И на мен мъжът ми никога не ми казва, че ме обича. И аз май не съм му казвала. Даже си мисля, че след толкова години брак думите ще прозвучат глупаво и фалшиво. Просто има мъже, които не са по думите. И моят като се изкъпе и нахрани вечер - заспива пред телевизора. Аз обаче не драматизирам, защото знам, че цял ден се е трепал и наистина е уморен. И е мълчалив по характер. А аз много говоря. Не е по жестовете, нито по подаръците. Обаче като жена - никога не ме е пренебрегвал. И когато ме прегърне - нищо друго вече няма значение. Прегръдките му са ми по-ценни от всичко останало.
И на мен мъжът ми никога не ми казва, че ме обича. И аз май не съм му казвала. Даже си мисля, че след толкова години брак думите ще прозвучат глупаво и фалшиво. Просто има мъже, които не са по думите. И моят като се изкъпе и нахрани вечер - заспива пред телевизора. Аз обаче не драматизирам, защото знам, че цял ден се е трепал и наистина е уморен. И е мълчалив по характер. А аз много говоря. Не е по жестовете, нито по подаръците. И когато ме прегърне - нищо друго вече няма значение. Прегръдките му са ми по-ценни от всичко останало.
. Защото за мен това, че в даден момент една двойка не си обръща достатъчно внимание, не значи че не се обича. С моя съпруг сме заедно от 16 години и съм убедена, че се обичаме въпреки, че през годините постоянно има периоди в които "малко забравяме" един за друг. И аз мисля, че това е напълно нормално има много битовизми, много семейни или служебни проблеми, заради които не всеки път ти е до обяснения в любов, гушкане и т.н. Имах период в които бях без работа и си стоях в къщи и съответно като нямаш за какво да мислиш и се вкопчваш в отношенията си с любимия - сега не ме целуна, аз му приказвам той не ме слуша, ама защо не иска да излизем...а той просто има нужда от почивка
, не от моето мрънкане. Но винаги съм била сигурна, че ме обича и съм благодарна за това, че отида ли при него и му кажа "Имам нужда да ме гушнеш" каквото и да прави ще го зареже и ще ми обърне внимание. А и според мен любовта се доказва в трудните моменти на една двойка, тогава когато усетиш че партньора ти е готов винаги да застане зад теб и т.н. ,а другото е просто начин на изрязяване на тази любов.
Аз лично не мога да ви разбера ?!Според мен , този човек , не само , че не те обича вече , но не те и уважава , защото хем те "мачка" в смисъл , че те кара да се чувстваш нещастна , хем не ти и обяснява каква е причината да го прави ! Виждам , че дечицата са ти малки , ако не се чувстваш щастлива , ако виждаш , че не получаваш обичта , която искаш и заслужаваш , аз лично те съветвам да прекратиш връзка с него . Надали щом е започнало така, след месеци или година изведнъж с вълшебна пръчка всичко ще е по старому . Според мен , трябва да си щастлив с човека до себе си , прекалено е тежък и кратък живота , за да нямаш утеха вкъщи и да се чувстваш като на гости , да няма с кой да си кажеш една мила дума и да видиш , че някой те обича и разбира , че на някой му пука за теб!

. Мисълта ми е, че не трябва естествено постоянно да му осигуряваме спокойствие или да го оправдаваме. Но аз лично бих осигурила такова на моя мъж, защото знам че друг път на мен ще ми трябва такова спокойствие и той също ще ми го осигури
. Аз също си казвам винаги какво искам, от какво имам нужда и т.н., но после се замислям, че и моя мъж също има подобни нужди, но не ме обременява с тях както аз него. Ти казваш, че човек иска да се поглези, съгласна съм, само се надявам ти да го правиш за своя мъж щом го изискваш. Защото аз може би по тази причина, че и на мен понякога не ми е до глезене и също го ощетявам от към внимание, не упреквам съпруга си а го разбирам.