Какво има след смъртта?

  • 559 203
  • 11 927
  •   1
Отговори
# 11 835
  • София
  • Мнения: 62 595
единственият човек, който се смята тук за уникален е Ън и прелитащите от образно казано, групичката на светлината. Кой тайно, кой явно.
Разбирам, че те дразни, ре-ге, но погледнато отстрани си е баш същото, ако не и по-лошо. В религиите поне има един или повече богоде, а тук има само мистика и някакви фантасмагории, които всячески се опитват да ги облекат в научност. Това е по-лошо и от религиозността, защото само подтиква хората съвсем да затъват в собствените си и чуждите фантазии, губят всякаква критичност. Черешката на тортата са астралните пътешествия, разните, как се казваше ВА. Ън на това се дразни, а не че много й пука дали има или няма нещо след смъртта.

# 11 836
  • София
  • Мнения: 1 017
А ти защо си толкова убедена, че всичко това са фантасмагории? Защото не си го видяла с очите си и защото не е упоменато в поне няколко научни труда ли? Имам предвид абсолютно всичко казано по темата, не конкретно едно или две неща.
И каква е разликата между боговете и мистиката?
И ако тебе такива неща те подтикват да затъваш във нечии фантазии, защо смяташ, че това важи за всички?
Както виждам май само на тебе ти се струва, че Ън се смята за уникална... Не я защитавам, споменавам нейното име, защото ти я определяш като такава.

# 11 837
  • Мнения: 15 774
ако някой наистина е  уверен в това което е преживял, смятам,  че не би му пукало кой знае колко  кой  и в какво вярва. и не би тръгнал толкова яростно да убеждава в собствената си правота. Повечето хора се учим чрез собствен опит , съотвено и тук става като в онази поговорка- слепия вярва че всички ядат по две сърми. Иначе казано всеки вярва в това което опита му позволява.
За фантасмагориите също. ако някой има нужда да вярва ако не в тези  преживявания ще вярва в нещо друго , отново въпрос на човек/нужда/податливост/емоционалност.

# 11 838
  • София
  • Мнения: 62 595
ън е от най-надъханите.

Нека си вярва в каквото иска, ако ще да посреща всяка вечер извънземните, но без фанатизъм! Един-друг се подкокоросват.

# 11 839
  • Русе
  • Мнения: 12 213
   Мистиката означава тайнственост. Винаги ще остава нещо неизвестно, непознато, необяснимо. Докато се появи временно обяснение, защото всяко обяснение е етап в дълбочината на разбирането, е нормално да се облича в мистика и тайнственост. Респект пред неизвестното и непонятното, опит да се използва,да се вникне в него с различни от приетите методи, доколкото за момента те не са ефектвини.
   Силната вярата и предубеждението са двете крайни страни на търсенето на истината. И двете се отричат, а и двете са еднакво крайни и затормозяват процеса. Вярата , защото спира търсенето, предубеждението, защото ограничава търсенето. И двете всъщност представляват фанатична вяра. Дали ще вярваш в нещо нематериално или ще си абсолйтно сигурен, че не може да го има е еднакво огарничаващо.

# 11 840
  • София
  • Мнения: 62 595
Много по-склонна съм да приема идеята, че човек се хваща за всичко, за да намери сигурност. Но човек трябва да има и смелост да си го признае дори пред себе си - в моменти и периоди на несигурност, отчаяние, безизходица, е склонен да се хване за всяка сламка, която би донесла спокойствие, поне отчасти, и надежда в душата му. Не помня кой го е написал "надеждата не умира последна - тя се ражда първа4".

# 11 841
  • Русе
  • Мнения: 12 213
  Въпросът на темата е не само това, какво се случва с Мен След Това. Той е до голяма степен - Какво движи всичко, Имали начало и край, Имаме ли нематериална компонента,Какво можем да постигнем, ако я има.Има безброй интересни въпроси. Един от най-елементарните е - какво ще стане с мен, понеже ако няма нематериална част- то просто нищо не остава, ако има то или завърташ същия цикъл, като се пръкваш отново - доста скучно според мен или участващ в общата енергия на Вселената, по свой избор.

# 11 842
  • Мнения: 15 774
Много по-склонна съм да приема идеята, че човек се хваща за всичко, за да намери сигурност. Но човек трябва да има и смелост да си го признае дори пред себе си - в моменти и периоди на несигурност, отчаяние, безизходица, е склонен да се хване за всяка сламка, която би донесла спокойствие, поне отчасти, и надежда в душата му. Не помня кой го е написал "надеждата не умира последна - тя се ражда първа4".

когато аз минах през своето преживяне бях на 23 години. нито съм имала нужда, нито съм търсила нещо за което да се хвана,нито съм била в страдание, нито съ имала нужда от опора. Не съм преживявала катаклизми не съм губила близък човек. Бях младо, съвременно възпитано  създание.

Затова съм против подобни изказвания че човек  започва да се съмнява и се опитва да си обеснява съмненията си когато е в тъга или безиходица. това не е вярно и е доста тесногръдо и ограничено  щом има примери подобни на моят. Има ли случи различни от предполаганите ( такива като моят случай )  значи теорията не е вярна.

# 11 843
  • Ямбол
  • Мнения: 28 236
Никой никого не задължава да вярва в каквото и да е. Тези, които споделят, обикновено го правят с други като тях или заради други като тях. Останалите четат и ги обсъждат. Примитивно.
Ключовата дума, която отключи последвалите разменени реплики е тази "Примитивно".
Тя е сложена там не случайно и постигна целта си - да предизвика сблъсък и раздвижване на темата. Защото на госпожа Ън ѝ е скучно иначе.
С това "Примитивно" тя дойде да каже отново - ние сме специални, смятаме себе си за по-висши, а вие останалите сте примитивни.

Обърнете внимание, че, докато нея я нямаше - имаше диалог, дойде за да каже на новопоявилите се, че те са си отделени, ако случайно някой не е разбрал, да я потърси на лични, тя ще го упъти.

# 11 844
  • София
  • Мнения: 62 595
нали по някакъв начин трябва да го преживееш, да го осмислиш това преживяване!

Въпросът дали има нещо или няма, е доста егоистично мислене, и едва ли има човек, на когото не му се иска да не е алтимът енд. Някак по-приемлива става смъртта - своята и на близките - при мисълта, че това не е КРАЯТ, а ти изгубен форевър, а светът ще продължава да се върти и след теб.

Да, Ън точно затова влезе и написа за примитивното. Но не понесе да й бъде върната топката със същото това примитивно. Много си е повярвала. Във всеки случай, ако трябва да избирам, по-добре примитивна да съм, отколкото да губя връзка с кораба-майка.

# 11 845
  • Мнения: 9 924
Мда, аз съм основният дразнител, защото съм вероятно последната останала от предишните пишещи в тази тема Joy
Амбър, точно това е въпросът и за мен, кое е това, което движи всичко и  най-вече какво можем да постигнем, при наличие на нематериален компонент? Аз лично не съм постигнала почти нищо, но пък намерих хора, които са го направили. И те, за мое удоволствие, са потребители на форума. Не, не пишат директно за това из форума, но на лични тече изключително интересна дискусия. Ще съхраня споделеното  с надеждата, че може и на мен да свърши някаква работа или поне като любопитна чужда опитност, върху която може много да се мисли.
А, да, и въпросите са безброй наистина. Повече от интересни. жалкото е, че никой не може да отговори  поне на повечето. Всички още се учат.

# 11 846
  • София
  • Мнения: 62 595
хайде, сега, и жертва ли се опитваш да го играеш! И очакваш да ти повярват? А как досега не сте се сетили да си водите дискусията в дружно астрално пътуване? Тъкмо няма да сте зависими от материалните комуникации!  Wink

# 11 847
# 11 848
  • Мнения: 453
Не съм чела всички коментари, дори не се сещам дали тук попаднах на един коментар, в който се споменаваше припадането и как по време на безсъзнание чувстваш покой и  има светлина, демек си частично и за кратко умрял. И на мен ми се е случвало, беше много горещо и припаднах, изпитах точно горе споменатото, дори исках да продължи по - дълго, сякаш си почивам. Никога не ми е минавало през ума, че съм била в отвъдното и там подобни, за мен това беше предупреждение от организма, че се нуждае от почивка. Не ме интересува дали светът ще продължи и когато си замина, дали ще имам роля след това, неизвестното ме плаши. Честно казано предпочитам да заспя и да не осъзнавам нищо, по - добре отколкото вечния избор Ад или Рай. Ще видим и нашето време ще дойде Grinning

# 11 849
  • София
  • Мнения: 62 595
А защо изобщо трябва да се отговаря на тези въпроси? Животът е тук и сега и е важно как ще го изживеем и какво ще оставим след себе си. Човек цял живот може да пропилее в мъчене на отговори на тези въпроси, и така да си умре. Според мен това е нещо като засядане в пубертета или връщане към пубертета с неговите екзистенциални въпроси за своето и вселенско съществуване.

Общи условия

Активация на акаунт