Коледа наближава и Мартенчето нетърпеливо става!

Тони, гледах клипа на Нико във ФБ - прекрасен е!
Понеже дъщерята я раждах във Виена, вписаха ми я в паспорта, като дойдохме тук й извадихме неин! Сега за Марти същото - раждах го тук, вписаха го в австр. ми вече паспорти и после извадихме нов във Виена, а от моя го задраскаха по специален начин с лепки и печати, та не се налага и аз да си го сменям!

Мерси за рецептата!

Естествено сме във филм с ваксините! ДТ не я произвеждат вече, другите всички имат компонента коклюш, пък ние сме освободени от нея - направо върхът!

Рила, благодаря ти! 
Ние белгийски паспорти нямаме - имаме карти 5 годишни за временно пребиваващи, като с тях след 3-тата година може да апликираме за белгийско гражданство. Белгия признава двойното гражданство и не би имало проблем. Ето защо Нико е само с акт за раждане от тук и карта на дете до 14 г. също за временнопребиваващ в страната. Въпросът е, че с този документ не можем да го изведем от Белгия, както и да го вкараме законно в България. На нас не ни се иска да крадем собственото си дете и затова е необходимо да му извадим временен документ /т.нар. пасаван, който важи за 10 месеца/, за да може той да пътува до България, а там вече с преведен и легализиран акт за раждане може да апликираме за издаване на ЕГН и акт за раждане на детето в България и съответно с него да му извадим български паспорт. Това е и целта на връщането ни в София преди празниците. Този ред не ме притеснява особено....мен ме издразни тъпотията на нашите служители в консулския отдел и цялата неразбория им по информацията, която имат и дават по тел, сайт и т.н., която е меко казано разнопосочна и объркваща.

Това казвам, де, че навремето каката я внесоха в  моя БГ паспорт със снимката й! Понеже сега го направиха и австрийците при Марти (междувременно сменихме гражданството) си мисля, че това трябва да е редът в ЕС, но явно при вас е в пъти по-сложно  !

Ми няма какво да коментирам... Австрийците и германците са друга бира.

Извинете ме за спам-а, ама още съм под пара от вчерашните ни перипетии.

ей, мерси момичета, направо ме засрамихте.
Сега от понеделник съм на нов курс.
Днес беше ад- много лети тоз народ. Обаче да ви кажа, чужденците си личат от 100 км и българите, които пътуват много. Не се налага да ги караш да правят нищо, не се мусят, само благодаря, довиждане и готово.

Иначе сме ок.
 Стаси, те като бебета са с гъвкави кости.
И аз изтръпвам често- Ели на 2 пъти си удря веждата. Надявам се да не регистрираме нищо и ние.

Хайде много   

Прити уомън, Светлана минала година беше за три седмици с гипс, обаче на дясната ръка. Беше паднала от една пързалка, а след два дена се удари на един ръб с ръчичката и си беше пукнала микроскопично костта. За всеки случай, сложиха гипс за три седмици в най-голямата жега. аз също си мислех, че ще имам проблем, но в общи линии свикнахме за ден-два. Единствено внимахме навън да не гушка другите, че раздаваше гипс нляво и надясно. Като цяло положението беше търпимо. подбрахме дрехи, които да са добни са обличане, премипахме основно на дрешки с копчета и ципове. Залиташе първия ден от тежестта, но иначе като цяло нямахме никакви проблеми. най-лошото беше като сваляхме гипса, защото се бяха престарали и наложили няколко пластта, които много трудно ги свалихме. Имах усещането, че ще й счупят без да искат ръката, докато го свалят.

Недей се притеснява, всичко ще бъде наред, понякога се случват и такива неща:)

Иначе, момичета, съм добре, чета ви редовно, но все не ми остава време да пиша.

Бе вие луди ли сте, бе!!???? 
Сигурно сте чули за варненския ад. Е, аз за 2 дни затворени у дома, спретнах 4 дози овесени бисквити. 2 сладки и 2 солени. И то трите за 1 ден - направо се вманиячих. Всъщност, понеже ми свършиха овесените ядки, а и до магазин не мога да прибягам, та последните 2 ги правих с попарени ръжени ядки - интересно е и с тях, но са по-груби. И понеже Баш майстора рецепти не спазва - някои станаха, други не толкова.  Но солените и двете бяха трепач, по рецепта "хммм, сиа кво да туря ощеееее"   А сега ще трябва и на Окич да пробвам. Не ви е срам!!! 
Танче, Митака отдавна съм го признала. Умник и хитрец е той страшен, дупе да ти е яко! 
Стаси, сигурна съм, че Кали ще го преживее по-леко от теб. На Ния дето й извадихме ръката - мъжът ми още се потриса като се сети. Че уж той беше "виновен". Деца са, беснеят и най-големите бели винаги стават, когато си на една ръка разстояние.  и за двете ви.
Тони, за нашата бюрократщина явно няма граници. Успех с инстанциите! Че и тук като си дойдете, сигурно все с нещо ще ви зарадват.
Шу, на един дъх, мила и после отначало пак. Страхотно разказваш - и ти завидях за пътуването и ти се зарадвах от сърце на хубавото преживяване. Имаш от мен стиснати палци за каквото трябва.
Дума,    Заниманията на баткото ми се струват много, много добри. Определено вярвам, че има какво да научи там - да се грижи за друго същество, отговорност, ред, дисциплина. Ще му бъде от полза, сигурна съм.

Момичета не съм писала скоро но всичко чета. Влизам да ви кажа, че днес ми хрумна идеята да направя една група във Фейсбук (само за Мартенските мами) която ще е затворена и се надявам да нямате нищо против да ви добавя вътре. За тези от вас които ми нямат фейса - профила ми е Zlatina Nedelcheva 

Бухте що си мисля, че твоя профил го нямам??? 

Слънце, аз това с ФБ си го мисля отдавна, ама пусто нямам време
Та по този повод- а колажа

Здравейте!
Слънце,страхотна идея за групата във Фб!

Надявам се всички да сте добре,малката Кали да и минава бързо и да няма проблеми с гипса,милото...А ако има болнички-и те бързо да оздравяват.
Ние изкарахме втори път някакъв гаден вирус с повръщане,пълно безапетитие,лека кашлица и т.н.Натъпка се с лекарства Алекс откакто е тръгнал на ясла,но какво да се прави.
Та след престоя една седмица у дома,мога да кажа,че сутрин пак си поплаква като отиваме на ясла,но в нормални граници,де.Намъчнява се горкия още като влезем,навежда главица и постоянно ме пита "Мамо,няма да ме оставиш,нали?Нали ще дойдеш да ме вземеш?"До безкрай. Но пък иначе там няма проблеми за сега,играе,похапва горе-долу,спи...Та така.
Утре,живот и здраве,сме планинари. Ще ходим за почивните дни в Троян,мъжа ми е от там.Мисля да минем през троянския манастир и да разнообразя малко ежедневието на дечко,а и на нас ще ни се отрази добре.Кой като мен,да се похваля и аз.Като ходим някъде 2 пъти в годината...
Айде хубав ден на всички!

И буболец не пропуска да се увери, че ще дойда да го взема - пита всеки път. Отдавна не плаче. Имаме си ритуал - гушкаме се на пейката, взема си мишката и шишето с вода и влиза сам в стаята. Обаче лелите казват, че мама като дойде, ще купи бонбони  И съм убедена, че няма кой друг да ги научи д абият "лошата" маса 

Здравейте момичета! Редовно чета, но няма какво да пиша или по-скоро нямам много време Иначе, винаги има какво, нали знаете, че съм сладкодумна...

Благодаря на всички, дето са се присетили за мен.

Сия, първокласната тема съвсем ми изтрещя нещо, гледам да я следя, че тук-таме се появява нещо интересно, но тя се изписва с такава скорост че се чудя тези майки няма ли си друга работа...

Вероники, много ми беше приятно да се видим в библиотеката с теб и света троишката дружинка (май само Никита липсваше).

Бухте, дай рецептите де за тези с овесени ядки. Аз имам голям пакет финно смлени и се чудя ще стане ли с тях вместо с обикновените 

Вероники, признавам си че ме провокира и реших да пусна отдавна написан но нередактиран пост в блога ми, който вярно съм позарязала напоследък. Ето, на който му се чете:

За детството в първия учебен ден

Хайде до скоро, с кой където се засечем - тук или във ФБ.

Бубета здравейте. Аз отивам утре с баткото на 1 дневна екскурзия в гората. Утре било деня на ДЪБа и ще водим децата да събират жълъди в гората,а после ще садят дървета на Иракли.Чак не можах да повярвам че ТАМ ще садят дървета а не сгради  Реших че утре е момент да подаря един ден само с мама  на моето голямо момче. Ивко и тате ще се водят на преглед при педката че бубето от вчера пак кашля  Добре че купихме лятото инхалатор че сега му правя инхалации по 3-4 пъти на ден и кашлицата намаля. Ама утре за по сигурно да го преслуша.
СЗА аз мисля че дори е по добре овесените ядки да са от финните 

SZA, по мое скромно мнение - най-добрият ти текст в блога досега! Браво!
А рецептите - наистина ги изимрповизирах както ми дойде. С фини ядки ги правих и аз, с типово брашно, 1 яйце, малко кисело мляко - стават по-меки с него, сода, лъжица-2 маслинена паста, риган, пшенични трици малко, в едната доза сложих и малко пармезан. Май това бяха съставките, но ги смесвах на око. А, малко олио, че нямах масло. А онзи ден си купих едно готово мюсли на Никола, с ядки и стафиди. С него направих по рецептата на Окич, направо 200 грама от мюслито, вместо 100+ 50 стафиди + 50 ядки, другото горе-долу по рецептата - мммм, станаха супер! Здравословни, пък мъжът ми взе, че ги хареса  Въобще били страшно лесни, пък импровизации можеш да си правиш до безкрай - зависи какво ти се намира из хладилника и шкафа. Вече не ме е страх от нечакани гости
Аз за групата във ФБ се въздържам, извинете.
Ния и тя пак подкара някакви кашлици. В събота изяде 4 кивита - не беше яла отдавна - легна си на обяд и като стана - зверска кашлица. Суха, спастична, през няколко секунди се закашля. Досега на кивитата съм й давала основно външната част, сега ги изяде целите. Набедих ги аз и й дадох вечерта зиртек. Веднага се облекчи положението, обаче пак започна с нервните пристъпи. Явно противоалергичното наистина се бие с хомеопатията. Та сега в петък сме пак при хомеопатката. Ама и тя пък винаги, винаги събота ги прави тия номера. Предния път като стана така отидохме в спешното и й тръснаха набързо АБ, който не посмях да не дам. После по погледите на педи и хомеопатката разбрах, че май не е трябвало. Лудница!
Днес в яслата сестрата взе Калоян от ръцете ми, докато я обуя, взеха да му се радват с лелята и наша Ния като рипна - искала и тя да види Калоян. Ще кажеш не го е виждала.    А иначе почти не го поглежда. Не я кефи много, но не си го и дава, маймуната опърничава!    И лелите си не дава.

СЗА, чудесно си го написала!    Изчетох го на един дъх, определено много ме докосна.  А сега се сетих, какво се случи с това за стиснатите палци, получи ли се както го искаше и вече можеш ли да говориш за него?
Права си за първокласната тема, но явно напрежението си е още много голямо и нуждата за споделяне - също.