Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 17

  • 91 043
  • 742
  •   1
Отговори
# 60
  • Мнения: 998
Една статия, която не съм виждала тук
http://research.uni-sofia.bg/bitstream/10506/479/1/5_AAtanasova_tom101.pdf

# 61
  • sofia
  • Мнения: 786
Малко извън настоящия разговор, понеже не можах да се включа в дискусията за ваксините и причините за аутизъм....
И аз като някои от вас много се страхувам да имам друго дете (моя е с хранителни алергии и храносмилателни проблеми). Вече се убедих, че съществува връзка между моето здравословно състояние и проблема (неговия, за аутизма незнам) защото аз имам наченки на това което е при него в засилен вид. Според някои лекари, при преминаването на бебето през родилния канал, лигавицата му бива населена с чревната флората на майката. Ако при майката има дисбиоза, то и при бебето е доста вероятно да бъде пренесен проблема, след това вече ваксините и явно генетиката си казват думата. Та какви мерки, освен да се моля, смятам да предприема за второ бебе? (едно загубих вече) - първо да се опитам да възстановя чревната флора (която при мен е съсипана от много антибиотици още от дете до днес), второ да не позволя да се бият ваксините още от родилния дом. Гените - там нямам думата Simple Smile) Естествено човек предполага Господ разполага ...

# 62
  • sofia
  • Мнения: 786
А ето и връзка между храненето на майката и аутизма : http://www.gutsense.org/infertility/inf_autism.html

Аз също мисля както и този доктор, че аутизма е крайна стъпка на алергиите и пропускливостта на червата ето как изглежда

# 63
  • Мнения: 1 738
Случайно попаднах на една съвсем сериозна дискусия на тема - ако има тест за риск от аутизъм  по време на бременността, бихте ли се изследвали? И ако е положителен, ще направите ли аборт? Много провокативно и болезнено звучи, нали? Има един сайт, списван от аутисти. Те казват в едно свое обръщение към родителите, че не бива да правят това иче те имат право на живот толкова, колкото т.нар. невротипични, т.е. ние.
Теории и хипотези за аутизма - бол, но вече никой не отрича генетичното предразрположение. При много болести с наследствен елемент има значение дали в даден ген има мутация само у единия или двамата родители.
Ами това касае много болести, към които съществува вродено предразположение. Резонен е въпросът, защо жените, обременени наследствено с диабет да раждат? Същото е и за бронхиалната астма, хипертонията и т.н.  Убедена съм, че почти всички ще кажем "Искам си това дете. То е за мен необикновено и си е мое." По начало самият живот е риск и ако се опитваме да избегнем всички рискове, значи да се откажем да живеем. Иначе разбира се, че е разумно да се опитваме да живеем здравословно и избягваме доказаните или логични рискове.

Последна редакция: чт, 28 юли 2011, 14:31 от констанца

# 64
  • Мнения: 2 510
newradost, трудно ми е да дам мнение за ваксините.
Може би, всеки случай трябва да бъде преценяван, особено при наличие на заболяване при родителите и децата.
http://www.youtube.com/watch?v=oGpapdxgGJI
сравнително ново.
Познавам и дете с детски паралич и дете, което не е ваксинирано, поради тежко заболяване и което е напълно здраво. И двамата са вече големи хора.

# 65
  • sofia
  • Мнения: 786
М ти пък констанца, това е все едно да кажеш - еми кво като съм бременна, пуша си, всичко е Божа работа, съдба, каквото е писано това ще стане.

Една жена правила 4 пъти аборт заради тъпото изследване за Даун - на 5-ти път пак изследването показало че вероятността е огромна да има Даун- мъжа и поискал да задържат бебето и си се родило нормално ..... А останалите 4 дали и те са били здрави?

Снежа63 за ваксините незнам и аз, но защо пък да не се отложат? Според мен не са и особено ефективни ама това не е еспертно мнение Simple Smile))))

# 66
  • Мнения: 2 510
Лесно преценяваме нещата, когато искаме да имаме дете или имаме живо и здраво такова.

За и против съм в двете посоки, но такова право трябва да се даде. разбира се след добра преценка на специалисти и най-вече майката.
При тежки аномалии на бебето се прави преждевременно раждане и не можем да раздаваме хуманност на чужд гръб.
Тази тема е доста обширна и мисля, че не е за тук.

# 67
  • Анкх-Морпорк
  • Мнения: 3 480
Една жена правила 4 пъти аборт заради тъпото изследване за Даун - на 5-ти път пак изследването показало че вероятността е огромна да има Даун- мъжа и поискал да задържат бебето и си се родило нормално ..... А останалите 4 дали и те са били здрави?

Значи тук се цитира нещо, което не е вярно. Точно за Даун изследванията са много сигурни.
БХС (биохимичният скрийнинг) дава вероятности и понякога греши, но заради БХС не се прави аборт.
При висока вероятност за Даун се прави амниоцентеза - взема се проба от околоплодните води и се изследват клетките. Ако бебето има Даун, със сигурност ще се види 47-та хромозома. Тогава се прави аборт и то не задължително... Т.е. всъщност повечето родители, които биха гледали и дете с проблем, дори не си правят такова изследване. И ако някой е правил 4 аборта заради БХС, то това си е негово решение.

Засега никой не е сигурен каква е причината за аутизма, какво остава да го разпознае по време на бременност.
Проблемът е, че дори за неща, които се виждат по време на бременност - като спина бифида, синдром на Даун, хидроцефалия,  аномалии на сърце, бъбреци, цепка на устната - често пъти има несигурност от страна на преглеждащият и майката може да изпадне в ненужна паника, а може и да се пропусне да се диагностицира. Някои от тези аномалии са съвместими с живота, като цепката на устната, и при тях не се препоръча аборт, още повече, че те се виждат и късно, след 4-5 месец. Пренаталната диагностика най-често има за цел родителят и медицинският екип да са готови и да вземат мерки...
Понеже за цепката на устната имам поглед - в чужбина около половината от случаите се установяват пренатално. У нас  има около 110 случая годишно и се "хващат" само 5-10 от тях.
Честно казано, ако имаше сигурен начин да се знае за аутизма, не бих родила детето. Поне моето определено не се чувства добре в този свят. А пишещите аутисти по-скоро не искат да бъдат променяни, аз и не се опитвам да го променям толкоз...

# 68
  • Мнения: 2 510
Съдейки по моето дете, то не искаше да бъде променяно.
Чувстваше се щастливо в собствения си свят.
Сега иска да се промени, т.е. да прилича на другите, но не съм убедена дали това е негово вътрешно усещане или просто, че съзнава колко много се различава от другите.
Усеща се и вече протеста му срещу мен, че се е родил различен.
Преди малко попаднах на един клип за автоагресия при големи деца аутисти, който много ме разтрои. Надявам се никога да не стигнем до там.

# 69
  • Анкх-Морпорк
  • Мнения: 3 480
Снеже, автоагресията също може да е форма на СИД. Например, ако детето си удря главата, може да има нужда от силна стимулация. Моят син преди си удряше главата в стената по време на кризи. Сега е спрял да се удря, но като е нервен, ми показва да му натисна челцето, или да му масажирам главата и ми насочва ръцете точно къде. Иска доста силен натиск, не масаж, с какъвто сме свикнали.
Откакто ходеше в дневния център, свикна да си хапе ръката. Преди си хапеше дрехите, изгризал е като мишка цял куп блузки. Сега явно усети, че ако хапе ръката си, има усещане и на ръката, не само усещането на стискане на зъби, когато гризе плат. Хапе се когато е нервен, но понякога и когато е радостен, т.е. силното вълнение го кара...
Автоагресията, поне при него, не е защото го е яд на себе си... а защото, изглежда, причинявайки си една болка, си отвлича вниманието от друг дразнител. Понякога имам и усещане, че го прави напук - защото много добре вижда кое ни дразни, и го използва... а понякога автоагресията преминава в агресия, посяга да хапе и скубе, а също тегли дрехите... и то си е съвсем явен изблик на гняв... Но състоянието бих описала с думите "толкова ми е криво, че ме е яд на целия свят, и искам и вие да страдате с мен" Казват, че аутистите не рабират ине съпреживяват емоции, обаче той изглежда го иска от нас. А самият той е имало случаи да се разплаче, ако слуша бебешки плач (в поликлиниката)
на мен ми се струва, че за някои неща го разбирам добре, но не съм много сигурна, дали това, което усещам, е наистина това, което той изпитва. И все се питам, какво ли му става в главицата....

Последна редакция: чт, 28 юли 2011, 22:16 от firebird

# 70
  • Мнения: 2 510
firebird, автоагресията му се изразява в поставянета намоята ръка на шията му отпред и силен натиск, все едно го душа. През това време се отитва дакаже нещо и не може. Невиждам как мога да натискам там, то все едно е душене.
Преди 2 седмици това премина в дране на мицето, но нещо страшно. Откакто спрях лекарствата не си дере лицето, но това продължава.  Поставя ми ръката няагушата си и стиска силно. Все едно да му помогна, а аз не мога.
Преди това не е имал автоагресия. Някой път можеше да захапе мен или ръката си, когато е много ядосан. Това беше, когато не можеше да направи нещо, а иска или когато не му дадех нещо. Тогава беше доста малък от 5-6 години.
Той винаги е можел да се пази и много рядко се нараняваше, дори случайно. Също така и беше страхливо дете и е от деца и други хора.

# 71
  • Мнения: 75
Здравейте

Не пиша често в темата,но чета ежедневно и много благодаря за всяка ваша дума,не бих могла да се справя без вашите знания  bouquet  bouquet  bouquet
Дъщеря ми преди една година във Св.Никола и поставиха диагноза Разстройство на Психичното развитие тогава тя беше на 2 години.,сега искам на ново да я заведа,но бих искала да сменя психиатъра.
Затова Ви питам,сменя ли сте екип,и какъв е реда......
Постарахме се много през изминалата година,всички препоръки сме спазили,и Вики напредва....но въпросите в главата ми са много.....а предишния път не получих нито един отговор който да ми е в помощ.
Благодаря предварително за Вашите отговори  bouquet  bouquet  bouquet

# 72
  • София
  • Мнения: 2 352
Вики, практиката им е този екип, който е наблядавал детето да го обследва пак, защото всеки психолог си има начин на работа като например толеранса при изчакване на отговора на даден въпрос е различен при различния психолог. Например модела е 10 секунди да изчака за отговора, но всеки си чака по интуиция, която е на око, а не с хронометър. Всяко на око на психолога е различно за отделните психолози, но еднакво към пациентите. Става въпрос за въпроси при тестовете . Егати обяснението му ударих  ooooh!

Снежа, аз си стинсах гърлото и опитах да говоря. Излиза един гърлен звук или по скоро вибриране в гърлото, което е като гаргара и ми дава странно усещане - по скоро приятно чувство.  Този звук се получава само ако се стисна по определен начин, и ако съм на мястото на сина ти и не си немастиш точно ръката ще поискам да я наместиш притискайки ръката ти. Това ако търся точно това усещане и съм сина ти и ти не натискаш правилно гърлото и съм невербален.

Поли прехвърлях щипки от ръка на ръка. Чувството е приятно и е нещо като полуболка полу натиск, полугъдел. При смукане на пръстите чувството е подобно - усещането на ръката имам предвид. Ако съм на мястото на сина ти и това усещане ме успокоява ще си го търся по някакъв начин. Но ако майка ми ми заравя ръцете в лиген с боб или пясък или ориз и вътре в лигена има скрити играчки, които да намирам предполагам това ровичкане в лигена ще ми дава необходимото усещане в пръстите.

Вие опитахте ли да направите това, което аз направих за да разбера усещането на вашите деца?

Защото аз опитвам да вляза в кожата и в душата на детето ми като се поставям на негово място. Просто влизам в него!

Прочетете Son-rise има линк в темата отпред. Или попитайте гугъл за преведени статии за тази програма.

Аз мисля, че не бих абортирала, ако знам, че ще имам Мишо, но много много искам сега да съм отново бременна с него и тепърва да го родя. Разбира се с всичко което знам сега, а не тогавашното ми аз.

# 73
  • Мнения: 2 510
Вие опитахте ли да направите това, което аз направих за да разбера усещането на вашите деца?

Не, защото много ме е страх.
Такива ненормални неща ми изглеждат абсурдни.

 Навремето в ученическите години имам спомен, че с притискане на сънната артерия се "приспивахме". Благодарение на това едва не колабира едно момиче.

Давам си сметка, че синът ми ме каращше да го масажирам точно там но на врата, въпреки, че не откривам нищо общо с това и здравословното му състояние.
Днес ще пробвам върху себе си.

http://www.google.bg/imgres?imgurl=http://kak-da.bg/ka4enipics/1 … p;ved=0CCsQ9QEwCA
Това на първата снимка, мисля че ме кара сина ми, а на третета го правих навремето, като си мислех, че е просто масаж при настинка. http://vbox7.com/play:1eb010cb
Също обичаше да му масажирам гърба.
Не си падам по подобни методи, но...

Последна редакция: пт, 29 юли 2011, 09:07 от Снежа63

# 74
  • Мнения: 141
Констанца , благодаря ти за отговора  bouquet
Катина ,да опитвала съм ...Това със смукането на пръстите ми коства леки усиля ,защото ти си смуче двата пръста като си извръща ръката,т.е. не дланта е към усните му е,горната част на ръката.На мен ми се опъва ръката и ми е неконфортно това .А при прехвърлянето на щипки ,нищо не усещам  Embarassed Явно аз съм си леко безчувственна тактилно и затова явно не мога да вляза в кожата на детето си и да го разбера това с усещанията му....Благодаря за идеята с лигена   bouquet,ще я пробвам задължително  Simple SmileЗа Сън Райз съм чела и продължавам да чета Hug
Катина замислих се за изказването ти за отчаяната и обвиняващата се майка ...Аз май съм майка две в едно ,което си е направо ужасно Embarassed Ти как се справяш с големите дупки ? Вчера цял ден прекарах на компа в четане и търсене на отговори и вечерта вече се чувствах като парцал , започнах да плача ,без видима уж причина Sad.....

Общи условия

Активация на акаунт