Публикувана: 30 юли 2011, 22:24 ч.
Последно мнение: 30 окт. 2018, 16:46 ч.

Обича ли ви мъжът ви?

56 307
283
1

1
...
9
10
11
...
19
Всички

# 135 8 септ. 2011, 21:21 ч.

Мнения: 627

Цитат на: Черна точка на слънце в чт, 08 сеп 2011, 18:02

нямам идея как да му бръкна в душата. То даже това е проблема, че рядко говорим откровено.

До такъв извод достигам периодично, ако щеш вярвай. Аха да реша, че няма да го разбера тоя човек никога и е крайно време да сложа точка и ...топлината помежду ни се възражда. Понякога е нужно просто да споделиш онова, което ти е на душата - чувствам се ето така и така/обидена, самотна, наранена, изморена/, друг път е нужен скандал, а трети път един друг разговор - ако се разделим как си представяш живота си. Какви са мечтите ти, какво искаш от живота, кое те прави щастлив, различни ли са те от моите, защо не можем да ги постигнем заедно.
Защо не поговориш с него за чувствата му към другата, кое точно му е липсвало вкъщи и го е намерил при нея. Попитай го как изглеждаш в неговите очи, може ли да изброи пет неща в теб, които го дразнят и може ли да посочи добри неща в теб.
На твое място не бих бързала с реална раздяла, а аз също съм с топки. Помисли и върху себе си, промяна в някаква посока ще е нужна, щастието изисква усилия, каквото и да ти разправят някои тук.

# 136 8 септ. 2011, 21:33 ч.

София
Мнения: 62 585

Не ми се вярва много да си каже откровено, по-вероятно ми се вижда да се изнерви и да избегне всячески подобни откровения, къде от чувство за вина, къде защото не иска да се обяснява и да се оправдава. Все пак има намесен трети човек, едва ли ще е разговорлив на тази тема.

# 137 9 септ. 2011, 14:06 ч.

Мнения: 183

Скъпи дами, искам да ви кажа, че прочетох внимателно вашите мнения и благодаря за подкрепата и желанието да потърсите с мен отговорите на моите въпроси, животът наистина е прекрасен. Искам да кажа, че имам и най-страхотните приятели на света, готови в точния момент да покажат възможните пътища и да ме подкрепят в моите лутания. Успях да намеря най-добрият баща за моите деца, където винаги ще могат да намерят пристан, топлина и уют. Той е и най-страхотния мъж на света и наистина е невероятен. Толкова дълго време вървя срещу природата си, за да ми даде сили и енергия да бъда себе си, щастлива и реализирана . Уморен е.
В моята професия се спазва един принцип – отдава се предимство на съдържанието пред формата. Не е важно под каква формата човек ще потърси сили, за да се съхрани/зареди/, важен е смисълът и устрема вложени в начинанието. Днес наистина разбрах за себе си, че не приемам нещата лично. Аз съм като пистов мотор в бясна надпревара, секващ дъха по завоите, излизащ с пилене по правата и някъде по средата карам на една гума – в бокса много се тревожат. Понякога тренер иска да се пребия, но и не иска да ми секне ентусиазма. Сега когато влизам в бокса тренер няма сили да остане, не намира думи, за да ме окуражи. Аз много го обичам и му отварям вратата.
Обичайте се и вие Hug

# 138 9 септ. 2011, 16:56 ч.

Мнения: 3 052

А как достигнахте до тази трансформация?

# 139 9 септ. 2011, 22:16 ч.

Мнения: 246

Темата ме вълнува, много...Постът на авторката много ми напомня за мен самата! При нас беше същото! Надявам се тук финалът да е друг. Едно мога да кажа от собствен опит, чувства ли се жената по този начин, значи нещо не е наред! Назнам защо ние жените сме свикали да имаме мъжете за някакви нежни същества, които ние не разбираме съвсем точно, но трябва да пазим. Те имат право да са уморени, изнервени, неразбрани, а жените не точно....Чели ли сте някъде пост: "обича ли ме съпругата ми!?" Аз не съм....
Жените сме много сензитивни: усещаш ли, че нещо не е наред, вероятно не е! Аз дълго време се заблуждавах, че е уморен, че много работи, че просто е мъж, че сме си поомръзнали, че "е така в семейство с деца", е, оказа, се че найстина е "работил" над някаква девойка, което разбрах по най-лошия начин. Както и да е....Разделихме се. Каза, че отдавна не ме е обичал. Така и не разбрах защо не мо го каза в един от предните 1000 разговора който водихме на темата "защо не вървят нещата"...
Не твърдя, че при авторката нещата седят по този начин.
Просто обичай себе си, това е на първо място, после идва всичко останало...Надявам се да пишеш, че нещата са се нопрмализирали

# 140 9 септ. 2011, 22:29 ч.

Мнения: 183

Цитат на: acer в пт, 09 сеп 2011, 16:56

А как достигнахте до тази трансформация?

с любов

# 141 10 септ. 2011, 00:23 ч.

Мнения: 3 571

На въпроса отговарям "Не знам, но никога не съм имала чувството, че не ме обича..."

Към авторката - дай му една дози хом.лекарство сепия официналис.(това в кръга на шегата, разбира се, въпреки че е напълно възможно да е стигнал до там). Доста дълго съм в това състояние на до известна степен безразличие....

# 142 10 септ. 2011, 09:44 ч.

Мнения: 183

Цитат на: Мечка Малинарка в сб, 10 сеп 2011, 00:23

Ми до скоро и аз можех да отговоря, че не се чувствам не обичана ама вече го знам. И с тази сделка направо ме разболява, защото аз в известна степен го преоткрих като мъж и събеседник, но пък сега виждам и колко жесток може да бъде. Шантава работа. Понякога се чувствам вкарана в някаква схема.

# 143 10 септ. 2011, 10:01 ч.

Мнения: 3 571

Може и вече да е писано. Не съм чела цялата тема назад Blush

Обичта се изразява под различни форми. Не мога да говоря за вашия случай, не е и особено редно така отстрани, еле пък на човек, непрочел темата. Мога само да говоря за себе си, ако това ще е полезно някому. Аз не умея да изразявам чувствата си. Стигала съм до пълен игнор на половинката - в поведение, в дребни жестове, в думи....Една машина, която гледа човекът до нея да е здрав, сит, що-годе задоволен физически и...толкова. Идвало ми е понякога да си хвана шапката и да се махна (две деца имаме). Изпитвала съм вина. Разкъсвала съм се между обичта към семейството, собствените си желания, пориви да избягам от житейските несгоди по свой си може би извратен начин...защо обаче? За да се набутам в други проблеми. Говорили сме, чудел се е докога ще нося тази маска, знаел, че го обичам (което е така), но защо не мога да му се доверя напълно и да отпуша чувствата си. Голият факт - аз имам чувства, но не ги показвам така, както би харесало на партньора. Аз познавам неврозите си, знам и защо се е стигнало дотам...
Аз също съм на мнение, че трябва да обичаш себе си, да бъдеш тактична, разбираща, но не прави прекалено много компромиси и със себе си, защото това ще бъде просто потискане в името на една цел, която не се знае дали е необходимост, или каприз (не ме разбирай погрешно, моля те)

# 144 10 септ. 2011, 23:46 ч.

Мнения: 183

Мечка Малинарка, не знам за теб, но се чудех за мен дали пък една стафизагрия не би ми решила проблемите?

Последна редакция: нд, 11 сеп 2011, 00:19 от Черна точка на слънце

# 145 11 септ. 2011, 02:24 ч.

Мнения: 3 571

спам

Ами не. Grinning

(макар че имаш черти, мисля) Но поантата тъй да се каже не е там. Ако не се виждаш сама в биополето на своя мъж, може стафизагрия, но...не мисля, че ти липсва самоуважение. И т.н. че...много неща са Crazy

# 146 12 септ. 2011, 15:10 ч.

Мнения: 183

Цитат на: Мечка Малинарка в нд, 11 сеп 2011, 02:24

спам
...Ако не се виждаш сама в биополето на своя мъж.......

Преди време се виждах, но пък моите желания се тълкуваха като прищявки, капризи. В моята глава това са слабости и постепенно ги обрах ........и така излязох от неговото биополе.

# 147 13 септ. 2011, 13:35 ч.

Мнения: 327

Много интересен ми стана разговърът ви... и как излезе от биополето му...Аз съм на стафизагрия...но от никъде не мога да избягам, не мога да спра също-в капан съм...и мен квалфицират като капризна, изискваща и прочие...а според мен това са необходимостите ми.

А по темата- казва, че ме обича, дори и пред хора, а аз му се подиграх лекинко.

# 148 13 септ. 2011, 19:25 ч.

Мнения: 2 905

Може и да ме е обичал...едно време. Rolling Eyes

# 149 13 септ. 2011, 22:05 ч.

Мнения: 183

Цитат на: el_pl в вт, 13 сеп 2011, 13:35

Много интересен ми стана разговърът ви... и как излезе от биополето му...Аз съм на стафизагрия...но от никъде не мога да избягам, не мога да спра също-в капан съм...и мен квалфицират като капризна, изискваща и прочие...а според мен това са необходимостите ми.
А по темата- казва, че ме обича, дори и пред хора, а аз му се подиграх лекинко.

Ами да, когато един мъж иска жена му да не го товари с женски прищявки получава командос тип сървайвър и разбирайки за грешката си намира любовница Laughing

....ти представяш ли си пък той какъв трябва да стане, за да им се припокрият биополетата.
Шегувам се. Много е сложно........

Препоръчани теми

Обичам го,но съм нещастна

Кое училище е за предпочитане Шилер или Луис Карол?

5
Училища

Netflix в България и не само

Не понасям обиди особено от мъжа ми

Причина:

Причина: