелателно да ви посоча няколко важни неточности, което е несправедливо по отношение на самия д-р Кругман:
(1) Пишете, че повечето от децата с аутизъм страдат от “специфично заболяване на стомашночревния тракт”, а самият д-р К. казва в сайта си: “Мнозинството от децата, които ние лекуваме са с ASD, но лекуваме и неувредени деца, много от които страдат от подобни проблеми на гастроинтестиналния тракт.
(2) Твърдите, че д-р К. казал, че заболяването прилича на болестта на Крон, но е различно, а докторът казва в сайта си, че при децата с ASD липсват “специфичните диагностични белези на язвения колит и болестта на Крон”.
(3) Освен това д-р К. никога не е твърдял, че “лекува ли се стомаха, се повлияват добре и аутистичните прояви”, а само, че “облекчаването на физическата болка може да ги направи по-податливи на терапиите, специфични за аутизма”.

Вероятно тези детайли ще Ви се сторят незначителни, но за нас е много важно какво точно не е наред със стомашночревния тракт на децата ни и не по-малко важни са посланията. Не трябва да се създават излишни илюзии, особено, когато не са изречени от самия интервюиран специалист.

Мами,
като се пораздвижим, ако имате интерес, мога да ви предоставя консенсусната статия в превод на български. 

iliang67, благодаря ти  . Искаш да ни помогнеш и ни показваш статията. И аз съм го правила в теми с други диагнози, пускайки им статии за които чувам за първи път, а то се окаже отдавна познати им.
Благодаря още веднъж - ще се радвам да ни помагаш и за в бъдеще  

Констанца, давай статията, не очаквам да има раздвижване в тази тема скоро.


Galiva, ако не си си намерила още логопед би ли уточнила какъв ви е проблема. Има и логопед и логопед. Ако търсиш специалист по аутизъм не ти е много голям избора. Малко са и не губят време да ходят по домовете, а и не е добре за обучението на детето. Примири се с пътуване и търси добри логопеди, а не само да ти е удобно на теб. Обучение на дете аутист в дома му е губене на време и излишно харчене на средства с неясен и по скоро нищожен резултат. Ако не са ти обяснили още защо, мога да ти кажа и аз  

Мами, за съжаление или форматът на форума не приема таблици, или аз не знам как да го направя. Затова таблица 2 е в последователност на трите колони. Надявам се, че статията ще ви е полезна. Ще се опитам да я преведа с малки съкращения.


Оценка, диагноза и лечение на стомашночревните нарушения при индивиди с ASD: консенсусен доклад

(Evaluation, Diagnosis, and Treatment of Gastrointestinal Disorders in Individuals With ASDs: A Consensus Report, Pediatrics 2010;125;S1)

Нарушенията от аутистичния спектър (ASD) са група нарушения в развитието, характеризиращи се с нарушено социално общуване, различни степени на дефицит на вербалното и не вербалното общуване и ограничени, повтарящи се и стереотипни черти на поведението и интересите.Терминът включва аутизма, синдрома на Аспергер и генерализираното нарушение на развитието, неопределено по друг начин  (PDD-NOS). Около 1 на всеки 150 деца в САЩ има ASD. При тези деца често се наблюдават разнообразни стомашночревни дисфункции. Оценката на стомашночревните проблеми при индивидите с ASD може да бъде затруднено. Съществуват клинични практически ръководства за оценка и поведение спрямо тях от страна на първичното здравеопазване и останалите лекари, грижещи се за хората с ASD, но те не включват рутинно търсене на стомашночревни и други медицински проблеми.
Много индивиди с ASD са невербални или имат минимални вербални способности и не могат да опишат болката или дискомфорта, които изпитват. Но дори индивиди с добри комуникационни способности могат да се затрудняват в описанието на субективните си оплаквания или симптоми. На 29 и 30 май 2008г. в Бостън, Масачузетс се събра една мултидисциплинарна група от 28 експерти, която разгледа и обсъди стомашночревните аспекти на ASD. Експертите бяха от специалностите детска психиатрия, педиатрия на развитието, епидемиология, медицинска генетика, имунология, алергии в детската възраст, детска гастроентерология, педиатрична болка, детска неврология, детско хранене и психология. Всички тези експерти са с опит в клиничното обслужване на деца с ASD и участват в провеждането на проучвания, свързани с ASD. Преди съвещанието те прегледаха всички известни публикации, отнасящи се до стомашночревните нарушения при хората с ASD. ... 
Групата е достигнала до 23 консенсусни становища въз основа на собствения си опит и 82 литературни източници.

Становище 1 (ключово)
На хората с ASD и стомашночревна симптоматика трябва да се гарантира същото задълбочено изследване, каквото се прави на тези без ASD, имащи същите симптоми. 
Не съществуват данни за патогенетични механизми, специфични за ASD, които да изискват различен диагностичен подход от този при останалите пациенти.
Становище 2
При хората с ASD се наблюдават същите стомашночревни нарушения, както при хората без ASD.
При хората с ASD обаче тези нарушения могат да се манифестират с типични и нетипични (не гастроинтестинални) прояви, включително поведенчески промени и/или проблемно поведение.
Както при останалите пациенти, така и при тези с ASD, тежестта на симптомите може да е различна. Най-честите симптоми при пациентите с ASD са хроничният запек, коремните болки с или без диария и парадоксалната диария като последица от запека.
При ASD могат да се наблюдават още гастроинтестинален рефлукс, подуване на корема, дефицит на дизахаридази и патологични находки като възпалителни промени на стомашночревния тракт и аномалии на чревната нервна система.
Стомашночревните проблеми могат да се манифестират като не гастроентерологични проблеми. Хорват и Перман например съобщават, че 52% от децата с ASD и стомашночревни проблеми имат неспокоен сън и се будят нощно време (в сравнение с 7% от децата от контролната група). 43% от децата с ASD, страдащи от гастроезофагиален рефлукс  имат необяснима раздразнителност в сравнение с 13% от децата без рефлукс. Промените в поведението, включително проблемното поведение могат да се считат за маркери за абдоминална болка или дискомфорт при индивиди с ASD (таблица 2).
Таблица 2.
Звукови прояви
Често “прочистване” на гърлото, преглъщане, тикове.
Безпричинно хлипане
Пъшкане, стенене
Отложена ехолалия, имаща отношение към болка или към стомаха (напр. детето казва “Боли ли те коремчето?” повтаряйки нещо казано от майката преди време).
 Пряко вербализиране (напр. детето казва “коремчето боли”  или “ох“, “боли”, “лошо”, показвайки корема)

Двигателни прояви*
Потреперване
Постоянно ядене/ пиене/ преглъщане (поведение “пасене”)
Дъвчене на дрехи, поведение “pica” (“сврака”-ядене на несъедобни неща)
Поведение потупване: потупване с пръсти на гърлото.
Всякакви необикновени пози, самостоятелни или в различни комбинации: издаване на челюстта, извиване на шията, извиване на гърба назад, странно положение на ръцете, извиване на тялото, повишена
чувствителност/ потрепване при докосване на коремната област
Прояви на възбуда: тичане, скачане.
Необяснимо повишаване на поведението на повтаряне
Самонараняване: хапане, удряне/зашлевяване по лицето, тръскане на главата,
необяснимо зачестяване на самонараняването.
Агресия: поява или засилване на агресивното поведение.

Промени в общото състояние
Нарушения на съня: трудно заспиване, често събуждане
Повишена раздразнителност
Неизпълняване на  искания, които обикновено са били изпълнявани (поведение на противопоставяне)
 
При интерпретиране на поведенческите прояви е добре да се направи функционална оценка на поведението.
*Двигателните прояви могат да бъдат маркери за болка и в други части на тялото. 

Диагностичната оценка на потенциалните гастроинтестинални нарушения може да варира в зависимост от възможния проблем (Таблица 3). Например, ако се подозира, че има нарушение в храносмилането и абсорбирането на храната, което причинява раздуване на корема или самонараняващо поведение, може да се има предвид извършването на горна ендоскопия с измерване нивото на дизахаридазите. Непоносимостта към лактоза е честа сред общото население и естествено сред индивидите с ASD. За изясняване на диагнозата още преди консултация с гастроентеролог може да се опита използване на лактазна добавка или диетично ограничаване на лактозата.
Както при индивидите без ASD, така и при индивидите с ASD и поведенчески индикатори за болка, нарушен сън и т.н., е възможно да се касае за функционална болка и синдром на раздразненото черво (IBS). Диагнозата им е клинична и се поставя въз основа на характеристиката на преобладаващите симптоми и липсата на органично заболяване. Емпиричното лечение, проведено от гастроентеролог или специалист с опит в нервентералната дисрегулация, може да бъде от решаващо значение при пациенти без други болестни прояви (напр. загуба на тегло, повишена температура, кръв в изпражненията) преди да се пристъпи към инвазивни методи за оценка.   
Но при децата с ASD поведенческите индикатори могат да бъдат единствената проява на болката и да е трудно да се реши, дали да се опита емпирично лечение или да се направи медицинска оценка. Опитът за оценка при всички деца с ASD посредством емпирично лечение може да предотврати извършването на ненужни инвазивни оценки в случаите на функционална болка или IBS, но в някои случаи може да забави идентифицирането на болести, изискващи медикаментозно или хирургично лечение. 

Оценка - 2-ра част
Становище 3
Не е изяснено напълно каква е честотата на стомашночревните нарушения при индивидите с ASD.

По литературни данни 9% до над 70% от децата с ASD имат стомашночревни симптоми. Най-високите стойности са от специализирани клиники за лечение на деца с аутизъм и вероятно отразяват известна “преекспонираност”. Обратното, анализът на данните от проучвания във Великобритания не показва съществени различия в честотата на стомашночревните симптоми при деца с ASD (в момента на поставяне на диагнозата) и без ASD (9%).
Повечето от тези проучвания обаче страдат от известни ограничения, като подходяща контролна група например. Независимо от това, повечето данни говорят за вероятно висока честота на стомашночревните симптоми и нарушения при децата с ASD.
Експертната група прие единодушно, че за изясняване на честотата им са необходими мултицентърни проучвания при използване на общоприети методи и подходящи контролни групи.

Становище 4
Не е установено съществуване на стомашночревно нарушение, което да е специфично за хората с ASD (напр. “аутистичен ентероколит”)

Някои лекари и изследователи считат, че има стомашночревна патология, специфична за индивидите с ASD. Изказана е хипотеза за имунен механизъм или възпалително медииран механизъм, специфичен за ASD, отключван вероятно от ваксина при съществуваща нарушена имунна функция или повишена пропускливост на червата
 (“leaky gut”). Тази хипотеза се основава главно на наблюдаваните при колоноскопия хиперплазия на лимфните възли в илеума (NLH) и/или хроничен колит. 
През 1998г., Wakefield и сътр. съобщиха за връзка между илеоколита и наблюдаваната регресия при 12 деца и създадоха термина “аутистичен ентероколит”. От същото неконтролирано проучване те направиха извода, че NLH (хиперплазията на лимфните възли) в илеума и колона са патологична находка за повечето деца с ASD. 
Подобни находки обаче има и при деца с типично развитие, както и при деца с хранителни алергии и имунни дефицити. Същите автори предположиха причинна връзка между ваксината срещу морбили, паротит и рубеола (MMR) и аутизма, но по-късно повечето от първоначалните съавтори се отказаха от твърдението.
Слабости на проучванията са неправилно формираните контролни групи, липсата на стандартни и общоприети дефиниции за случай и умозрителното интерпретиране на резултатите.
Накратко, въз основа на публикуваните съобщения не може да се твърди, че има уникална, специфична за ASD стомашночревна патофизиология.

Становище 5
Данните за патологична гастроинтестинална пропускливост при индивиди с
ASD са ограничени. Необходими са проспективни проучвания, за да се изясни ролята на патологичната пропускливост за невропсихиатричните манифестации при ASD.

За променена чревна пропускливост се съобщава при 9 от 21 (43%) деца с ASD в сравнение с 0 от 40 здрави деца на същата възраст. Авторите на това проучване твърдят, че променената пропускливост на чревната лигавица може да води до повишено преминаване в кръвта на пептиди от храната. Други хипотези приписват ключова роля на променената пропускливост (или “leaky gut”, пропускащото черво) по отношение биологията на ASD, включително повишена активност на опиати, намалена пептидазна активност и имунна дисфункция. Някои изследователи съобщават за намалени серумни нива на сулфатите при деца с ASD и изказват хипотеза за връзка между този дефицит и повишената чревна пропускливост.
Литературните данни не потвърждават наличието на патологична гастроинтестинална пропускливост при индивиди с ASD и корелация между такава пропускливост и налично стомашночревно нарушение или невропсихиатрични манифестации. Досегашните проучвания по тези въпроси страдат от методологични ограничения като твърде малки групи на изучаваните лица и недобре формирани контролни групи. За изясняването им са необходими добре проектирани проспективни проучвания.

Становище 6
Индивидите с ASD, имащи стомашночревни симптоми са с повишен риск от проблемно поведение. Диагностичната оценката при пациенти със стомашночревни нарушения и поведенчески манифестации трябва да бъде комплексна.

В литературата нарастват данните за  това, че индивидите с ASD и стомашночревни симптоми имат по-висок риск от проблемно поведение от индивидите с ASD без такива симптоми. Проблемните поведенчески прояви са повтарящи се прояви, влияещи върху функционирането на индивидите, семейната среда и обществото. Проблемните поведенчески прояви са единственият най-важен фактор за определяне качеството на живот на индивидите с ASD и грижещите се за тях.
Звуковите и двигателните прояви, включително  проблемното поведение, изразяващо се в самонараняване и агресивност, както и промените в общото състояние (напр. нарушен сън, раздразнителност) могат да са в действителност поведенчески манифестации на болка или дискомфорт при индивидите с ASD (Tаблица 2). От друга страна, абдоминалният дискомфорт, както и симптоми като запек, флатуленция (много газове), подуване на корема, диария, напрежение в корема, могат да бъдат манифестации на нервентерална дисрегулация или IBS. Понякога е трудно да се отдиференцира диагностично IBS (синдромът на раздразненото черво) от други нарушения без инвазивни изследвания. Но при пациенти, които нямат загуба на тегло, нямат кръв в изпражненията, имат нормална пълна кръвна картина и нормален анализ на урината, оценката трябва да се направи в реда, описан в таблица 3.
Засега липсват указания за оценка на стомашночревните нарушения при индивидите с ASD, основани на конкретните данни. Затова личните лекари, психиатрите, психолозите, педиатрите и гастроентеролозите трябва да работят заедно по оценката и лечението на стомашночревните нарушение при индивидите с ASD

Становище 7
Грижещите се за хора  с ASD, при които  има необходимост от третиране на поведенчески проблем, трябва да имат предвид, че е възможно някакъв стомашночревен проблем и особено болка, да е отключващ фактор, фактор, който увеличава вероятността от сериозно проблемно поведение (напр. самонараняване, агресивност). Всяка внезапна и необяснима поведенческа промяна може да бъде
белег за болка или дискомфорт.Поведенческото третиране започва след изследване и диагностициране (или изключване) на възможно съпътстващо вътрешно заболяване, но тя не може да замести вътрешната терапия. 
Планът за поведенческа терапия трябва да бъде разработен, прилаган и променян при необходимост в сътрудничество с лекаря, провеждащ медицинското наблюдение и грижи.

Клиничните практически указания за  здравни грижи за хората с ASD не включват рутинна оценка на потенциално съществуващи стомашночревни проблеми.
Както вече беше отбелязано, при индивиди с ASD, симптомите на едно стомашночревно нарушение и особено болката, могат да са отключващ фактор
за проблемно поведение. В този контекст, всяко гастроинтестинално нарушение може да повлияе върху това, как ще отговори човекът с ASD на дадена среда. При наличие на болка, например, за едно дете с ASD обикновените ежедневни задачи и рутинни неща могат да са много по-противни, отколкото обикновено и отколкото за здравото дете с болка. В резултат на това, тези задачи и неща могат да задействат пристъпи от тежки прояви на проблемно поведение, с които детето се опитва да се спаси от противните му неща.
При успешно третиране на гастроинтестиналното състояние и намаляване на болките, детето започва да възприема нещата като не толкова противни и мотивацията му за проблемно поведение отпада.
Клиничното поведенческо оценяване на индивидите с ASD трябва да включва както стомашночревните проблеми (таблици 2 и 3), така и други потенциални източници на болка (уши, зъби, урологични, мускулоскелетни и кожни проблеми).  Наличието на стомашночревни симптоми и/или свързано с тях поведение (Табл.3), независимо от това дали имат ясна връзка по време, трябва да се счита за силна и спешна индикация за медицинско изследване. 
Клиничната оценка ще определи, дали медицинското изследване трябва да предхожда или да съпътства поведенческите и/или психофармакологични интервенции. Последните обаче не могат никога да заменят медицинското изследване. 

Констанца, благодаря за превода 
 

Искам да я коментираме, ако може - нали за това е този форум. Вероятно само аз и ти ще го направим, но наистина точно твоето мнение ме интересува като лекар и като засегната от проблема.

Чак сега се сетих да погледна имало ли е в екипа ОТ - окупейшънъл терапевт. За съжаление късно, защото ти както правилно отбеляза е излишно да стои тук и си го изтрила. Можеш ли да ми кажеш дали е имало.

Аз съм убедена, че болшинството деца с аутизъм имат повече гастропроблеми от децата в норма. Убедена съм, че децата с аутизъм имат повече проблеми с бъбреци и черен дроб от деца в норма. Защото повечето деца с аутизъм имат специфично хранене и ядат изключително малко видове храни заради сензорните си особености. Например моя син още при първият ми опит да го захраня с месно пюре ме отряза и почти никакво месо не е ял до към 4 год. възраст. Още от първият ми опит да му дам домат /червен на цвят/ със сирене ме отряза и до към 4 год. възраст не е вкусвал червена храна, както и зелена или оранжева - нищо различно от бяло жълтата цветова гама в храната. Неговите черва и отделителна система така и не се научиха , не привикнаха да обработват такава храна. От друга страна с ограничения си набор от храни той не получаваше достатъчно, че и даже никакво количество от някои необходими за тялото вещества. Не е логично червата да работят адекватно и без проблеми, като не се смазва машината правилно с необходимото и. Също и отделителната система не е научена да изхвърля излишъците дошли от храната, която би трябвало да поема. И ако по някакъв начин излъжем един три годишен вече аутист да хапне нещо различно - например  киви. Ние сме доволни, гърмим шампанското, че детето най сетне изяде цяло киви, то червата са в стрес, защото като бебета ги захранваме бавно, по малко и постепенно с нова, храна, а 3 год. въпреки сериозната си възраст, никога не е опитвал киви и тялото прави реакция. И логично има газове или болки, или каквото там се получава.

Постепенно детето расте и ние не се сещаме да лекуваме СИД, а проблема се задълбочава и детето все повече усеща, че новата храна не му влияе добре и все повече отказва да опитва нови храни - съответно това не помага на червата да се научат да работят правилно. И така, ако се намери някой да ни светне, че давайки му някои витамини и минерали и добавки правилно бихме могли да заздравим червата, защото смазваме машината. Тогава детето се успокоява, защото спира дискомфорта в коремче, бъбреци, черен дроб или където и да е там по веригата.

Как ти звучи това Констанца дотук - това са си мои теории?

НЕЗДРАВОСЛОВНОТО ХРАНЕНЕ ПРИЧИНЯВА АУТИЗЪМ
http://www.chudesa.net/p3576/

Моето дете упорито отказва да се храни с плодове и зеленчуци.
Принуждавам се да му давам от време на време сироп Пиковит.

Катина, в теорията ти има много верни неща, но храносмилателната система не се "учи" да разгражда новите храни. Човекът е всеядно животно и разгражда добре както плодове и зеленчуци, така зърнени храни, месо и т.н.
Храносмилателната система на новороденото е незряла и уязвима, затова и първата храна, която приема бебето - коластрата - е едно имунно съкровище, целящо да подготви и предпази стомахчето и червата за идващата в бъдеще храна, а заедно с нея - и всички съпътстващи микроорганизми. В първите месеци стомашните сокове са подготвени да разграждат кърма, затова и ранното захранване все повече се отрича. След 6-ия месец се засилва отделването на ензими, които биха се справили с основните хранителни групи. С времето количеството на тези ензими се засилва и детето може да мине на твърда храна. С други думи, дори да не си виждала киви, на 3 г. възраст стомахът може да се справи с него.
Къде е разликата мезду невротипични и аутисти?
Ако видим храна, която обичаме, ни потичат лигите, както се казва - с други думи, мозъкът подсказва, отделят се както слюнка (в която има ензими) така и стомашни сокове. Още повече се засилва процесът, когато храната е в устата. Дъвкането също е сигнал да се отделят храносмилателните секрети. Обаче един аутист, с объркани сензорни усещания, може да не усеща приятния вкус на кивито, а да го дразнят семките напр.    Ако го дразни, няма да има усещане за приятно, няма да има сигнал "пускай ензимите" и кивито няма да бъде сдъвкано качествено, и няма да бъде обработено пълноценно в биохимичен смисъл. И това може да се отнесе към всяка една храна. Значи, те я избягват веднъж, защото не е приятна за слагане в уста, и втори път, защото е причинила дискомфорт поради лошо смилане.
А заради различните си сензорни предпочитания някои избират храна по цвят, или по това, че е приятна за държане в уста - като консистенция, или приятна на вкус, като тук има разминаване с нашите идеи за вкусно - хипосензитивно дете може да се налапа с нещо кисело или лютиво, което е вредно за стомахчето. Сегашната хранително-вкусова индустрия предлага всякакви изкушения. Храната за последните 50 г. се е променила драстично - полуфабрикати, подправки, овкусители, стабилизатори - а черният ни дроб, панкреса и стомаха не са се променили от хилядолетия... Чудно ли е, че реагират странно?
Еднообразната, дразнеща, недоразградена, непълноценна храна е причина да се получават всякакви храносмилателни болежки - от запек и разстройство до гастрит и язва - тук си права напълно. А не само аутистите, всички хора са ужасно кисели, ако ги боли стомах. И следва омагьосан кръг.
Лечението на храносмилателните проблеми е опит за прекъсване на кръга, но ми се вижда по-правилно да го прекъсваме с хранене. В този смисъл има логика в диетите, но ми се струва, че там нещата са на сляпо... Мисля, че трябва да има повече индивидуален подход, защото се вижда, че БГБК диета при едни работи, при други не. Със сигурност, ако детето спре да се тъпче с еднообразна непълноценна храна и започне да яде домашно приготвени лесносмилаеми и съобразени с него ястия, ще усети как му олеква на стомахчето и като цяло ще е в по-добро настроение.