Обича ли ви мъжът ви?

Нищо, мъничка си, ще пораснеш, ще се научиш, иска да каже Шанталчето 

Никога не изисквам нещо, което не предлагам.Не само от мъжа ми, ами от когото и да било в едни отношения.

Поздравления  , защото това е много важно в едни отношения .

оо нееее! Би трябвало за да говорите така да не сте разбрали ,какво съм искала да кажа ! И какво е по-добре да направи , да търпи , да няма разбиране , това да я мъчи да рефлектира върху децата й , да ги обременява от малки , защото такива взаимоотношения на родителите вредят на децата , а не раздялата... Една жена е пълноценна майка , съпруга и човек , когато е разбирана и обичана , което за съжаление се случва много рядко , но някой така са свикнали ...

Това че някой не те обича така както ти искаш не означава че не обича въобще.

Еми нормално е и логично би било хората да свързват живота си с други хора, чиито начин на обичане им допада. Някой примерно може да ме обича, биейки ме или ревнувайки ме, или следейки ме, и аз какво - трябва да се успокоявам че той ме обича, просто това е неговият начин

Цвети, ако хората се разделяха при първата криза, досега женен човек да не е останал 
Като минеш веднъж през ада на развода с деца, почвай да даваш акъл кой да напуска и кой да стои при мъжа си. Иначе недей, моля ти се, просто не си наясно и се придържам към първоначалното си изречение - малка си, ще пораснеш, ще разбереш.
Най-лесно е да се обича весел и щастлив човек, това всеки го може. Истинската любов обича и тогава, когато има криза, депресия, проблеми.

Първо никой не говори за криза , ти и диагноза ли му постави ?
Второ мога да пиша каквото  искам и мисля , а ти си последния човек , който може да ми забрани това .
И трето ти какво знаеш за мен , какво съм видяла и минала , на колко години съм ??? Седя плътно зад думите си и знам какво говоря , защото съм виждала подобни случаи как завършват!
Мислиш ли , че си полезна като се заяждаш , обиждаш и омаловажаваш хората! Ти коя си , че разбираш и знаеш толкова , че не даваш да се изкаже и друго мнение?
И не ми изопачавай думите не съм казала , че вечно трябва да са щастливи и да няма драми по между им .

Добре, де, откога така? Преди различно ли беше? Как се промени - изведнъж, постепенно?

Паси, нали затова е измислен разговорът като начин да се изяснят нещата! Не виждам смисъл да се мрънка или мълчи, нека този, който е по-уравновесен към момента, да направи пъървата крачка и да сподели тревогите си. Другият едва ли е идиот, дори в началото да се подразни, все в един момент ще си каже.

Бърди, абсолютно си права!
Цветиту,
виж първия пост на авторката, тя не търси съвет!

Мхмм, дам, за съжаление, обаче,  мъжОВЕте далеч по-рядко от жените споделят за ;проблеми, страхове, съмнения, депресии и так далее. Възпитани да са КУРави, те попадат в една матрица, от която после няма изваждане, а подобни теми , ако се четат ОТ мъже, ще им дозатвърдят незатвърденото.

В такива случаи аз лично съветвам да се пита ПАТИЛО. А не девойки, живеещи с мисълта за стъкления ковчег на Снежанка и принца, който, като я целунал по прекрасната устица, тя взела, че оживяла.

ха ха ха ха , искрено ме забавлявате ! Само искам да знаете , че съществуват Снежанки , но са малко защото , другите търпят унижения , правят компромиси за цената на нищо , перат мръсни чорапи , готвят по три ястия и или им се отблагодаряват с такова отношение като този господин или ги бият до посиняване .
Момичета, живяла съм в чужбина (в европейска страна ,не говоря за страни от Арабския свят , за които жената е по долна и от л...но) , там мъжете са наравно с жените , че филми не гледате ли , книги не четете ли , но с този манталитет , колко повече да иска човек .... То за тази цел , човек трябва да знае какво иска . .. ..еее Снежанките знаят !

Според мен не е важно кое било нормално и кое не, защото това е много субективно. Хората изразяват любота си по различен начин; имат различни очаквания. Важното е, че авторката не е щастлива и не се чувства обичана. Няма смисъл и да се заяждаме за липсата на цветя или свещи. Ако една жена каже, че не се чувства обичана, то тя има сериозни основания. То се носи по въздуха и се чувства в погледа, кои сме ние да я убеждаваме, че може и да не е права.

По добре да помислим за съвети. На мен ми хареса съвета с вдигането на собственото самочувствие и щипката ревност. Нови интереси, хоби, опит да се хареса първо на себе си. Въпреки че това само на думи е лесно в периода с две малки деца, който е пълен с битовизми. Но на авторката исках да кажа да не се отчайва, случват се такива моменти и на най-добрите семейства. Ролите се разменят. Само след 6 месеца мъжът ти може да те гледа с обожание отново. Само трябва да си припомниш коя беше "преди" и да намериш неговия "бутон". Light his fire! Успех!

А за разводите - има време. Смятам, че пъвро трябва да си го спечели обратно, и него и самочувствието си, а после, ако иска да му го ....

Цветиту, у нас мъжа ми чисти, готви и пазарува основно. Аз пускам пералнята а той простира и сгъва прането. Равноправни сме, почти, защото повечето важни семейни решения ги взимам аз.

Но, въпреки това, и въпреки че много се обичаме сме имали сериозни кризи, един от признаците за проблем е именно този- запчваме по-рядко да говорим, не правим нищо заедно, не ни е интересно, мълчим, особено той, всеки смята че другия му е крив...

Андариел правилно предлага разговор, но лично аз когато нещата стигнат до такова дъно имам нужда да преоткрия себе си и да се почувствам стойностен човек преди да съм в състояние да изслушам мъжа ми и да допусна че може и той да е прав. Преди да съм готова да извървя половината път.
Затова и първо започвам като се погрижа за себе си- при мен работи физичеката активност- карам борд, ходя на аеробика или тае-бо, карам колело, после прочитам една-две книги, винаги помагат да погледна на света по различен начин. Скривам се някъде насаме за да слушам музика, или оставам късно вечерта, когато всички спят, изобщо провеждам самотерапия.
Междувременно търся удобен вариант за сближаване и разговор. За нас най-успешни са вариантите да вършим нещо заедно- по-миналата зима, когато мъжа ми беше много зает и нямахме много време заедно се уговорихме да излизаме на разходка из квартала надвечер- бебето го возехме в количката или аз го носех в слинг, баткото на неговите рамене и разполагахме с времето за да поговорим.
Оказа се че и той има нужда от разни неща, че и двамата сме затънали... Аз чаках някой да се сети да ми предложи това, което ми е нужно, недоволна бях че той не го прави, той недволен от лошото ми настроение и че не се чувства свободен.
Разбира се има начин и двамата да получим каквото искаме- той приема моите ангажименти сериозно, аз аз просто планирам и му съобщавам кога ще изляза с приятели, кога съм на тренировка, кога искам да гледа децата цял ден. Той прие че трябва да дели свободното си време с мен и не може да слива работа и лично време без да ме уведомява и да смята че не дължи отчет никому. Открихме варианти да сме заедно, както и че когато и двамата имаме желание да си партнираме е много по-лесно всеки да получи това, което иска, когато знаеш че срещата с половинката ще бъде приятна бързаш да се срещнете, ако очакваш напрежение и мълчание отлагаш...

И да, с две малки деца трябва повече изобретателност, но не е невъзможн да се погрижиш за себе си