Кой е егоиста в случая?

Ази, това,което беше посочено като довод е, че жената имала хубава работа, а другото дете било отгледано вече, памперсите били забравени.
Като жена и майка зная какво е да си изправен пред едно такова решение. То, само по себе си, е драматично. А тук за жената има само една драма - не дали да запази детето си, а как да убеди мъжа си да се отърве от него.
Имаме семейство. Двама равноправни родители и едно човешко същество,което за някои може да е прост ембрион, но си е човешко същество за мен. И наистина трябва да има много, ама много сериозни причини да му се отнеме правото да живее.

И, както вече казах, те са в доста широк диапазон, няма спор. Не съм за раждането на всяка цена. Кометирам конкретна ситуация.

Ако тук приятелката на жената застане и каже, че тя има финансови проблеми, емоционални проблеми, не иска и не вярва, че бракът й ще продължи, няма доверие на съпруга си като баща и партньор, има здравословни проблеми, бременността ще я хвърли в безработица и недоимък, чувства се психически нестабилна да отглежда дете, ще приема.

Никого не наричам убиец аз. Това с аборите е доста деликатна тема, ако тръгна да наричам жени, правили аборт, убийци, ще трябва да се откажа от почти всичките си приятелки и да ги пъхна зад решетките.

Ама пък да приемам, че абортът е като да реша дали да си татуирам задника или не, щото си е мой и да приемам едно човешко същество, което е в мен като някакво чуждо тяло,  което мога да се съглася да износя, но и да изхвърля от себе си, щото нещо не ми се ражда, няма как да стане, просто.

И аз не разбирам, тази жена не страда ли от идеята, че ще премахне детето си, не се ли колебае поне, ами се тръшка, че мъжът й "не я разбира" в този неин порив да се освободи от детето му???
Тя само този "проблем" ли има - мъжът й си иска детето??? Не я ли терзае някаква друга мисъл???
Имам приятелки, правили аборт на 18 години, много преди да станат майки и всичките изпитваха дълбока печал, колебания, терзания, морални дилеми...а след като станаха майки, нещата съвсем се задълбочиха.

Да, това е интересно и аз бих искал да разбера, в крайна сметка.
Какво мисли тя.
Какво мисли мъжът и вече разбрахме.

От това,което знам аз-страда и се колебае.За това казах,че е несигурна.Но психически,емоционално и физиески не е готова за детето Също така не е сигурна и в брака си,в партньора.Не като баща на децата и ако нейн партньор до живот.Имат си и странични проблеми....
Както казах-не приема аборта за нещо нормално-контрацепция,татуировка,да си купиш хляб и т.н

При това положение я разбирам напълно и я оправдавам, каквото и да реши.

Коя връзка може да издържи при поставяне на ултиматуми????

Е те хем имат проблеми, пък и правят деца междувременно.... ми то се мисли.

Добре де, може и да е споменато по-напред в темата... Двамата съпрузи предполагам са обсъждали желанието/нежеланието за второ дете още преди жената да забременее. Ако тя категорично е изразявала нежелание отново да дундурка бебе, за мен това автоматично означава, че мъжът трябва да се съобрази.
Аз също съм под натиск за второ дете, най-вече от свекърите ми (!) и усещането е меко казано неприятно. Все едно ме разглеждат като инкубатор.

Аха, жената сега се колебаела. Ами да взема да си изясни желанията. При това положение ние какво да кажем. Значи хем я сърби, хем я боли. А проблемите в брака не се решават с раждането на дете.

То и преди да се пише се мисли, но понякога нещата се случват
извън всякакво добро намерение.

Наличието И на други проблеми в семейството е видно още по
начина, по който се развива случката. Нямат си доверие, нямат
ясно виждане за семейството занапред. И все пак - решението
трябва да е на двамата, с известен приоритет на жената, раз-
бира се.

Аз се чудя на колко години е дамата и дали по принцип не иска още деца или просто не ги иска с конкретния партньор...

Ние може много да се чудим и гадаем, но никой не знае какво й е в главата и в душата на въпросната жена.
При всички положения обаче, факт е, че бременността й е довела до вихрушка от емоции, до голяма степен май не особено положителни. От друга страна може би пък именно тази бременност ще доведе до равносметка за положението в брака и изясняване на взаимоотношенията и чувствата между партньорите. Преломен момент един вид. Дано нещата се развият за добро.

А този отпор срещу бременността дали не е предизвикан от наличието на друг мъж?

В това семейство проблемите са фундаментални, тази жена сега ли вижда мъжа си в такава светлина? Сега изведнъж ли е почнал да взима решения вместо нея, приемайки я като средство за удовлетворяване на собствените му нужди? Аз лично смятам, че дилемата й не трябва да бъде преди всичко бебето и аборта, а дали иска или не да бъде с този човек. Тъй като тя дори да реши да роди, следващия път може и трето да я накара да роди.
В такъв дългосрочен план, като приемеш партньора ти да взима самостоятелни решения, в които и ти би трябвало да имаш участие... проблема не е негов, неин е.
Имам подобно близко семейств с конкретно същия проблем - вече имат три деца (жената има и 3 аборта зад гърба си) и въпреки нейното нежелание да има повече децата, съпругът казва че ще имат 4! И не мисля че лудия е, който яде баницата; ако сам не уважаваш собствените си желания и другите него правят.

Защо непременно на друг мъж? Може пък жената да се съмнява във верността на половинката си. А може и двамата да си имат нещо странично. Варианти много 

Ако бебето е от друг мъж, мацката щеше да направи аборт тихом-мълком и мъжът й изобщо нямаше да разбере.

А тя не знае ли, че има методи за предпазване.
Аз пък познавам един мъж, който твърдо заявява, че повече от 1 дете не иска. Но това не значи, че пази. На въпроса жена ти правила ли е аборт - а, да, 2-3.