Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 17

Снежа,
по повод на това, което споделяш за влиянието на витамините и успокоителните лекарства на сина ти, може да има и друго обяснение, което се съдържа в понятието "Defiant Behavior" и означава "открито противопоставяне на нечий авторитет". Често го има в пубертета и особено при аутистичните деца. Аз пуснах нещо за това на английски в миналата тема. Ние, майките нерядко не забелязваме, че децата ни са вече личности и се дразнят от някои наши грижи за тях. Даването на лекарства може да е причина за реакция, недължаща се на самото лекарство, а на противопоставянето на детето, което не може или не знае как по друг начин да реагира. Не помня коя майка беше писала, че детето й на около 12 години а попитало, дали го смята за луд, след като го води на консултации. Ако твоето момче е стигнало до тази степен на самосъзнание, може и това да е прична за самонараняването и буйстването.
Селма,
може би след някой друг месец ще опитам да направя един сайт с преводни материали за аутизма. Осъзнавам, че има майки, на които им е трудно да четат толкова сложни текстове на английски, но засега нямам толкова време, за да превеждам.

 

   Това ще е чудесно,Констанца! 

Може констанца, онзи ден настояваше слиповете на половината да са отвън. Днес прочетох, че така било модерно. Ужас. За мен той е просто много малко дете.
Винаги имаше и особен характер.
Половин година се мъчех да го науча да пие вода от чаша с какви ли не приставки. Накрая си вдигна сам чашата и я изпи, все едно е пил винаги от чаша дотогава. Нито се заля, нито се задави, нито пък я счупи.

Катина, гледах филмчето. На много места разпознах детето си и себе си.
За самата мен има много неща, които просто видях отстрани и то добре показани.

Снежи, благодаря за отговора ти   и аз съм на същото мнение ,но какво полезно мога да извлека и как да с трансформира в нещо ползотворно премятането на дребни части /пъзели ,мозайка ,строител ,щипки за пране /  от ръка на ръка .Той не ми дава да се доближа до него изобщо ,въпреки че аз съм се опитвала да се включа в неговата "игра". Опитвам се да си обесня как и защо започна това  ,но не намирам отговори .Факт е ,че от както се започна с тази автостимулация / беше началото на зимата / Дани не се поддава на никаква работа в къщи ,започва да крещи и да вика ,не иска с нищо да го занимавам , а само да се самостимулира ,това направо ме очайва вярвайте ми момичета ....
катина , какво натоварване сензорно може да иска да конпенсира с тези си действия ,та той още докато си отвори очите и търси нещо с което да го прави и понеже аз изпокрих всички дребни елементи ,останаха щипките ,които стояха на терасата в една кофичка . Вдигнах ги в един шкаф на високо ,нямаше как и тях да покрия, защото ги използвам през ден .Още до като си отвори очите и първата му работа е да ме замъкне до шкафа и да протегне ръка нагоре за да му ги дам . Понякога ,когато няма нищо под ръка ,започва да го прави с няколко трохички на масата ,след като се е нахранил .Това му харесва,личи си ,но и той много трудно излиза от стимула си ,когато го прекъсна , с рев и крясъци ,изпада направо в криза .Оставяла съм го за да видя дали ще му омръзне ,но не ,може да стой там с часове /особенно зимата ,когато си стояхме в къщи заради студа / няма да се сети дори ,че е гладен,не иска да прави нищо друго освен това ,нищо не му харесва ,не играе с никакви играчки ,не рисува ,не разглежда книжки ,не гледа телевизия ,не иска на вън при децата ,няма интерес към нищо освен към тази си мания...Много съм объркана ,направо ще полудея   Катина моята дупка май е по-голяма  , а така ми се искаше аз да те укуража по някакъв начин
Селма имаш ли някаква идея как да  превърна в игра тази стимулация ,като той дори не ми дава да го доближа ,а направя ли го веднага взема да ме бута да ставам и да се махам ,за да е сам
katosun ,благодаря ти за обстойния постинг   ,но чесно признавам си не ми е ясно каква точно нужда задоволява моя Дани стимулирайки се по този начин ,за да се опитам да задоволя тази му потребност с нещо друго ,именно за това помолих за съвет и помощ всички вас  

Редовно правим това в училище с нашите деца-натиск на главата, лактите, рамената, цялото тяло.
За не повече от 5 минути и понякога преговаряме.
Обикновено се чувстват спокойни след това и продължават по-концентрирано заниманията си.


Правим семинари специално за братя и сестри на деца с аутизъм.
Ако искате да се организирате, мога да ви пратя повече инфо как протича.


Още нещо, като споменах братя и сестри...
Имам детенце, чиито две сестри близначки са също с аутизъм.
Първата брадовчедка и тя.

И един въпрос..
Не съм много наясно с българската терминология,
защото съм научена и свикнала само с английската..
Кое е българското съответствие на Pathological demand avoidance syndrome?

Поли79,

Колко е голям синът ти, говори ли и как протича обичайно един ваш ден?

Поли 79,трудно е да се даде някакъв конкретен съвет.Всяко дете е различно и към всяко трябва да се търси индивидуален подход....
    Аз ще ти опиша,как действам със сина ми.А ти се опитай да измислиш някакъв подходящ за вас модел.

    Синът ми върти барабана на пералнята.Слага вътре някакви парцалчета и върти,върти,върти,върти....
    Идвам при него с поредно парцалче :"Алекс пере!Браво!Ето ти още нещо да сложиш в барабана!"
    Подавам парцалчето,слага и него в барабана,върти."Браво на момчето!"
    Нареждам около пералнята по-големите меки играчки."Вижте!Алекс пере!Вие си стойте и не му пречете!" (той се оглежда да види играчките)
    Продължавам да говоря на играчките:"Може само да гледате!Без да пипате!"
    Една от играчките "отива да пипне барабана" (аз я управлявам,разбира се) "О!НЕ!Моля те!Само гледаме!Алекс,кажи ти на Патето,тук само се гледа,не се пипа!"
   Започвам да се боря с патето.Всичко съпровождам с изразителни звуци,други реплики,все-едно озвучавам анимационно филмче.Включвам друга играчка.Викам Алекс да ми помогне да преборя "непослушните играчки".Със силна емоция хваля "послушните".И т.н..
    Детето постепенно се включва в играта и барабанът остава само като част от последната....

     Това ти го описвам само за да подам идея.Иначе ти се ориентирай ,според това,с което се занимава твоето дете,според неговите реакции,неговото ниво,неговите предпочитания....
     Бъди изразителна!Повтарям,все-едно озвучаваш анимационно филмче.И много позитивна!

     И да знаеш,това,което ще проработи днес,може да не проработи утре.Бъди готова  към това.Не се отчайвай,а просто пробвай да измисляш нещо ново....
     Почети малко за АБА терапия.За това,как да стимулираш детето....Може оттам да ти дойдат някакви идеи...
       

Поли, застани срещу него или в страни и брой-1,2 и т.н., ако са различни цветове ги казвай поцвят или по форма, ако не виждаш предметите брой действията.
Първо, ще те бута на вън да го оставиш на мира, след това замвиси кое надделее, ако това е "досаждането ти", ще го намали това, поне в твое присъствие.
Ако има любимо занимание навън, не му позволявай да ги взема или поне да ги премета, ако не успееш в началото ги носи със себе си и му ги давай в краен случай или с уговорка да стой мирен 5 мин. или да купите нещо. При случай, че наблизо има такъв магазин също можеш да купиш нещо с дребни части по различно.
Алек имаше навика да пуска така пясък или земя и да гледа как пада.
Късането на хартийки на дребно и пускането им и накрая криенето им зад секцията или между процепите...Давах му един плик и започвахме да ги обираме, в началото аз, а той стоеше и ревеше, но после с неговата ръка и после той сам. Не мисли, че е лесно да се обират, затуй пък рязви страхотни умения за това, направо като прахусмукачка.
Повечето деца също не дават да се включиш в техните игри. Алек дори не даваше да пипна нещо негово.
Мисля, че това се преодоля, когато искаше нещо, а трябва аз да го направя. Винаги казвах, значи така може, а така не може.
При нас голямо значение изигра ролята и той да е сам известен период от време. Явно се успокой, че няма кой да го контролира, по-точно да върши всичко  което иска и реши, че еди-какво-си може да си го вземе сам.
Не искам да кажи да го оставяш сам, но пробвай сутрин да се скриеш и да видиш дали няма да си вземе сам щипките. Пробвай да ти ги подава, когато простираш дрехите.
Тези щипки, явно са любими на много деца.
Спомням си за шоколада при детето на Райка.

Тя ще го приеме,въпросът е приятелите й в тази възраст как ще го приемат.
 Тази възраст е доста трудна.
Не трябва да "ангажираш" детето с проблемите на другото, но и иначе не може.
Не зная как ще подходи психолога, а и доколкото детето е узряло за такъв подход.
Катина, ти не можеш ли да говориш сама с психолог и да обясниш нещата и той да ти даде мнение, както и ти някаква насока на него преди да заведеш дъщеря си.
Аз не бих рискувала да заведа дете в тази възраст на психолог преди психолога да съм го "запознала" с детето и да сме обсъдили нещата.
Наистина има много прилика в поведението на такива деца, но и много различни нюанси.

Снежа, аз написах вече, че съм я водила на психолог. Преди почти две години беше това и психолога помогна. Преди да я заведа  се консултирах с доста психолози и доста четох и доста мнения чух, и накрая я заведох. Както казах - проблема е решен в посока - намерихме пътя за приемане на нещата. Между другото и тук писах тогава за това и отделна тема имаше за братя и сестри на деца с увреждане. Благодаря за съвета 

Може да има български термин на Pathological Demand Avoidance Syndrome (PDA), но на мен не ми е попадал. Този синдрам все повече се разпознава като част от аутистичния спектър.
Изразява се най-общо казано в избягване по всякакъв начин изпълнението на волята на други хора, продиктувано от създаване на високо ниво на безпокойство от това, че не можеш сам да контролираш нещата.
Не бях се задълбочавала в PDA, но намерих интересни неща и ако се интересуват мамите, мога да им преведа някои по-съществени пасажи от една-две статии.
Снежа, опитай се да покажеш на момчето си, че се отнасяш към него като към вече голям. Даже му го казвай. Оставяй го да прави колкото е възможно повече неща сам. Ще се изненадаш колко много неща, за които не подозираш, може.

Явно съм го пропуснала.

Вчера си мислех, че питаш като за помощ от дъщеря ти към сина ти.
Как разсъждавам!

При нас Е разпознат като част от спектъра. И е доста често срещан..


Едно добре прието "упражнение", което би помогнало на
братя и сестри да "разберат" е т.нар. Rules Game.
Разбирате се със съпруга си и другите членове на семейството,
с които живеете, на промяна в правилата на ежедневие.
Колкото по-абсурдни неща измислите, толкова по-добре.
Във всяко едно отношение-кога, как се храните, кой къде какво прави,
как се обличате в къщи, подредба и прочие.
Не уведомявате сестрата/брата какво и как е променено.
Карате по новите правила, без обяснения. Те сами трябва да се досетят.
И само и единствено те не са наясно..

Друг вариант е, ако имате възможност, да ги заведете на събитие/място,
където те ще се чувстват изолирани и съвсем не на място.
Но затова трябва да имате добри приятели, които да ви съдействат
и да не ви пука много-много, какво ще си помислят, хората, които не ви познават..

Упражнението не е от най-приятните преживявания,
но определено помага да се види света през едни други очи..

Селма ,Снежи благодаря ви много за съветите и идеите !!!
zlatnata tolumba , Дани е на 6г. невербален е , с интелектуални дефицити и забавяне  в развитието ...Предвид споделеното за него и тази маниакална автостимулация ,един ден вкъщи минава в искане на щипките ,ако му ги дал е доволен ,ако ли не другото нещо което прави е да си смучи показалеца и средния пръст на дясната ръка /тава е пак автостимулация за него / .Както вече споменах е почти невъзможно да го занимавам с нещо ,не ми позволява ,започва да вика и да се гневи...Затова гледам да сме повече навън ,да се разхождаме ,да сме на басейна в двора или на детската площадка ...Все още голяма част от думите в ежедневието не ги разбира ,искам да го уча ,но не поддава и не знам как и кога ще мога да го накарам да ме слуша и да се поддаде на някакво обучение...

Поли, дори и да не разбира думите, той ще започне да ги свързва с предметите и действията.
Има го и във филма, който е дала Катина.
Аз също съм го правила: Това е ключ, мама го пъха в ключалката и т.н., както и всяко друго действие и чувства.
В началото ти се струва, че няма никакъв ефект, но с течение на времето ще започне да разбира и предназначението на предметите и боравенето с тях, както и чувствата на другите.

Аутистите имат много добра зрителна памет, дори и да ти се струва, че не е така.
Те доста добре копират действия. Може би, защото не се чувстват добре в заобикалящата ги среда, те доста добре копират поведение на друг, когато трябва да се справят сами.
Дори и да ти се струва, че си говориш на себе си, не е точно така. Аз също съм си мислела така и на много неща след това съм била изумена.
Както казва Селма, ако можеш и малко да си артист /това мен никак ме не бива, много ми личи, че съм притеснена и детето го усеща/ нещата ще се възприемат много по-лесно.
Много е хубаво да има човек да гледа по-дистанцирано на нещата, но същевременно да проявява любов към детето.
Майките обикновенно са много притеснени и много им личи. Това натоварва децата още повече и ефекта е много по-малък.

Поли,
каквито и съвети от мамите и специалистите да получиш, най-важното е ти самата да успееш да проникнеш в детето и да разбереш какво му харесва, а след това да започнеш да го прилагаш под различни форми. Най-добре според сина ми в такива случаи е да избягвате да стоите дълго у дома, да го водиш на места, където ги няма любимите му нещица и да опиташ да го заинтриговаш с нещо друго. Без категорични забрани, които изнервят и засилват желанието да го прави. Експериментирай кротко и настоятелно като "китайска капка" с различни неща. Нашето дете също имаше такива самостимулации като например - гледане в светлината на фенерчето или някаква светеща играчка, смукане на ключове и монети, пъхане на върха на шапката на една мека играчка и опашката на една играчка мишка в носа или ушите и със сигурност други, които съм забравила. Най-трайно се оказа смученето на палеца, но сега е почти само нощем. Нищо не помага, освен съсредоточаването върху нещо друго - батут, люлки, гъделичкане, по-късно - плуване, игри. Не се отчайвай. Има време и да проговори. Не преставай да му говориш и не си мисли, че не разбира. По-вероятно е само да не реагира. Сигурна съм, че му показваш много, колко го обичаш, но опитай той да ти повярва безрезервно и да се чувства много сигурен в това. Това, че много от децата ни се гушкат непрекъснато в нас, целуват ни, лазят по нас и ни казват колко ни обичат, е израз на огромната им необходимост да се чувстват обичани.