Рамадан Карим,Аид Саид и 132 пожелания за мир в арабско и не само.

Уго, удар под кръста, но малко неточен.. По две причини. Както знаеш, родена си малко преди мен като дата, каките ти  са малко по-големи от моите,  женила си се малко преди мен..Иначе казано, във всичко имаш  по една крачка преднина.Така е и с братчето. Направата и появата на бял свят  на  сирийското братче на твоите 3 госпожици  по пътя на желязната логика следва да е по-напред във времето от идването на йорданско такова за моите девойки.. Така че - дай пример и току виж съм се задействала и аз.  А втората причина е, че нямам свеки, което да заместваш. Да  почива в мир жената, не я познавам, починала е толкова отдавна..Съответно и няма кой да ме закача много, много по тази линия.Говорят си от време на време , но аз не ги чувам.Нали съм с  частично увреден слух, особено напоследък.
Интересен разказ за Сирия,  feel_the_rush.  
Nawel,честита ви тротинетка!

Добро утро на всички!    

Да се порадваме на слънчевия ден, че от утре дават пак дъжд. Писна ми, писна ми, писна ми  А тъкмо се организирахме за аквапарка този уикенд. На тези от вас, които са в по-топлите страни - благородно ви завиждам. Още помня как трябваше да посрещнем един семеен приятел от Полша през зимата. Там ни се носи славата на южна страна и човекът пристигна по една ризка и тънък панталон на -15 градуса и сняг до колене  Когато най-после спряха да му тракат зъбите, успя да каже само едно - "Южна страна друг път"

Уго, Русалке - идеята за братче изобщо не е лоша Аз, ако знам, че второто ще ми е момиче, не бих се колебала и миг. Ама като има 50% възможност да се окажа с 3ма мъжи вкъщи  и ми изчезва ентусиазма.

Шилан, как е малката? Прояде ли малко повече? Нали е с кюрдска жилка, може да има други вкусове Пробвай с кюрдска храна. Кисело мляко обича ли? И за успокоение, което и аз си повтарям с моя злояд бандит, и аз съм била такава, пък съм порастнала. Имам една снимка на морето до Алф. Краката ми представляват 2 клечки с топка по средата (визирам колянната става, която колкото и слаб да е човек, все си остава кръгла).

Люспа, къде щивееш в Англия?

nikito71, съвсем ме забрави  Коя година сте живели в Либия?

Само да вмъкна нещо към историята си от вчера. По принцип никога не станахме близки с никой от съседите си в блока. Само вежливо се поздравявахме, когато се разминавахме. Но това рязко се промени, когато разбраха, че се изнасяме  В последния ден пристигаха на рояци с всевъзможни сладки и соленки. Не знам, такъв ли е обичая или просто се радваха, че воайорът от балкона най-после си тръгва 

русалке не позна, вярно като месец и дата съм преди теб,но като година съм след теб  
Ако обаче решиш да се задействаш ,ще се хвана и аз с тебе  
Аз си имам свеки , обаче тя като ме види си поръчва не едно ,ами направо двойка близнаци момчета   ,аз я успокоявам с думите,че някой ден когато каките решат да се оженят и да си родят по едно ще се хвана и аз ,поне ще ги изгледам и заедно,те и без това казаха ,че ще ми връчат внуците за да ги науча бг.
Мразя да излизал лятото през деня,но ще ходя да плащам телефона и да съберем тайфата на голяма кака ,нали започва Рамадана,а като почне няма как да се съберат,та днес купона е у нас,снощи и торта правих.

Лек ден на всички      

feel_the_rush
такъв е обичаят,когато някой се нанася или изнася 

Привет арабелки хубавелки!  Днес тук едно тежко - пече малко ама мнооооого малко от време на време . Все ми се струва че като трябва да ходя на работа ще се изсипе някой дъжд 

ФИИЛ дъ РЪШ не съм забравила ама пусто все няма време или настроение да пиша повече. Взех си бележка сега и ти отговарям  В началото на 80-те години бяхме там с майка ми и баща ми. Две години - невероятни години. Вяеднъж бях чела че който е живял в арабска страна дори и за малко пак иска да се върне там- варно е. 

И мойта малката злояда беше като бебе - сега пък е капризна - обаче харесва ли и нещо - дето батко и вика ушите и като джапанки плющят като го яде. Така че споко за злоядите деца - ще проядат. Само дето нервите които хвърляш докато това се случи 


ЛЮ тази прахусмукачка . завид за нея. Трябва да спомена и аз за нея. Не че някой ще ми обърне внимание. Във връзка с това се сетих - в началото с хабиби като "се опознавахме" и го питах дали има пералня - не с мисълта че там няма или нещо от сорта ( понеже мразя да пера на ръка и преди да се омъжа казах на мъжа ми че това ще стане след като ми купи пералня).  Но хабиби се обиди и вика ти да не си мислиш че тука има само овце и пустиня      Та вече съм по-внимателна откъм подпитванията за домакинската техника. Но виж за тази прахосмукачка не може да не спомена - все пак е новост по цял свят и няма начин да си помисли че ги мисля за изостанали . 

Май много се разписах а още една пералня ме чака да я простра а пък и да прибера предишното пране - уф - няма край 
На всички принцеси много 

Добро утро,

Хайде, да ви връча сутрешния вестник, списание, или каквото там разглеждате с кафето си...под формата на един албум.  Качих снимките от Джеда, но да предупредя  показват само една мъничка част от града. Огромен град е, а за три дни и с две малки деца е невъзможно да се види повече.

http://aorat.snimka.bg/asia/jeddah.609761

Една молба към знаещите арабски: Последните 12 снимки са от едно богаташко предградие - Шара Хера. Може ли да ми го гугълвате на арабски за снимки, защото на латиница нищо не излиза. Просто не можах да снимам жилищната част, минахме през нея  с таксито и мислех че после ще се върнем там да поснимам, но тръгнахме в съвсем друга посока...

Уго, поздравления за хубавата тема 

Харесва ми как с Русалката си прехвърляте топката . Хайде навийте се, пък аз може да ви последвам . На мен хем ми се иска, хем не ми стиска, та ако дадете пример, може да се престраша

От мен толкова, че съм на работа и не върви да вися в БГ Мама-та в работно време

Поздрави на всички

Охо,навивате се за момченца, браво,браво. А и Астарта не е лошо да се навие за едно момиченце, пък и Лю може да се замисли, да не говорим за Амал и Ясмин. А и другите арабеки и фенки може да се решат, То май само аз си останах без бебе  Ама да не ме изненада голямата щерка , че 

На нас тия дни хич не ни върви. Развали ни се готварската печка, купихме си една комбинирана, разоти на ток, ама на газ не. Та сега ще я караме на сериз да я проверят. На връщане нещо ни спука предното стъкло на колата. Настроението намъжа ми се сдуха и караше по-бавно от нормалното, което пък ни спаси, защото на един завой, без всякаква видимост някакво бусче реши да изпреварва камион. Та срещу нас. Мъжа ми наби спирачки и се разминахме без поражения, иначе се удряхме челно.Ама тъпите шофьори на буса и камиона даже не опитаха да намалят скоростта . Вечерта голямата се удари пръста на крака в един ръб в банята, мислихме че е счупен, но слава богу не беше. И още някои неприятности ни се струпаха, като че ли някой ни е прокълнал.

Аз мисля да съм солидарна с вас  по време на Рамадана, като изключим сутрешното кафе и течностите, пък да видим дали ще де получи

Как е Дуа, знае ли някой?

Много  за всички

Алвера, бил е "малкия дявол". Изобщо не си вкарвай такива мисли за клетви и тн. Бъди позитивна и се радвай, че всичко се е разминало

Относно говеенето, и на мен ми се струва непосилно да се кара без вода. Хайде кафето бих прежалила за месец, но като се знам с какво ниско кръвно съм и без течности, сигурно бих колабирала още същия ден. А в горещите арабски държави как издържат без вода просто се чудя . Явно голяма вяра се иска.

И така... един ден съседът ни замина на триседмична почивка във Франция, което означаваше край на достъпа ни до "гаража на чудесата", пълен с играчки. Едно от момчетата така се беше пристрастило, че издълба една малка дупка в стената на гаража, за да може поне да си ги гледа  Да, ама братът на съседа я видя и стана голям скандал. Родителите му дълго даваха обяснения в полицията. Законите определено трябваше да се спазват. В центъра на Хомс имаше няколко бесилки. Аз лично никога не видях някой да виси на тях, но знам, че се е случвало. Е, явно вършеше работа. Такова спокойствие цареше навсякъде. За Коледа отидохме до христиняския квартал. Там можеше да се купи всичко за празника и настроението си беше като у дома. Голамо впечатление ми направи липсата на камили. Нито една не видях. А бях с такива големи очаквания. Много бях разочарована. След празниците ходихме до някакви забележителности, но да ме убиете, не мога да се сетя имената. Едната беше поредица от пещери и тунели, където уж Дева Мария е бягала (ама не си спомням от кой), а зад нея тунелите се отваряли и затваряли, за да я скрият. После бяхме до накакъм манастир и там някой беше разлял олио и се беше появил образът на някой, май пак Дева Мария беше  Този спомен ми се губи. Помня само, че се беше появил образ. Явно мозъкът ми е сметнал за ненужна информацията на кой е точно  Пазарите бяха невероятни. Хиляди хора, разстлали по 1 чаршаф и отгоре наредили стоката. Можеше да се намери всичко. Помня, че баща ми си спазари някави много ценни руски медали от Втората световна. Тези хора и не подозираха какви съкровища имат. Майка ми пък си намери една старинна ваза. Като се прибирахме ни я конфискуваха на границата, оказа се на 1000 години.  Май сега е в някакъв музей. Добре, че не ни арестуваха всички. Но най-много ми харесваше бързината, с която тези пазари се появяваха и изчезваха.Просто за секунди чаршафът се сгъваше, мяташе на рамо и множеството се разпръскваше. Пак така, от нищото, изведнъж се оказваш заобиколен от пазар 

набързо се включвам да се оплача от лошотията на малката кюрдка. Сутринта още бяхме в леглото и грабна чашата от нощното шкафче и така ме удари с нея, че изби предния ми зъб! Той и без това беше изкуствен, щото като дете си падах каскадьорка   Така жалко се разревах, тя се чуди какво става, баща й тича ядосан от банята, помислил, че е паднала отново от леглото. Веднага се облякохме и на зъболекар.  Изпили ми зъба и сега прилича на кол за домати    Чак в четвъртук ще е готов окончателно. Дотогава ще ходя като страшилище.  Още като се прибирахме от зъболекаря и рразревах едно детенце от махалата, като по навик му се усмихнах    То горко се разрева и изтича да се хване за полата на баба си    

Образа в огледалото ми е ужасен и кървав. Щом се погледна и започвам да рева.


хах, наложи се да си редактирам поста, защото явно фъфленето при говор се оттразява и на писането ми

шило всяко зло за добро,може пък новият зъб да я по-добър от стария 

алвера добрече леко сте се оттървали 

feel_the_rush забележителностите  да не са след Дамаск,ако е така то сте били в Сед Ная и Маалуля

Вчера ,нали голяма кака си имаше гости,та преди това инструктира дреби да не влиза при тях .То ,обаче я погледна като котарака на шрек и я попита:Муф,ако ти стана слуга ще ме пускаш ли да влизам 

Добро утро

feel_the_rush, в Лондон съм. Това с бесилките вярно ли? Има ли ги и сега? И в Джеда имало някакъв площад за публични екзекуции, но не съм минала оттам, а не бих тръгнала специално да търся такова нещо.

Уго, дреби кърти!

Шило, и твоята дребосъчка кърти, но ...зъби.

Астарта, остави глада и жаждата, но мен което най-много ме притеснява е , че от глад получавам едно много силно главоболие, което в един момент ме кара да развалям гувеенето и да се тъпча с лекарства.

Алвера, свърши ли серията от злощастни събития?

Никито, права си да разпитваш за пералнята и за всичко   друго, твоичкия хич да не се обижда. Много жени по тези ширини перат с полуавтоматични, а пък автоматичните може да се окажат не това, което очакваш. Преди да заминем за Пакистан моят мъж ми хвалеше техниката там, че идвала предимно от Япония и ми купи една 'японска' пералня, дрехите се пъхат отгоре, сещате се как се върти барабана при това положение, дрехите въобще не можеха да се изпират, всичките се засякоха, а за бели дрехи въобще забравихме.

Шило, спри да плачеш, подрявам ти ето това, да ти е за компания и утеха:

Айде, пак дъжд 

Люспа, бесилките са си самата истина. Имам ги на снимка при родителите си. Другият път като ходя ще я взема да я сканирам и ще я кача. Черно-бяла е, но се вижда всичко. Много зловещи бяха по средата на този толкова прекрасен площад. Дали ги има и сега... тук не мога да ти отговоря. Може би, Уго знае повече по въпроса. Нямам никакъв контакт със Сирия, тъй като всичките ни познати и приятели вече се прибраха.

Шило, искрено ти съчувствам. Аз постоянно ям бой насън, но не от малкия, а от мъжа ми.  Постоянно получавам по някой лакът. Мисли си колко хубав ще е новият ти зъб. А малката е огън и жупел, да ти е жива и здрава.

Ники, доста преде мен си била. Любопитно ми е да разкажеш как е било тогава в Либия, да видя какво се е променило докато ние се пренесохме там.

Като заговорих за снимки, майка ми чинно си пази и една на конфискуваната ваза. Е, снимката е на нашето семейство, а в единя ъгъл (и с малко повече въорбажение), може да се различат очертанията на вазата. Майка ми показва снимката на всеки наш гост (по няколко пъти) и трагично разказва за загубата на "вазата от Вавилон". Те, повечето хора изобща не знаят кога и къде е съществувал този град, та историята на майки ми се приема с много ахкания и цъкания

  Много весело станало тука де.

Шило, определено си връщаш формата, пак ме заболя корема с цветущите ти писания. Извинявай, че повода е падналият ти зъб, но не ми става по-малко смешно от това.  Впрочем аз и досега много се пазя от беба, имах точно такъв страх, че ще ми изкърти някой зъб, пу пу.

Лю, картинката и тя ме доизкърти, ей ще се сбръчкам съвсем. А снимките са уникални красиво е спор няма. Чакаме Рамадански постинг. И повече вдъхновение моля.

Да ви кажа нашите в Сирия, имам предвид в къшата на свеки, която е на 76 г. имаше от старите перални с барабан отгоре, но пък в едната стая чисто нова пералня с дигитален дисплей, но не отваряна. И куп други нови непипани неща.  Иначе сред младите всички са с такава техника.

Фийл, много хубаво разказваш. За играчките те подкрепям с две ръце, на мои съученици дядо им беше дипломат в ония години в Сирия и те все имаха нещо, дето ние не бяхме и виждали. Все си мсиля, че преди 20-30 г. животът е бил по-добър или може би хората са се променили. Дано сегашните проблеми в Сирия не отнемат и това ценно отношение, което видях и аз.

Науел, честита ви тротинетка. Ще трябва и аз да купя, че с това колело на малката само е потя, тя запецва в разни дупки и ме кара все да я бутам, няма сядане отново.

АД, Уго, хайде де, върви ни да сме форумни лели, давайте.

За Дуа нищо не знам. 

Ох, щях да пиша още, но забравих. 

горе-долу хапнах , доста хапнах де, ама не ми беше вкусно. гадно е чувството храната да минава през дупката, където трябва да е зъба 

Лю, кукличката е страхотна и страховита, също като мен 

И аз чакам да видя бесилките. Като бях 1ви курс си бях налепила над леглото изрезки с  моя идол Осама , неговите последователи, бесилки разни, ръце отрязани. Мразя отрязани крайници, но и съквартирантките ми също мразеха , та исках да ги стимулирам   Та като едната решила да си реже вените неуспешно, разбира се,  дошли полицаи на оглед и направо се шашнали от страховитата ми колекция. Как не ме извикаха на разпит  не знам