Януарче в пясъка копае, мама за мохито си мечтае

Нимско,  

Клемс, щом можеш да си нокиш последствията, лошо няма  

Успях да си го систематизирам  .
- Яда ми бързо минава и доста често не си струва да казвам каквото и да било. Това са 90% от случаите, без значение дали на близки или далечни.
- Ако наистина ми тежи, има 2 варианта:
     - ако човекът не ми е близък, скъсвам връзката (не си струва)
     - ако ми е близък, казвам си, НО изчаквам да ми мине яда, че иначе много глупости говоря.
От това второто Крас прави изключение. На него си му казвам, без да чакам да ми мине яда (не мога да устискам просто  )

Обаче има и нещо друго. Редно е да се съобразявам не само с това, кое за мен е най-добре, а кое е такова и за другите. Например, ако кажа на свеки какво ме дразни, тя ще го приеме много, много, много по-вътрешно, отколкото аз го приемам и го казвам аз. За нея, за да каже нещо директно е много крайна мярка. Не защото е потайна или краен интроверт, а защото просто тя самата не връзва кусур на хората и лесно й минава. Което е просто страхотно!!! Гледайки от своята камбанария, трябва нещото да е хипер сериозно, за да си струва да се каже.
Ако, обаче трябва да живея с човек като нея постоянно, вече е друго. Крас е такъв. Което от една страна е добре, що касае моята позиция. Той, обаче, не смята за нужно да товари другите със своите емоции и затова не ги изкарва. И трупа. А това е гадно. В интерес на истината досега само веднъж сме се карали сериозно (миналата година) и тогава разбрах за тази му особеност. Но ми мяза на бомба със закъснител  

Май не излезе много систематизирано  

Два часа детски кът с аниматори и програма
рисуване на лица на  децата
подаръче за всяко дете
Украса на заведението – балони, гирлянди и т.н
3 големи  пици
2 плата топли  предястия – кашкавалчета, сиренца    /като средно едно плато е 1.100кг/
10 сокчета ,1 плато сандвичи

Ноеми, за мен да задържам емоции (при това негативни!!!) в мен е с по-опасни последици от тези, ако го излея навън. Така да се каже, здравето ми е по-ценно. 

Обаче снощи как съм крещяла на Никол...не е истина.  Нещо май нанагорно й идват новите задължения, които й натресохме предсрочно. А аз съм със свръхочаквания към нея. Днес ще си мълча, че ще стресирам детето съвсем.

Да, разбрах те, и съм съгласна с това. 

Ив, аз съм изпълнител, а не организатор  Тъй че казвайте кога и къде, а аз ще бъда там (само тази събота да не е, че мама ще ми е на гости  )

По темата - уж минавам за задържаща, ама не е баш така Абе не мога да взема май отношение, щото при мен никога не се знае 

Ив, аз май съм пас за тази сбирка. Пресиян хич не се кефи на клубчета. Но на женска сбирка без деца не отказвам 

Явно зависи от гледната точка 

Тая събота не, много е скоро, но ако има желаещи за следващата събота - ще проверя. Само вземете отношение, де!  

Ако ми дадат петък заплата, този уикенд ми е перфектен, мога да дойда и с двете деца. Другия - може би. за селдващите съм пас, че няма да са останали финикийци. 

    Емоциите,според мен,са крайното звено на проблема.......
    Добре е да се поровиш в корените и да си прецениш,откъде идват "гущерите".И дали не можеш да направиш нещо да не се раждат изобщо (най-трудното).
    Иначе да,когато вече напират отвътре,не е никак приятно и здравословно да ги спираш..

   

    Ровейки в интернет за причините за обсебване на внуците(каквото се случва в нашата ситуация) случайно попаднах на това:

    Често с цел да помага в отглеждането на детето, в семейството трайно се настанява някои от прародителите /най-често бабата/. Не винаги това става безконфликтно, особено ако младите родители все още са твърде зависими /материално и морално/ от собствените си родители. В тези случаи споровете за това как да се отглежда и възпитава детето, всъщност са прикрита борба за това чия е властта и контрола в това семейство, кой има решаващата дума в него. Ако младият баща или майка не са скъсали напълно пъпната връв, свързваща ги с родителите им, може да възникне типичен конфликт на лоялността. Човек се изправя пред тежката дилема да реши дали за него е по-важно да бъде доброто дете на родителите си или добрият съпруг и родител в собственото си семейство. Естествено втората роля е приоритетна, но у нас все още са много силни нагласите, според които родителите инвестират в децата си, за да има кой да се грижи за тях на стари години. Този манталитет неизбежно превръща снахата или зетя във враг номер едно за старото семейство. Ако битката за задържане в достатъчно близка орбита на вече семейното дете е загубена, не остава нищо друго освен реванш чрез обсебване на внуците. Това прескачане на естествените генерационни граници, при което бабата и дядото стават по-близки от собствените родители, обаче не благоприятства нормалното развитие на семейната система.

     Хубаво е хората(и млади,и възрастни) да се обръщат за психологическа помощ,когато започват да изпитват прекалено много негативи....Узрявайки корена на проблема,започваш да го гледаш с други очи ,съответно да променяш и емоциите си.... (личен опит  )
   
     Ох....Вие вече сте минали на бъзик  ,а аз още разсъждавам серизоно и многословно.... Защото се лутам м/у компата и двете деца.Алекс ми го върнаха от градината,защото се разболява нещо.....И така.....

 

   Ним,"майка -хладилник" е тази,която се отнася един вид "хладно" с детето си:не го дарява внимание,с прояви на любов и топлина,не го гушка,не му говори и т.п..
    Такова отношение,според някои теории(които мисля че справедливо се смятат за остарели),води до развитие на аутизъм у детето.

таз женица много точно те е преценила как си гледаш детето... от 10 хил км...

  Баси абсурда 

Селма, ти си точно обратното на майка-хладилник