Случи ми се нещо странно VII

Извинявай за мъжкият род.  
Историята е забавна, да. Ама аз си вярвам в някакви такива неща. По-скоро харесва ми да вярвам, иначе не съм особено суеверна. А рибока не съм го виждала! Ще погледна!  

Няколко дни,след като по-малката ми сестра си отиде, приготвях детето ми за сън.
Отидох за малко до кухнята и като се върнах той си беше легнал и се  беше  завил.
Нормално е да се е завил сам.Първото нещо ,което ми каза е,че НЯКОЙ го е  завил.Гледаше ме  въпросително и ме  питаше кой?Детето изглеждаше доста  объркано.
Не  беше уплашен,просто много объркан
Поразпитах го,но единственото което  твърди е,че  била нечия ''ръчичка ''  не  неговата.

В старата ни квартира, като пребоядисахме кухнята, се появи едно такова петно, но с формата на риба. Изглеждаше като пробила мазнина, решихме, че с нещо е плескан панела и латексът не може да го покрие добре. Както като нарисуваш яйце с восък и после го боядисаш.

Здравейте,

ох не зная дали това което ми се случи е за тук, но пък поне може да помогна на някоя мацка, невнимателна като мен. Прибирам се аз преди няколко вечери след парти, часът е около 3. Сама съм, живея сама, прилично пила 3, 4 чаши някакво домашно, силно вино. Отключвам и влизам, котарачка сънена ме чака и почва да се подмазва да я нахраня..........заключвам само с един стар райбер вратата и тръгвам към кухнята. Изведнъж зад гърба ми вратата се отваря с трясък. Полудях, изтръпнах мислех си, че ще получа инфаркт от ужас. Но аз се падам зад вратата и не виждам кой я отваря (не знам дали ме разбрахте). За секунди седя така отворена и се затвори с трясък. Полудях хвърлих се бясно към всички резета, треперя не мога чантата да си намеря. Намирам телефон и не мога да набера нищо така треперех. Веднага звънах на един комшия да става и да идва. Това е бил някой луд, който можеше да ме убие. После видях, че на пода срещу вратата има плик за писмо. Отново се побърках, но плика беше празен, не надписан, просто плик за писмо. В момента в който обсъждахме какво е можело да ми се случи (щото аз събрах цялата компания по спешност) Плика пожълтя ....от снежно бял стана жълт, като стар, като опушен. Пак ми настръхна всичко. И не само на мен. Както и да е, аз съм суеверна малко. Но това ако беше някой луд до сега да съм си отишла.

Здравейте,
много интересна тема. Да разкажа някоя история и аз.
Баба (лека й пръст) беше много готина жена. Първият й мъж бил военен. Тя разказваше как една лятна нощ докато се прибирал към къщи, минавайки край църквата на селото, видял няколко лазарки - наредени една до друга, в носии, както си трябва. Щом го видели, започнали да пеят и да танцуват. Той много се уплашил (лазаровден е през пролетта, нямало как да са истински, пък и посред нощ!)  и първата му реакция била да стреля. Лазарките изчезнали и той се прибрал набързо. Година по-късно се разболява от туберкулоза и почива. Според баба, той беше починал, защото е стрелял по такова видение - нали лазарките са символ на здраве, късмет и т.н....
Още - моя дядо и втори мъж на баба, е починал преди аз да се родя. Веднъж се беше развалил ключа на лампата в стаята на баба и не можеше да се святка. Баща ми, брат ми, вуйчо ми - видни техници  - се изредиха да поправят въпросният ключ. Сменяха го, ровиха по кабелите, какво ли не. Временно се оправяше и след някой друг ден започваше да гасне пустата му лампа. Една сутрин баба става и идва да пием кафе. Смее се дяволито и ние с майка я питаме какво се хили такава. И тя: "Здравко ми оправи лампата" Е, как така - питаме ние. И тя разказва - сънувала как дядо влиза в стаята й и почва да вика: "Тия тримата толкова ли са сакати?!?! Една лампа да не могат да оправят! Оставили те тука в тая стая на тъмно....." Ударил с ръка ключа и лампата светнала. Събужда се след това през нощта по някое време баба да отиде до тоалетната и какво да види - лампата й свети! Оттогава нямаше проблеми с нея 
Айде още една, че ставам досадна и друг път пак ще пиша. Племенникът ми (син на брат ми), тогава на около 5-6 год. си играе в двора и в съседния двор - една баба, не й помня името, но е майка на вуйна ми - нещо му се кара да не се катери по оградата ли, нещо от този род. И нашия се обръща и казва: " Кво ми говориш, бе? Ти си стара и ще умреш!" Ама детето е много добро и мило. Не е някой келеш, да се инати или да ти лази по нервите. Просто се изумихме като го чухме. Снаха ми му се скара, прибра го набързо, стана й неудобно. Е, след няколко месеца въпросната баба наистина почина

Случайно ви намерих. 

mama_leone, като те изчетох, особено последната история, и се сетих за себе си като дете. Много подобно нещо се случи и с мен и прабабата на братовчедките ми. Била съм на не повече от 4-5 години и все съм я питала "Бабо Пино ти кога ще умреш?!  " И след няколко месеца тя наистина почина, а не беше болна... И как ми е идвало на акъла подобно нещо не знам.... 

Не се чудете. Децата имат информация за много неща. Не случайно се казва - слушайте внимателно какво говорят децата до 10 годишна възраст. Аз дори задавам насочващи въпроси и се учудвам на отговорите. Например, когато внучката /на около 4 годинки/ видя голяма снимка на майка ми, която почина година, преди тя да се роди, ми каза - аз я познавам и като я попитах от къде, ми отговори - от небето.

Сещам се за нещо преди години: Първата ми бременност завърши неуспешно, което естествено преживях зле. Малко по-късно почина и последната жива от бабите и дядовците ми/тази по бащина линия, която ни е отгледала/. Беше много добра жена и бях привързана към нея. И така една вечер я сънувам как сме в старата ни къща и тя ме попита умилително : " С***е, изпишка ли момченцето си, че си дошла да си говорим?" А пък аз още дори не бях забременяла повторно, притеснявах се естествено за евентуалния изход, за полът пък  въобще съм нямала `претенции`. И така след време наистина се роди синът ми, баба сякаш е искала да ме успокои.

Да, това е изумително!

Когато бях в детската градина, на едно от новогодишните тържества, Дядо Мраз ми донесе една куклка Деси с гардероб, която много исках. Като си я получих обаче си спомням много ясно как си помислих - За какво ми е тази кукла, като един ден ще умра? Стана ми тъжно, че хората не са вечни. Дете на 4-5 години съм била, не знам от къде ми е хрумнала тази мисъл. Никой не ми е говорил за това тогава, било е твърде рано за подобни приказки...

Това не е напълно вярно, понякога децата задават въпросите си по съвсем друга причина, а не както ние си мислим. Ето няколко примера:
1. Спомням си като бях малка (щом съм ходила на гърне в стаята доста малка ще да съм била) няколко дена питах баба си упорито кога ще умре. Цялата работа беше това, че не чувах отговора които щеше да ме успокои. Толкова ме е тревожило това, че единствения човек, когото обичам и който е безрезервен към мен е тя, в детската си душа чувствах, че няма да оживея без нея. Това което тя най-сетне се усети да ми каже и да ме успокои, е че винаги ще бъде до мен и ще се грижи за мен. Жената почина на 94 г. 20 години след случая.
2. Няколко години след смъртта и забременях. Искаше ми се детето да е тя. Толкова трудно забременях, че бях убедена, че тя ми е помогнала да стане. Един ден се сетих за баба и се разплаках. Малката дойде при мен и ми зададе въпроса: Мамо, защо плачеш. При отговора ми, че ми е мъчно за баба ми, тя най-чистосърдечно ме попита: Ама защо плачеш, аз ъсм до теб. Нямате идеи в какви филми се вкарах, а тя сигурно просто е искала да каже, че тя е до мен и трябва да се радвам на мига и изказването и сигурно не е имало изобщо нищо общо с баба ми.

Може пък да е имало нещо общо  Като прочетох какво си написала се сетих нещо. Една вечер бях измила една чиния с грозде и ядем с малкия. Хапвам грозде и си мисля баба колко обичаше да яде грозде (бяха минали месец-два от както почина). Малкия идва да си вземе и докато ровеше из чинията да си откъсне грозденце и почна да си тананика "Аз съм баба Ренииии, аз съм баба Ренииии"(баба ми се казваше Райна)... Не бяхме говорили нещо преди това, за да мисля, че от там се е присетил. Останах ей така  и нищо не казах, само се надявах да каже още нещо, но не 

Може пък наистина да е било бабчето ти 

И какво искаш да кажеш,че духът на баба ти се е вселил в детето ти? 

Не, не искам да кажа това 
Баба ми беше силно вярваща и ми е говорила разни странни неща, които са й се случвали  Знам, че още е с нас, под една или друга форма, това имах предвид