Кюретаж и забременяване след това - 21

Ох и аз съм така... Ако ме помните още - Stelxen съм. Спрях да пиша, но не мога да спра да ви чета, понеже сте ми много мили на сърцето и близо до душата. Сега като видях Кари какво е написала и не се сдържах да се обадя.
При мен единствената новина е, че направих една инсеминация - неуспешна. Днес ми дойде цикъла след нея. Тъжна съм, много съм тъжна. Какво да ви кажа, преди две години ми убиха детето, освен това са направили и други поразии явно и ето че две години вече не се получава нищо при нас. Времето си минава, болката ни става все по-голяма. Искам и аз да стана майка, толкова искам, че ме боли като дишам даже... 

Стели-как няма да те помним -аз те "следях" из други теми -ще стане, ще видиш ,че ще стане -знам,че в случая времето убива и колкото и да си дава кураж в едни момент човек"изпада"-----но трябва да продължи ,за да гушне своята мечта
п.с-казвам го от горчив опит-март и аз бях затънала до уши в една такава дупка,с мъжа ми се гледехме като болни кучета,все едно бяхме съквартиранти-но пък стана
Дай Боже,всичко да е наред има го и страха има го и притеснението,явно пътят към думичката -мамо-понякога е трънлив,но вярвам,че всички ще вървим по него

Кандидат мама, или Стели, толкова тъга звучи от написаното...И двете с Кари сте изстрадали толкова много. Не знам дали има думи, които да ви накарат да се почувствате по-добре, но искам само да кажа, че някъде горе има сила, която не знам точно как се казва, но знам, че ще ви възнагради за всички страдания и счупени надежди. Всички си имаме по една трънлива пътека, на кой по-къса, на кой по дълга, но вярвам, че тази пътека все един ден ще се превърне в светъл път към нашето щастие! Този ден наближава! Прегръщам ви! 

Ох...Стели Карри Тони ...и още много други четящи и ненамиращи смисъл да пишат...като чета че с години се борите мечтата да се сбъдне и направо ми се къса сърцето не че ние няма да завъртим годината след някой друг месец ама...за вас ми е по- тъжно...просто защото искам да направя нещо така че да помогна и да стане, а то "ако знаех само аз, номера на господ бог, щях да му звънна..." се пееше в една песен, ама май бог ни е забравил в тази тема или вселената или и аз незнам..само ще ви кажа кураж 

Кати, тия изследвания..къде ги чукаш, къде се пукат е работата

Файърче, и аз днеска се бацнах с една файска рокля, милото беше шокирано а за бебето и хапчетата...незнам, от един момент нататък спираш да мислиш, възможно е и да е от хапчетата, чувствам се зле- изморена, вечер в 21 и 30 заспивам, през деня съм супер, ама наближи ли вечерта гроги отвсякъде...даже не ми се пише в темата, не ми е до бебешки работи, чета ви и ви се радвам или тъжа, но до там..дори като видя хлапета се изнервям, само на приятелките на децата се радвам ...може и хормони да са, имам зацапване днес, утре е 14ти ден откак пия хапчетата..доки каза щом не е кървене да си ги продължавам, усещам се че нещо се променя, подута съм, нервна и непоносима и О НЕБЕСА!- чистенето ме успокоява, вече живеем в аптека...

какво да ви кажа...искаме си бебе, не едно, не две, обаче как да не се изнервиш като вместо да правиш това което искаш демек бебето, се занимаваш с изследвания, хапчета, този месец неможе да забременееш, другия неможе...сега ги пий 3 месеца и да видим...това беше причината да не се впускам в други изследвания, но явно хапчетата обострят емоциите нямам друго обяснение, имам още 8 в опаковката- дано не кръвна за да трябва да ги сменям, инак ще се търпя и милото ще ме търпи, какво да се правим...

carry, стискам силно палци за теб. Много ми е познато страданието ти, защото сестричката ми е в същото положение, в 17г.с.  се наложи да и направят серклаж, тя беше с шийка 2см. , а при серклажа се оказа, че е имала и разкритие, ако се беше забавила със седмица консултацията не ми се мисли..... Пиша ти това за да ти дам кураж, тя в момента е в 30г.с. и всеки ден се молим за всяка следваща седмица. Вярвам, че  ще успееш да стигнеш до финала, ние тук ще стискаме палци и ще се молим, ти само си почивай, това е много важно, както и положителните мисли.
Карри, Стели, Тони, в думите ви намирам  себе си, но и аз ще се опитам да ви дам кураж, това което се опитвам да дам на себе си ежемесечно. Ще успеем мили мои, вярвам в това, знам че и вие вярвате. Зузи го е написала много добре. Прегръщам ви силно   .

Момичета тежко е знам, но няма да се предаваме, всяка сълза и мъка и разбити надежди си струват, аз имам толкова въпроси без отговор и пак се мъча да не мисля по този начин, а да гледам напред
Моля се за всяка една от нас и знам, че скоро чудото ще се случи

Ще се случи! 

Здравейте милички  
Пак станаха 100 години откакто не съм писала, но не съм ви забравила   И сега нямам никакво време, но много се развълнувах от поста на Carry Bradshow и не мога да не драсна две думи.Аз съм от ветераните в тази тема и  много от момичетата, които са тук от по-отдавна помнят моята бременност /беше миналата година но това време/. От 19г.с. влязох в болница с болки и контракции. Нито инжекции, нито системи, нито лекарства ми помагаха. Два месеца лежах  в болница, накрая ми писна и се прибрах в къщи. Контракциите ми бяха по 30-40-50 на ден, регулярни и нерегулярни, а болките ми бяха нон-стоп. Искаха и на мен да ми правят серклаж в 24г.с., но според моя гинеколог беше късно и не го направихме. И аз като теб се молех само да стигна до 28г.с. Всички доктори ме плашеха, че всичко е на косъм и бременността може да приключи във всеки един момент, само моят лекар ми даваше надежда и се оказа прав-малкото ни съкровище се роди в 38г.с. с планово секцио, а ако не беше родена така сигурно щях и да пренося   Така че, горе главата, надежда винаги има, след време тези дни ще ти се струват като един миг, колкото и мъчително бавно да върви времето сега   Още веднъж благодаря на всички момичета от тази тема, които миналата година съпреживяваха с мен болките и отчаянието   Стискам палци на всички да имат силата и търпението да дочакат невероятното щастие да бъдат майки, защото знам, че скоро ще ви се случи      

Направих почти всички изследвания и точен отговор на въпроса "ЗАЩО се случи?" нямам. Единственото което не ми е в норми са Антинуклеарните антитела (от имуналогията), за тях направих и допълнителни изследвания, но те вероятно са ми завишени поради повишените ТАТ и МАТ на щит жлеза (което пък няма смъкване, но хиляди хора с този проблем имат здрави деца). Всичко останало от изследванията ми е ОК. Не съм правила генетични, защото проф Кременски каза че нямало нужда - имам едно дете (но ако ме стегне шапката и тях ще направя без да искам мнението му). При мен след абразиото се влошиха драстично нещата с щит жлеза. Преди това ТСХ ми беше 2,17 а сега ми е 3,91 (това всъщност доста ме притеснява, защото не е добър признак). Другият месец ще пусна пак ТАТ и МАт за да видя те къде са стигнали. Имуноложката ми е дала една торба с хапчета за сваляне на антителата, но това е доста несигурна история (дали действат тия хапчета)
За съжаление и тримата доктори при които ходя, казаха да чакаме 6 месеца преди да подновим опитите, но на моя глава спряхме да се пазиме този месец (но нищо не сме направили). Важното е че засега не съм си го поставила като фикс идея, а напротив - мисля си че ще е добре и другият месец да не се получи защото съм планирала една разходка до Австрия и Германия. Мъжът ми вече иска да се спра но аз си имам теория, че ако е трябвало да се спра щеше бебто да си остане и сега щях да си лежа в къщи и да не кроя никакви планове за пътувания и даже днешната формула 1 в Будапеща той щеше да пропусне  . Аз явно така си избивам, веднага след абразиото той ме мъкнеше насам натам за да не стоя в къщи и да рева, сега аз го мъкна насам натам за да не мисля постоянно за овулация, цикъл, специални дни и т.н.
Като се сетя за дните около абразиото  -незнам дали психически щях да оцелея ако ги нямаше някои от момичетата тук - Магнитчето, динора, ваче , тед и т.н. 

Благодаря ви, момичета!
Carry Bradshaw, ето и Китикат се включи с пример от първа ръка, а освен това се сещам, че на жената на Квазимодо (по-старичките тук като мен си го спомнят много добре) й правиха серклаж в доста ранни седмици - беше септември, а бебето се роди през март, съвсем навреме, с планово секцио, за малко да преноси.
Диони, къде ходи да ти изследват имунологичните и какво точно ти изследваха? Аз имам правени доста неща, но след първия аборт, преди две години. Тогава всичко беше наред, но те нали се променят - та сега ме посъветваха да ги пусна пак, и се чудя къде точно да отида и с кого да се посъветвам. Ако искаш, може и на лични.
Стели, силно те прегръщам!
И аз все се опитвам да гледам напред, да си казвам - няма начин, ще дойде и нашият ред, но като се случи пак и пак... много трудно се става след поредния десен прав, който те е запратил на пода...
Desisue, стиснати силно палчета за сестричка - дай Боже да устиска колкото е възможно повече!

Помня те  

Момичета, може да звучи тъпо , предвид двете дечица  в подписа ми, но искам да ви дам кураж! Непременно ще успеете и ще имате ваши дечица, по един или друг начин това непременно ще се случи!  

Кати, малка Ралка ни командори разбира се   Честно казано сега ми е по-лесно. Някак съм обръгнала, не гладя, не стерилизирам като луда и й понасям по-стоически ревовете. Кака Саша обича да я гушка, ама ето днес я карах да поседи с нея да я гледа да не повърне и да се задави, а тя ми отказа   Е, не я карам, защото не искам да мисли, че бебето е нейно задължение, защото не е.  

Така е Карри! Но нямаме избор, трудно, бавно, ставаме, отупваме се и продължаваме. Няма начин да няма начин! Поне се надявам да е така де! 
Успех на всички!   

Невидимо дете, няма проблем да пуснеш имонологичните изследвания.

Fireche, благодаря ти. Поне вие се радвате за мен, че аз не смея да се зарадвам, но пък много се моля  Кременски ми се струва отзивчив тип. Аз с него се консултирах само посредством форума на НГЛ, но общо взето мнението му съвпадаше с това на моя док и генетиците от ВМИ-Пловдив, та затова не отидох лично на консултация. Сигурна съм, че ще ти даде правилни насоки  Ииии честити обувки 

katiABV,  определено има защо да си нерадостна от резултата. Мисля, че е крайно време лекарите да се вземат в ръце и да разберат от къде идва проблемът 

carry bradshow, много кураж от мен, миличка. Ще се моля да устискаш поне до 35 г.с.  Бъди спокойна и се радвай на подскоците на бебка  А по въпроса в коя тема ще си ми е пределно ясно. Аз едва сега разбирам как момичетата, които не са минали през подобни неща като нас имат едно много голямо предимство - могат да се радват и да се наслаждават на бременността си пълноценно. Докато при нас страхът винаги е в равна доза и донякъде смущава радостта. Но аз и от това не се оплаквам. Важното е резултатът да е успешен 

Карри, само ще ти кажа, че и аз вярвам в твоето чудо! Тази мисъл в подписа ти не е случайно там и съм сигурна, че скоро ще намери отражение в живота ти 

Кандидат мама, много се надявам и ще се моля скоро да станем свидетели на твоето чудо 

tedd, нещо ми се струва, че и ти си се сринала. Може една сега хапчетата да дават страничните си ефекти  Но нека някой да сподели с повече опит. Кураж и на теб и не се предавай. Може да имате зелена светлина и по-скоро отколкото очаквате 

dioni, аз след хилядите изследвания разбрах само, че никой никога няма да ти каже, че абортът се дължи на тая и тая причина. На мен ми изскочиха няколко неща от изследванията, но пак ми казаха "ВЕРОЯТНО може и от това да е, но не е сигурно"... Дано бързо оправиш ТСХ  И моят в момента е 3.91 

Момичета, иначе аз сега се връщам от Бойково (Родопите). Вчера следобед се качихме за една вечер да се надишаме на планински въздух, макар и за кратко. Утре тръгвам за София, за да се срещна с Начев за ТСХ и щитовидната. Дистанционно по телефона ми каза в петък какво да започна да пия, а вече утре ще си говорим по-обстойно. Стискайте ми палчета 

Дони М, дано всичко да е наред!
Къде ходиш на прегледи при Начев? Ще трябва да се консултирам с ендокринолог и след всичко, което изчетох, май към него се ориентирам.
И аз си я държа тази мисъл отдолу, даже и напук на всичко, изгуби ли вярата си, човек е загубен.