svetla ще свикнеш, не е от кърменето или друго, а защото едно същество зависи изцяло от теб, а ти си устроена така, че никога няма да спреш да го мислиш. На работа или с детето- нещата ще са все така. Не знам дали е несвобода, но почти не познавам майки, които да успеят да се освободят от постоянната мисъл за детето. Поне с времето повечето ползват тази мисъл може, за да носи позитиви, а не тревога и напрежение, усещане за затвор и прочее.
- Публикувана: 30 юли 2011, 11:38 ч.
- Последно мнение: 3 авг. 2011, 16:10 ч.
Обърканите чувства на майчинството
Сигурно е депресия...мускулите ми са меки, не ми се яде, нищо не ми се прави, само ако може да спя дъъъъълго и после да се гмурна в морето, а после да спя в планинска къщичка, а наоколо да е тихо...и да съм така докато ми омръзне. Това ми е желанието, да избягам от нещо, дори от оковите на тялото си, не искам да се налага да се храня, това досадно задължение по няколко пъти на ден. А съм кърмачка 
Трябва да се поддържам заради бебето.
Трябва да се поддържам заради бебето. 
Аз съм такъв човек, че не мога и не се чувствам добре, ако съм залепена 24/7 към детето си. Имам нужда от време за себе си. Обичам го ужасно, той е най-важното нещо в живота ми, но не мога и не искам да го превърна в единствения смисъл.
Затова съм решавала нещата кардинално - като ми писнеше - оставях го на мъжа ми, на баща ми, на майка ми. Има АМ, да се оправят. Нито едно бебе не е умряло, че едно хранене му е било адапте или изцедена кърма от шише.
Затова съм решавала нещата кардинално - като ми писнеше - оставях го на мъжа ми, на баща ми, на майка ми. Има АМ, да се оправят. Нито едно бебе не е умряло, че едно хранене му е било адапте или изцедена кърма от шише.
Много полезна тема за мен също. Светла, понякога и аз изпитвам подобни чувства. А пък в момента, в който такива мисли ми нахлуят в главата пък се чувствам виновна... 
Кърменето наистина е най-доброто за бебето, но пък е факт, че доста ограничава майката. Особено сега когато няма твърд режим и аз по всяко време трябва да съм на разположение. Успокоявам се с мисълта, че това е наистина кратък период и след още няколко месеца, когато започна да захранвам, ще имам поне една вечер, която да е мояяяя (и споделена с приятелки на чаша-две-три вино и много приказки).
Работата не ми липсва, беше започнала да ме отегчава. Гледам сутрин да се привеждам в достатъчно добър за моите очи вид - крем, червило и дори парфюм си слагам на китката (знам, че не трябва заради бебето, но не мога - дава ми съвсем различно усещане).
Петък и събота вечер ми е най-трудно и носталгично
Но пък е факт, че ако съм разделена от бебето ми дори за два часа, след това като го видя изпитвам най-голямото щастие, толкова ми е сладичък..
Кърменето наистина е най-доброто за бебето, но пък е факт, че доста ограничава майката. Особено сега когато няма твърд режим и аз по всяко време трябва да съм на разположение. Успокоявам се с мисълта, че това е наистина кратък период и след още няколко месеца, когато започна да захранвам, ще имам поне една вечер, която да е мояяяя (и споделена с приятелки на чаша-две-три вино и много приказки).
Работата не ми липсва, беше започнала да ме отегчава. Гледам сутрин да се привеждам в достатъчно добър за моите очи вид - крем, червило и дори парфюм си слагам на китката (знам, че не трябва заради бебето, но не мога - дава ми съвсем различно усещане).
Петък и събота вечер ми е най-трудно и носталгично
Но пък е факт, че ако съм разделена от бебето ми дори за два часа, след това като го видя изпитвам най-голямото щастие, толкова ми е сладичък..
Миииииии, не... Нямала съм такива мисли и чувства.
Имах много кротки и спокойни бебета и гледането им е било всичко друго, но не и ограничение за мен.
Ето днес например... Ходихме на разходка само 2мата с мъжа ми... Едното дете е вече тийн и не желае да ходи с нас, а другото е при баба си. И осъзнах, че ми липсват и 2мата, ако ще да са в количка.
Та наслаждавай се на всеки миг. Ей сега бебето ще порасне и ще имаш цялото време на света. И да спиш и да се гмуркаш и да не ядеш... Но повярвай, няма да ти се спи, няма да я искаш тази свобода.
Имах много кротки и спокойни бебета и гледането им е било всичко друго, но не и ограничение за мен.
Ето днес например... Ходихме на разходка само 2мата с мъжа ми... Едното дете е вече тийн и не желае да ходи с нас, а другото е при баба си. И осъзнах, че ми липсват и 2мата, ако ще да са в количка.
Та наслаждавай се на всеки миг. Ей сега бебето ще порасне и ще имаш цялото време на света. И да спиш и да се гмуркаш и да не ядеш... Но повярвай, няма да ти се спи, няма да я искаш тази свобода.
...И осъзнах, че ми липсват и 2мата, ако ще да са в количка.
...
...
Ооо, да. Има нещо такова. Все повече ми липса тяхната нужда от мен или по-голямото осебване на вниманието. И най-тъжно ми става, когато уж отиваме семейно в близката пицария, а те виждат приятелчета на площадката, вземат пиците в салфетка и отпрашват да играят, а ние уж спокойно си викаме "Наздраве." с биричка. Ама често си подхвърляме колко по-добре е да са с нас на масата и да следим да не се омажат или нещо подобно. А скоро сигурно съвсем ще спрат и да излизат с нас - още 4-5 г. и край...
svetla , без да съм била кърмачка (не разбирам какво е общото, пак аз съм си хранила детето и винаги на поискване), гледала съм го сама, на хиляди километри съм, не съм и имала желание да ми се мотае никой наоколо, да ти кажа - от шестмесечен пътува с мен. И тогава беше в пъти по-лесно, отколкото е сега. Тогава спеше повече, можех с количката да минавам огромни разстояния, да седна в ресторант, да идем на плаж и т.н. Сега е зорът, защото не мога да го изпусна от поглед буквално за две секунди (миналата година го хванах преди да цопне в големия басейн, само си бях завъртяла главата да пийна кафе). Но те разбирам, да. Може би трябва да направиш първото пътуване и ще видиш, че не е толкова трудно. Зависи и от детето. Има деца, които се занимават сами. Моето е на всяка втора дума "мамо" и сам не иска нищо да прави. Тъй че... засега така, по-нататък ще видим.
И като стана дума за порастването- в началото на доста им тежи рутината на първите години майчинство, когато физическите нужди на детето са най-изявени и съответно грижите най-интензивни и най-тежки. Обаче, както става ясно от споделеното не само в тази тема, с течение на времето именно тези грижи започват да липсват, детето пораства и леко-леко се отделя от майката. И тук е моментът, в който много жени от желание да запазят детето малко, го задушават с излишна обгриженост и идва ред на синдрома на "вечната майка на тригодишно".
Май много се вживяваш да бъдеш идеалната майка. Съвсем нормална е това, което чувстваш. И аз като нана 77, не се виждах вързана 24 часа. Понякога само чаках да се прибере баща им, за да изхвърча. И това вманиачване с кърменето, че и на поискване. Наистина ставаш някакъв придатък.
И ще имаш дългокърмено дете и психясала майка.
И ще имаш дългокърмено дете и психясала майка.
Ограничава кърменето, да. Не бих казала, че 9-те месеца кърмене и изцеждане са ми били месеци на спокойствие, релакс и отмора. Тъкмо напротив - беше време на себеотдаване и силно напрежение. На омора и постоянно безпокойство: стига ли ми кърмата или не? Разбирам авторката напълно!
Но пък и аз не съм жалела помпата за кърма! Тя беше моят най-добър приятел!
Идва свекървата или баба ми, изцеждам се - излизаме с мъжа ми за три часа! По-дълго излизане - изцеждам се + една порция АМ! Айде де - голяма работа! Когато малката стана на 6 месеца даже и на море отидохме с мъжа ми сами за седмица - нищо особено не се случи - аз се цедях 4 пъти на ден, за да поддържам лактацията, тя си пиееше 7 дена АМ, а после, по живо, по здраво, айде пак на гърда!
Но пък и аз не съм жалела помпата за кърма! Тя беше моят най-добър приятел!
Идва свекървата или баба ми, изцеждам се - излизаме с мъжа ми за три часа! По-дълго излизане - изцеждам се + една порция АМ! Айде де - голяма работа! Когато малката стана на 6 месеца даже и на море отидохме с мъжа ми сами за седмица - нищо особено не се случи - аз се цедях 4 пъти на ден, за да поддържам лактацията, тя си пиееше 7 дена АМ, а после, по живо, по здраво, айде пак на гърда!
Когато малката стана на 6 месеца даже и на море отидохме с мъжа ми сами за седмица - нищо особено не се случи - аз се цедях 4 пъти на ден, за да поддържам лактацията, тя си пиееше 7 дена АМ, а после, по живо, по здраво, айде пак на гърда!
Браво, че не е отказало да суче ! Имало е риск да се отбие. Аз точно затова не смея и 1 ден да го оставя на АМ, защото за малко да ми се отбие и с хиляда зора и консултантски съвети го закрепих за гърда, та сега не смея да го пусна.
Наскоро една вечер бях изтрещяла откъм нерви, и мъжът ми беше скапан от умора, аха да си кажем криви думички. Оставихме го бебо на бабино гледане, свършихме един ангажимент и седнахме на биричка. Така добре ми подейства, нямах търпение да се върна и да си гушна бебчето, като го видях, бях пълна с енергия да го обгрижвам. Понякога се иска малка отмяна, почивчица, за да ти се подредят мислите. Сега се чудя може ли да отидем на море с 3-месечно бебе, дали изобщо ще ни вземат някъде с бебе, имам предвид на квартира, не на хотел.
Не виждам пречка да не отидете на море. Разбира се, на хотел сигурно ще ви е по-приятно, защото няма да се съобразяваш с хазяи и съквартиранти, а банята ще си е само на ваше разположение. А и в момента има хубави оферти. Но и на квартира става, ако санитарният възел е самостоятелен и сте в апартамент - т.е. не в съседната стая да спят хора, а във вашата бебето да плаче.
Иначе, всяко време е подходящо за почивка. Пък и в момента бебето ти е "най-лесно" - ти носиш винаги топла и прясна храна.
Нашите деца са родени август, та на море не успяхме да ги заведем след раждането, но бяха на 4 месеца, когато "избягахме" с тях на почивка в Копривщица. И беше приказно.
Всяко едно откъсване от ежедневието е плюс.
Както и дългото застояване товари емоционално.
Ние, например, от началото на тази година постоянно сме в движение - почти нямаме уикенд да сме на едно място /даже се гласях да си направя списък къде сме ходили, че започнах да бъркам и забравям
/. Последните 2 уикенда /предният и този, че и през седмицата бяхме сами/ сме вкъщи с половинката - децата ни отидоха на почивка с баба и дядо. Ако искаш вярвай, но от скука сме готови и да се скараме. Пък и този месец нямаме резултат от бебеправенето. Липсва ни шумотевицата и тичането наоколо, пък и постоянно по кръчмите с приятели изморява повече.
Почивайте и се наслаждавайте на бебешките мигове. Те отминават страшно бързо.
Иначе, всяко време е подходящо за почивка. Пък и в момента бебето ти е "най-лесно" - ти носиш винаги топла и прясна храна.
Нашите деца са родени август, та на море не успяхме да ги заведем след раждането, но бяха на 4 месеца, когато "избягахме" с тях на почивка в Копривщица. И беше приказно.
Всяко едно откъсване от ежедневието е плюс.
Както и дългото застояване товари емоционално.
Ние, например, от началото на тази година постоянно сме в движение - почти нямаме уикенд да сме на едно място /даже се гласях да си направя списък къде сме ходили, че започнах да бъркам и забравям
/. Последните 2 уикенда /предният и този, че и през седмицата бяхме сами/ сме вкъщи с половинката - децата ни отидоха на почивка с баба и дядо. Ако искаш вярвай, но от скука сме готови и да се скараме. Пък и този месец нямаме резултат от бебеправенето. Липсва ни шумотевицата и тичането наоколо, пък и постоянно по кръчмите с приятели изморява повече.Почивайте и се наслаждавайте на бебешките мигове. Те отминават страшно бързо.
милата, съчувствам ти
сигурно е адски приковаващо това с кърменето.
на бебето ти нищо няма да му се случи ако излезете със съпруга ти за два часа и го оставите на човек, на когото имате доверие. вие ще се разнообразите, а бебето ще открие нови хора, които предполагам го обичат и ще се погрижат да удовлетворят нуждите му докато ти се прибереш.
сигурно е адски приковаващо това с кърменето.
на бебето ти нищо няма да му се случи ако излезете със съпруга ти за два часа и го оставите на човек, на когото имате доверие. вие ще се разнообразите, а бебето ще открие нови хора, които предполагам го обичат и ще се погрижат да удовлетворят нуждите му докато ти се прибереш.
Определено не се чувствам като преди силна и вилна.И това не ми тежи,знам че вече няма да се чувствам така свободна,както като си нямах дете.Но онези неща,които ми даваше свободата ми са напълно лишени от смисъл в сравнение с това което имам сега 
И да си кажа понякога като се ядосам на сивотата от ежедневието-площадки,разходки и мрънканици искам да върна времето назад,но всичко е за 5 мин. 
И да си кажа понякога като се ядосам на сивотата от ежедневието-площадки,разходки и мрънканици искам да върна времето назад,но всичко е за 5 мин.