Коледа наближава и Мартенчето нетърпеливо става!

Аз пак не съм в час, че ме изпуснаха за родителската среща - какви нови правила? Нали можеше да се носи, ако е със сертификат? Или има нещо друго?

Ами не може торта, защото не било здравословно    Ако сме искали - да си ядем боклуците вкъщи    Като гледам и на баткото има малко промяна в менюто - дават им повече млечни неща. Преди 1 път седмично май имаше кремче следобяд, сега повече, а и примерно - кис.мляко с конфитюр. Та така - на рд - само сладки или бонбони можело. Те понеже са много полезни...

Май е време и аз да драсна някой и друг ред , че иначе само ви чета ! Нито страница не съм пропуснала иначе!

При нас нищо кой знае какво интересно !   В понеделник водихме Теди на ясла за първи път , стоя 2 часа . Изобщо не рева, само дето успя да пипне вирус някакъв та вече колко дни се борим с едни сополи , ужас направо . И Т имаше  и сега кашлица, абе все нещо да има. Междувременно и мен ме зарази  , та и аз сега съм една драма.    
Ние пък като правихме изследванията за ясла и ни излезе на едно от изследванията  , че имаме Еколи Ігр. Имаше доста дълго време дрис в интерес на истината, лекувахме се с някаква хранителна добавка  и уж се оправихме.  И  като повторихме  изследването , ни беше ок и тръгнахме на ясла. Ся обаче нещо пак  тази седмица е така  , и оф пак ще се лекуваме , ей писна ми.

Пък като ви чета , за характерите  , алелел майко. Пък ние какви сме , нямам думи просто, вече не знам какво става. То за всяко нещо реве и се тръшка , вчера се въргаля на паркинга на Кауфланд , тича между колите , и като го хвана и ляга на земята ,   , като го почнах бой по гъза. За всяко нещо се инати и казва няма и не . Аз от своя страна пък толко се ядосвам , че не знам какво да го правя вече това инатче.

Аз си ходя на работа , изобщо ми е много трудно да се справям със задълженията  в къщи , ужас. И съм изнервена и уморена  

Баткото и той не слуша , не иска да учи , супер много разхвърля (стаята му е ужас  ). Нали се занимаваше последните години с едни коне, тук при нас има конюшня със такива расови коне и предишни години ходеше на езда но плащахме по 5 лв. Сега от това лято 17 лв и му викам е няма как да стане пич просто. И като се хванаха тяхната група деца и на работа в конюшнята  и яздят безплатно, ама цяло лято по цял ден , та и сега продължава- ходят в полето за сено , ринат , разхождат ги и там квото им каже собственика. Естествено в къщи нищо не можеш да го накараш да свърши , щото все е зает нещо с конете , я състезание  , я лов  , ей такива неща.

Лелелеле аз само се оплаквам , ще извинявате много

Отивам да пробвам тези  овесени бисквитки !

 


Направих 3 тави с овесени бисквитки - наистина са супер. Е коригирах рецептата де , 3 ч.ч. брашно  не можах да ги докарам , някъде около 2 и по малко дори , на лъжици слагах, и така на око, и орехи сложих също, и малко бадемово брашно , а също така и тези стафидите , не съм им фен , но сложих доста , другия път с по малко ще пробвам. И да, стават твърдички и много вкусни ,  ако дойдат гости сега няма с какво да ги почерпим 

Здравейте момичета

Много се радвам че доста народ се е разписал. Точно се притеснявах, че лятната тема, няма да се изпише до другото лято


Започвам да разказвам за Япония че всичко започна да избледнява . Инструктирахме бабите и хукнахме за Лондон  имахме една среща на майната си, но поради грешен пощенски код се въртяхме около мястото и почти пред рев с огромно закъснение се добрахме до мястото но жената си беше тръгнала. Изморени и изнервени се запътихме към нашите приятели, там хубавичко си поговорихме и си легнахме. Към 4 станахме и тръгнахме за летището. До тук добре, GPS-а се беше побъркал и ни въртя в кръг, по дребни пътечки повече от 45мин и за малко да изпуснем самолета, нерви и притеснение, няма да описвам.
Пътя мина добре. Кацнахме на Нарита, където беше невероятна жега. Нашите бяха с шофьора и охраната на посолството и жестоко съжаляваха, че не са тръгнали сами. Пристигнахме в посолството и мен ме заляха спомени. Хапнахме, починахме си малко и ни изритаха на вън. Връчиха ни две колела и тръгнахме. разходихме се из парка, после по една малка младежка уличка, където аз ядох от любимите ми палачинки с шоколад, сладолед, крем, ягоди и банани. После по една по-голяма улица с доста скъпи магазини и накрая седнахме да вечеряме, кеф  На другата сутрин аз спретнах закуската и тръгнахме на разходка. майка ми беше показала страхотни старинни неща, които си беше купила от стари пазари и аз поисках да отидем. Мъжете пиха бира и похапваха, докато ние с мама сепазяряхме за красиви неща За мое най голямо учудване, езика ми се върна, още там на пазара започнах да си говоря с хората и те много ми се радваха. Може би защото тук поял ден говоря на английски, нямах езикова бариера. Тръгнахме си с доста приятни неща. На другия ден тръгнахме по храмове, обиколихме де що има храм в и около Токио. Ходихме до Йокохама, до извоюваните земи от морето, до къде ли не. Бяхме на чаена церемония и каките ме хванаха да ме учат, не е трудно, но истинския чай е толкова горчив, че след като бях изпила един и ми казаха че трябва да изпия и този, който сама съм си направила, направо ми стана лошо Хубавичко видяхме и тукашните задръствания, ужас направо. Една от вечерите ходихме на японска баня - Онсен страхотно е. Заведоха ни на димящата планина, където варят яйца в сярна вода и са черни. Казват че всяко изядено яйце удължава живота с 10години. Хапнахме си . Два пъти се возихме на лодки. Единия от дните имахме покана за обличане на кимона. ние си мислихме че нашите са платили за удоволствието, но се оказа че това е официална покана към посолството от храма. Имаше и и от други посолства, но никой не говореше Японски и каките все се въртяха около мен. Хубавичко ме разпитаха, а аз си отговарях чинно . После се снимаха с нас в храма и като дойде един рей с възрастни хора стана страшно . Решиха че сме младоженци и започнаха да ни честитят. аз реших да не се обяснявам, но след като застрашително си заградиха, шефката на мероприятието ги разгони и ни скри, че идваха още три рейса Още бая народ се по снима с нас и накрая отидохме да ни събличат. Страхотно удоволствие е това. На третия ден отидохме на барбекю в братовчед на баща ми, в страхотна къща с двор в най-скъпия квартал на Токио. Той е там още от преди 25 години, Беше женен за японка, после обиколи света. Накрая се разведе с японката и се ожени за рускиня. Виждала съм я само на снимки и мога да кажа евала. Родила е 4 деца (само 3 са негови) и има невероятно тяло. Сега тя и децата на Хавай (имат къща там) защото жената я е страх от радиацията и не иска да се връща в Токио. Направо се замислих колко точно далечни роднини сме и дали не мога да харижа за зет и снаха моите дзверчета

Нашите ни бяха резервирали хотел за Киото до където стигнахме с влака стрела. Е не е истина колко е бързо това чудо, за 2 часа стигнахме на 480 км (май) разстояние, кеф. Там беше пълно с храмове и цял ден слизахме и се качвахме на рейсовете  за да видим каквото можем, пропуснахме само сребърния, но пък за сметка на това видяхме златния. Направи ми впечатление, че на много места има индийски богове, голяма мешавица. Там хапнахме в едно кръчме и чичото се опита да ни метне  в сметката, но не успя (мога да смятам и го разбирам какво казва ) Видяхме и гейши. Голямо ходене  му ударихме. На другата сутрин имахме куриозна случка на влакчето. Опитвахме се да си купим билети за Нара (старата японска столица), но пустия му апарат не ще да превключи на английски, а аз все пак не мога да чета. Борихме се, борихме се и накрая панела на машинката се отвори и се показа една учудена глава на японец. Добре че наистина го разбирам, че бъкел английски не говореше, а и те един английски говорят нямам думи, по добре дане говорят. От тогава се шегуваме, че хич не са с напреднали технологии, ами във всеки апарат живее по един японец Купихме билети, стигнахме и точно на половината път заваля. То няма лошо, но точно там където бяхме имаше свободно разхождащи  се сърни. Ама много и ужасно нахални. Дърпат ти сандвича от ръцете и хич не им пука. Та като заваля тяхните акита така се разтекоха,че голямо хлъзгане падна Накрая е добрахме до такси да ни върне до гарата и се прибрахме в Киото от където си хванахме Шинкансена за Токио.
Иначе самото Токио е огромно. Качвахме се на невероятно високи небостъргачи,чак на единия асансьор ми стана лошо, защото ни качи до 69тия етаж по-бътзо от обикновен асансьор да те качи до 6тия. Японците ни се видяха променени, японките ходят или елегантно и ужасно гримирани и облечени, точно като манга девойките. Младежите и те едни наконтени, нямам думи. Поне краката които показвана бяха прави и слаби. Всъщност там не видях дебели японки, всички бяха много тънки и фини. Малко нагли ми изглеждат по отношение на строителството, както си уж на земята, се оказва че над теб има още три нива с паркове и улици и още три под теб с няколко вида влакове. Самите влакове минават направо през кухнята на хората, има няма 30 см до прозореца. Коли страхотни има и за голямо мое учудване карат огромни коли е има и такива на ток. Но е и ужасно скъпо, храна, дрехи, играчки да не говорим за магистралите. Майка ми ме замъкна в един два магазина, но аз определено я помолих да не си губим времето по магазини. Улиците са много осветени и бачкат доста сериозно. Единия ден излизахме със сина на колежка на нашите, русо едро момче, ей едни ученички щяха да го изядат,то се снимаха, то го прегръщаха, едвам го отървахме милия. Попаднахме и на квартален празник (мисури) страхотни танци, страхотни кимона имам клипче май, но не съм го качила. Определено съм много впечатлена, и наистина беше страхотно. Мъж ми и той си умря от кеф.

През цялото време единственото което ни помрачаваше престоя беше едни български недомислици с които се надявахме за две седмици да ни оствят на мира. За това искам да ви помоля да стискате палци в следващия месец

Хйде стига че стана ужасно дълго  

 Здравейте, влизам с лоша новина. Кали вчера падна и е с пукната кост, докторът каза, че не е нещо сериозно, но й сложиха гипс за три седмици на ръчичката (лявата). Много ми е криво и се учвствам виновна. Тя засега добре понася гипса, играе си, смее си, обаче докато го сложат много плачка горкичката. Ако някой друг е преживял нещо подобно, моля за малко кураж. че тотално се сдухах.

Случват се такива неща, дано да зарастне хубаво пукнатото и Кали да не я боли! Не се шашкай толкова, то може и пред очите ти да падне и да стане бела, не си виновна!

Шу, напълни ми душата с този разказ! Определено с погледа на инсайдер, благодаря ти, че сподели!

Какви са тези овесени бисквити? Нещо съм чела отгоре, отгоре, че не готвя много, ама Дума така ги описа, че ми потекоха лиги! Може ли линк?
Дума, много е трудно, работа и бебешки пуберитет и тийн пуберитет! Няма ли начин да си вземеш домашна помощница, поне за 2-3 часа на седмица да ти помага малко? Съчувствам ти!

След дълго колебание, най-накрая решихме, че ще се ваксинираме! Понеже Марти го освободиха от коклюшна ваксина, сега трябва сами да си търсим отделните ваксини за полио и за дифтерит-тетанус! Освен това трябва да го взема за 3 седмици в къщи, за да е абсолютно здрав и да го натъпча до козирката с антихистамини! Абееее, весело ще ни е, предполагам че ще изтрещим 3 седмици, но няма как  !

Pretty woman... , случват се такива неща. Митко миналата година почти си спука главата - със засилка нацели ръба на касата на вратата и ходихме в Пирогов да го лепят (през челото и веждата се беше сцепил). Сега си има белег, но важното е да е жив и здрав. И на мен ми се свиваше сърцето всеки път, когато погледнех раната, но няма как изцяло да ги опазим от такива събития. Сега пак търчи в коридорите и минава на косъм от вратите, но предпочитем аз да се притеснявам, от колкото да му внуша страхове и да не смее де потича с децата.
Бързо да се оправя малката сладурка и скоро да забравите всичко лошо!

Шу, прекрасен разказ (както винаги) - и на мен ми се приходи до Япония!

Рила, дано да останат напразни притесненията!

Pretty woman за съжаление стават такива неща. Не съм писала, но Алек имаше едно кошмарно падане преди около месец от колелото. Беше се засилил по едно нанадолнище и не можа да го овладее и си падна на главата. На мен ми стана лошо като видях какво стана, беше оставил кървава диря с устната си, тече ужасно много кръв - на мъжа ми цялата тениска беше окървавена..Пораженията бяха спукана устна и смъкната кожа до кокал от вътрешната страна на палеца, имаше и съмнения, че ръката е счупена, но слава богу не беше. Думите на лекарят бяха " не искам да ви плаша, но аз съм с 3 момчета и да ви кажа това е само началото, а на мама сега й е на-тежко и най-лошо". Децата супер бързо забравят и се адаптират към новости,много прегрътки за вас двете 

 Благодаря, момичета! Гадното е, че с този гипс трябва да стои 3 седмици и той затруднява всички ежедневни дейности, но няма друг начин.

 Привет и от нас. Ще се старая по-често да се разписвам вече, призовавам и останалите да вземат пример   На мен лично ми е много приятно да чета темата и ми е криво като дълго няма движение.

 Първо искам да благодаря на групата мартенчета, която дойде да слуша приказката миналата събота в библиотеката. Много приятно ме изненадаха и без да сме го планирали се получи една импровизирана среща. Събитието отбелязаха: Света троишката група - Влади, Марти и единствената ни дама Билянка, моите двама юнаци и големите момчета на SZA. Ето и снимките, които успях да направя http://martencheta2009.multiply.com/photos/album/5#

 Pretty woman, доколкото помня Светлана на glafira и Марти на dobro nastroenie преживяха подобна травма. Дано да се включат и да ти вдъхнат куража, който ти е нужен, макар и само виртуално. Моята племенница преди години беше с гипс на крака и според моите наблюдения върху нея, децата бързо свикват с положението и много леко го понасят. Чувството за вина е ужасно, от опит знам, затова се отърви от него по най-бързия възможен начин  

 Шу, на един дъх те прочетох, както винаги. Много се смях на главата на японеца, дето изскача от машинката. Аз се срамувам да си призная, но все още не съм разгледала снимките ти във ФБ. Трябва скоро и там да прекарам известно време, определено има какво да се види.

 dyMa, това с което се е захванал Валентин е прекрасно според мен. Макар сега да те е яд, че само това го вълнува бъди сигурна, че му носи много и го учи да бъде отговорен. Сега остава само да намериш начин да го мотивираш да върши и нещата, които не го вълнуват особено в момента, но пък са важни  (така да даваш съвети отстрани е лесно, ти му мисли как да го направиш  )

 ~Elg~, знае се какво ще последва - само хубави неща. Важното е ти да си доволна и удовлетворена от това, което вършиш.

 Rila, определено няма да ти е скучно през тези три седмици. То 100% гаранция, че ще остане здрав дори и да е вкъщи няма, но искрено ти желая да успеете. Дано Марти понесе добре ваксината, когато и да я сложите.

 Бисквитите с овесени ядки определено ще ги пробвам, само шоколада ще си спестя, колкото и да го обичам (натуралния само), заради децата. Лошото е, че като направя такива вкуснотийки аз съм главния унищожител, а за разлика от преди 10 години вече определено ми личи, когато прекалявам с подобни сладости. Още по-лошото е, че не мога да спазвам диети, а вкъщи не мога да се организирам и някакви упражнения да правя, все намирам нещо по-належащо за вършене. Най-накрая обаче успях да се организирам да тръгна на народни танци. Чувствам се прекрасно, много ми е гот и страшно се радвам, че мъжа ми няма нищо против да отсътствам два часа три вечери в седмицата, въпреки че и почти всеки ден, по цял ден, не съм си вкъщи, заради задълженията ми в кооператива.

 Улях се направо   Спирам, че ще се сетя за още нещо да пиша, а и без това стана достатъчно дълго.

Чета си ви всеки ден, но съм толкова гроги, че не ми се пише. Нямам търпение да почна на смети. А що народ познати видях на летището не е истина.

Шу- благородно ти завждам. Япония е проект - мечта някой прекрасен ден.

Стаси- много прегръдки за теб и Кали. Ще се оправи бързо.

Вероники- мерси за милите думи   

Прити уоман, като прочетох "падна" и супер се стреснах, че напоследък сънувам един кошмари за Мария... и страшно ти съчувствам! Бягаше ли, какво стана? Желая ви леко да ви мине възстановяването и бързо!
Сега..какво беше друго- за яслата... И в нашата дават да се носи храна. Мария, като не ядеше и носехме пюрета, да ги мешат с тяхната, например. Отделно пък тя много често казва, че й дали солети или кексче, бисквита. За материали за обучение никога не съм се замисляла- нали там персонала не е от педагози и не са към образованието, та затова... Макар, че имам 2 "картини", едната от който е с лепени детайли.  А ние педагог имаме, но поставям под съмнение заложбите й, след един коментар на едната лелка.
Ели, браво за всички победи 
Честито на Елуинг за работата! Нова ти е  май?
Трябва да тръгвам!
Шу не знам кога ще те прочета 
Ох, в тази библиотека много приятно изглежда!
И
А сега да си премерим рецептите за овесени бисквити 
Това са най-вкусните овесени сладки

Най-тъпото е, че си бяхме у дома. Падна, докато танцуваше (нали е много танцувална). Не е паднала от високо, как стана така и аз не знам. Почна да плаче, че много я боли ръчичката, бързо в "Пирогов" за снимка и се оказа пукнато.
Като бебе (тъкмо беше почнала да се обръща) два пъти пада - един път от дивана, един път от леглото и нищо й нямаше, ама на- късмет.

veroniki, аз и твоите постове много обичам да чета - винаги са толкова положително заредени, а и хубави идеи получавам! Много ме е яд, че не успяхме в събота да увеличим мъжкото присъствие в библиотеката, ама имам две оправдания - по-малкото е, че Ицо беше на работа, а по-голямото, че Митко още ми е болен и не е добре да го събираме с други деца. Само сополи и кашлица има, ама много упорити тез сополи, бе! А и малката бяс не ми позволява да му капя капки в носа, "само спейче" можело да пръскам. Такива истерии са, че го оставих сам да се бори със сополите, а аз помагам с топла баня, периодично издухване на нослето и малко Стеримар. Добре, че баба му е в светъл период и тя пое дневното гледане, че щяхме да се разорим... Иначе е весел, жизнен, тича като изоглавен, закача се. Вчера ми беше много смешен - от БейбиТВ чува как казват "good night" и аз превеждам - "лека нощ", а той ме поправя "лйека нойт казаха". Обяснявам, че там говорят на английски, а той ме гледа хитро и казва "Не, лйека найт е!" и се смее. Та вечерната доза смехотерапия беше в размяна на реплики "гуд нощ" и "лека найт" съпроводено с кикотене и в един момент ми изтърси "буги-теб" (веднъж братовчед му му обясняваше за английския торбалан Бугимен и Митко си го "преведе" на Буги-теб). Та така се обучаваме езиково...

Аз все на кратко се включвам, та пропускам и сега мисля да понаваксам:

Дума, и аз мисля, че да се грижи баткото за конете е добре, така се създава чувство за отговорност. Може като попремине ентусиазмът, да се разпределят задачите в къщи и да си има точно определени задължения, които сам да определя кога ще изпълни (примерно боклука да изхвърли, да мие коридорите и т.н.)

Честито на Ели за доброто представяне (не, че сме се съмнявали!) и дано да потръгне по вода!

Рила, много здрави нерви ти пожелавам!

Elwing как е на новата работа?

Вили, и на теб не ти е скучно!

Привет и от нас!

След прекрасния разказ на Шу за Япония не ми се иска да тровя темичката ни с нашите неразбории в консулския отдел на посолството ни в Брюксел, където ходихме в най-големия дъжд за да вадим документи на Нико, че да можем да се приберем в България. Та не съм чела няколко дни, но сега ще наваксам.

Стаси, голяма прегръдка да теб и Кали. Дано се възстанови скоро и да забрави бързо за тази неприятна случка с ръчичката й.

Рила, дано Марти понесе ваксините леко.

Elg, радвам се, че нещата в работата ти се нареждат добре. Браво за успеха на изпита - все така да е!  

Вероник, завиждам ти благородно за танците. Аз покрай семинара във Велинград си напомних за хубавите български хорА и всеки ден доставям удоволствие на Рая и себе си, като пускам някое хорче и си играм двете...а бебето е в слинга с мен.   Голям е купон - тя се радва и подсача до мен, а и аз изразходвам по малко енергия....е, не го докарваме до час подскачане, но поне е забавно.

За овесените бисквити - и на мен ми идва малко в повече шоколада, но пък ще пробвам и двете рецепти и на Окич и на Галина.

ТанчеТ, твоят Митак като Рая - тя на баби, дядовци и на италианката кака казва Чао, а на всички останали Bye. Искрено се учудвам как прави разлика между хората кой как ще я разбере...