работата или жилището е определящо за местоживеенето?

Жилището естесвено. Това е мястото, където градите дом-вашият свят.

Моят офис си е к къщата ни, но имам много тичания по галерии не само в Лондон, но дори и в чужбина, плюс Америка, я си представете да се местех за всяка изложба, която правя, то щях да съм по-зле от циганите.

А и няма нищо по-хубаво след работния ден да се прибереш и да си си у дома, дори ако трябва да пътуваш 2 часа за да се прибереш, в жилището което си изградил, в квартала, където си искал да бъде, заобиколен от красив парк и добри съседи.

Нито едното, нито другото. Мъжа ми никога не е живял където е работил. Аз си имам жилище и си живея в него, но това няма да ме спре да замина за друг град/държава ако намеря приемлива перспектива.

И аз тъкмо това си мислех. Семейно положение и етап от живота. Например млади, без деца, на квартира - нищо особено не ни държи в тази къща, ако се наложи можем лесно да се преместим. Също така и кризата си казва тежката дума, та в момента работата ни е по-важна. Но ако бяхме вече установени някъде, с деца, със собствено жилище и изградени отношения със съседи, училища, въобще ако сме пуснали корени, тогава става доста по-трудно да зарежем всичко и да започнем отначало.

Има и друг момент. Казваш, че това ти го разказва позната от чужбина. Тя себе си и другите имигранти ли визира, или местните хора? Защото има значителна разлика. Бивайки имигранти, те нямат установен дом, понякога имат осигурена работа но понякога и това нямат. Така или иначе трябва да започват отначало. Дори и след като се заселят и поокопитят, най-вероятно в началото ще са на квартира, т.е. домът не е голяма жертва ако трябва да го напуснат, за разлика от собствена/родна къща примерно. Докато местните, все някъде са живяли досега или нещо са работили, така че трябва да жертват нещо.


Това е много често срещано тук. По принцип в центъра на градовете няма много жилища, хората живеят предимно в квартали около и отвъд същинската част на града, като колкото по-далеч, толкова по-евтини и по-големи са жилищата. А работата е в самия град. Така много хора живеят на безумни разстояния от работата си, и пътуват по 2 часа и повече в едната посока всеки ден. Някои идват дори от други щати, всеки ден. Това би ме утепАло, по 5 часа на ден да губя само в транспорт. Това си е голяма част от деня, която бих могла да прекарвам със семейството си (или да се наспивам по-добре  ) Представям си как е и с малки деца - кога стават сутрин, за да се приготвят, да ги оставят на градина/училище и да им останат 2 часа за да се довлекат до работа?

Ние конкретно избрахме голям град, заради разнообразието, повече търсене и предлагане, повече избор и възможности - все нещо може да се намери тук и откъм работа, и откъм жилище. А пък в покрайнините дори не прилича на град - тихо и зелено, къщички с дворчета. Но си имаме определени критерии за мястото, където бихме живяли, и те са ни най-важни, защото в повечето части на страната не бих живяла и пари да ми дават, мъжът ми още повече (а той си е местен при това). Така че това решава въпроса донякъде, и оттам нататък бихме търсили работа в градовете които отговарят на тези изисквания. Но, хубавото на голямата държава е, че дори и с такива изисквания, има предостатъчно градове които отговарят на тях 

няколко години преди да се омъжа - много пътувах, заради работата, сменила съм доста градове и жилища (квартири) в различни градове (Велико търново, Варна, Бургас, Ловеч, Шумен .....), накрая се върнах и установих тук (по-висока позиция на място, но и имах желание за това  )

сега - по-скоро бих пътувала - ако новата работа е примерно в Пловдив (мъж, дете ...); ако е в друга държава - ще се премести цялото семейство  

Е, моят мъж като е машинист, къде точно трябва да живеем 
Всъщност идеята не е лоша да имам жилища в десетина града.

Това в рамките на шегата.
Иначе - нито гледам офиса къде е, нито жилището. Затова имам кола.

Някакси не ми идва отвътре да сравнявам Бг и чужбина в това отношение. Имам предвид, че едно е тук да живееш на 100км от местоработата си, друго е в някоя държава с развита инфраструктура. Не мога да си представя, че когато мъжът ми трябваше да работи в Д. Митрополия, то би пътувал всекидневно тези 130км, а ако ги броим от Люлин са 150 .
Аз съм домошар човек. Обаче за мен домът не са стените на апартамента ни, а хората в него. Съответно от всяка квартира, в която сме живели , успявахме да направим дом, нашето си място. Ако трябва сега да се преместим единственната ми спънка биха били децата, особенно каката, която учи в специализирано училище, търсено дълго време съобразно нейните нужди. Нищо друго.
Обаче навремето наистина преживях много тежко преместването. Дойде ми като гръм от ясно небе. В работен ден ми звъни телефона и мъжа ми, известен със своята тактичност , ми казва, че след един месец започва работа в Долна Митрополия. Всъщност направи опит да ме попита дали искам, но то беше само пясък в очите, така или иначе  нямаше особен избор. И се озовахме в град, в който бях ходила само на екскурзия. Отидохме да намерим квартира и когато в агенцията ни попитаха в кой район на плевен да е, отговорих, че никога не съм стъпвала в нито една част на града. Сега като се сетя и ми става много смешно, но тогава що рев изревах- с дете на 4г и бебе на 1г стоя пред блока  и ми текат сълзи, защото не знам накъде да тръгна, накъде е центъра, накъде има площадка....

Живея там, където ми е жилището.
Работата днес е тук, утре на другия край на София.

На първо място е работата, след това е всичко останало,
включително жилището.

Дидитка, по-скоро визираше местните, а не емигрантите. Аз напр. имах колега в чужбина, който работи във фирма с филиали. 4 пъти го местиха в различни градове- 4 пъти си измести жилището (има сем-во), а колежката след 2-я път просто напусна работа 
Валенцето, аз съм също по-емоционална и си мисля, че едно преместване би ме довело до подобно до твоето състояние. Успокоението е, че може би с времето се свиква  Истината е, че ако имаше навсякъде работа, бих живяла в някое спокойно градче, просто съм как да кажа, по-провинциален тип, човек (не в негативния смисъл на думата). Засега си мисля, че работата е определяща за местоживеенето 

Мен лично грам не ме бърка да се преместя там, където ми предложат работа. (говоря друг град)
За мъжа ми нещата не стоят точно така.
В момента и нищо не ме задържа на мястото, където живеем и с радост бих го сменила. )

Ако съм в малък град, където възможностите са работа са ограничени, а заплащането- още повече, смятам, че определено бих предпочела работата. Та нали затова толкова хора се оплакват, че столицата е преселена. Но да не забравяме, че всичко е въпрос на сметки 

Независимо дали става въпрос за същия или за друг град, има квартали, в които дори и да ми е офисът и да подаряват апартаменти, няма да отида да живея...
Т.е. и на далечно място да е, пак жилището и неговото местоположение ще е определящо. Все пак, не живея сама, а трябва да мисля и за удобството на останалите членове от семейството си, особено на децата.

Pink, и с това съм съгласна, макар че за БГ размерите възможностите за градове с много добра работа и високо заплащане се свеждат до един и още 1-2, които що-годе се опитват да вървят в крак  Но това вече е друга тема.

Валенцето напълно те разбирам 
преди години работата ( на съпруга ми ) беше решаваща и обикаляхме от град в град,от квартира на квартира,сега от година направихме така че и жилището и работата да са в един град и да не се местим( поне за момента) макар че нещо в моя си дом още не мога да се почувствам "у дома си" а мъжа ми се шегува че ако сега кажа се връщаме в предишния град към който изпитвам носталгия,но се питам как ще се почувстват децата,малкия той не разбира ,но големия за 5 г се е местил повече от 5 пъти и определено го изживява.

това е перфектният вариант, но както казваш ти, не е станало от веднъж