От прочетеното до момента стигнах до извода, че грешката е в Господ - трябвало е да ни създаде със 100 крака, 50 ръце, 10-тина стомаха, и поне...5 глави, за да не бъдем ненаситни. 
- Публикувана: 25 юли 2011, 10:06 ч.
- Последно мнение: 26 юли 2011, 22:02 ч.
Ненаситни ли сме наистина?
Не забрявяйте, че алчността, може да бъде и от неметериален характер.
И материалните придобивки и задоволеността от от материален характер, ако е релевантна на равитието в човешки и финансов план може да бъде удовлетворителна и отразяваща адекватно нивото.
Нивото на развитие, имам предвид.
Хубавото е да се спазва една такава закономерност, за да носят придобивките удовлетвореност.
Просто казано да бъде житейски успех- материална придобивка, като закономерност.
И материалните придобивки и задоволеността от от материален характер, ако е релевантна на равитието в човешки и финансов план може да бъде удовлетворителна и отразяваща адекватно нивото.
Нивото на развитие, имам предвид.
Хубавото е да се спазва една такава закономерност, за да носят придобивките удовлетвореност.
Просто казано да бъде житейски успех- материална придобивка, като закономерност.
Когато произвеждаш достатъчно блага, за да получиш предостатъчно и за себе си не виждам за каква алчност може да става въпрос?! Тези истории с консуматорското зло са си чиста манипулация, която цели да убеди бедните, за кой ли път, че трябва да са безмерно щастливи и горди със своята бедност.
Това много ме изненада и не го разбирам. Как се случва това в действителност? Като изключим супербогатите, ама и на тях все не им стига. Кои са тези обикновени хора, които произвеждат достатъчно блага, че да получат предостатъчно за себе си? И следващият въпрос, дали им е достатъчно, насищат ли се?
А това за бедните и манипулацията е доста нереалистично. Благодарение на консуматорството на бедните (аз бих добавила и средната класа, но то е пак като бедността) се държи пазарът. Ако тези хора не потребяват повече, само защото могат да си го купят къде в кеш, къде на кредит, може би нямаше да бъдат бедни. И тук не става въпрос за насъщния и покриваа над главата, а за всички онези неща, без които може да се живее спокойно, но се купуват въпреки това. От чиста ненаситност.
Е, не е необходимо да си супербогат, за да се каже, че си в състояние да си задоволиш потребностите.
Отделен е въпросът, какво са потребностите. И какво може да се дефинира като потребност.
И как с течение на времето се променят. И най-вече с развитието се променят.
Имаш деца и можеш сама да забележиш как нарастват потребностите им.
Но това е следствие с нарастване на познанията, опита и развитието им в умствено отношение, не на последно място.
Просто този процес продължава и след като престанат да бъдат деца.
Но, аз, специално за теб, мисля, че си успяла да обвържеш нарастването на потребностите с постиженията им в областта на другото им развитие.
И ако си успяла, твоите деца ще умеят да надграждат адекватно, правилно и удовлетворително в живота си и да обвързват материалните си придобивки с реалните си житейски постижения.
И когато искат скъп телефон, кола, жилище, вила, почивка, обувки или каквото там радва конкретния индивид да са съвсем наясно, че трябва да вървят нагоре и да произвеждат сами споменатите блага от Бояна.
Защото, докато са деца, благата се осигуряват от родителите, а когато престанат да бъдат деца, започват постепенно сами да ги произвеждат.
Важното е да се създаде тази взаимовръзка.
Отделен е въпросът, какво са потребностите. И какво може да се дефинира като потребност.
И как с течение на времето се променят. И най-вече с развитието се променят.
Имаш деца и можеш сама да забележиш как нарастват потребностите им.
Но това е следствие с нарастване на познанията, опита и развитието им в умствено отношение, не на последно място.
Просто този процес продължава и след като престанат да бъдат деца.
Но, аз, специално за теб, мисля, че си успяла да обвържеш нарастването на потребностите с постиженията им в областта на другото им развитие.
И ако си успяла, твоите деца ще умеят да надграждат адекватно, правилно и удовлетворително в живота си и да обвързват материалните си придобивки с реалните си житейски постижения.
И когато искат скъп телефон, кола, жилище, вила, почивка, обувки или каквото там радва конкретния индивид да са съвсем наясно, че трябва да вървят нагоре и да произвеждат сами споменатите блага от Бояна.
Защото, докато са деца, благата се осигуряват от родителите, а когато престанат да бъдат деца, започват постепенно сами да ги произвеждат.
Важното е да се създаде тази взаимовръзка.
... точно желанието на човека да има повече и повече и да живее по-добре тласка прогреса и ако не сме алчни и до сега бихме останали в пещерите.
Браво, бе.
Вярно е, разбира се.
п.п. Между другото съвсем импулсивно пуснах темата, но с голям интерес следя разсъжденията на всички.
Ненаситни,алчни,искащи всичко сега и веднага....
Да,алчност е ,когато ти стига дом с 5 стаи,ти да искаш палат със 15.
Алчност е ,когато си купиш 20 коли ,макар че и една ти върши същата работа.
Алчност е да ходиш с три телефона в джоба ,като само един е предостатъчен.
Аз съм алчна за различна храна ,признавам си.
В момента у дома има поне 5 вида кус кус,още толкова вида ориз,поне 10-на вида паста,5-6 вида сол, оцети ....и т.н. да не пълня страницата.
Нападне ли те определена лудост ,няма спасение.Освен разорението....
Да,алчност е ,когато ти стига дом с 5 стаи,ти да искаш палат със 15.
Алчност е ,когато си купиш 20 коли ,макар че и една ти върши същата работа.
Алчност е да ходиш с три телефона в джоба ,като само един е предостатъчен.
Аз съм алчна за различна храна ,признавам си.
В момента у дома има поне 5 вида кус кус,още толкова вида ориз,поне 10-на вида паста,5-6 вида сол, оцети ....и т.н. да не пълня страницата.
Нападне ли те определена лудост ,няма спасение.Освен разорението....
Много интересна тема. А и наскоро я обсъждахме с един приятел
Съгласна съм, че именно формата на ненаситност, която те кара да искаш повече, да знаеш повече, да можеш повече, да стигнеш по-далеч и по-бързо е в основата на Прогреса. Въпросът е обаче до къде (и до какво) води този прогрес... Освен до едно забързване, до едно екстремно повишаване на оборотите до степен такава, че и физиката, и психиката ни, не издържат... Правя едно съвсем елементарно сравнение - между темпа на живот преди 30-35 години (понеже толкова помня) и сега. Разликата е драстична, а хич и не ми се мисли какво е било преди 50 години, преди 100, 200, 500...
Прогресът отдавна стана самоцелен, вместо да служи на човека, той го подчини, направи го зависим и трудно приспособим. От тази гледна точка - ненаситни сме, защото сме вътре в матрицата, дори нещо да не ти е необходимо и да не го искаш, ще те принудят да ти стане необходимо (справка - цифровизацията на телевизиите).
Мога да се отплесна на тема източни философии, дауншифтинг и т.н., ама съвсем ще отклоня темата.
С две думи - въпреки, че съм убеден атеист, ще използвам тази метафора: Ненаситността е от Лукавия и няма да доведе до нищо добро.
Съгласна съм, че именно формата на ненаситност, която те кара да искаш повече, да знаеш повече, да можеш повече, да стигнеш по-далеч и по-бързо е в основата на Прогреса. Въпросът е обаче до къде (и до какво) води този прогрес... Освен до едно забързване, до едно екстремно повишаване на оборотите до степен такава, че и физиката, и психиката ни, не издържат... Правя едно съвсем елементарно сравнение - между темпа на живот преди 30-35 години (понеже толкова помня) и сега. Разликата е драстична, а хич и не ми се мисли какво е било преди 50 години, преди 100, 200, 500...
Прогресът отдавна стана самоцелен, вместо да служи на човека, той го подчини, направи го зависим и трудно приспособим. От тази гледна точка - ненаситни сме, защото сме вътре в матрицата, дори нещо да не ти е необходимо и да не го искаш, ще те принудят да ти стане необходимо (справка - цифровизацията на телевизиите).
Мога да се отплесна на тема източни философии, дауншифтинг и т.н., ама съвсем ще отклоня темата.
С две думи - въпреки, че съм убеден атеист, ще използвам тази метафора: Ненаситността е от Лукавия и няма да доведе до нищо добро.
С две думи - въпреки, че съм убеден атеист, ще използвам тази метафора: Ненаситността е от Лукавия и няма да доведе до нищо добро.
Нека не забравяме, че затворите са пълни с хора, които са живели бедно. Бедността ражда много повече пороци от богатството нищо, че разни бедни, но мъдри мозъци се опитват да пласират други идеи. Нито е девичо да си беден, нито е готино, нито е свято, сори. И под беден нямам предвид само човек, който не разполага с пари, а и хората със синдрома на Чичо Скруч, които независимо от благосъстоянието си се държат все едно са клошари.
Затворите са пълни с бедни, защото бедните не са имали пари за добри адвокати. Никой не казва човек да е беден, а да не бъде алчен. Тези със синдром на Чичо Скрудж са малко, пък и те не умират в затвора, дори оставят значително състояние наа наследниците си. Къде.къде по-малко са скъперниците в сравнение с ненаситните!
С две думи - въпреки, че съм убеден атеист, ще използвам тази метафора: Ненаситността е от Лукавия и няма да доведе до нищо добро.
Нека не забравяме, че затворите са пълни с хора, които са живели бедно. Бедността ражда много повече пороци от богатството нищо, че разни бедни, но мъдри мозъци се опитват да пласират други идеи. Нито е девичо да си беден, нито е готино, нито е свято, сори. И под беден нямам предвид само човек, който не разполага с пари, а и хората със синдрома на Чичо Скруч, които независимо от благосъстоянието си се държат все едно са клошари. Не си ме разбрала. Не прокламирам сиромахомилството ни най-малко. Естествено, щом има бедни и богати, по-добре да си от богатите... И никога не съм твърдяла, че бедността е символ на добродетел. Разсъждавам защо изобщо трябваше да се стига до тук...Човечеството, като цяло...
