Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 17

  • 91 141
  • 742
  •   1
Отговори
# 210
  • Мнения: 1 738
Calathea,
Според мен, първо трябва да се осведомиш чрез вашата учителка какво му е на другото дете (тя не може да не знае, учителките си обменят такава информация) и какво прави обичайно в игрите с другите деца - плаши ли ги, бута ли ги по-грубичко. Ако е от нашия спектър, мога да си представя за какво става дума, тъй като и нашето дете е едричко за възрастта си и има склонност да имитира поведение на герои от любимите си филми (напр "Чудовища", "Ловен сезон"). Идва понякога към мен, прави някаква страшна физиономия и издава някакъв звук като мечката или таласъма. Гледах клипче, което е заснел баща му още в предучилищната - как вдига по-дребните дечица, с които си играе и понякога ги пуска не много деликатно, но всички явно се забавляват много яко. Но това е с "невротипичните", а какво ще е между две деца от спектъра, не знам, въпреки, че както  писах, нашето дете има има прекрасно приятелство с едно момченце с Аспергер и си играят и се веселят много.
Едва след като получиш тази информация, можеш да мислиш как да подходиш - дали да разговаряш с родителите и как. Сама знаеш, колко е деликатно и колко наранени от състоянието на детето им може да са родителите.

# 211
  • в моя свят
  • Мнения: 849
Здравейте Simple Smile
не съм писала от мнооого време в темата и спрях да следя  Sad

От скоро пак ви чета и днес реших да пиша макар и по неприятен повод.Попаднах на една тема и се ужасих от страха на хората.

Преди време майки от тази тема пускаха теми и на други места във форума относно проблеми на децата.Имаше разбиране,толерантност,приемане...и ние се радвахме.
В последните година-две има информационни кампании,често се говори за тези деца по медиите и като че ли нещата тръгнаха в добра посока.....

Но вижте колко въобще са информирани хората относно аутизма и това което ме изплаши е отношението към вече големи хора страдащи от това състояние.
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=611116.15
Всички съвети са едни и същи-бягай от него,махай се от него,неговия живот е провален,той е психично болен.....

Тъжно е....

# 212
  • Пловдив
  • Мнения: 1 404
     Мечта,наистина ли си изненадана от реакциите?Това е риторичен въпрос.Всички ние знаем, че живеем в асоциална страна.Има много път да извървим докато децата ни си намерят мястото в обществото.Сигурна съм, че най-големият, неизказан страх на всички нас е какво ще се случи с децата ни след 20 години.
    Мен всъщност , колкото и да е странно, тази тема ме обнадежди.Ако моето дете постигне подобно ниво на общуване аз ще съм щастлива.А между другото имам пример за аутист , успял да създаде нормално семейство.За съжаление действието се развива в Англия.

# 213
  • Мнения: 24
Колко много страх и притеснения таим в душите си ние майките на деца от спектъра,сърцата ни са свити от безброй много очаквани- неочаквоности.И моят син сега е на единадесет,ходи на училище и е четвърти клас,малкият напредък е голяма крачка,но и още по голям страх,защото още повече го отличава.Срах ме е от пубертета,страх ме е ,че винаги ще трябва да е закрилян - буквално,а щом аз изпитвам тези страхове ,какво ли изпитват майките на момичета ,които могат да го обикнат?Трябва да си много силен да обичаш такова дете,да си готов да поемеш отговорността да го пазиш и покровителстваш.Не ,че ми е приятно ,но ги разбирам. 

# 214
  • Мнения: 2 510
Децата ни са голям проблем и това всички го знаем.
На мен повече ми е неприятен факта " може да си луд колкото си искаш, стига да не пречиш на другите" или преведено да нявам вземане-даване с теб.
Повече ме притеснява фалша в обществото с което нашите деца няма да свикнат.

Аз въобще не виждам как синът ми може да живее с друг човек /момиче/. Вторият/момичето/ или трябва да няма никакво собствено "аз" или трябва да има свръхестествени способности.

Темата по-горе няма да коментирам. За мен освем незнания за аутизма е и много тенденционно насочена.
Много от нещата изречени там са ми познати като мнение.

Има ли статистика някъде колко от убийците и престъпниците са аутисти?
Искам да прочета каква е основата на такива мнения. Може и изследване за психологията на хората, въпреки, че не се учудвам много на какво се дължи.

# 215
  • в моя свят
  • Мнения: 849
Аз наистина се изненадвам от реакциите на хората.Това момче наистина се справя добре,напълно самостоятелен е и по описанието е просто по-различен.А реакциите на хората са страшни.Или аз не гледам реалистично....Моето дете не е с аутизъм,но има аутистични черти.Чесно казано едва когато започнах да чета за аутизма започнах да разбирам детето си.Започнах точно от тук-от тази тема преди 3-4 години,споделях тук доста време,вече само чета понякога..

Забелязвам голяма промяна в обществото в отношението към различните деца,но като попаднах на въпросната тема започнах да си давам сметка,че всичко е привидно....Наистина е много по-лесно обществото да приеме едни различни деца,но само защото са деца и не могат да направят нищо лошо,родителите са постоянно с тях и си ги контролират.Грубо звучи,но явно така мислят хората.А когато тези деца пораснат и станат самостоятелни на тях вече явно гледат като заплаха,защото не се знаело какво може да направят,че чак и за убийство си мислят.Не знам,но на мен ми идва в повече и трудно го приемам....

# 216
  • Мнения: 24
Снежи,според мен нагласата към нашите деца е точно липсата на стереотиб - в смисъл те са извънредно проявление,което не познават хората и обществото като цяло.Моето дете "вече "не е проблем за мен-аз знам какво ще направи всеки един момент,защото той живее по програма ,която конструира със ставането от сън;-но я рецитира пред мен,и пита -може ли?-и ако аз кажа че не може нещо,променя прогромата,в зависимост от моите забележки и пак я рецитира-и ще я спази до лягане.За мен проблема ,който споделих е ,че винаги ще се нуждае от упора,защото не може да взема самостоятелни решения,иска одобрение даже за да си избърше дупето...."с извинение"!Така от тук и въпроса с връзката в друг човек-той трябва ,както казваш ти да е изключителен!

# 217
  • Мнения: 428
Moмичета, безкрайно съм ви благодарна за съветите!
Изключително мъдри и добронамерени сте.
За съжаление, нашата учителка няма предтсва какво му е на другото дете.
Но то определено няма вид на аутист. Комуникира чудесно, разбирането му е на ниво и при разговор с учителката му, то обяснява, че нищо не  прави на Мими.
И аз знам, че е така.
Проблемите му са свързани по-скоро със затруднения в обучението и леки поведенчески.
Но понеже и това дете е изолирано от съучениците си, нормално търси компанията и на моята аутсайдерка. Simple Smile
Опитвала съм да и говоря, че той всъщност е добро дете, но само при споменаването на името му, тя изпада в паника.
Наистина ми се струва добра идея да срещнем децата, някъде извън училище, може би.
Ще помисля още малко, благодаря ви от миха сърце!

Определено отношението на обществото не се е променило особено. Мнението ми е лично, разбира се.
Въпреки многобройните информационни кампании, които проведохме. Въпреки шума, който напоследък се вдига около самото състояние.
Аз самата съм жив пример за това. Останаха ми 1-2 приятелки, които наистина приемат дъщеря ми и с радост се срещат с нас. А някога бяха много, но след като разбраха какво се случва с моята Мария, всички се отдръпнаха.
Е, поне отсях истинските си приятели...
Имаше и такива, които се притесниха да не се зарзаят и техните деца, други се притесняваха, че децата им ще копират Мими...

# 218
  • Мнения: 2 510
Мечта, въпросът го зададох, защото преди години моя приятелка ми зададе същия въпрос" не се ли страхуваш, че на детето не се знае какво става в мозъка и може да му прищрака нещо и да те убие". Тогава бях изумена и обидена да обяснявам и да искам обяснение.
Явно, хората свързват аутизма с човек луд или болен с мозака си, който в един момент му става нещо и може неумишлено да посегне на теб и не подлежи на съд.
Другата ми приятелка на която съм оставяла Алек не ми задава такива въпроси, както и никой от ДГ и в последствие не ми ги е задавал.
Просто в момента го мислят за идиот, даже не и за такъв, а за предмет - нито чувства, нито мисли, нито може нещо, според тях.

# 219
  • Мнения: 1 738
Момичета,
Не се разстройвайте от историята на “обърканото момиче”. Според мен тя е или напълно измислена, или момичето е от някой друг спектър, не нашия. Добре е, че се е спряла овреме и не е опитала да пише в нашия форум. Но дори и да има частица истина, то това момче и родителите му са в опасност. Помислете си само, колко много сме градили и как някаква фантамагористична девойка може да срине многогодишните ни усилия. Аз попрочетох за секуалността на хората от спектъра и ще ви напиша нещо тези дни. А що се отнася до убийствата, прегледах много сайтове и публикации - описани са единични случаи. Какво да кажем на фона на това, което ни залива, извършено от напълно “нормални” хора, нямащи проблеми с общуването и приети от обществото?!
За отношението на същото това общество, съчувстващо и оправдаващо всякакви гадости, извършени от хора без диагнози и отхвърлящо от раз и децата ни, и нас, не ми се говори. Всички сме изживявали и изживяваме едни и същи неща.
Снежа, а мен ме попита приятелка от детските ми години, учителка "Толкова много сте направили за детето, не може ли и някаква операция и да се оправи напълно?"

# 220
  • Мнения: 2 510
констанца, благодарих ти в другата тема.
Замислих се, какво ли чувства сина ми, като той изключително добре /никога не е бъркал/ различава хората било по жест, мимика, интонация или всичко взето заедно.

# 221
  • в моя свят
  • Мнения: 849
констанца много хубаво си го написала  Hug
За момичето е съвсем видимо и ясно,че въобще не е наясно за състоянието аутизъм въпреки,че уж се е постарала да прочете.Мен ме изплашиха коментарите на другите,но приключвам с този въпрос.Ти си го казала добре,че отношението на нашето изродено общество просто няма смисъл да коментираме.Губене на време и енергия си е и по-добре да я вложим в децата си.(както и правим  Simple Smile )

# 222
  • Мнения: 24
Всяко дете,което проявява склонност към насилие"не хиперактивнос",унищожава и обезглавява играчките си,според мен ,значи че е под въздействие на тормоз или копира такъв.Това води до изкривяване на възприятията за света ,щетата и наказанието,но това важи за всички деца,не само за нашите,те нашите са по-спрягани защото са непознати,а не по- различни!

# 223
  • Мнения: 1 738
Момичета,
понякога се изразявам доста "засукано", за което се извинявам. Обръщам ви внимание, че в предишния си постинг казвам, че момичето, не е от нашия спектър. Имам предвид склонността на някои жени (независимо от възрастта им) да си фантазират разни неща дотолкова, че сами си вярват. Но хайде стига наистина за нея.
Според мен, от това, което чета и ми разказва синът ми за децата, от спектъра, които познава и е срещал по центровете, те са много по-малко агресивни от "невротипичите" си връстници. Те проявяват по-скоро автоагресия. Не се бях замисляла за това, че други, физически страдания могат да са причина за това и за необяснимите им понякога сривове. Таня ще пусне тези дни дословния превод на статията за стомашночревните прояви и ще можете да я прочетете и осмислите по-добре. Мисля, че това ще ни даде възможност да споделим повече за диагностичните и терапевтични подходи и нашия опит.
Дори,
чупенето на играчките е по-скоро любопитство какво има в тях, от какво и как са направени и т.н. Всеки го е правил и мисля, че е не само нормално, но и здравословно. 

# 224
  • Мнения: 2 510
Аз съм на мнение, че децата от спектъра са изключително щастливи, особено като малки.

Често си задавам въпросът, ако някога има начин да напуснат собствения си свят и да влезат в реалния, дали ще искат. Отговорът ми е - не.

Общи условия

Активация на акаунт