164та немска дъждовно-минорна тема

в същност в списанието са 3 статии . В неспоменатата от мен пише, 4е децата свикнали да у4астват в роли (ведннъж се вживява в лошия, друг път в добрия)  и спояли пред публика се опавят в ситуации като иzпити или конфликти ... zнаят да гледат от раzли4ни ъгли
пише, 4е хората непрестанно у4ат, но нау4ават когато им е интересно. и 4е не всеки е майстор по вси4ко. и 4е се у4ат не детайлите , а общото и основното ... т.е важно е да у4аства в проекти и току му дошло писането и рисуването от някъде къдетzо не си и представяш.

http://www.mytoys.de/Öffnungszeiten-Kontakt-Anfahrt/Wiesbad … de-mt.sv06.06.01/
http://images.mytoys.com/mytoys/images/download/fil_flyer_raeumung_wiesbaden.pdf
в центъра е, Луизенфорум в пешеходната зона 

MДа няма да е лоШо да иzмислят хапче zа майките, който наред с таксиджийството, чистенето, готвенето, прането да са и иzвор на вдъхновение (свалям Шапка на майките с три и повече деца ) днес съм пътувала от вкъЩи до училиЩе, детска градина, вкъЩи готвене и раzтребване, после до детската, училиЩето, вкъЩи обяд, домаШни, после до спортната zала(zа големия), муzикалното училиЩе на малкия, после ги прибрах в обратен ред и пак домаШни и т.н.
Всеки ден имт домаШни по немски и математика, но самото раzфроване на домаШните е като судоку .

Мис Лутър успех с новата работа

уеуе котаранке ... аz домашните мисля да си спестя с целодневно у ще плюс баща на парт тиме в елтернzеит  време ще му е и на него 
ина4е ние сме си раzделили воденето на децата и сутрин ми се пада само 1. по4истване и пр. сме се пада на половнката ве4ер , готвенето ми отнема 5 мин. с уреда zа варене на пара или слоу кукъра и zа щастие допълнителните zанимавки са още във ваканция , та ходихме zаедно до басеина и ми беше 1 х отиване и 1 х връщане 

айде лека ви нощ кукли, 4е имам да 4ета нещо. Да ви кажа, 4е и статията zа интуицията е ок. има и реклама на книга на професора от статията 

Жабе, моя мъж е иzвън сметката, той живее в болницата
Днес няма домаШни, обявихме петъка zа любимия ни ден от седмицата.
Трябва да похваля Douglas, вчера сутринта поръчах и днес на обяд получих пратката, така като я поръчах с опаковка и беzплатни мостри

Коте, при вас кога започва учебната година ? 

Котарана, снимките са затрогващи, да му върви по-вода на твоя първокласник! Също и на всички първолачета и въобще ученичета, темата ми е интересна и на мен


Ние днес се прибираме от болница ( малко за наблюдение) и съм като пребита. Нека ви разкажа малко да си кажете компетентното мнение  От престоя ни нямаше никакъв смисъл, да не кажа обратното. Още като пристигнахме се появи психолога-лалугер (изключително неприятна личност) и започна да ми говори как лекарят ни смята, че сигурно имам нужда от подкрепа....така и не разбрах какво има предвид по-точно (не казва бе!), даже си мислех един път да му кажа да ми потърси детска градина и работа 

На третия ден питам лекаря ни какво мисли (за състоянието на детето и стойностите) и той изцепи, че всъщност то вярно било много сложно и ние май в къщи си се справяме по-добре отколкото те в болницата, но той сега искал с мен всъщност да говори по друг въпрос  Как се нуждая от подкрепа, но мнооого издалеч, как на някои родители им се падали такива деца със силна воля, които просто не спират да се пробват и, че ми се е качил на главата и всички били на това мнение. Наум почнах да прехвърлям какво толкова се е случило, но освен, че детето първите 2 дни не искаше да спи точно между 12 и 2 и да си ляга по светло, друго не се сетих. Помолих го да ми даде пример. Ооо примери имало много, например това с маслото. (На обяд Андреас си гребна с лъжицата директно от маслото и си го лапна). Вярно е, че с неговата болест мазното не е добре, но чак такава драма също не е. Вкъщи няма достъп до маслото, но ако яде намазана филия изгризва горната част и ми я подава да я намажа пак...
Предполагам памперса и той е в сметката, но не посмя да ми го каже.

Аз честно казано изобщо нямам нищо против да ходя да си говоря с някой и той да си ме подкрепя и да търсим решения. И без това се чудя какво да правя и време имам. Но просто не мога да повярвам, нормално ли е да са толкова загрижени, просто не ми се връзва да съм най-черната овца аз.

Шанта, аз нищо не разбрах- вие за какво наблюдение сте били в болницата? Някакво заболяване или да ви наблюдават държанието
Не знам какъв ви е проблемът, но не ми се струва нормално чак такова внимание да ви обръщат. И какъв е тоя лекар, с вас ли яде? Друга работа няма ли си, че чак да забележи, че детето си гребнало масло с лъжицата   не знам.... (и защо изобщо предлагат масло за обяд   )

Ох, много се смях Психологът-лалугер и медицинската сестра-невестулка

Шанта и  аz не раzбрах zа какво сте били в болница, дано детето е добре  


на 18.08. на първолаците им отпуснаха два дена аванта, те zапочнаха на 22.08

Само? Нашите първолаци тук намазват цяла седмица. Затова миналата година успяхме, въпреки ученичката, да хванем извънваканционни цени за лятната почивка и едва тази година усетихме за първи път "проклятието на туроператорите"

Тук сме стъпаловидно започващи. Нашата и Райнланд-Пфалц сме първите. После са Нордрайн-Вестфалия и тн. За да не стават задръствания като излизат във ваканция.
Моите са вече 3 седмици на училище 

Биба, синът ми е с диабет, тук (Г-я) получи и инсулинова помпа. В болницата бяхме за наблюдение в тази връзка - нагласяне стойностите от и към помпата, чрез стриктно следене на храненето. Моето впечатление обаче е, че толкова стриктно не е - тоест важно е да се пише и брише, но че храната не е съобразена добре и никой не е особено наясно как да я изчислява, не е важно. Това обаче на мен ще ми коства доста нерви след това, когато стойностите са вече променени.
Другото, което се случи е, че лекарят сам видя, че не е прав (за неща, които отдавна ми повтаря като на малоумна) и чест му прави, че си призна.
Но да не навлизам в подробности.

Това обаче, което ме накара да споделям тук е предложението им за психологическа помощ. Не мога да преценя дали по принцип си действат така или това е специално отношение към мен. Приемам го лично, защото не виждам какво толкова им се набивам в очите. Първия път като бяхме в болницата (ноември месец миналата година) този психолог постоянно изскачаше като някаква лисица. Последния ден уж се сбогувахме бях си приготвила багажа и мъжа ми дойде да ни вземе - и хоп той пак изскочи уж съвсем случайно (явно, за да види и мъжа ми). Представи се и мъжа ми " Ааа, психолога, и какво, луда ли е (за мен)"  паднах от смях тогава.  Интересното е, че това, което си говорихме с психолога веднага стигаше до ушите на лекаря. Мина ми през ума, че може би имат някаква изгода, да ходя и при психолог, но не - дадоха ми координати на друг център в който ако реша мога евентуално да ходя.

Това е - извинете за фермана 

И тук учебната година започна преди 3 седмици.

Шанта, ако психолог споделя с лекар, това е недопустимо. Те са задължени да пазят всичко споделено в тайна, освен ако не си ги освободил изрично от конфеденциалността. В предлагането на помощ не виждам нищо лошо, но разбира се зависи как е оправено предложението   
Между другото познавам и аз едно дете с диабет и с помпа, ако искаш мога да те свържа с майката за да обмените опит  Момиченцето е първи клас сега.

Шанта, родителите на деца с хронични заболявания, каквото е диабета, имат право на психологическа помощ. Затова и в болницата ти предлагат това. Можеш да потърсиш край теб групи за взаимопомощ, има и в нета форуми. Идеята на Татяна е чудесна.
Важното е в случая да споделяш тревогите си край детето и да не се затваряш, защото е много кратък пътя към депресията в подобни случаи, а една депресивна майка е много лош помощник на детето си.

Татяна, Веч, благодаря ви много!

Наясно съм, че не му е мястото тук на този проблем, не исках и да се разпростирам в началото. Просто не разпознах в това, което правят, предложение за помощ, а критики, обвинения и следене под лупа.

На крачка от полудяването бях в началото, когато не можех и не можех да приема тази диагноза, а съчетано и с приключването ни с България съвсем. Сега съм добре, приела съм нещата (доколкото е възможно) такива каквито са.