EliZ кой ти го каза това за секциото, че предимно така се раждало и на лекарите им било по-удобно? лице от МД ли? Защото и аз съм го чувала от какви ли не хора, но в действителност повечето ми познати раждали в МД са родили естествено, самата мен никой никога не ми е намеквал за секцио.... напротив, според мен насърчават за естествено.
- Публикувана: 25 юли 2011, 20:47 ч.
- Последно мнение: 11 ян. 2014, 15:26 ч.
"Майчин дом"- Варна тема 5
EliZ кой ти го каза това за секциото, че предимно така се раждало и на лекарите им било по-удобно? лице от МД ли? Защото и аз съм го чувала от какви ли не хора, но в действителност повечето ми познати раждали в МД са родили естествено, самата мен никой никога не ми е намеквал за секцио.... напротив, според мен насърчават за естествено.
Еми тя възрастта от 35 години си е индкация за предлагане на секцио, по принцип 
Но и аз да кажа, че нито с първата, нито с настоящата ми бременност, е е имало някой, който да ми предлага секцио - напротив аз бях тази която иска секцио, а лекарите до последно ме убеждаваха, че съм била идеална за нормално раждане! В крайна сметна стана на моето и не съжалявам за миг дори, но и акушерката и лекарят ми се опитаха да ме разубедят...
Но и аз да кажа, че нито с първата, нито с настоящата ми бременност, е е имало някой, който да ми предлага секцио - напротив аз бях тази която иска секцио, а лекарите до последно ме убеждаваха, че съм била идеална за нормално раждане! В крайна сметна стана на моето и не съжалявам за миг дори, но и акушерката и лекарят ми се опитаха да ме разубедят...
EliZ, ти при Капка Атанасова ли беше?
Да споделя и аз за моето раждане и впечатления.
Три седмици по- рано и най-вече неочаквано, след като 2 дни преди това бях на преглед на ЖК и нямаше грам признаци - без контракции, бебето високо, плацентата без никакъв признак на остаряване, на 31 март (неделя) сутринта, при започваща 38 г.с от нищото в момента, в който станах ми изтекоха водите.
Без контракции, с едва-едва сантиметър разкритие ме приеха в болницата д-р Костов, акушерката Гери и още една много младичка (определено трябва да носят табелки). Като ме приеха звъннаха на д-р Атанасова да каже какво ще правим и тя каза, че ще чакаме. Да споделя, че опцията за секцио никога не е била коментирана. Чакахме около 3 часа да почнат спонтанни контракции, да ама не. Към 14ч ме включиха на окситоцин, позасилиха се и се регулираха контракциите, но след 2 часа, разкритието беше едва 3см, болките много силни, а бебо много високо. През час д-р Атанасова звънеше да види как вървят нещата и към 15ч дойде в болницата. Около 17ч на 4-5см разкритие ми сложиха епидурална (д-р Добрева мисля, че се казваше) и с нейна и с помощ от АГто (разбирайте бъркане и подпомагане на изглаждането и разтварянето на шийката) успяхме до 20.30ч да направим разкритие, като последния час вече почти нямаше ефект упойката и решиха да не слагат допълнителна доза, за да са силни контракциите. Да споделя, че в дясно упойката ме хвана на 100%, в ляво беше хванала доста малко, но пак съм благодарна, че притъпяваше болките. Последния час стоях права, клекнала, да помогна бебчо да слезе, но ефекта не беше кой знае какъв, посмъкна се, но не достатъчно. И така с пълно разкритие и бебчо недостатъчно ниско, ме преместиха и се почнаха напъните. Така и не почнаха силни напъни от смъкването на бебето, но продължих при всяка контракция да напъвам, докато не взеха да му се губят тоновете и в един момент чух само "няма да стане, гответе зала". Та за огромно мое съжаление след като цял ден се мъчихме за естествено раждане, не се разминах със секциото. Но съм благодарна на д-р Атанасова, че предпочете да се пробваме за нормално.
Д-р Костов ми каза като ме приеха, че максимума чакане след изтичането на водите в МД е 12часа. Ако не излезе само за този период го вадят, защото има риск за бебето.
За самото секцио не мога да споделя много, защото откровено се панирах. Въобще не бях настроена за операция, цялото изтощение и уплахата от губенето на тоновете ми дойдоха в повече. Чувствах как почнаха да ме мажат с йод и натискане някакво и до там. Дадоха ми допълнителна упойка, която после ми обясниха, че успокоява и нямаш спомен, а си всъщност в съзнание. Следващия ми спомен е вече в стаята. Акушерката, която смени Гери към 20ч вечерта и води раждането бе Роси, много мила. Тя ме следи през нощта и идваше да ме наглежда. Към 6-7ч дойдоха да ме раздвижат. Мога да кажа, че болеше, но не чак толкова. Само първото ставане и разходката до банята ме държаха, после се оправих сама. Донесоха ми бебчо към 8ч - голям рев ревах
. Предната вечер ми го показаха за малко, но още ме държеше упойката и емоциите не бяха така изразени. От всичко единствено съжалявам, че не се мобилизирах и стегнах повече като почна секциото, ами се паникьосах и не успях да чуя първия му плач и да го видя като са го извадили. Но се радвам, че и двамата сме живи и здрави... и че цял живот ще го гледам и ще го слушам (последните 2 месеца доста глас чуваме, че има ужасни колики).
След като го докараха ми го оставиха няколко часа да се кърмим. Кърма нямах, но коластра доста. Аз съм доволна от отношението. Като плачеше много и не успявах да го утеша не съм викала никой, а акушерките сами идваха. Профенид ми предложиха на визитацията, взех си, но си слагах само вечер, за да мога да изкарам нощта, защото като се позастоиш ставането е много болезнено. Определено трябва да се измислят някакви дръжки на леглата, за да можеш да се хванеш и надигнеш като имаш упора в нещо.
Кърмата ми слезе още преди 48час след секциото, кърмихме се къде успешно - къде не, доста си болеше, но аз съм си упорита. Единия път ми стоя час и нещо на гърдите, защото като го махнех и почваше да плаче. Само тогава ми се скараха, че ще си докарам страхотни рагади и да го държа по максимум 15 мин на гърда.
Като цяло съм доволна и когато решим да имаме второ дете пак МД ще избера.
За педиатъра да споделя, че се записахме при д-р Хариева. За сега съм доволна.
Да споделя и аз за моето раждане и впечатления.
Три седмици по- рано и най-вече неочаквано, след като 2 дни преди това бях на преглед на ЖК и нямаше грам признаци - без контракции, бебето високо, плацентата без никакъв признак на остаряване, на 31 март (неделя) сутринта, при започваща 38 г.с от нищото в момента, в който станах ми изтекоха водите.
Без контракции, с едва-едва сантиметър разкритие ме приеха в болницата д-р Костов, акушерката Гери и още една много младичка (определено трябва да носят табелки). Като ме приеха звъннаха на д-р Атанасова да каже какво ще правим и тя каза, че ще чакаме. Да споделя, че опцията за секцио никога не е била коментирана. Чакахме около 3 часа да почнат спонтанни контракции, да ама не. Към 14ч ме включиха на окситоцин, позасилиха се и се регулираха контракциите, но след 2 часа, разкритието беше едва 3см, болките много силни, а бебо много високо. През час д-р Атанасова звънеше да види как вървят нещата и към 15ч дойде в болницата. Около 17ч на 4-5см разкритие ми сложиха епидурална (д-р Добрева мисля, че се казваше) и с нейна и с помощ от АГто (разбирайте бъркане и подпомагане на изглаждането и разтварянето на шийката) успяхме до 20.30ч да направим разкритие, като последния час вече почти нямаше ефект упойката и решиха да не слагат допълнителна доза, за да са силни контракциите. Да споделя, че в дясно упойката ме хвана на 100%, в ляво беше хванала доста малко, но пак съм благодарна, че притъпяваше болките. Последния час стоях права, клекнала, да помогна бебчо да слезе, но ефекта не беше кой знае какъв, посмъкна се, но не достатъчно. И така с пълно разкритие и бебчо недостатъчно ниско, ме преместиха и се почнаха напъните. Така и не почнаха силни напъни от смъкването на бебето, но продължих при всяка контракция да напъвам, докато не взеха да му се губят тоновете и в един момент чух само "няма да стане, гответе зала". Та за огромно мое съжаление след като цял ден се мъчихме за естествено раждане, не се разминах със секциото. Но съм благодарна на д-р Атанасова, че предпочете да се пробваме за нормално.
Д-р Костов ми каза като ме приеха, че максимума чакане след изтичането на водите в МД е 12часа. Ако не излезе само за този период го вадят, защото има риск за бебето.
За самото секцио не мога да споделя много, защото откровено се панирах. Въобще не бях настроена за операция, цялото изтощение и уплахата от губенето на тоновете ми дойдоха в повече. Чувствах как почнаха да ме мажат с йод и натискане някакво и до там. Дадоха ми допълнителна упойка, която после ми обясниха, че успокоява и нямаш спомен, а си всъщност в съзнание. Следващия ми спомен е вече в стаята. Акушерката, която смени Гери към 20ч вечерта и води раждането бе Роси, много мила. Тя ме следи през нощта и идваше да ме наглежда. Към 6-7ч дойдоха да ме раздвижат. Мога да кажа, че болеше, но не чак толкова. Само първото ставане и разходката до банята ме държаха, после се оправих сама. Донесоха ми бебчо към 8ч - голям рев ревах
. Предната вечер ми го показаха за малко, но още ме държеше упойката и емоциите не бяха така изразени. От всичко единствено съжалявам, че не се мобилизирах и стегнах повече като почна секциото, ами се паникьосах и не успях да чуя първия му плач и да го видя като са го извадили. Но се радвам, че и двамата сме живи и здрави... и че цял живот ще го гледам и ще го слушам (последните 2 месеца доста глас чуваме, че има ужасни колики).След като го докараха ми го оставиха няколко часа да се кърмим. Кърма нямах, но коластра доста. Аз съм доволна от отношението. Като плачеше много и не успявах да го утеша не съм викала никой, а акушерките сами идваха. Профенид ми предложиха на визитацията, взех си, но си слагах само вечер, за да мога да изкарам нощта, защото като се позастоиш ставането е много болезнено. Определено трябва да се измислят някакви дръжки на леглата, за да можеш да се хванеш и надигнеш като имаш упора в нещо.
Кърмата ми слезе още преди 48час след секциото, кърмихме се къде успешно - къде не, доста си болеше, но аз съм си упорита. Единия път ми стоя час и нещо на гърдите, защото като го махнех и почваше да плаче. Само тогава ми се скараха, че ще си докарам страхотни рагади и да го държа по максимум 15 мин на гърда.
Като цяло съм доволна и когато решим да имаме второ дете пак МД ще избера.
За педиатъра да споделя, че се записахме при д-р Хариева. За сега съм доволна.
Yara, да и аз бях при Капка. Тя може биза твоя случай ми разказва, когато ме агитира за секцио единия път. Говореше за много дълго естествено раждане, жената също била на тридесет и нещо години, но тя се съгласила да пробват. / то не че е само едно такова раждане сигурно/.
Точно този тип раждане - естествено и после секцио, исках да избегна. Само мога да предполагам какво ти е било.
За педиатър аз избрах Драганова, засега ми е рано да дам мнение, но май трябваше Хариева. Няколко човека ми препоръчаха Хариева, но ме предупредиха, че имало много записани при нея и се чакало доста.
Точно този тип раждане - естествено и после секцио, исках да избегна. Само мога да предполагам какво ти е било.
За педиатър аз избрах Драганова, засега ми е рано да дам мнение, но май трябваше Хариева. Няколко човека ми препоръчаха Хариева, но ме предупредиха, че имало много записани при нея и се чакало доста.
Pepsilight благодаря ти много за успокоилтелните думи. Значи през регистратура не минавам, направо на втория етаж и от там ме мятат каквото има да се прави. А с анестезиолог ще мога ли да говоря, защото не ми е уточнена упойката? И за всичко това плаща ли се или е към сумата за операцията?
И да стискате палци 
А после ще разкажа как е минало 
Здравейте и аз да се запиша чакам моето октомврийче втора бременност.
Да попитам някой бил ли е осигурен в \дженерали Закрила
Да попитам някой бил ли е осигурен в \дженерали Закрила
Аз имам осигуровка там
И аз имам. Ама каква е идеята с която питаш? За раждането и следенето на бременността не съм ползвала някакви услуги. А сега наскоро ходих на преглед - вагинален с цитонамазка и ехография, е възстановиха ми само парите за прегледа.. Съветвам те, ако искаш да се възползваш от нещо конкретно да се свържеш с Дженерали и да попиташ какво точно покрива пакета, който имаш.