Някои домакини сериозно да преосмислят професията си 
Рискувате да затъпеете като седите вкъщи сами като кукувици
Рискувате да затъпеете като седите вкъщи сами като кукувици
- Публикувана: 5 авг. 2011, 19:10 ч.
- Последно мнение: 26 фев. 2012, 14:13 ч.
Случи ми се нещо странно VII
В тази тема никога до този момент не бях надниквала. Е, сега надникнах. И се същисАх.
Какво е Мотоман? Висок мъж с черен шлифер ли? И това сериозно ли? А какво прави на хората - плаши ги, така ли? Ей сега вече ако видя кротък, но длъчък чиляк с шлифер (тъкмо както е дъждовно) и не знам какво ще правя.
Какво е Мотоман? Висок мъж с черен шлифер ли? И това сериозно ли? А какво прави на хората - плаши ги, така ли? Ей сега вече ако видя кротък, но длъчък чиляк с шлифер (тъкмо както е дъждовно) и не знам какво ще правя.
. Не е МотОман, а Mothman. Има много инфо в нета, и цял филм по действителни събития. Филма се казва "The Mothman prophecies" и ти препоръчвам да го гледаш вечерта 
В тази тема никога до този момент не бях надниквала. Е, сега надникнах. И се същисАх.
Какво е Мотоман? Висок мъж с черен шлифер ли? И това сериозно ли? А какво прави на хората - плаши ги, така ли? Ей сега вече ако видя кротък, но длъчък чиляк с шлифер (тъкмо както е дъждовно) и не знам какво ще правя.
Какво е Мотоман? Висок мъж с черен шлифер ли? И това сериозно ли? А какво прави на хората - плаши ги, така ли? Ей сега вече ако видя кротък, но длъчък чиляк с шлифер (тъкмо както е дъждовно) и не знам какво ще правя.
. Не е МотОман, а Mothman. Има много инфо в нета, и цял филм по действителни събития. Филма се казва "The Mothman prophecies" и ти препоръчвам да го гледаш вечерта 
Надявай се никога да не го срещнеш . Не е МотОман, а Mothman. Има много инфо в нета, и цял филм по действителни събития. Филма се казва "The Mothman prophecies" и ти препоръчвам да го гледаш вечерта
. Не е МотОман, а Mothman. Има много инфо в нета, и цял филм по действителни събития. Филма се казва "The Mothman prophecies" и ти препоръчвам да го гледаш вечерта O! Чакай...
аз едва сега загрях 
. Наистина в бързината го бях прочела като мотОман. Филма съм го гледала. Разбира се. Та това е класика в любимия ми жанр - мистъри. С Р. Гиър. Появяваше се нещо двуметрово с криле. Някой ми е споменавал, че филмът е бил създаден навремето по действително описвани от хора преживявания в САЩ. Но нищо повече не помня. Вещи в занаята, дай някакъв линк да почетем? Не знаех, че и другаде е виждано такова.
p.s. И съм го гледала точно вечер. Обичам усещанията да са ми силни. То аз затова и Стивън Кинг вечер го чета. Но за съжаление на него отдавна съм му претръпнала.
Чета си аз предната тема, че изтървах доста в последно време и попаднам на историята с "парфюма на смъртта" ( да го наречем така ) и си спомням, че четох в книгата на Реймон Реан "Парапсихология: наука за духа" нещо подобно и се сетих, че одавна не съм си виждала и чела тази книга и не знам къде се намира, по принцип всички книги стоят на едно място, но тази не.
В момента в стаята ми е така подредено, че точно пред чекмедженцата на тоалетката има табуретка, след нея шкаф и после ми е бюрото с компа и съответно тези чекмедженца са ми блокирани
та идеята ми беше, че исках да споделя за въпросното нещо от книгата, и се замислих къде ли е, поглеждам котката и на шега си казвам "Пухе, покажи ми къде е книгата" след което котето се качи на тоалетката и застана над едното чекмедженце и аз си помислих, какво ли ще прави книгата там, ама все пак да опитам, еми опитах и в момента книгата е в ръцете ми хаха не знам, не е страшно, но е странно
В момента в стаята ми е така подредено, че точно пред чекмедженцата на тоалетката има табуретка, след нея шкаф и после ми е бюрото с компа и съответно тези чекмедженца са ми блокирани
та идеята ми беше, че исках да споделя за въпросното нещо от книгата, и се замислих къде ли е, поглеждам котката и на шега си казвам "Пухе, покажи ми къде е книгата" след което котето се качи на тоалетката и застана над едното чекмедженце и аз си помислих, какво ли ще прави книгата там, ама все пак да опитам, еми опитах и в момента книгата е в ръцете ми хаха не знам, не е страшно, но е странно
St. , помислих, че нещо се бъзикаш с изтрещялата ни темичка .
Aко пуснеш в гугъл Mothman ще ти излезе всичкото инфо, аз избягвам вечерно време да чета подобна тематика, вкл. и да влизам в тази тема (само надничам с едно око за нови публикации и на сутринта чета).
щот съм бъзла и трудно заспивам вечерта. 
.Aко пуснеш в гугъл Mothman ще ти излезе всичкото инфо, аз избягвам вечерно време да чета подобна тематика, вкл. и да влизам в тази тема (само надничам с едно око за нови публикации и на сутринта чета).
щот съм бъзла и трудно заспивам вечерта. 
Здравейте,
Чета ви още от първата тема, досега не съм се включвала, но тази сутрин изпитах нещо странно...
Майка ми почина преди две седмици, до последно докато все още дишаше и се молех наум, да идва в съня ми и да бъде до мен, да не ме оставя... така и стана, до сега само аз от семейството я сънувам, но това което ме стресна тази сутрин около 6-6 и нещо, след като половинката ми излезе за работа, може би съм позаспала и в просъница чувам ясно как вратата на стаята се отваря, усещам как юргана се повдига все едно някой иска да легне до мен, но не от страната от която спи приятеля ми, някъде зад мен. Мислех, че той се е върнал,толкова ясно чух шума на вратата. Искам да се обърна, а не мога - на няколко пъти се опитвам, усещам че съм точно в полубудно състояние и накрая се обърнах, вече 100 събудена - нямаше никой, естествено!
Мислех си за сънната парализа, тъй като тук съм чела доста случаи...толкова беше истинско,че още усещам как се повдига завивката, още чувам как се отваря вратата....
Другото, което ми се върти в ума, е че майка ми си е била при мен (при положение, че досега нищо пара-нормално не ми се е случвало, тази вероятност не ми се иска особено да я приема).
Чета ви още от първата тема, досега не съм се включвала, но тази сутрин изпитах нещо странно...
Майка ми почина преди две седмици, до последно докато все още дишаше и се молех наум, да идва в съня ми и да бъде до мен, да не ме оставя... така и стана, до сега само аз от семейството я сънувам, но това което ме стресна тази сутрин около 6-6 и нещо, след като половинката ми излезе за работа, може би съм позаспала и в просъница чувам ясно как вратата на стаята се отваря, усещам как юргана се повдига все едно някой иска да легне до мен, но не от страната от която спи приятеля ми, някъде зад мен. Мислех, че той се е върнал,толкова ясно чух шума на вратата. Искам да се обърна, а не мога - на няколко пъти се опитвам, усещам че съм точно в полубудно състояние и накрая се обърнах, вече 100 събудена - нямаше никой, естествено!
Мислех си за сънната парализа, тъй като тук съм чела доста случаи...толкова беше истинско,че още усещам как се повдига завивката, още чувам как се отваря вратата....
Другото, което ми се върти в ума, е че майка ми си е била при мен (при положение, че досега нищо пара-нормално не ми се е случвало, тази вероятност не ми се иска особено да я приема).
Можеш ли да ми дадеш някой линк за тая "сънна парализа" , че на мен ми се е случвало доста пъти и си мислех, че съм откачила. На никой не го пожелавам да сънува такива неща. На мен не на шега почти ми беше спряло сърцето и се бях вцепенила от ужас. Ако някой друг също се сети ще му бъда много благодарна
Онзи ден говорих с една приятелка и тя ми разказа нещо,което ме учуди:"Аз от малка избягвам нощните посещения в тоалетната,тъй като ме е страх от "кенефния призрак"както аз го наричам"-разказва ми тя-",но това,което ме отказа напълно е,когато споменах за него на един познат и след като му го описах,той извади книга за японска мистика и ми показа статия за някакъв признак,който е "обитавам" мокри и предимно тъмни помещения и изглежда напълно с това,от което мен винаги ме е било страх".
Това ми го разказа тя
Това ми го разказа тя
Окей, значи... може и да ми се смеете, но аз да си кажа. Не знам точно как да го обясня, но.... преди земетресения имам нещо като предчувствия, завива ми се леко свят и сякаш губя равновесие, тази сутрин със ставането ми се виеше страшно много свят, все едно съм пияна направо, става и се блъскам в стени и врати, реших, че ми е паднало кръвното, пийнах кафенце, количка и мааааалко се пооправих, но сега влизам да си погледна фейсбука и попадам на статус "Усетихте ли земетресението във Варна ? :О" знам, че звучи нереално, дори глупаво, но.... и темата ни е такава, дано не ме сметнете за луда...
не мога да си го обясня
не мога да си го обясня
Да, само че аз съм на другия край на България, а и колкото и необразовано да звучи, не зная Вранча къде се намира, сега вече си правя сметка, че е около Варна подочух нещо,че е имало там, но телевизия не гледам, така че не съм съвсем наясно
Въпроса е, че предусещам тези неща,на който и да казах ми се подигра, дори майка ми и когато им кажа "Някъде ще стане заметресение тези дни" се започва отново подигравка 
подочух нещо,че е имало там, но телевизия не гледам, така че не съм съвсем наясно Въпроса е, че предусещам тези неща,на който и да казах ми се подигра, дори майка ми
и когато им кажа "Някъде ще стане заметресение тези дни" се започва отново подигравка 
Аз вчера реших че ми се е сторило че има земетресение. Изведнъж се разтръска сградата много за кратко, по-скоро вертикален трус беше. Наистина ли беше земетресение? 
На мен от известно време ми се случва нещо много странно. Имам усещането че всичко което става в живота ми вече съм го преживявала. По-често възниква споменът в самия момент когато се случва даденото нещо, но понякога виждам нещата и в бъдеще.
Днес "си спомних" момента, когато ми съобщават за смърта на майка и цял ден не съм на себе си...Поплаках, на църква ходих и само се моля да не е истина...
На мен от известно време ми се случва нещо много странно. Имам усещането че всичко което става в живота ми вече съм го преживявала. По-често възниква споменът в самия момент когато се случва даденото нещо, но понякога виждам нещата и в бъдеще.
Днес "си спомних" момента, когато ми съобщават за смърта на майка и цял ден не съм на себе си...Поплаках, на църква ходих и само се моля да не е истина...
На мен от известно време ми се случва нещо много странно. Имам усещането че всичко което става в живота ми вече съм го преживявала. По-често възниква споменът в самия момент когато се случва даденото нещо, но понякога виждам нещата и в бъдеще.
Всеки един от нас е имал поне един миг на "Де жа ву".