Голям камък хвърли, голяма дума не казвай! Може да ти е неестествено, но в действителност е абсолютно нормално и в природата си толкова малки деца да искат каквото другите ядат. Нима твоето дете не пожелава храна от вашата? Седи и чака само каквото ти му подадеш? Можеш да си забраняваш, но да не се окаже като с авторката.
Бебетата не са на друга планета, изолирани от света, нищо не разбиращи и не виждащи. В суперите не ги ли водите? С други хора не се ли срещате? Само у дома и с роднини...
Баланса е някъде по средата. С установяване на правила, предлагане на избор, вариации, а не тотална изолация. Сега са зрънчовците и чипсовете, утре ще дойдат по-сериозните неща, не става да ги затворим в клетка и да забраним на хората да ги припарват, защото ще се случи нещо. Прекаления контрол води до негативни последици.