Трудно проговаряне -тема 4

И моите отказват работа в мое присъствие. Аз дори помолих да ги разделят и да не са им в една зала часовете, защото те грам на внимаваха, а го обърнаха на игра. Разделени има напредък. В къщи с кански мъки се работи в малкото време, което имаме вечер. През деня те на градина, аз на работа - кое по-напред. Направо се чудя как да смогана  
Миа, и моите са така...както се бъзикам ШОПИ. Големия малко вече взе да влиза в час...Аз една книжка не мога да прочета на малкия. Не ме слуша, грабва ми я...И показва, че не му е интересно. Единствено интерес има към броенето. Мъчи се да показва с пръстче числата от 1 до 5 и ги повтаря - но, де, ти, пеп. Четири го прескача  И това благодарение на Моята първа азбука. Между другото логопедката каза, че модела като килимче бил по-сполучлив, от този, който е като дъска)аз купих него), та ще пиръчвам и другия сега...

M_I_A,и моето дете се мотивира трудничко.И особено в моето присъствие,но.....повече от половин година стояхме с таткото вътре в стаята и гледахме заниманията,защото логопедът ни демонстрираше точно това,как въпреки нежеланието,глезотиите и ревовете на детето(ако изобщо се случваха такива) все пак да го "накараш" да работи или по принцип да прави това,което се иска от него.
   (Сложих кавички за "накараш",защото не е било истинско каране,а мотивиране със различни стимули).
  
 Africa,благодаря за отговора. 
    

Искам да коментирам този пост, дано бъда полезна с написаното.
Понеже със синът ми имаме опит в терапии вече почти година и половина а започнахме когато беше на 3 г. и 4 месеца мисля че имам някакъв поглед  който мога да споделя.

Това дали детето ще работи добре с родител или без него зависи само частично от детето, другата половина отговорност лежи на плещите на специалиста. Когато синът ми започна да ходи на терапия беше  в състояние да е неразривно свързан с мен - както въздуха и водата ... с една дума не можеше да си представи да е с някой друг е и да работи !!! без мама. За наш късмет попаднахме на специалист който може и да е добър в областта си но не и добър в сработването с детето ми - защото всяко дете си има "своят" логопед терпапевт и т.н. Доведе нещата до такава ситуация когато детето ни загуби и частничния очен контакт който имаше дотогава , престана да се желае да се гледа в огледало, отказа да седи, стои и други лице в лице с друг човек - аутистичното толкова се задълбочи - ужас . Упреците които чувах от страна на специалистката беше че не съм и  давала възмо0жност да си създаде авторитет. Аз й отговорих че аз мога САМО ДА Й ПОМОГНА да си го създаде авторитета НО не и да го създам вместо нея ..ииииииииии спрях да водя сина си там.

Горе долу по същото време попаднахме на други двама - логопед и терапевт. Те поеха на плещите си 100% това което представляваше сина ми като поведение и трябваше да се справят със всички вреди причиннени от предходната логопедка. Сама присъствах на това как всяка от тези квалифицирани логопед и терапевт - всяка по собствен начин и опит се справяше със ситуацията. Успяха да тушират нежеланието на сина ми да работи която се изразяваше в какво ли не- рев, игнориране, моментално заспиване, дърпане, лежене по земята ( но без агресия  истерики защото той няма тази симтоматика). Горе долу за месец два, сина ми се промени изцяло. И тогава започна така да се каже истинската работа.

По молба на терапевтката  на сеансите присъствам и аз - това е начина по който тя работи с децата. Аз съм зад гърба на детето. Тя работи с него и ми обеснява какво  и защо прави, какво може да се промени в условието та да се разнообрази задачата, над какво в тази насока да наблегнем с детето, какво е забелязала като обезпокоително и така със знаци и полудуми аз просто попивам.

С логопед не присъствам на занятието. Като го заведа обсъждаме над какво сме работили с него , според задачите от предходното занятие, какво ми еотказал, какво сме преповторили, какво ми направило впечатление. Оставям го. Като се върна тя ми показва тетрадката- над какво се работили какво е правил той – рисувал оцветявал, писал, повтарял, обеснява ми на какво да наблегнем, какво да повторим, какви игри да използваме, нещо ми демонстрират двамата та да видя какво са правили.

Тък като категорично не съм специалист не бих могла да кажа дали това което правят нашите специалисти е полезно или  напротив, мога само да отбележа че според нас и околните детето се подобрява.  Обаче когато детето започна тази година да посещава център „Радост” за деца със СОП от там ми казаха две неща – първо :”с детето и извършен огромен труд в положителна посока и това си личи” и другото – „ това дете е научено да работи, да се концентрира и да изпълнява” – това са мнения на независими специалисти.

Та така в резюме - моето дете работи и в мое присъствие и без мен – еднакво резултатно – значи може да се постигне с всяко дете от подходящия квалифициран специалист. ОБАЧЕ да не разбравя да спомена- обезателно с отношение към децата- защото те са като като малки радарчета- безпогрешно усещат обичта и желанието за работа , както студеното недоброжелателно отношение.

Аз съм била голям привърженик на това, родителят да е вътре на заниманието. И до 4 годишна възраст и аз бях вътре и научих много неща. Детето беше залепено за мен и не беше възможно да е друго.
Но от наблюдения виждам, че има различни деца и за някои не е нужно родителят да е вътре, други се разсеиват повече с родител. А след 4,5-5 години според мен е добре да има и двата типа занимания и с родител и без родител, все пак и на градина и на училище е без родител. Но е важно специалиста да обяснява добре какво прави и да дава указания на родителя.
Например последната ни логопедка, въпреки титлите и позициите си, ни дава само листове от "Азбука на мисленето", с минимални обяснения, но все пак в началото на темата ми беше обяснила подробно за какво работи.

Исках да ви обърна внимание на филма "Речта на краля" - http://www.programata.bg/?p=29&l=1&c=1&id=64444, не знам дали сте го гледали вече, аз го изпуснах при премиерата през март, но успях да го гледам в неделя. Има много интересни подходи, свързани с физическите умения и психологическатта увереност у човек. Остана ми приятно впечатление, че неща, които преди 100 години са били достъпни само до краля, сега се прилагат при много хора. Ако не сте го гледали, го потърсете и като възможност да си сравните начина на работа.

_re_ge, от логопеда или от терапевта е този резултат:
а може би е и от двамата....

Сещам се за нещо, което са ми казвали - терапевта е този, който учи родителя как да се работи  с детето. Това по повод питането на Селма как да се научат родителите. Не че логопеда не учи на нищо, но явно при терапевта са повече нещата.
Аз между другото не съм съвсем наясно с понятията  терапевт, специален педагог.....за мен функциите им се преплитат

При сина ми има малко подобрение. Изреченията му станаха по-дълги. Госпожите в градината казват, че вече повече му се разбира говора /имаме проблем със звуците/.  И при логопедката работи по-добре. Незнам дали подобрението е от възраста, или от хомеопатичното лечение, или от логопедичните занимания....

Усещам се, че наблюдавам децата около нас. Последните две години се сдобихме с няколко братовчедчета, и като ги гледам тричките от тях ще са от късно проговорилите. Незнам на мен ли така ми се струва

Здравейте! Отдавна следя темата,но все се надявах,че записването в нея ще ми се размине. Стана ясно,че трябва да търсим помощ и отприщването от раз, за което всички говорят няма да се случи. Синът ми е на 3 години,всичко разбира и изпълнява,казва много думи,но никой,освен мен,не му разбира. Даже аз понякога трудно схващам,повече интуитивно се сещам какво иска.Даже прости изречения не съставя.Но иначе цял ден си бърбори,изнася едни дълги тиради,от които нищо не се разбира. Вярвам,че знаете за какво говоря. Реших,че ще е добре да го запиша в Логопедичната детска градина,защото в другите нямахме късмет да го приемат. Посетихме д-р Щилиянов с молба да ни изготви ЛКК,което искат за прием в градината, но лекарката, с която е бил той в комисия  в момента не работи и ми каза да си търся друг вариант. Знам,че тук пишат много момичета от Варна.Ако на някой скоро му се е налагало да прави ЛКК,ще съм благодарна ако ме насочи. Питах в старата сграда на гинекологията,която е на светофара на Ген Колев и Сливница,там няма детски невролог.Ходих и в ХЕИ,както ме насочи Щилиянов,там също няма.Остава вариант Терапията при Ралчева.Някой от вас запознат ли е дали тя изготвя ЛКК?Ще ви бъда благодарна за насоките

И ние ще изготвяме ЛКК, но аз останах с впечатлението, че лекарите са събрани заедно, и се явяме пред тях

Аз пък разбрах, че Щилянов издава някакъв документ, с който обикаляш специалистите и после пак се връщаш при него за заключение. Ама хич не съм сигурна дали това е така, може и да се заблуждавам.    Ще разбера след някоя друга седмица.

На мен не ми е казвал, че трябва да се връщам пак при него. Просто ми даде направление и каза аз да си търся кой ще ми прави ЛКК.

Здравейте, мамчета!
В петък трябваше да взема удостоворение от ДГ, в която сме приети, че детето ще започне да я посещава от 01.09., за да се прекрати договора с детегледачката от бюрото по труда.
Подала съм документи в Дневния център за деца с увреждания/с желание за почасово посещение/.От Агенция за социално подпомагане ми казаха, че няма места и не знаят от кога ще започнем да ползваме услугата.
Директорката на детската градина ми заяви, че детето няма да ходи на градина, защото имало решение всички деца с епикризи да ходят по цял ден в Дневния център за деца с увреждания.

n_alex76, гледам на снимките ти много е симпатична дъщеря ти. Бори се детето да е в масова градина в дневен център няма да достигне потенциала. Ти знаеш, че директорката няма право и ще трябва да й обясниш.

Аз от известно време ви чета за диагнози и епикризи, според мен не е добре да се слагат сериозни диагнози за децата, ако лекарите не са 200% убедени. Чета, че повечето лекари в провинцията слагат диагноза "Генерализирано разстройство в развитието", това е диагноза от аутистичният спектър и е сериозна. Ако някой види тази диагноза, веднага ще си направи изводи, че детето е много проблемно. И веднъж дадена тази диагноза, няма сваляне. "Генерализираното разстройство в развитието" е пожизнена диагноза. Личното ми мнение е, че е по-добре да се слага към 5-6 година, когато детето е показало повече потенциал, а не да се дава лесно на 2-3 годишни деца. И ми се струва, че в провинцията я слагат, като единствена възможност за децата. На дъщеря ми заключението от детската болница в София беше "разстройство в експресивната реч", това е логопедична диагноза и се израства. Според мен трябва да следите и какво ви пишат като заключения на децата.

TanyaMG, нашата епикриза е от София. Написаха, че сме с аутистичен тип на поведение.Обясниха ми, че имат съмнение за лека форма на аутизъм, но нямаме 3 години, за да бъде потвърдена.
От както сме на цветолечение на д-р Бах Хриси много по-добре ме разбира и е без памперс през деня.

n_alex76 , също споделям мнението на Таня, че Хриси е добре да посещава масова детска градина
Аз последно реших, че ще го запиша дай Боже в ДГ на батко му, че хем ни е близо, хем ще ползва предимство...И ще говоря с логопедката да го вземе, въпреки, че гледа деца над 4 години. Другата есен той ще е на 3г. и 8 месеца.
Малкия нещо пак влезе във фаза... В събота бяхме канени на рожден ден на една вила и половин час е седял в колата. Познаваше абсолютно всички деца, тъй като всеки ден играят заедно, но не пожела да влезе...Обаче инатата му майка остави отворена вратата на колата и излязох. Отидох при другите деца. Погледа ме, погледа ме и накрая дойде сам И не знам, но май благодарение на рибеното масло, ходи бос целия ден, а беше мокро от снощния дъжд,та нищо му нямаше. Грам хремичка, дето преди само го да го духне леко ветрец и лягаше болен
Искам да започна да му давам витамин Е, но понеже не съм поръчала все още го заредих със слънчогледови семки сурови. Сега е като кокошчица из къщи. Упражнява и фината моторика, понеже си ги пресипва от чинийка в чинийка 

n_alex76, вие в клиниката по детско - юношеска психиатрия „ Св. Никола” ли ходихте, или в "Свети Наум"?

Така написано "аутистичен тип на поведение" за директорката в детската градина ще значи аутизъм. По международната квалификация на болестите няма такава диагноза. Казвам  го с добри чувства, не е нужно да се акцентира на тежка диагноза, след като тя не е 200% сигурна. И как категорично директорката ви е изпратила в дневният център, тя вече си е съставила мнение.

Ако не сте ходили в Свети Никола те съветвам да отидете и там след 3-тата година. Поне на мен ми прави впечатление, че в "Свети Никола" са много предпазливи в диагнозите. Вече ако от там имате диагноза, ще се борите според нея.

Ние много страдахме заради аутистичните черти на дъщеря ми, много учители ги виждаха и пренебрегваха детето. Това, че от "Свети Никола" ни бяха казали, че не е с аутистично разстройство ни даваше сили да търсим начин да се развива докато стигне дете в норма. Ако някой лекар с авторитет ни беше написал епикриза, щяхме да се предадем. Последната ни логопедка каза, че едно дете може да има аутистични черти и да не е аутист, сподели че нейното дете е било така /може и да е имала предвид и моето, но не е казала конкретно/.  Само, че много малко хора го разбират или предпочитат по общата "мода" да кажат "не сме обучени да работим с такива деца..."

И още нещо дъщеря ми започна градина в частен дневен център Пумпелина. Беше около 3 месеца там, после изненадващо ни приеха в детската градина. Престоя й в Пумпелина беше много полезен, но от това, което видях в последствие, децата трябва да се местят в нормални детски градини. И да се търси оптимална масова градина.

TanyaMG, ходихме в "Св.Наум".Посъветваха ни след 3 год. да отидем в "Св.Никола", за да потвърдят или отхвърлят аутистичния тип поведение.За сега е с диагноза F.83 Смесени специфични разстройства в психологичното развитие./F80.1 Разстройства на експресивната реч+F80.2 Разстройства на рецептивната реч/
Вече не знам какво да правя.
Ако имаш епикриза и я дадеш в градината -  пращат ти детето в центъра.
Ако нямаш - се сърдят,че си безотговорен и не признаваш, че детето ти има нужда от ресурсен учител.