МАРТенче маха с ръчички и гледа мама с грейнали очички!-тема 6

При мен вече не е болезнен, но пък либидото ми е доста слабо , откакто родих. Четох , че някакъв хормон играел роля за това и докато майката кърмела било нормално да не си мисли много-много за секс. При вас има ли го това, или желанието си ви е същото, а може би по-силно? И като включим умората и постоянното присъствие на децата-доста рядко ни се случва.

Маринелс, не мисля да купувам бънджи. Имам проходилка, която синът ми така и не хареса, а и ортопедите не препоръчват използването и. Ще пропвам по-нататък , но няма да прекалявам.
Мама Веси, къде го видя това хубаво време? Тука не се диша .

Здравейте, момичета! 
И аз да се включа с отговори. Кой е по-важен за мен детето или мъжът - не обичам такива класации. И двамата са важни, опитвам се да балансирам с вниманието си.
Колко деца искам? Поне още едно. Не се пазим и ако се случи да забременея ще съм много щастлива. За да се сдобием с Дара чакахме 4 години, което си е доста време. Дано не се налажи да чакаме толкова  . За либидото - и моето е доста спаднало  . Може би се дължи на това, че все още имам болки при секс. Или пък защото таткото заспива преди бебето  ...
За бънджито и във ФБ съм отговорила, че ще го ползваме, когато му дойде времето, защото ми се струват по-добри от проходилките. Но от сега не мога да кажа по колко време, зависи от детето. Моят е от сестра ми, такъв на стойка, не за врата.

Не знам до колко е вярно, може би ще си кажете мнението по въпроса. Гледах по едно предаване, една психоложка обясняваше проблемите в сексуалния живот след раждане.
Обяснението за трудното възвръщане на стария начин на общуване , е че жената подсъзнателно не е готова за размножаване ( защото и менструация няма, а няма ли менструация, тялото не подсказва готовността). Чудя се ако се възобнови менструацията дали нещата влизат в релси  ? Определено при мен и болезнено, и като че ли разума ми казва, че го искам, но тялото ми не го иска.
Когато чух обяснението на въпросната психоложка малко се успокоих. Надявам се да е временно това положение.

На същото мнение съм и аз Еднакво важни са за мен и 2-мата!!! 

За това колко деца мислим да имаме - ами ще ми се да са 2, но бих искала да има поне 3-4 години разлика между двете;) но тъй като и ние като sunflower чакахме доста време нашата Божидара, май в един момент можеби ще спрем да се пазим, пък каквото и когато стане Божа работа е това!

Сега като чета p.atanassova малко се успокоих, защото и при мен е така, но си мисля, че е временно! 

Оххх ето ме и мен, голям е мрънчо напоследък  

ena4 тук е по хладно. В Банкя де  

atanassova В началото и при мен беше така, нищо че съм със секцио   И на мен умората май ми се отразява и таткото най много страда от това  

По въпросите:  

1.Какво ви е мнението за бънджитата/проходилките? Бънджи - да, проходилка - не
2.Бихте ли сложили детето си в такова? Аз имам от катата, съвсем е просто, но тя много си го обичаше. И тъй като много обичаше да скача, то беше спасение за мен  
3.По колко време на ден бихте го държали в бънджи/проходилка? Тя беше по голяма, когато я сложих да скача, можеше да седи. И съм я държала колкото иска. Но тя не седеше повече от 30 мин. на куп.  
4.Ако имате намерение да използвате бънджи/проходилка на кое сте се спряли? Аз вече си имам както писах, то е само от плат и се закача на тавана или вратата  

Лъки Има и във Вис Виталис, ниблер де.  

За броя на децата Аз си исках 2 и то различни и си ги имам.   За сега не мисля да имам още. и без това карам тежка бременност   За раждането не ми се говори   Така че за момента...... хич не си и помислям, за породени пък още по малко. То който има спокойни деца няма проблем, както каза Лъки баткото бил много кротък, ама не всички са така   Макар че съм чувала, че след 2-рото вече не е толкова трудно, защото те си играят докато майката се занимава с бебето и не искат толкова внимание.     Иначе таткото е навит   ама аз му казах само ако той ще ражда.   Иначе много се радвам, когато някой иска повече деца, много е хубаво, браво на всички желаещи и успех.  
А се пазим с презервативи, пила съм и хапчета. Това с прекъснат акт, нещо много ми прилича на стискане на палци ха дано не стане А и егати тормоза за мъжа    Не искам да оставям нищо на случайността.  

А като заговорихте за Умните съвети Си спомням си че като отидох да си подам молбата за еднократната помощ. Там имаше една жена дето като как плаче Виктор и ми каза да съм му мажела бибероната с ТЕЧЕН ЗАХАРИН   и така по лесно се успокоявали   А тази която ми приемаше док. ми каза да слагам мед  

За разпределянето на вниманието м/у децата Точно затова исках по голяма разлика.   Да мога да обърна внимание на всяко дете и да не се чувства пренебрегнато 1-вото. Те до 3г. се водят бебета.      Сега каката е достатъчно голяма и разбира, че не винаги веднага мога да и обърна внимание и не се сърди.   Защото по обясними причини бебето е водещо    

Дали си знае името хи хи хи не знам. Аз му казвам по толкова много начини  
Дали съм добър родител     и това не знам   Опитвам се да им дам цялата си любов, и им я показвам и казвам колко много ги обичам. Колкото и грешки да правим не мисля че ще са от решаващо значение, ако знаят и се чувстват желани, обичани и знаят че винаги могат да разчитат на нас.  

Е хайде хубав ден! Аз като не пиша, не пиша   ама като пиша........     се забравям.

"Гу!"- е много ми харесва този поздрав на Пенмар 

Много искаме поне още едно детенце, и то възможно най-скоро - само да изтече технологичният минимум от време след секциото. Не съм ви споделяла, защото не исках да пренасяте моя случай върху себе си преди март 2011, но преди три години ние загубихме едно момиченце в осмия месец от бременността  ..., та едно едно наше ангелче си имаме на небето. Тогава се наложи секцио, и сега, при следващо бебенце, живи-здрави, ще ми е трето секцио, и затова е по-добре да не бързаме много-много, но от друга страна - часовникът тик-така... Та и три деца бихме искали, но четвърто секцио вече ми се струва малко опасно, но всичко е Божа работа, ще видим.
Знам, че е трудно с малките разлики и многото деца, но честно ви казвам, никак не се плаша.

Драми по темата кой е по-важен никога не съм имала. Съпругът ми е полугрък, но определено е с манталитет на скандинавец в много отношения, и заедно си гледаме детето, както и един друг.

Аничка, радвам се, че се включи  , но къде наистина изчезна Мигио?

С бънджитата още не съм запозната подробно, но тези,  които са измислени да висят от рамката на вратата никак не ми се струват безопасни.

sirence, сигурно ти е много трудно да споделиш такова нещо 

Мами, отдавна се каня и аз да пусна 2 въпроса за импровизираната анкетка:

1. Колко време смятате да ползвате майчинство- 1,2 години или повече и смятате ли да записвате детето си на ясли или направо на детска градина, или някоя баба ще го гледа?
2. Сами ли живеете с децата и съпрузите си или със свекита, баби, дядовци и прочие и как се разбирате с тях?

sirence,  !
Аз имам една извънматочна бременност преди 2 години, но определено не може да се сравнява с това, което си преживяла ти!  Слава Богу, сега си имате Марио! Да ви е жив и здрав!

Относно анкетата на Sabrina1:
1. Колко време смятате да ползвате майчинство- 1,2 години или повече? - бих искала 2, но живот и здраве, догодина ще трябва да се върна на работа 
2. Сами ли живеете с децата и съпрузите си или със свекита, баби, дядовци и прочие и как се разбирате с тях? - само аз, съпруга ми и Дара 

Момичета, не знам дали при вашите бебчета е така, но нашата Дара като е на повивалника, на шезлонга и в креватчето, та даже и в количката постоянно рита с двата крака едновременно. Ама като казвам рита, направо здравата си рита. Така си удря крачетата, че понякога, когато е на шезлонга и на повивалника имам чувството, че ще я заболят - толкова сила влага. Това нормално ли е?


Хайде лека и спокойна нощ ви пожелавам на всички!   

marinels,sirence тук съм,ама хич нямам настроение да пиша.Чакам си с нетърпение почивката,че вече не издържам,искам на море,а има две седмици до тогава.Иначе ви чета,много сте готини и хубави теми се разискват,особенно ме впечатли поста на г-жа Стихийно бедствие,напълно споделям.

Г-жа Стихийно бедствие, радвам се, че съм те провокирала с думите на мъжа ми да споделиш мнението си, защото съм наясно, че когато в едно семейство нещата не вървят винаги и двамата имат вина за това. И осъзнавам, че откакто се е родила Ади това е моята вина - мъжът ми съм го пратила в 10-та глуха в листата ми. Просто Ади се роди с проблеми, бяхме по болници и т.н. и някак си почнах много да й треперя, отделно, че тя не спеше през нощта и бяхме като призраци станали (от 3 дни спи - пу-пу). Не че това е извинение, но осъзнавам, че когато се роди баткото ни бяха съвсем различни отношенията, чувствахме се като младоженци и наистина тогава мъжът ми никога не е мрънкал, не му е тежало да прави каквото и да било, не е бил уморен и излиза, че колкото и странно да ми звучи, е вярно, че мъжете заради жена си се грижат за децата.
Хаха, katilias, това също мога да го прибавя към списъка ми с черни точки в отношенията ни 
Anelisa, mama_vessy, благодаря ви за жокерите за ниблера 
Браво на вас, хайде скоро да се похвалиш с добри новини Току виж и ние се върнем на първоначалното ни желание за 3 деца, но на този етап сме пас 
Абсолютно съм съгласна. Ама явно много свекърви не могат да го разберат 
marinels, имаме си бънджи от баткото, ще си го ползваме пак, но по-нататък. Проходилка - не, имаме уолкър.
mama_vessy, за курса ми е проблем практическата част, защото срещите са само в София, а на този етап ми е невъзможно да ги съвместя. Не били задължителни, но аз бих искала да присъствам, затова още го умувам.
mama_vessy, аз ако гледам нещо и децата поискат друго веднага бих им пуснала, защото съм наясно, че са малки и не са научени все още да контролират импулсивните си желания. На баткото, който няма и 2 г. още му е непонятно какво значи "след 10 мин. ще ти пусна" - няма изградена представа за време. Затова се удивявам как това не пречи на мъжа ми да си отстоява собствените желания  Но като се замисля животът ни тече без значение децата ни на 2 или на 20 години са и всеки ден е ценен и не би трябвало да се пренебрегваме.
Хайде оставям ви, че дойдоха и нашите 15 мин, мъжът ми се оплаква, че съм му липсвала 

1. Колко време смятате да ползвате майчинство- 1,2 години или повече и смятате ли да записвате детето си на ясли или направо на детска градина, или някоя баба ще го гледа?- Майчинство ще ползвам 2 години,а след това на ясла...
2. Сами ли живеете с децата и съпрузите си или със свекита, баби, дядовци и прочие и как се разбирате с тях? - Живеем съм свекър и свекърва ми.Разбираме се чудесно! Те са много мили хора,а свекърва ми страшно много ми помага и за Ванеса..В смисъл,че когато искаме да излезем с милото или просто малко да си почина,винаги я гледа...Ако не беше тя нямаше как да си продължа образованието,защото съм задочно,а това си изисква 20 дни в София,през които дни я гледа тя...

За анкетата да си кажая, че ние жиевеен сами и се справяме сами от самото начало, свекарите ни помагат с памперси и консумативи, за което много съм благодарна. Разбираме се добре.
За майчинството, ще ползвам 1 годин, защото аз съм на социално такова и е само 100 лв. Подала съм документи за ясли за догодина септември да го приемат и дано скоро след това да си намеря и работа. Малкия ще е на година и половина тогава, от сега ми се къса сърцето, но няма как.

За първи път вчера плакахме като за световно. Последния път когато плака така, беше когато му биха 2 ваксини наведъж в крачетата, а сега нямаше такава причина, но си порева здраво. Подавах му да съче и той още повече пищеше, но започна да дъвче една хавлия и го усетих, че иска да суче... не знам как но се излъга и засука, проплакваше от време навреме, докато суче, но умората надделя и заспа. Дали не са зъби?

Здравейте, момичета. 
сиренце, буб, много съжалявам за това което сте преживели  . Буб, и нашата Дара много силно рита с крачета. Особено когато я слагам да си ляга. Така си рита завивката, че я запраща в другия край на леглото  . Мисля, че си е нормално - за нея е вид игра - аз я завивам, тя рита и пак така  .
За анкетата  : майчинство ще ползвам 2 години, а живот и здраве след това  - ясли. На мнение съм, че децата трябва да се социализират и да растат в среда на връстници и гледането от баби не е удачен вариант  .
Живеем сами - аз, мъжът ми и детето. Свекитата обаче са доста близо и свекърва ми има голямо желание да помага, но предпочитам да се справям сама  .

Здравейте мами,

И аз само ви чета напоследък и доста мисля над нещата които се дискутират.
Аз пък не съм много съгласна, защото докато дойде оная дето ще му завърти главата ще минат поне 15-18-20 години. До към пубертета, когато децата започват да си мислят, че всичко знаят и нямат нужда от напътствия, мама си е мама!
Така че, за момента, детето е на първо място за мен и ще е така, докато то има тази нужда. Нито някой може да го нахрани вместо мен, нито някой може да го успокои или приспи по-лесно от мен (не че имам нещо против, но не става).

И аз така бих направила, но мъжа ми не знам как би реагирал. По принцип смятам, че болшинството от мъжете първо се съобразяват със собствените си желания и това е импулсивна реакция, такава им е природата. Ако се позамислят, може и да отстъпят дистанционното.

Майчинството - мисля да си остана 2 години в къщи.
Живеем сами, а родителите и на двамата са длечко, така че си гледаме детето без друга помощ.
Бънджи ни подариха, от тези, които се закачат на вратата, но не знам дали ще го ползваме.
Bub_, и ние ритаме непрекъснато. Как не се изморява да блъска така, не знам.
sirence,  Да нацункаш Марио от мен!